България е страната от ЕС, която се представя най-зле и по този показател. У нас само 30% от произведеното се връща на трудещите се, докато 70% отиват в ръцете на капитала. Това обяснява и високата скорост на социално разслоение в страната ни, което намира най-ярък израз в драматично увеличаващата се, в пъти разлика, между доходите на най-бедните и най-богатите, 20% от населението.

Качеството на живот у нас е по-лошо в сравнение със страни, които не са членове на Европейския съюз. България е на 30 място по този показател от 35 страни, като ни изпреварват дори Сърбия и Черна гора, а по показателя качество на здравеопазването пред нас е и Албания. Това показва индексът на настигането www.TheCatchUpIndex.eu, който отчита нивото на сближаване сред 35 страни в Европа – 27-те страни членки на ЕС плюс кандидатите за членство.

България продължава да играе ролята на „донор” на високоспециализирани и висококвалифицирани кадри за западноевропейските държави. Потвърждават го и данните на Евростат. Според европейската статистика 70 на сто от младите хора в България твърдо са решили да се реализират в чужбина.

Чуждите инвестиции продължават да намаляват драстично, а икономиката ни все повече се крепи на усвояването на еврофондовете и на парите, които работещите в чужбина пращат на близките си или влагат в имоти, коли и бизнес в родината. Такава картина оформят статистиките на БНБ, НСИ и правителството.

Какво наричаме „пазари“? Това е едно цяло от инвестиционни банки, застрахователни компании, пенсионни и спекулативни фондове (hedge funds), които купуват и продават основно четири вида активи: валути, акции, държавни бонове и дериватни продукти. За да придобием представа за гигантската им мощ, е достатъчно да сравним две числа – всяка година реалната икономика (производствени и обслужващи предприятия) създава в света богатство (БВП), изчислено на 45 билиона (45 хиляди милиарда) евро. В същото време във финансовата сфера „пазарите“ движат капитали от 3450 билиона евро. Или 75 пъти повече от това, което произвежда реалната икономика…

Три проблемни огнища ще определят пейзажа в следващите няколко години: състоянието на ЕС; решаването на въпроса за властта в Русия; неминуемата и очаквана от всички война в Близкия изток.

През отиващата си 2011-та българите обедняха, както никога досега през последните 10 години. А това означава, че през 2012 г. недоволството на хората ще расте все повече, пророкува германският икономист Марк Майнардус.

Икономическите и политическите проблеми на САЩ и Европа вероятно ще продължат да се изострят и през 2012 г., смята нобелистът по икономика Джоузеф Стиглиц

Българският бизнес има възможности за растеж в страните от Залива и Централна Азия, като алтернатива на традиционните пазари на страните-членки на Европейския съюз, казва Николай Младенов по време на среща с представители на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Всички участници се обединили около тезата, че работата и подкрепата на българските дипломатически представителства в чужбина е ключова за развитието на бизнеса. Външнят министър посочил, че МВнР работи активно за постигане на по-голяма гъвкавост на визовата политика на България.

2011 г. е оценена като най-лошата за българите от 1997-ма насам, когато се развихри хиперинфлация и икономиката изпадна в дълбока рецесия. Едва 10 на сто, колкото и през 2009 г., я оценяват като по-добра от предишната.
Повишава се обаче делът на хората, за които тя е била по-лоша (51%). Това показват данните от национално представително проучване, проведено от социологическата агенция “Алфа Рисърч” в периода 9-14 декември между 1050 души.
Доминиращата част от българите очакват със страх идната 2012 година. Опасенията са, че ще има задълбочаване на кризата, повишаване на инфлацията и на …