14 Comments »

Bojidar Pampoulov said:
Klimi zdravei!
Obajdam se ot Avstria. Molia otgovori za da ti izpratia moia Skype adress. Pozdravi Bojidar Pampulov
P.S. Kliment Velitchkov/bivch jurnalist v vestnik “Start” e moi star priatel. Ako sam razbral nepravilno, tze raboti s tozi sait, molia izpratete mi negovite koordinati.
# 21 февруари 2010 at 2:36 AM

Kostadin said:
Здравейте!Преди месец бе предоставена информация от Дарик нюз,че предстои откриване
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=899772
на Българска телевизия и Българско радио в Бенсъсвил,Илинойс.Българските вестници в
Чикаго също споменаха нещо по темата.
Живея в Чикаго.В България работих десет години в Радио-телевизионен център,като
тон-режисьор и музикален редактор в ефирно УКВ радио – в реално време.Запазил съм
изработени от мен аудио клипове.
Въпросът ми към “Еврочикаго” е : – Кога и къде мога да кандидатствувам за работа
в BITV – явяване на конкурс,подаване на апликейшън,представяне на CV и авторски
клипове.
Благодаря!
С уважение: Костадин
# 5 юни 2012 at 9:27 PM

Pesho said:
Здравейте, Констадин! Доколкото ми е известно една водеща фигура в БИТВ ще е г-н Ясен Дараков.
Най-подходящо ще е да се обърнете към него, за повече инфо – линк: http://www.eurochicago.com/2012/05/darakov2/
# 6 юни 2012 at 1:38 AM

anna_zografova said:
България – най-старата европейска държава, запазила името си в хилядолетията!
Етносистема и субкултура на българите
и българската цивилизация
I – IV век след новата ера
РЕТРОСПЕКЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ ПРЕДИ 681 Г!
АВТОРИ:
акад. Йордан Стоилов Иванов
Анна Зографова – Член кореспондент на МАБИК
Научен доклад от есенна сесия на Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК – 2012 г.
Ще бъде изнесен на 21 октомври в София
Има много исторически тайни за българската ни история по които се мълчи. Мълчи се за силата и величието на българските държави от древноста, които са над 60 на брой, мълчи се и за българските империи..а тя, историята ни е по-стара от Библията! И както бе казал един български учен акад. проф. Д-р Божидар Йотов – „Империйте са мъртви, но България е жива!”. Затова непознаването на важни факти от нашата история се дължи на пренаписването й както и на политическите интереси. Поколенията ни обаче трябва да знаят и да се гордеят с най- старата история на света, която е българска. Тя трябва да ни даде самочувствие на народ и нация! Защото България действително е най-старата европейска държава, която в хилядолетията не е сменила името си – за разлика от Рим и Византия!
Според Академик Державин „ Етногенезиса на българския народ достига с корените си далечното до – индо-европейско минало, заедно с шумерите, иберите и италиките и, че “българите са българи, а не турци, не татари, не фини, не хуни, не чуваши, не славяни, а по своя произход те принадлежат към най- древните доиндоевропейски народи”. До тези заключения той достига на базата на палеолингвинистичен анализ. „Историята на българите е по стара от Библията, а народът е един от съдателите на цивилизацията на Европа и на планетата Земя!” – това са думи на покойния държавник и политик Франсоа Митеран, който бе голям приятел на България. А фактът, че Българите са в основата на на европейската цивилизация е всеобщо известен. Такъв е и приносът ни в световната културна история, защото не от други, а от българите е взета идеята за държавността и отричането на робството. В този ред на мисли когато коментираме най-ранната християнизация на Балканите, следва да споменем, че българите, загинали в защита на тази общоевропейска религия, наред с арменците в битката на Аварайрското поле през 451 г. след Хр., арменската църква е обявила още тогава за светци мъченици!
Докато днес БПЦ не ги споменава въобще?!
Защото когато Христовото учение след І век се разпростира по лимеса на Дунав, то било възприето най-напред от местните мизи, даки, сапи, сапейци, одриси, беси и болги, армени /армъни/, хуни, готи, алани, вандали, бургунди, херули, руги, гепиди, севи, реци, лангобарди, гали, франки, алемани, фризи и брити. Така постепенно заселилите се /гети/ – готи в земите на мизите, по течението на Дунава, от езичество прминали под активното християнско влияние като имали са по нашите земи и своя столица Даусдава/“Град на вълците”/, намирал се някога в района на днешното исперихско с. Свещари. Забележителен е приносът на поколения български учени в изучаване древните писмени знаци, религии, традиции, обичаи, обредност и митология. По света обаче има много непроучени писмени паметници и символи – древни наши и сходни с нашите. Защото където и да са мигрирали бългрите в древността, те носели с гордост име, традиции, занаяти, обичаи, родова памет, знамена, с инсигнии, строителни умения, астрологични познания, народна медицина и военната мощ, за която можем само да си спомняме. Така предците ни преминавали от век във век и след гигантски катаклизми чрез спираловидния кръговрат на миграцията, отново дошли в земята на Балканите, откъдето са тръгнали. Именно Балканите са родината и люлката на Европейската цивилизация на предците ни. Дълго време през ХХ век се манифестират славянските корени на древните българи. Ние обаче имаме за цел да допълним точно този момент от класическата история с аргументи в полза на приноса на дакомизийците – правобългари, в създаването на българската народност и държава. Впоследствие спойката и хармонията между всичките първи 122 етноса, живели в най-древните времена на Балканите извежда българите в един уникален световен феномен.
Според акад. Йордан Ст. Иванов – българите хилядолетия преди Христа са развявали „Бончука” и други стари знамена с конски опашки, с вълчи глави, много преди съвременните кралства на майка Европа да регистрират своята нововременна легитимация. В старите хроники е записано, че още преди европейските кралства да се родят, кхан Аспарух е ситуирал държава – Дунавска България, а българският кхан Крум страшни Велики е манифестирал своя български щандарт, заедно с всички инсигни и културни знаци. А това означава, че нашите предци още тогава са били хилядолетия напред в законодателство, хералдика и династична символика, още повече, че и най-старият династичен род в света – родът Дуло също е български. И когато един ден Ватиканът отвори своите архиви и хранилища, нищо чудно цели поколения историци да се срамуват, защото по заповед на някои управляващи историята на българите умишлено е била видоизменяна и премълчавана. А българска кръв от хилядолетия е текла, тече и ще продължава да тече във вените на представители на етноси и народи от петте континента, започвайки от Придунавието, Кавказ, Чувашия, КабардиноБалкария, Ичкерия, Ингушетия, Абхазия, Дагестан, Башкития, Казахстан, Тюркменистан,Афганистан, Северна Индия, Тибет, Северен Китай, Монголия, Бурятия, Сибир, Пакистан, Азърбайджан, Узбекистан, Иран, Персия, Сирия, Ирак, Йемен, Етиопия, Турция,Поволжието, Панония, Трансилвания, Прикърпатието, Приуралието, Англия с Шотландия, Италия, Албания, Америка и пр.
Затова нашите деца трябва да научат историята за митичните ни предци и истината за високонравствените ни прародители, преживяли хилядолетни бури на превратности и още по- невероятни съдби във времената на най-жестоки народни изпитания.
Така например цели 10 000 години преди римските легиони да влезат в земите на мизите на Балканския полуостров, тук по същите пътища преминали на изток и на север преселилите се племена на нашите сребърни българи, с дакомизийски гени. Тръгвайки от района на днешна Берковица те преминали по делтата на Дунав за да търсят пътища, в откриването на нови рудни находища със сребро. И това е истинската история за началото на пътя на сребърните българи, чиито потомци днес са граждани на Чувашия и Татаристан не се знае.
Поколенията не знаят защо дедите им са се наричали “сребърни”. Защото когато добивали среброто в Хемус, в един момент то се оказало много дълбоко в недрата на планината и извличането на руда ставало все по-трудно и невъзможно. Тези обстоятелства мотивирали рудничарите да поемат на изток със своите занаяти, поминък – бижутерство, грънчарство, жлезарство, рудодобив, майсторенето на оръжия, с помощта на местнит шамани! “Сребърните” понесли както фир-болгите на запад своите кожени торби с бащина пръст и със селекционираните от тях /в земите на Мизия/ житни семена. Тук в родната Мизия те се научили да сеят, селекционират и добиват пшеница, ръж и просо. Пътували с цялата си покъщнина, за да се изхранват в земите на Изток и да правят посеви. От мизийското жито сребърните българи занесли и семена. Така ги съветвали жреците. Затова археолозите трудно могат да открият днес артефакти за техните оракули и крепости. Защото предците ни тръгнали за да открияьт откъде изгрява слънцето, което греело и тогава толкова високо, а после са се върнали….
Категорично можем да заявим, че представители на дако-мизийците са участвали активно в създаването на първите държави и култури по света като Харапи, Мохенджо Даро, в построяването на пирамидите и в развитието на такива държави като Халдея, Асирия, Шумер, Египет, Финикия, Мари, Митани, Урарту, Армения, Согдиана, Бактрия, Фригия и пр. Така преселниците мигрирали и завземали континенти и територии в Мала Азия, Африка, в Азия. Ситуирали държави в днешен Йемен,Индия, Пакистан, Афганистан, Южен Сибир, Хиндокуш, Урал, Крайбайкалието, Монголия, Бурятия, Китай, и пр.
Оставяли свое семе, култура, обичаи, традиции – тъкачество, животновъдство, железарство. Премествали занаяти и обреди, за да се върнат отново и преоткрият родината тук, в земите на Балканите. Участвали заедно с болгите в създаването на държавата Идел, държавите на амазонките, древни градове в Кавказ, Башкортостан, Дагестан, Кабардино-Балкария, Ичкерия, Таджикистан, Империята на хонорите, Кушанската империя, Стара Велика България с Кхан-балтавар Кубрат Първи Велики, Карабулгур, Дунавска България, Волжско – камска България, Унгария, Алцекова България, Иберия, царството Тограма, врменната държава Дуло, Куберова/Кувратова/ България, Първото българско царство …и много, много други. Що се отнася до българите като потомци на дако-мизийците те са били и едно от трите най-стари скитски племена измежду първите жители по долното течение и делтата на реката Дунав и по крайбрежието на Черно море”.
Обратната миграция на племената в преселенията на народите от Изток на Запад регистрира келтско, гетско, тракийско присъствие на Балканите в земята на Мизите, в Малка Скития. Там прииждат и гети от по-ниските хълмисти и трънливи места, от района на днешна Анадола. Дурострум става тяхна крепост в долнодунавския лимес. От същото време до днес там останали наименования на селища с келтски имена като Мъчин*Arribium, Исакча/Noviodunum/, Aliobrix.
И ако днес румънските учени и изслдователи опрделят долнодунавските територии като основен център на царството на гетите, то дакомизийските племена са първите, които започнали да рушат Римската империя.
Първата миграция на изток и югоизток станала хилядолетия преди хан Котраг да създаде държавата на Сребърните българи – Волжско камска България, чиите сребърни предци и наши прадеди, след дългия път се установявили върху територии в земите на днешна Чувашия, Украйна, Татаристан, Башкирия, Казахстан, Узбекистан и Удмуртия както и в руските области Тюменска, Уляновска, Саратовска, Оренбургска, Астраханска, Пензенска, Челябинска, Пермска, Рязанска, Томска, Новосибирска, Кемровска и Тамбовска. С тях на изток тръгнали и армъните. След отцеждането на водата по времето на втория потоп. При същия древен потоп арменците също поели на изток. Прародината им АР – МЕНИЯ, /което ще рече ниска земя/ била в района на Трън. Защото арменците също били един от тези първи 123 народа, живяли някога на Балканите.Тогава между тях се обособили множество самоуки майстори златари, които наблюдавали накитите по ръцете, вратовете и краката на загиналите в гигантското бедствие. Арменските златари се научили да правят великолепни точни копия на видяното след Потопа. За отбелязване е, че освен другите занаяти, арменците, живели някога на дакомизийските и сапейски територии в придунавието развили и тъкачеството. Те първи в света развели чрвени знамена от плат.
След големия кръговрат от Балканите към изток и югоизток, хилядолетия по-късно започва обратния процес – движения и миграции на огромни човешки маси в посока от изток на запад, в търсене на истинската Прародина. Точно тези походи ситуират държави, в съседство с китайската, североиндийските и иранска култури .
Българите са били една от най-високо развитите цивилизации в Европа и в Азия, факт, който доказват изследователите, констатирали и класифицирали българското присъствие в земите на древна Персия, днешен Ирак и Иран.
При изследването на персийската и индоиранска етнически групи е доказано, че техният еталон за държава е формированието в района на Хиндокуш – централна Азии. А ние знаем, че сме потомци на дакомизийци и скитосармати, които мигрирайки първоначално на изток, сътворяват и град Балх – перлата на Азия и създават Балхара . Не трябва да забравяме, че именно в този свещен град пророкът с българска кръв и корени Заратустра написва свещената Зендавеста. Той е авторът на “Гатасите ” – част от Авестийското учение, което в 9 в. Пр. Хр. било особено актуално както и проповядваната от него монотеистична огнепоклонна религия, признаваща за върховно божество бог Ахура Мазда. Днес потомците на неговто племе само в Индия са над 120 000. Наричат се парси – по името на остров в Персийския залив, през който дедите им преминали по време на древните библейски разселения, в пътуването си до земите на Индия. Те живеели в заможна колония, в района на Бомбай. Там техни потомци продължават да живеят и днес. Счита се, че в основата на Манихейството, доразвито в богомилските и катарски ереси както и в учението на Петър Дънов стои една от най-старите доктрини на Заратустра, според която Слънцето и огънят поддържат живота. Тази толкова важна за Изтока и Азия доктрина е имала същото значение, както и будизма. И сега, когато наистина търсим исконните корени на предците си, следва никога да не забравяме, че в генезиса на българската нация, ролята на автохтонното население на Балканите е била и винаги ще продължава да бъде основна. В този смисъл разполагаме и със сериозно аргументирана информация, която ни дава възможност да проследим и възстановим най-старата легендарна история на българите, която векове наред е била крита. Защото тезата за старозаветното ни библейско родоначалие е истинска. В тази посока е работил усърдно и известният български учен – акад. Владимир Георгиев, дешифрирал писмеността на етруските, диска от Фестос и доказал, че Беласгите /Пеласгите/Бел-асите/ са били в основата на най-древното население от времето на неолита и ранния бронз на Балканския полуостров и остров Крит (6 000 – 2 600 г. пр. н. е.).
Хроники разказват легенди за приказнобогатата държава от II хилядолетие пр. Хр., в района на Имеон – Такламакан и Тян Шан, известна и от индийските източници като страната на болхиките. Наричана Балхара/Бургар/, от согдийците Блгар, а от таджиките Палгар/Фалгар като след похода на Александър Македонки е назована Бактрия. Безспорен е фактът, че че БАЛХ е бил един от най- старите градове на света, в района на северен Афганистан, отстоящ на разстояние 21 км от Мазар Ел-Шариф. Съгласно легендата, основател на града бил митичният герой Кайомур. А във Ведите се споменава народа бахликас, чиято велика потомка била царица Балкис /Бастет/, препогребана богиня в Странджа. Ведите и Авестата съобщават още и за времето на великото управление на цар Яма от Бактра, или Бахди.
И когато Фараонът Рамзес ІІ се опитва да завладее прекрасната Балхара, това е приблизително времето, в което Мойсей отвежда евреите от Египет.
До Балх достигат и легионите на Александър Македонски през 329 г. пр. Хр. , който нахлува в Балхара. Там той се оженва за прекрасната българската принцеса Роксана, която е единствената българска владетелка, титулована за царица на света.
Държавата Балхара просъществувала до 230 г. след Хр., когато е покорена от Персите, а потомцитена Кардама Ила в Северна Ииндия също ситуират още няколко държавни формирования. Мигриращите ситуират българска държава и край Самарканд, а други – още по на север. Същите племена дават име и на най-дълбокото езеро на света Балхаш – Байкал. Други достигат земите на днешна Япония.
500г. пр. Хр. – племената кимри и болги ( белги) се преселват в Англия.
Изследвайки произхода, етническата и езикова идентичност на предците ни следва да споменем и хунските родове и племена в състава на българската етносистема, за които са писали Гази-Бараджа “Гази-Барадж тарихы” (“Летопис на Гази-Бараджа”) от края на 20-те -40-тег. на XIII в.) и Бахши Иман в “Джагфар тарихы”. Т. 1. Свод булгарских летописей” (Оренбург, 1993).
Но в конкретния случай нас ни интересуват повече обратните преселения на българските племена към исконната родина на Балканите. Т. например, водените от Вунд (Вананд) наши преселници в Армения във времето между царуването на Арташес II Аршак (33-20 г. пр. Р. Х.) и Аршак (35-41 г. сл. Р. Х.) преминават през Кавказ, в периода 30-20 г. пр. Р. Х. През ІІ век сл. Хр. насам идва и народа на басликите (болхики), които се ситуират северно от Кавказ.
Идва обаче момент, в който племената тръгват обратно към замите прародината. Достигат земите отвъд каспийско море, ситуират Балкария…./днес територия на едноименната автономна република/, през 127 г. друг клон от българите ситуира държави в Кавказ, просъществували до 9 век . От това време топонимът на Река Булкарчай
Според «Именника на българските кханове» българската държавност в Европа при обратното завръщане е датирана към 165 г, когато е основана Стара Велика България.
Според Клавдий Птоломей ( 83 г. -161 г.), известен александрийски астроном, математик и географ многобройни български и хунски племена в края на I, началото на II век първи достигат Днепър.
165г. сл. Хр. е основана Старата Велика България.
След като териториите на българите са завладени от монголи, част от племената се преместват и на Север.
Най-великият български император Богатур Мао Дун – (Мотун – по китайски) владеел земите на 27 народи от Черно море до Япония и през II в. пр. н. е.издал закон, според който се е забранявала продажбата на земя на чужденци като и неизпълнението на този закон се е наказвало със смърт.
337 г. – Възцарява се кхан Кама – негова дъщеря е била Туран Бика, сключила брак с наетия на българска служба хунски военачалник Болимер от рода ДУЛО. Легендата за Туран-Бика /Турандот/ е използвана за либрето на едноименната опера на Джакомо Пучини . Дивната ЦАРИЦА ТУРАНДОТ И КХАН ШЧЕЧЕК АЛП КХАН БАЛАМБЕР ДУЛО БИЛИ ПОГРЕБАНИ В МЕСТНОСТТА ШЧЕКОВИЦА КРАЙ КИЕВ. При движението на хунските племена на запад от Волга, към тях се присъединяват и българи от района на днешните земи на Северен Кавказ и Азербайджан. Българите в Кавказ като общност са наричани събирателно бурджани.
Това се случило в момента, в който кхан Булимир/Баламбер/ издигнал и развял знамето на най-стария династичен род в света – рода Дуло. То представлявало “ вълча глава и кълбо от разноцветни панделки с червен цвят”
По-големият син на кхан Булимир Алп-би – (княз Алп) разбил варягите и ги заставил да бягат в посока към земите на днешна Италия, след което преплувал Дунав и разгромил 80-хилядната византийска войска през
378 г. в района на Адрианопол, назован от българите Кан-Дэрэ.
Между военните трофеи била и царската корона, която младият Алп-би поднесъл на Кхан Булимир. След смъртта на последния Кхан Алп-би обявил създаването на Хунската държава, разпростряна на територии, простиращи се от низините на Волга до Дунав.
350г. – Хронистите регистрират още едно преселение на българи и евреи в Армения в областта Кох.
354г. – Анонимният хронограф, който днес се пази във Ватикана съобщава за българите на мястото на бактрийците.
360-370 сл. Хр. Хронистите описват размирици в Старата Велика България като от същата година историческата съдба на българите е свързана с хунските племена. Ето какво пише Л. Н. Гумилев:
“… Конец этноса не означает физической гибели его членов, а только системы, забвение традиции и возможность для уцелевших особей войти в состав других этносистем” (№ 196). Хунны просуществовали как этнос почти полторы тысячи лет, а затем этот этнос распался, положив начало новым этносам или расширив уже имеющиеся этносистемы. Значительная часть хуннов вошла в состав формирующейся булгарской этносистемы.
В началото на IV в. Хунугурите на кхан Булимир( Белемер), от рода Буляр завземат района на Седморечието, а впоследствие част от племената тръгва на запад и завладява района на днешното Средно Поволжие през 329 г.
Последният владетел на княжеството Буляр -Джока-Утиг загива в битка с викингите..
Булимир завоювал територии на запад от Волга и заедно с утиги, хоти и хуни преминава Волга през 350 г за сражението с аланите на княз Боз Урусом – прадеди на съвременните осетинци, потомци на кара-сакланите (западни саклани, отделили се някога от синдо – УР-ците.
375 / 376 г. хуните воювали и разбили и остготите на крал Германарих.
На 9 авгст 378 г. Кхан Алп БИЙ ДУЛО – син на ТУРАНДОТ/Туран – Бика/ разбива 80 хилядната армия в лютата и грандиозна битка. С това император Валент Балин край Адрианопол бил сразен. Кхан Алп Бий бил погребан на един от хълмовете на южния склон на град Ааскал – днешен Киев, а на гроба му имало каменен паметник във вид на тризъбец – ЗНАКА НА РОДА ДУЛО! .В „История на древния Рим” на стр. 375 пише: „…След разгрома при Адрианопол владетелите на Римската империя вече не можели да възстановят армията си…” Поражението имало катастрофални последици за цялата Римска империя. През
400 г. Кхан Алп Бий – Дере АРБАТ ДУЛО оказал помощ на Аркадий в изгонването на готите от Константинопол и неговата част от империята – Византия. По тази причина до края на живота си получавал от сина на Византийския император по 350 фунта злато. В същата връзка тогава столицата на сарматите – българи ДНЕШЕН КИЕВ била преименована на КАН ДЕРЕ в негова чест. Кхан Алп Бий бил женен за масагетската принцеса роксолана Урус Ружа и от този брак двамата имали трима синове – Каратон, Урус Ружа Бургас и Муенчак – МАНШУК – МОМЧУК – БАЩАТА НА ЛЕГЕНДАРНИЯ АТИЛА ДУЛО, на кхан Блед и на принцеса Лебед!
402 г. в ИСТОРИЯТА КХАН Каратон е представен като хунски вожд с името Харатон. По време на неговото управление брат му Машук – баща на владетелите Блед и Атила Дуло заемал поста УРУС ТАРХАН – ГЛАВА НА ПРАВИТЕЛСТВОТО. След смъртта си Машук бил погребан в семейната гробница ДУЛУ на Кукуян. А кхан Урус Ружа Бургас починал през 434 и бил погребан на място, където днес е ситуиран нашият красив крайдунавски град Русе – по неговото име.
414 – 434 Кхан Урус Ружа Бургас е описан като управител на хуните
422г. Българите нанасят поражение на лангобардския крал Агелмунд, пленявайки дъщеря му в района на северните склонове на Карпатите, за което са писали Павел Дякон и Фредегарий. Вж епоса “Херварарсага”.
429 г. Възцарява се Еран – обединителят на една от древните държави.
435 г. Командващият римските войски – дакомизиецът Клавдий Аеций от Дорострум получава военна помощ от кхановете Блед и Атила срещу бургундския крал Гундахар. В този момент се говори в хрониките за подвизите на българските сарматски формирования АЛПИТЕ на рода Дуло?! Тук трябва да припомним и член 52 от ЗНАМЕНИТИЯ ЗАКОН ТОРЕ НА САРМАТИТЕ БЪЛГАРИ СПОРЕД КОЙТО „АКО ЧУЖДОЗЕМЕЦ ИЛИ ЧУЖДОЗЕМЕН ВЛАДЕТЕЛ ОТКАЖЕ ДА ПЛАТИ НА БЪЛГАРИТЕ ДЪЛЖИМИЯ ДАНЪК, КХАНЪТ ИМАЛ ПРАВО ДА УПОТРЕБИ СРЕЩУ НЕГО И ДЪРЖАВАТА МУ ВОЕННА СИЛА”! Съгласно чл. 32 4ПЛЕНЕНИТЕ НЕ ПОДЛЕЖАТ НА УБИЙСТВО”!
От царица Керка кхан Атила имал трима синове – Илак, Дингезигх /Дизингих – Хурса/ и Ернах – Ирник Кхан Елак /Илак/ бил известен още и като владетел на Ибер Себер, а неговият син Аудан се зовял още е Афрасиаб Алп Ел Тонга.
Кхан Еттел /Итил/ Аудан Дуло, който във времето на своето царуване до
453 г. Атила заставил цяла Европа да коленичи в краката муе запомнен от Ватикана и от римския папа с това, че главата на Католическата църква бил принуден да коленичи и да моли да не бъде унищожен Златния град – знаменития Рим.. Кхан Етел извършил братоубийство и елиминирал своя брат Блед в борбата за трона. Този “Атила -Бич божий” за държавите на Европа в своето време е управлявал над 100 големи крепости и градове, в земи и територии, разпростряли се от Кавказ до изворите на Дунав и повече от половин Европа. Историята на баталиите от онова далечно време помни една от най-грандиозните битки, известна като битката на Каталунската равнина край Труа. В тази битка, на страната на крал Еттел Дуло, /Атила= Итила/ воювали херули, франки и хуни /хони/, воювали срещу римските легиони на Аеций, заедно с бургунди, франки, алани, вестготи и други племена от Германия и Галия. За същата легендарна баталия, хронистите написали, че в Каталунската равнина по време на нея са загинали над 250 000 воини. Едва през 453 г. вестготите, начело с Торисмунд, сина на загиналия, /отново в същата тази Каталунска битка крал Теодорик, победили хуните/. Жреците на Вестготите подлъгали крал Етел Дуло. Така те успели дори и да го оженят за прекрасната германка Илдико през 453 г. След брачната нощ, русокосата АРИЙКА Илдико открила на сутринта….. съпруга си мъртъв?! Великият Кхан Атила оставил за ДИНАСТИЧНИЯ РОД Дуло свое поколение. Това били синовете му Еллак, Денгизик и Ернак, от които първият загинал, победен от византийските пълководци Анагаст и Аспар през 468 г. Ернак Атила Дуло останал известен в историята с това, че в периода
469 – 488 организирал “свои рицарибогатири” в “Ордата на Ернак”. Това били отново предците утигури, известни още и като Куликовските Алани на Ернак
Два века след кхан Атила Дуло, заради още един друг потомък – негов братовчед -– Мойсей ІІ Дуло, син на Кхан Тервел, известен с прозвището “Отстъпника”,през 717 г. бил направи опит да бъде възстановено езичеството. По същата тази причина кхан Мойсей ІІ Дуло бил свален и екзекутиран от баща си. Тогава на българския трон сяда Асен І Велики Кормисош Дуло, който управлявал Аспарухова България, в периода 717 – 727 г., когато се образувал триумвиратът. Кхан Асен І Велики Кормисош Дуло управлявал Българо-византийската империя. Владетелите в този съюз Асен І Кормисош Дуло, Авар и император Лъв ІІІ били абсолютно равнопоставени. Така в действителност ,в първото хилядолетие след новата ера, историята е регистрирала три велики – уникални български империи – тази на Стара Велика България, на Дунавска България и на Волжско-камска България.
В историята има много аналии древни предания за владетеля на град Аскал/Киев/, Кхан Болкх, властвал до 528 г , който бил наследен от…царицата Боатрикс/ царица Бориса – Бориска/. Затова на гостите и на туристите в Киев от край време се разказва легендата за братята Кий, създателите на града, на тях потомците дължат много. Затова днес поколенията са построили прекрасен паметник, които се намира в Украинската столица. Искам да отбележа още и, че на владетелския трон в Аскал – /Киев са властвали още цели четири века, /считано от Х век,/ десетки князе, потомци на рода Дуло, начиная с княз Игор, внукът на Игор Мумин, княгина Олга-Елена, дъщеря на българския цар Симеон І, както и князете Борис-Светослав, Владимир І, Всеволод Ярославов, с неговите четирима синове и една дъщеря: Князете Светослав, Вячислав, Владимир, Язислав, княгиня Анна, станала впоследствие съпруга на френския крал Анри І, владетел на Франция след 1049 г., Великият Владимир Мономах, чиято корона се съхранява и до днес, княз Джурга – Юрий Долгорукий, Андрей Боголюбский, Мстислав Владимирович, княз Ростислав, княз Рюрик Ростиславович и Ростислав Рюрикович.
459г. сл. Хр. Хуните са разбити отвъд Азовско море и през 464/65 г.- под натиска на авари, савири , те потеглят на запад. Воюват със сарагурите и оногурите. В посоченото време пратеничествата на тези две племена посещават Константинопол като тогавашните автори ги идентифицират като оногури – българи-оногундури.
480 г. – Византийският император Зенон(474-491) търси българска помощ срещу готите. Войните между остготските вождове Теодорих Амалецът и Теодорих, синът на Триарий, приключва в 479 г. Същата година е датиран и бунтът на Маркиан. В опит да изпълнят молбата на имп. Зенон, българите са отблъснати от Теодорих, сина на Триарий. Той умира през 481 г., което поставя събитието в 480 г. За това свидетелствува Йоан Антиохийски.
482г. сл. Хр. се споменава за българския владетел кхан Бузан.
488 г. – Теодорих организира поход към земите на днешна Италия по римското крайдунавско трасе като гепиди, подкрепяни от българи воюват срещу остготите, в сблъсък при р. Улка където загива вождът на българите кхан Бузан (по данни на П. Дякон).
493 г. същият хронист съобщава, че” докато Теодорих воювал в Италия срещу Одоакър, българите опустошили земите на Тракия”.
498 г. според Анастасий Библиотекар, „Българите бродели между Илирик и Тракия “преди да се узнае за тях”.
499г. сл. Хр. – българите разбиват византийците край р. Цурта. Решаваща е била българската победа над главнокомандуващия военните сили на империята в Илирик – Арист. От византийска страна в сражението участвали 15 000 бойци и 520 каруци. В тази битка на бойното поле намерили смъртта си над 4000 византийци и четирима военачалници – Никострат, Инокентий, Танк, Аквилин (Комес Марцелин). Вардарско-Моравският път веднъж за винаги е “разпечатан” за варварски набези в империята, която така и не успяла да организира ефикасен контрол.
Запазеният топонимичен материал потвърждава, че това е районът на първото трайно българско присъствие по долното течение на р. Дунав.
Когато говорим за историята на българите в периода 1 – . IV век , задължително следва да споменем, че в Анонимния латински хронограф се, съдържа списък и с имената на племената и народите – потомците на Сим, в който на последно място са посочени българите (Vulgares).
502 г. – Комес Марцелин, Теофан, Кедрин, Зонара, Ландолфус описват как „българите безпрепятствено мигрирали в районите на Тракия и Илирия”.
През 504г. сл. Хр. е осъществено и описано още едно голямо преселение на българите на Балканите.
И когато Теодорих воюва с гепидския крал Тразарих за Сирмиум, намесата на българите едва не довежда до крах похода на готите.
505г. сл. Хр. И други български племена преминават Дунава и се заселват в районите на Гъмзиград /днешен Видин/ и в Охридско. Военачалникът на Илирик, Сабиниан с 10 000 войници, част от които българи се опитва да изтласка готите и отцепилия се от гепидите вожд Мундо.
500 -520г. сл. Хр. – българите проникват на Апенините
512г. сл. Хр. – българите нападат Константинопол и по този повод император Анастасий изгражда дългата отбранителна стена.
Хунското племе садагари отседнало в района на днешна Добруджа и Мизия на десния бряг на Дунав до р. Искър. Там е живя четвъртият син на Атила Эрнак – Еменцар.
Двама други синове на Атила Емнетзур и Ултзиндур извели от Кримския полуостров още племена, заселвайки ги на дясното крайбрежие на Дунав, в района отново на Гъмзиград, /днешен Видин/. Дакота Бел-Кермек, отново с българските племена се заселва в севернокримските степи между Крим и устието на Днепра (Данапр, или реката Днепър е била наричан от българите— Бури-чай). Бел-Кермек объявил ситуирането на свое княжество, именовано Алтъноба, в чест на паметта към великия Атила Дуло и в памет на обсадения Рим.
Тогава терминът “балтавар”, означавал знак на рода Дуло, вече означавал “вождь”
След смъртта на Атила (453 г.)племенният съюз се разпаднал и синовете му не могли да спасят държавата.
Според българския историк и изследовател Илия Зографов, което потвърди и академик Йордан Стойлов Иванов, в ранносредновековен мавзолей на велик мъж – Гаази Баба на едно от известните текета край Севлиево е пазен праха от мощите на цар Еменцар, един от седемте синове на Атила – владетел на Балкана в края на V и началото на VІ век. Аргументите ни по тезата, че Гаази баба и Еменцар са една и съща личност се базират на метода на академика по разкриване на археологически, природни и исторически богатства и биолокация.
А цар ЕМЕНЦЕР, който най-много ни интересува станал владетел на Емуса /Балкана/. Със своите хора се поселил в дома на римския император Кустадин /Константин Велики/ в предбалкана, което съответства с мястото край Севлиево, където е била една от неговите резиденции. Освен местните легенди, в които Еменцар е обозначен с името Гаази Баба, дадено му от мюсюлманите, по мои изследвания и проучвания, данни за владетеля ЕМЕНЦЕР могат да бъдат открити ако се прегледат обстойно всички съществуващи стари книги, с описания на династичните фамилии, с имената на вождовете, хановете, балтаварите и царете на уно/оно българите.
Що се отнася до мотива в легендата за Еменцер, в която се разказва е за седмоглавия змей, известен и от житието на Свети Никола или Саръ Салтък, в случая с Гаази Баба, той търпи нова интерпретация. Легендата за Гаази баба гласи още и, че героят е бил известен древен жрец – лечител. Тук директно правя аналогия с царете – жреци на дакомизийците, наши предци. Според преданието, Гаази Баба имал седем братя. Единият от които бил погребан в Панония, а другият в Добруджа. И тук имам аргументи, в контекст на седемте братя – синове на Атила, единият от които загинал в Панония: известно е, че в най-важната битка през 454 г. след смъртта на Атила, водена от синовете му, загинали над 30 000 хуни. Тя се е състояла в Банат и в нея загинал синът на Атила Еллак. Тогава хуните били прогонени. След смъртта на Елак, трона на Атила наследил крал Дингезих – вторият син. Тогава въпреки опита да възвърнат величието и властта на империята, хуните неколкократно претърпели още загуби. В една от последните битки край реката Болия загинал и самият Дингезих Дуло. Това станало през 469 г. След него върховенството поел поредния по старшинство син Ернак, когото българските историци идентифицират с хан Ирник от известния Именник на българските ханове. Впоследствие постепенно хуните, заедно с част от прабългарите били изтласкани към бреговете на Аскейноса /Черното море/. Тук обаче жeлая да уточня, че в династичните хроники от онова време фигурират всичките имена на останалите живи синове на Атила, които били владетели на уновендо-българите тогава. Имаме данни и за още един племенник на Атила Дуло – владетеля на Илирия Мундо, роден през 470 г. Според проф. Ганчо Ценов, Мундо/505-520/, известен и като Банджа Татра Бананд, е българин. Хронистът Йордан го е описал така: “Мундо произхождаше от рода на Атила. Той бе завзел една кула от другата страна на Дунава, която се казваше Херта и тук около Дунава се провъзгласи за Цар”. След победа над готите в Сирмиум през 505 г. Мундо, син на мизийска принцеса, побеждава в Моравия десетхилядната армия на византийския василевс. По-късно е управлявал Илирия, а през
532 г. с войската си, състояща се предимно от дакомизийци и българи е потушил въстанието “Нике” в Константинопол. Мундо и синът му загинали на бойното поле, но внукът му Теодомунд се издигнал като мъдър пълководец.
513 г. – В бунта на Виталиан Тракиец за защита на православието отново участвуват хуни и българи.
519 г. – Българи нанасят катастрофално поражение на византийската войска в Илирик за което император Юстиниан I(527-565)търси решение на “проблема Илирик”, назначавайки за стратег военачалника, отделил се от Теодорих Мундо.
530 г. – Мундо успява да разпръсне група българи, нахлули в Тракия. Пленниците изпраща за устройването на триумф в Константинопол като след церемонията същите били зачислени в състава на византийската армия в Армения и Лазика.
535(538)г. сл. Хр. Булгар и Дронг (Дрогон) отново се споменават като участници в битката при р. Йатрус.
546 г. – Византия често използува услугите на българите във войните си с готите. Главнокомандуващият Велизарий нееднократно е настоявал пред император Юстиниан I да му изпрати в помощ за Италийската експедиция българи.
През споменатата година дори командуването на гарнизона в Перуджа (Италия) било поверено на българина Одолган.
548 г. – От византийска страна, в областта Кампания (Италия) ,военните операции срещу готите с българска помощ води стратегът Йоан, който губи доверието на българите и те минават на страната на готския крал Тотила.
Хронистът Козма Индикоплевс, в съчинението си “Християнска топография”(кн. III) изброява от изток на запад християнизираните племена и народи като споменава и българите след иркани (хиркани), херули, и преди еладците, илирите, далматите, готите и пр.
550г. сл. Хр. готския историк Йорданес пише за българите по Северното Черноморие.
А през 552 г. новият главнокомандуващ византийските войски в Италия – Нарсес, възстановява доверието на българите, в съюза с Византия и с тяхна помощ нанася съкрушително поражение на готския крал Тотила.
555г. сл. Хр. сирийският хронист Захарий Ритор пише за българи в Източен Кавказ – град Дербент
558г. сл. Хр., Кхан Заберган – напада Цариград.
През 60-те години на IV в. Хуните проникват на запад от Волга.
Ето и сведенията по въпроса в историческите източници:
Амиан Марцелин (IV в.), Павел Орозий (нач. V в.), Приск (V в.), Иордан (VI в.) са писали за инвазията на хуните в Европа посочвайки точните им местонахождения.
560 г. – Виктор Танунски съобщава за български набези в Тракия, които достигат чак до предградията на Константинопол.
567 г. – Аварите в съюз с лангобардите нанасят решително поражение на гепиди и българи в Панония и там установяват центъра на своята държава. Панонските българи стават аварски поданици.
Българското присъствие през 5 -6 век е неоспорим факт, още повече, че с войнските си умения именно българите влияели върху снаряжението, тактиката и стра
# 11 октомври 2012 at 11:36 AM

ANNA ZOGRAFOVA said:
Поздравление до новоизбрания втори мандат американски президент Барак Обама от името на академик Йордан Ст. Иванов
Специално Поздравление до Държавния глава на САЩ Барак Обама по случай заслужения Вот за втори президентски мандат!
От името
на академик Йордан Стоилов Иванов/от Международната академия по българознание, иновации и култура – МАБИК/
и от
Член-кореспондента на МАБИК Анна Зографова
Ваше Превъзходителство,
Уважаеми Господин Президент,
Позволете ни да Ви поздравим от сърце, с преизбирането Ви Втори мандат за президент на САЩ, /което казах и написах в mont-press.com още на 13 февруари 2012 година !
Това беше старанието ми за Вашето отношение към разоръжаването и отношението към България и българите в Америка! /
И тъй като Вие сте новият – стар стопанин на Белия дом, молиме Ви да предадете от сърце специални поздравления на Първата дама – Вашата съпруга Мишел.
Изправени сме във времето пред огромни предизвикателства. Затова желаем действително от сърце на Вас и на великолепния тандем – Вие и Джо Байдан, на целия Ваш екип, на цялата Ваша администрация, на всички Ваши съветници много добра съвместна бъдеща работа и успехи за американския народ и нашите сънародници, които живеят при Вас!
Голяма част от американците оцениха достойнствата на водената от Вас политика, в рамките на Вашия първи мандат, защото успяхте да отхвърлите екстремистките позиции и да наложите рационалността.
Изключително доволни сме от факта, че Америка направи своя достоен избор, в полза на продължаването на политика, насочена към мира в света и по-нататъшното ефективно развитие на страната.
Американците наистина доказаха, че са стратегически партньор.
В този смисъл ние тук в България се надяваме още повече да бъдат засилени двустранните връзки на фона на глобалните еко предизвикателства. Включително и в областта на националната сигурност, в борбата срещу тероризма, в областта на икономиката, образованието, културата, спорта и най-вече и на иновациите.
Днес учените на Америка, наред със своите колеги от света са наясно за предстоящата промяна на магнитните полета на земната ос, тъй като много катаклизми стаха по света. Затова нашето пожелание към Вас е, едно от първите неща, които могат да бъдат стартирани – да се помисли и бъде направено необходимото по освояване дървения материал от горите на Северна Канада, които предстои да попаднат в зоната на ледените пустини.
Добре би било своевременно, в глобална социална програма на Америка да залегне проект, свързан с откриването на стотици хиляди работни места за безработните, които да добиват дървесина за строителството на домовете, пострадали от ураганите.
Към момента магнитното поле на Северния полюс бавно се измаства към Северна Канада. Това е писано от мен – академик Йордан Ст. Иванов още през 80 –те години на ХХ век, в материал за Академията на Науките на Съветския Съюз. Подробности за това можете да откриете в моя блог – БЛОГЪТ НА АКАДЕМИК ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ –
- Смятаме, че за късо време задружният американски народ ще се справи под Ваше ръководство и преодолее щетите от всички бедствия, сполетяли континента Америка.
С ОГРОМНО УВАЖЕНИЕ КЪМ СВЕТОВНИЯ ПРЕЗИДЕНТ БАРАК ОБАМА И НЕГОВАТА АДМИНИСТРАЦИЯ, В ПОЛЗА НА МИРА В ЦИВИЛИЗОВАНИЯ СВЯТ:
Академик Йордан Стоилов Иванов – член на управителните съвети на Организацията на обединените българи от цял свят/ООБ/,
на Общобългарския парламент /ОБП/
и на Международната академия по българознание, иновации и култура МАБИК!
Анна Зографова – журналист и Член кореспондент на академия МАБИК
Mont-press.com – Бр. 87 (2027), год. ХХIII, 13 – 14 ноември 2012 г.
Втори президентски мандат за Барак Обама!
Mont-press.com Бр. 12 (1952), год. ХХIII, 14 – 15 февруари 2012 г.
http://bojanapankov.blog.bg/technology/2012/02/14/vtori-prezidentski-mandat-za-amerikanskiia-prezident-barak-o.901531
http://bojanapankov.blog.bg/technology/2012/04/21/10-min-sled-samoletnata-katastrofa-na-polskiia-samolet-krai-.943523
http://bojanapankov.blog.bg/technology/2012/04/29/spomeni-za-izbiraneto-na-vynshen-ministyr-v-novosformirashto.947310
http://bojanapankov.blog.bg/technology/2011/03/05/why-the-lawsuits-against-bulgaria-concerning-the-submushine-.699549
# 5 януари 2013 at 6:40 AM

anna_zografova said:
САГА ЗА НЕДОПИСАНАТА ИСТОРИЯ НА ДИСИДЕНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ
25 ГОДИНИ
ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА НДЗПЧ /Независимо дружество за защита правата на човека/
АМОК
ПО ЕДНА ФРЕНСКА ЗАКУСКА, НЕЖНИТЕ РЕВОЛЮЦИИ НА СОЦПАКТА И ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА НДЗПЧ
Събра, състави и написа по документи журналистката Анна ЗОГРАФОВА – член на УС на НДЗПЧ в периода 1989-1990 г
На 16 януари се навършиха 25 години от създаването на Независимото дружество за защита правата на човека – НДЗПЧ – първата и единствена международно призната некомунистическа организация в България преди 10 ноември 1989 г. станала член на Международната федерация за човешките права със седалище Париж.
Днес – 25 години по-късно страната ни заема едва 42-ро място в листата за човешки права и свободи. Това са актуални данни от изследваните общо 123 страни, публикувани в Брой Първи на съвместното издание “Световен индекс за човешката свобода” на канадския институт “Фрейзър” и германския “Либерален Институт”, отпечатани с подкрепата на американския институт “Катон”. Оценяването за България според изданието индикира недостатъчно гарантирана лична сигурност – нещо, което зависи от насилието, кражбите и престъпността както и от несигурността по отношение на свободата на словото, печата и независимостта на медиите. Оценките, дадени за България зависят също и от нюансите на враждебност към ксенофобските прояви и от нетърпимостта по отношение на някои религиозни права и деноминации.
Тук е мястото да отбележим, че след 10 ноември в Дирекцията по вероизповеданията към МС у нас са регистрирани официално над 140 деноминации. А изводът е ,че и днес – 25 години по-късно проявите на насилие, подкопаващи личната свобода; високата корупция, неспазването на правата на лишените от свобода и в психиатриите, неспазването на договорите, намаляващи икономическата свобода продължават да бъдат сериозен проблем за Република България. Това на практика означава, че все още има какво да се желае и има достатъчно поле за действие за членовете на дружеството.
Независимото дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ) действително е първата независима антикомунистическа организация в България след 1947 г., ситуирана на 16 януари 1988 година като датата съвсем не е случайна. Известно е, че на същата тази дата през 1969 година се самозапалва чешкият студент Ян Палах, в знак на политически протест срещу съветската окупация на Чехословакия. През август 1968 войски от Варшавския пакт нахлуват в Чехословакия заради реформите на премиера Александър Дубчек като събитията остават в историята, оповестени с наименованието „Пражка пролет”. Последствие от всичко това са и реакциите на чешките студенти, в това число и на самия Ян Палах. Няколко чехи извършват самоубийствени актове, като символ на жертва срещу нашествието. Протестите на студентите са записани със златни букви в историята на демокрацията на Чехия. Известно е и, че погребението на Ян Палах инспирира масови протести срещу окупацията и само месец по-късно на 25 февруари 1969 г. още един друг чешки студент Ян Зажич се самозапалва като умира на същото място, където се е самозапалил Палах.Примерът на Зажич следват още няколко студенти между които и Evžen Plocek в Jihlava.
В България дисиденти могат да бъдат наречени някои бивши политзатворници. Терминът Дисидент (от лат. dissideo) е бил познат преди векове, но е имал друго съдържание – обозначавал е идейните различия и борбите в лоното на християнската църква. През средните векове в Европа назовават дисидент всеки отстъпник от вярата и всеки еретик. След Реформацията понятието става синоним на несъгласие с господстващото вероучение, а от края на 60-те години групи граждани от Съветския съюз, Чехословакия, Полша, Унгария, ГДР открито заявяват своето несъгласие с господстващата доктрина на съветския държавен социализъм и те биват наречени от западните наблюдатели дисиденти. Такъв е писателят Солженицин. Такова формирование е била и Санкт – Петербургската група „Памят”, представители на която представиха през 1989 г. нейния Устав, донасяйки го в къщата на Ламартин вПловдив.
Българскияг Нелсън Мандела – политически затворник № 1 на България” – Илия Стоянов Минев, голям масон и колега от колежа във Франция на изключителния политик и приятел на България Франсоа Митеран, Едуард Генов, Петър Манолов, Д-р Константин Тренчев, отец Благой Топузлиев, отец Димитър Нончев Амбарев от Пловдив, Милчо Попов, Катя Маркова, Стефан Вълков, Цеко Цеков, Иван и Златка Янкови, Петрана Стоева, Коце Иванов, Пламен Станчев и Луиджи Росито от София, Григор Божилов, отец Христофор Събев и други учредяват дружество, чиято основна цел е защита правата на българските граждани във времето на тоталитаризма. Същевременно времето е такова, че НДЗПЧ се ангажира официално първо и със защита правата на българските мюсюлмани.
Така на 11 януари 1988 в дома си в град Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ). Церемонията по учредяването на НДЗПЧ се извършва в присъствието на съпругта на Илия Минев, наричана от всички леля Ангелинка и на още 40 души.
Идеята на Илия Минев по ситуиране на Дружеството за защита правата на човека обаче възниква още докато той пребивава в затвора. В периода 1984-1985 Минев работи активно по организирането на такова дружество. През 1987 година Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън както и до всички международни организации за защита на правата на човека, в което описва циничното нарушаване правата на българските граждани. Отново бива арестуван. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освобождават го. След това остава под домашен арест в град Септември. На 15 септември 1988 г. отново обявява гладна стачка (продължила 63 дни), в защита на Петър Манолов към която се присъединява и най-младият член на дружеството – Пламен Станчев. Във всички документи на бившите служби на Държавна сигурност е отбелязано, че Илия Стоянов Минев през 1988 става председател и основател на Независимото дружество за правата на човека (НДЗПЧ). Тук обаче е мястото да се спомене, че Дружеството има още недописана предистория, свързана с изпращането на прословутото открито писмо-апел до Конференцията във Виена, за преглед договореностите от Хелзинки. Това писмо е подписано на 19 декември 1986 година от Илия Минев, Цеко Цеков, Григор Симов, а в следващите дни и от – Стефан Савовски, Минка и Божидар Статеви и от Едуард Генов. Този документ се превръща в легендарен Апел, визиращ следното: “Конференцията във Виена да не приключва своята работа, преди да бъдат осигурени най-елементарните човешки права за всички европейски народи, като: право на свободно движение и емиграция, право на обективна информация и право на свободна трудова дейност. Докато не дойде ден, когато всеки гражданин в Европа ще може свободно и без страх от преследване да изразява своите мисли, мнения и убеждения в писмена или устна форма, Хелзингският процес няма да оправдае оказаното му доверие” .
Този Апел е препратен до Виенската конференция чрез служители от посолството на САЩ в София. С изключение на Минка Статева и Румен Воденичаров, всички останали незабавно биват арестувани и затворени в Главно следствено управление, където ги разпитват месеци наред. Пламен Станчев – героят от «Нежната революция» на България, който като Ян Палах обяви на 26/ срещу 27 август своя акт за самозапалване, през лятото на 1990 г. по това време е бил бит жестоко, с торбички с пясък в областта на бъбреците. Той е и остава най-младият член от създателите на дружеството и е бил ползван и като куриер. Репресивните структури на бившата ДС обаче в този момент на арести не са имали информация за Апела. Разпитвали са ги без да подбират средства. Чрез побой. Апелът е бил предаден и на журналистката от Радио «Свободна Европа» Румяна Узунова, която информира световната общественост за арестите в София. След това Илия Минев отново за Енти път е поставен под домашен арест в дома си, в гара Септември; Луиджи Росито е изселен в с. Иваново – Силистренско, Григор Симов е изселен в Кайнарджа, Силистренско; Цеко Цеков е поставен под запрещение – без право да напуска родното си място, а останалите остават под наблюдение. Дружеството вече съществува, независимо от факта, че продължават да бъдат преследвани всички, участвали в изготвянето и препредаването на документите му в Радио «Свободна Европа».
Членовете на дружеството – НДЗПЧ винаги са били обект на постоянна тема в емисиите на Радио “Свободна Европа”. Междувременно – в ЦК на БКП вземат решение / като властта в НРБ е реагирала “по същество” след предаването на Апела на НДЗПЧ във Виена/ и през м. март 1988 е създаден тенденциозно казионния Комитет по правата на човека, начело с Константин Теллалов.
На 3.11.1988 г.. в София е учреден и Клубът за гласност и преустройство в България като водеща фигура там изпъква проф. Николай Генчев. На 1 август Клубът връчва Петиция в Народното събрание, подписана от повече от 120 интелектуалци и журналисти, между които личат и имена на българските турци. В петицията изрично се настоява да се направи разследване за да се потърси отговорност от виновните за започналите изселвания на турците от България, а също техните права и имущесто да бъдат възстановени.
В доклад на „Хелзинки Уоч” се посочва, че в годините 1988 – 1989 г. по време на „брутално потушаване на демонстрации на българските турци в България са били убити между 30 и 60 български турци. Вече през 1989 г. от същата организация се настоява пред Американския Конгрес да бъде отпусната специална хуманитарна помощ на Република Турция за да може тя да се справи с масовите изселвания на българските турци по времето особено на т.н. „Голяма екскурзия” от пролетта, лятото и есента на 1989 г.
Междувременно на 15 ноември 1988 г. от 15 български турци, изпратени в Белене за съпротива срещу правителствената политика на Тодор Живков по асимилирането на турците е създадена Демократическа лига за защита на човешките права. В програмата на лигата се иска освен уважение на човешките права на турците в България и обща демократизация на политическия живот в страната.
От Протокола при организиране на едно от несъстоялите се събрания на НДЗПЧ в Ихтиман през м. декември 1988 г. става ясно, че на
25.12. 1988 г. Независимото дружество за човешки права(НДЗПЧ ) се опитва да организира в град Ихтиман поредно общо събрание. За съжаление на мястото на срещата чакат служители от репресивния апарат на ДС на НРБ, които без разрешение от прокуратура и без никакви основателни поводи, служейки си със присъщото им насилие забраняват провеждането на събранието.
Илия Минев отново е бил жестоко малтретиран от униформени старшини, които буквално са го влачили до влака и са го придружили до град Септември. Франкофонката Екатерина Маркова е била отведена в районно МВР от служители на ДС, където й е бил извършен обиск. По същото време са извършвани обиски на членовете и от софийската група на дружеството. Били са задържани и след това принудени да напуснат района: Зайнеп Ибрахимова, Ибрахим Кърпачев, Петър Манолов, Стефан Вълков, Орхан Пандурев, Стефан Савовски, Юсуф Хюсеинов, Борис Лафчев, йеромонах Игнатий от Батуновския манастир, Сабри Хамдиев, Иван Тодоров, Павел Стефанов и Димитър Томов, йеромонах Христофор Събев.
Същият ден, 8 часа по-късно, дружеството се събира отново в повече от две трети от основния си състав и чрез тайно гласуване решава да избере за председател Илия Стоянов Минев от град Септември, живуш на улица Загоре №16, телефон 31 94, за Секретар – Петър Манолов, Пловдив, телефон 22-10-90.
За Пълномощници в страната са избрани: за София – Павел Стефанов и Екатерина Маркова, телефон 54-85-37. За Варненска област – Зайнеп Ибрахимова, село Климент, телефон 3-84. За Русе – Сабри Хамдиев, телефон 53-798. За Михайловград – Цветан Златанов, град Мездра, телефон 63-50. За Асеновград – Стефан Вълков.
Пълномощници на дружеството зад граница стават: Госпожа Минка Статева, Ню Йорк, САЩ. Господин Едуард Генов, Сан Франциско, САЩ. Д-р Христо Сватовски, Виена, Австрия. Господин Цеко Цеков, Виена, Австрия.
По време на заседанието, при мистериозни обстоятелства е била открадната леката кола на активния член на дружеството Павел Стефанов.
Други членове на НДЗПЧ са Огнян Цеков, Рут Леви, Марияна Петкова. Симпатизант на дейностите е и интелектуалката Лили Петкова.
Зейнеп Ибрахимова, в качеството си на пълномощник и на координатор на НДЗПЧ е трябвало да се срещне с френския президент Франсоа Митеран при неговото посещение през януари 1989г. за да го запознае със ситуацията около българските мюсюлмани, но е арестувана от Държавна сигурност и на 3 февруари 1989 е експулсирана от България. Сложна е ситуацията и около Хасан Бялков и Али Стивасаров. От 1989 Зайнеп се устройва в Анкара. Доцент е и Доктор на филологическите науки. Впоследствие работи в Анкарския университет. Автор е на десетки изследвания, статии и преводи, има издадена книга и участва като съавтор в различни сборници. Литературните й изследвания са свързани предимно с творчеството на Антон Павлович Чехов и на Йордан Йовков. Зайнеп е една от първите експулсирани правозащитници от НДЗПЧ по време на началото на старта на т.н. „Голяма екскурзия на българските мюсюлмани в Република Турция през 1989 г.
РАЗКАЗВА ЗАЙНЕП ИБРАХИМОВА:
„Бях избрана за представител на дружеството от Варненска област и в това си качество трябваше да се срещна с френския президент Франсоа Митеран като представител на насилствено асимилираното население в България. Някои членове на НДЗПЧ трябваше да се срещнем в Пловдив и оттам да заминем заедно за София. Но още преди да влезем в Пловдив, бяхме арестувани и задържани, точно тогава бе извършен и обискът в дома на Петър Манолов. Затова ние не можахме да се срещнем с Франсоа Митеран, а по телевизията за първи път беше предадено съобщение за задържани, които са бивши затворници, осъдени за престъпни деяния.
След обиска на дома му и изземане на личния му архив, Петър Манолов обяви гладна стачка, която аз и братовчедите ми подкрепихме. Безсрочна гладна стачка тогава обявява и най-младият член на НДЗПЧ – младежът Пламен Станчев, в подкрепа стачката на Петър Манолов. Впоследствие Манолов бе екстрадиран заедно с цялото си семейство – със сина Маноло и със съпругата си Вери във Франция.
- Докато всичко това ставаше, някои турци от съседни и далечни населени места, които благодарение на предаванията по радио “Свободна Европа” бяха чули за нас и научили от радиото адреса ни, започнаха да ни посещават и да изявяват желание да станат членове на дружеството. Разбира се, това не беше масово, а единични случаи. Населението на самото село Климент, което беше може би най-голямото село с турско население в Шуменско, в началото само наблюдаваше събитията и нашата съдба след такава открита дейност. Само наши роднини и изселници от Гоцеделчевския край и района Бабек поддържаха по-тесни връзки с нас. Но с течение на времето и местни жители изявиха желание да членуват в дружеството, което беше от голямо значение за нас. Понеже активистите от НДЗПЧ непрекъснато се експулсираха от страната, това можеше да се случи и с нас. Затова решихме да изберем резервно ръководство на Дружеството от Варненска област, което да ни замести, в случай на изгонване. Постепенно хората се увериха в безпомощността на ДС и желанието за членство непрекъснато нарастваше. Представители на ДС няколко пъти идваха в Климент и се опитваха да ни убедят да не дразним хората, които вече били свикнали с положението си на …побългарени”.
Няколко месеца по-късно, през май 1989 г., ДС вече масово експулсира лидерите на етническите турци – около 5000 души. Зайнеп заявява в своите интервюто по западните медии, че тяхното експулсиране е било свързано с „намерението да ги отделят от района, който вече доста се беше наелектризирал”. Тя е била задържана и при опита на дружеството да се съберат в Пловдив, но след като ги освобождават, отново се събрат и дават интервю за Френската телевизия, където заедно с братовчед й Юсуф разказват подробно как е ставал начина на асимилиране на българските мюсюлмани. Те говорят и за дадените жертви, за живота за тези 7 години изселване както и за двете години в затвора.
Френската телевизия излъчва на живо разказите на Зайнеп, а западноевропейските радиостанции също вземат отношение и започват да нищят въпросите около експулсирането на българските турци. Зайнеп счита, че от ДС са помислили, че ако ги експулсират, ще могат да се справят с най-активната част на турското население в започналата вече политическа борба, а именно местата, където НДЗПЧ е развивало своята дейност.
Ето още фрагменти от разказите на ЗАЙНЕП БРАХИМОВА:
„Бях отишла в Пловдив за среща с Петър Манолов, оттам минах през София, за да се срещна по негово поръчение с Блага Димитрова. Беше 1 февруари 1989 г. и в дома на известната писателка се запознах със съпруга й Йордан Василев, с Жельо Желев и с Деян Кюранов, всички те членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Това беше една изключително плодотворна среща за мен. Вечерта си тръгнах с влака и на сутринта бях в Климент. Нашите две семейства вече бяха уведомени, че паспортите са готови и че трябва да напуснем незабавно НРБългария. След час-два, служители на ДС щяха да пристигнат с коли, за да ни закарат до Русе за експулсиране. Когато се качвахме на минибуса, по прозорците на съседските къщи беше пълно с хора. Те ни махаха. Изпращаха ни със сълзи в очите – искаха да ни видят за последен път. Разбирате ли – бяхме приятели. Бахме добри комшии. Вкъщи през нощта мнозина идваха да се сбогуват. Някои уж “случайно” минаваха, но най-много бяха децата, изпратени от родителите си. В Русе проверката ни продължи над 8 часа. През нощта ни настаниха в хотел, заключиха ни отвън и чак на другия ден ни качиха на влака за Букурещ, изчаквайки неговото потегляне. Не искахме да заминаваме, обаче бяхме спокойни за едно: оставили бяхме смели и всеотдайни заместници, които заедно с останалите членове на НДЗПЧ, непременно щяха да продължат борбата за извоюване на правата си, да работят за заклеймяване асимилаторската политика на българското правителство и неговите помощници и да си възвърнат не само имената, но и достойнството, което така варварски им беше потъпкано. По време на майските събития ние вече бяхме в Турция, но непрекъснато слушахме западноевропейските предавания на български. От тях следяхме развитието на събитията и понякога успявахме да се свържем по телефона с кореспондентите им.
Първите бунтове бяха избухвнали именно в селата на община Каолиново и в Тодор Икономово, като насъбралите се бяха тръгнали от Пристое, (вече споменах за членовете на НДЗПЧ оттам, които бяха изгонени няколко седмици след нас и през Будапеща и Виена пристигнаха в Турция). Те минават през село Климент и умножавайки се по пътя с непрекъснато стичащи се от околностите хора, стигат до община Каолиново, където предявяват исканията си да им бъдат върнати имената. Вместо това обаче срещу тях се стреля и са дадени човешки жертви.
Тези бунтове бяха вдъхновени от хората, които продължиха създадената от нас в рамките на НДЗПЧ организирана протестна група, която осъществи по-късно тесни контакти с Демократичната лига на Сабри Искендер, Али Орманлъ и Мустафа Юмер, подкрепяща ги по въпроса за предприемане на открити протести срещу потъпканите права на турците в България. Разбира се, тези първи протести бяха разгласени по всички западни радиостанции, (не трябва да се забравя никога огромната роля на работещите в тези предавания журналисти, особено и на покойната Румяна Узунова както и на безименните журналисти, нейни колеги от София, една от които работеше в Българската национална телевизиа). Протестите бяха продължени след това по много други места в Североизточната, а после и в Югоизточната част на страната. Но именно този район запали първата искра на откритите бунтове. Надявам се, че имената на тези хора ще станат известни и някога те ще заемат полагащото им се място в историята.
Междувременно Дружество започва да развива дейност сред българските мюсюлмани и многократно се изказва в тяхна защита. В дружеството вече членуват освен Зайнеп Ибрахимова, Ибрахим Кърпачев, Сашо Стоянов и Анна Зографова от БНТ, Али Стивасаров, Хасан Бялков.
През месец май жителите на Тодор Икономово излизат с лозунги и плакати „Да живее Горбачов, Долу Тодор Живков!”. Там се разиграват събития, в които е упражнено насилие над жители. Извършени са убийства, в отговор на което жители на Тодор Икономово отнемат живота на представител на властта. Набеждават за това български мюсюлмани. Жителите на Тодор Икономово се вдигат на БУНА. Отказват да разговарят с представители на МВР и искат среща с чужди журналисти. В рамките на Декадата на руската поезия и култура по същото време в Шумен гостуват руският писател, журналист и поет Вечеслав Казакевич, бившият министър на културата на Бурятия Баир Даугаров и грузинският драматург Шалва Порчхидзе. Техен преводач по линия на Съюза на писателите е активистката на НДЗПЧ – журналистката Анна Зографова. Делегацията обаче е конвоирана с две леки коли – лади, от цивилни въоръжени с пистолети и калашници служители от тогавашните спецслужби на Държавна сигурност. Оказва се, че изпращането на гражданите със съветски паспорти в Тодор Икономово е било съгласувано с представители на руското посолство в София. Целта е била да бъдат омиротворени страстите на жителите на Тодор Икономово за да бъдат спрени евентуални бъдещи кръвопролития. Междувременно целият район около Тодор Икономово е бил отцепен и блокиран от спецчасти като изселването е ставало поетапно. Започва се изселването в т.н. кампания на „Голяма екскурзия в Турция”. Междувременно на членовете на делегацията става абсолютно ясно, че от селата през които пътуват от Шумен до Тодор Икономово всички вече са изселени. По пътя няма жива душа. Само животни. Колите минават покрай стресирани самотни домашни животни – крави, коне магарета, кокошки и патици, които безстопанствено тичат или се разхождат по шосето. А вратите и прозорците на голяма част от домовете в селата са заковани и селищата обезлюдени.
В Тодор Икономово гостите са посрещнати само от деца. С руски аленочервени пионерски връзки, които говорят и пеят на руски. Децата обаче, въпреки инструкциите на „чичковците от спецслужбите” през сълзи успяват да разкажат какво точно се е случило и кого са арестували. Става така, че именно децата успяват да предадат истината за събитията – какво се е случило с техните майки и бащи. Няма нищо по -искрено в този момент от този масов естествен детски протест, от разказите на руски, от сълзите в детските очи.
Сега обаче, когато пиша тези редове бих искала да добавя – Всички ние – членовете на НДЗПЧ сме в дълг пред Зайнеп Ибрахимова. Пред нейната доблест и нейното родолюбие. Защото след 10 – ти ноември много от внедрените креатури си приписваха заслуги. А всъщност тя – Зайнеп остана мъченицата на НДЗПЧ, която развя знамето на истината. Помежду си я наричахме нашата Сан Феличе. Зейнеп” както е известно е име от арабски произход. Означава “скъпоценен камък”. А като словосъчетание (изафет) “зейн-у еб” означава “украшение за бащата”.
Още като съвсем малка тя е слушала разказите за асимилаторската политика в царство България по време на Балканската война. За този страшен период от живота на двете си баби, станали свидетелки на насилие и убийства. Защото и двете и баби заедно със семействата си са са го преживели
На въпроса на една журналистка, кога е бил първият опит за насилствена смяна на имената, който тя помни – Зайнеп отговаря така:
- През 1964 година, едва 6-годишна, преживях това, което някога слушах като страшни приказки. Беше много студена зима и всички мъже избягаха в гората. В селото останаха само жените, старците и децата. Помня, че ходех самичка у баба ми по майчина линия и се връщах обратно, за да осъществявам връзката между двете семейства. Често виждах групи от непознати хора, които влизаха по къщите, по всяка вероятност, да търсят мъжете. Понякога в тези групи от непознати виждах да вървят към съвета и познати ми лица. Помня студа и страха, които бяха сковали всичко наоколо – и пътищата, и душите ни.
За събитията в с. Корница се е писало много. Аз ще кажа само това, че когато през студената нощ на 28 срещу 29 март 1973 г. в село влязоха военни и милиция, аз бях на 15 години и моят вуйчо Хюсеин Карахалилов, (45-годишен, с 6 малолетни деца) беше убит пред очите ми на 50 метра от нашата къща (за съжаление, той не беше единственият). Същата нощ майка ми, аз и брат ми, (по-малък с две години) заедно с много други семейства, (почти всички жени и деца) бяхме насила изведени от къщи и изселени. По време на пътуването ни към най-близката гара на района си мислех, че ни водят на разстрел.
Не знаехме дали баща ни е жив. Той дойде при нас в село Славовица, Плевенско, където бяхме изселени, чак след 10 мъчителни дни на тревога за неговата съдба. Семейството на чичо ми също беше изселено, но на друго място. Мисля, че тази нощ изселиха около 35 семейства от Корница, а след това и други. Вкъщи беше оставена само баба ми по бащина линия, тогава вече вдовица.
- Тогава нашите имена не бяха сменени, дори и след близо петгодишно изселване. Но това не е последното ми сблъскване с асимилаторската политика. Ние живеехме вече в Североизточна България.
През 1982 година имах проблеми с милицията в Шумен, където бях студентка във ВПИ, защото отново поискаха от мен да си сменя името. Баща ми също беше викан в МВР – Толбухин. Понеже отказах, бях принудена да прекъсна следването си, това стана през юли 1982, а същия месец на баща ми организираха трудова злополука, при която той загина.
- Не си сменихме имената. Но настъпи страшната зима на 1984/1985 г.
РАЗКАЗВА ЗАЙНЕП ИБРАХИМОВА:
„Отново се започна, този път станахме свидетели на най-мащабната насилствена кампания за асимилиране на всички турци, помаци и роми, изповядващи мюсюлманска религия. Отново не искахме да си сменим имената. Затова служителите на Държавна сигурност задържаха бащата на братовчедите ми Юсуф и Вахиде Бабечки – Хюсеин Бабечки, и го изпратиха в лагера в Белене, а двете семейства ни изгониха от село Фелдфебел Дянково, Толбухинско, поради което се установихме в с. Климент, Шуменско.
Скоро след това аз, брат ми и братовчедите ми и още двама души от Толбухин бяхме осъдени на затвор, изселване и парична глоба. От двете ни семейства, общо 8 души, ненаказани останаха само майка ми, майката на братовчедите ми и техният брат, Кемал, който беше 15-годишен.
Бел. Ред. Тук бих искала да добавя и името на още една млада интелектуалка – Нермин Ехлиман Мускафа – живяла в Каспичан. Тя е една от последните, чието име е било сменено насилствено. Затова е изгубила и първото си дете – от стресовата ситуация при разпитите и „убежденията”. Днес Нермин е майка на прекрасен син, но тя никога няма да забрави своята първа рожба – абортирана като курбан, в името на човешките права при смяната на имената.
ЗАЙНЕП ИБРАХИМОВА: – Аз и братовчедка ми получихме по 2 години затвор и по 2 изселване, а брат ми и братовчед ми по 2 години и 4 месеца затвор и по 2 изселване.
- След излежаване на присъдите, (най-напред аз, а след това брат ми), заминахме за определеното ни от съда място на изселване – с. Ботево, Михайловградско, а братовчедите ни в с. Черни връх, Михайловградско. Тук непременно трябва да подчертая, че тогава в този район във всяко село или община имаше най-малко по един изселник-турчин (или семейство). Представяте ли си какви са били мащабите на разправата с обявилите се открито против насилственото асимилиране.
Някъде през първата половина на 1988 чухме по радио “Свободна Европа” за дейността на НДЗПЧ. Братът на Юсуф и Вахиде – Кемал (понеже ние нямахме право да напускаме селата), осъществи връзка с Димитър Томов и Цеко Цеков в Михайловград и поиска те да се заемат със защитата на нашите права, потъпквани години наред.
Димитър Томов и Цеко Цеков обещаха да се заемат с нашия случай и ние изпратихме по Кемал данни за миналото си. Те ни обясниха, че в момента най-неотложна нужда от защита имат турците в България, че търсят контакти с това население, но срещат трудности и се сблъскват с недоверие и страх. Ето защо според Цеко Цеков и Димитър Томов ние сме хората, които биха могли да играят ролята на мост за достигане до тази част на населението, която спешно се нуждае от защита. Така ние станахме членове на НДЗПЧ и започнахме да работим за защита правата на турското, помашкото и ромското население.
Помня, че някакъв чужд журналист трябваше да ни посети, за да вземе интервю от нас за живота ни, но Държавна сигурност предотврати тази среща, връщайки ни насила в с. Климент, Шуменско. Целта беше да не се допусне срещата, а освен това да се отдалечим от михайловградските ни приятели, които имат изключително голяма роля за създаването и дейността на НДЗПЧ. Обаче с това свое решение представителите на ДС много сгрешиха. Тук ние продължихме дейността си в НДЗПЧ и заради това на няколко пъти бяхме задържани от органите на МВР”.
На 18 януари 1989 г. в дома на Марияна Златева в София се провежда среща на представители на НДЗПЧ, „Клуба за подкрепа гласността и преустройството в България” и Комитета за екологична защита на град Русе с цел да се постигне консенсус за обединяване на тези формирования и установяване връзки със западни ж,рналисти. В тази връзка започват следствени действия спрямо лица отНДЗПЧ и с цел недопускане на тяхно участие в мероприятия, свързани с пребиваването в България на Франсоа Митеран.
На 26 февруари с.г. в София започва мащабна акция на независими български интелектуалци, в защита на Петър Манолов и по повод осъждането на чехословашкия драматург Вацлав Хавел.
От този момент нататък членова на НДЗПЧ започват да дават интервюта за ситуацията в България по Радио Свободна Европа и Дойче Веле. Дисидентът Петър Бояджиев съобщава по телефона от Париж, че „НДЗПЧ вече е много известно на Запад”, но би било добре ако то се свърже с Международната лига за правата на човека и с Пен клуба на Франция. Петър Манолов осъществява връзки и контакти с МОТ, с Унгарския профсъюз на научните работници, с френския профсъюз „ФОРС Увриер”, с руското дисидентско движение „Память” – по-специално със Санкт – Петербургската група „Памет” както и със съветското движение „Мемориал”. Междувременно в дома на Ламартин в Пловдив гостуват руски поети и писатели, свързани със Санкт – Петербургската група „Памят”. Там се превежда и Устава на „Памят”.
В началото на 1989 г. към НДЗПЧ се включва и Костадин Георгиев. Негов съмишленик е и съпругата му Фани Станиславова Хаджиминева – к.ф.н. – доктор в Института по философски науки към БАН.
В Джебел през януари 1989 г. се учредява и Асоциация за подкрепа на Виенската конференция и защита правата на българските турци.
През февруари 1989 г. се ситуира и независимият профсъюз „Подкрепа” за защита правата като програмата включва и
На 19 март 1989 г. Петър Манолов поставя пред Петър Бояджиев въпроса как НДЗПЧ може да се регистрира и като колективен член на Международната организация по правата на човека.
Манолов изготвя Апел до президента на Франция Франсоа Митеран, акцентирайки върху необходимостта от международна помощ за признаване на НДЗПЧ както и две благодарствени послания до председателя на Международната организация по правата на човека – Даниел Жакоби, до отец Христофор Събев, в качеството му на председател на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и другите духовни ценности. По сигнал на дружеството в България пристига правозащитникът Даниел Джакоби и призовава Ахмед Доган да бъде освободен от затвора. По този повод активисти на дружството се събират в София в кино „Петър Берон” и правят подписка за освобождаването от Пазарджишкия затвор на лидера на турското национално-освободително движение – философа Ахмед Демир Доган.
Междувременно в този момент един от активистите Николай Колев – Босия също започва гладна стачка. Той е въдворен в затвора в Бобовдол.
На 21.03.1989 г. Томас Грей – кореспондент на западногерманската телеграфна агенция от Белград се интересува активно от дейността на НДЗПЧ. Той осъществява контакт с Любомир Собаджиев, който съобщава, че в този момент дружеството е в момент на конспирация и реорганизация.
На 24 март Шийла Бридман от посолството на САЩ в София и г-н Новак от посолството на ФРГ посещават Петър Манолов в дома му, който ги запознава с Устава и Програмата на организацията. Корепондентът на сп. Ново време от Москва Борис Балкарей търси журналистката Анна Зографова от БНТ и иска същите данни. По линия на Съюза на писателите информация за ситуацията в София предават Надежда Перевезовска – референт за страните от бившия Съветски Съюз и Анна Зографова – журналист от БНТ, отговаряща в този момент по линия на телевизията за връзките с Кореспондентското бюро в Москва /по линия на БНТ/. В Москва партньор на Анна е настоящият директор на Българското Национално Радио Валери Тодоров. Това е канала по който се осъществяват връзките с руското дисидентско движение на перестройчиците. От Москва в София се изпращат филми на руски дисиденти, прокламации и други материали. Междувременно в София пристига г-н Антъни Клуг от „Амнести Интернешънъл” за среща с Анна Зографова, Веселка и Сергей Макаринови. Ситуира се първата българска група на организацията, в която се включват секретарката на бай Илия Минев – Нели Петрова, Веселин Петков, Хари Попов. Гост по този повод и в същата връзка в София, в дома на Анна Зографова е и представителката на холандската група на Амнести Интернешънъл Хени Вермас, която събира информация за България.Тя отсяда в дома на Анна в ЖК „Люлин”. От този дом както и от дома на Рашелия Дилбазова от София ежедневно по телефона се предават информации на Радио Свободна Европа, където вече главен редактор на българската редакция е Владимир Костов. София в същото време посещава и емисарът на Амнести Интернешънъл Иван Фишер, който също събира данни за човешките права в Република България. Пак на датата 24 март, в дома на Марияна Златева се събират Ева Калчева, Костадин Георгиев, Пламен Иванов, Христо Гамджалиев и Магдалена Георгиева от „Софийската група” на НДЗПЧ.
На 07.05.с.г. Областното управление на МВР Хасково заедно с 06 Управление на ДС предотвратява провеждане на събрание на НДЗПЧ в Хасково, целящо да учреди клон на дружеството в града. Арестувани са 14 членове на дружеството между които Илия Минев, Д-р Константин Тренчев, Николай Колев – Босия, Борис Лавчиев е други.
На 09.05. пред храм Св. Неделя в София се събират представители на НДЗПЧ, НС „Подкрепа” и Комитета за защита на религиозните права. Те влизат в залата на Върховния съд по време на делото за регистрация на формацията на отец Христофор Събев. Последният оттегля жалбата си заради нерегистрацията, което всява объркване всред съдебните заседатели. В следващ момент Петър Манолов и д-р Константин Тренчев посещават френското посолство, където по-късно отива и отец Събев, с цел получаване на виза. По-късно в същия ден е осъществена среща и с представителката на американското посолство в София Шийла Бидман, която приема преведените на английски входящи документи за регистрация на Комитета за защита на религиозните права, с цел да ги предаде на холандската представителка на международната младежка организация, която по същото време е била в София. По същото време покани за участие в международен семинар по правата на човека в Париж с дата 1 юни получават Петър Манолов, Д-р Константин Тренчев и отец Христофор Събев.
На 26 май в Главно следствено управление на ДС са задържани Николай Колев – Босия, Д-р Константин Тренчев и Антон Запрянов. Специално д-р Тренчев е бил обвинен по следствено дело по чл. 273 и чл. 321 от НК на НРБ. След освобождаването му под гаранция получава нов стимул за дейност както в НДЗПЧ така и в „Подкрепа”.
Като коментират задържането на фотожурналиста Симон Варсано, който е бил бит от органите на ДС. Междувременно започват и мероприятия, провеждани от НДЗПЧ по време на екологичната среща в България. Точно тогава копие от оригиналните документи на дружеството е предадено в пълен комплект чрез Румяна Узунова до ръководителя набългарската редакция на Радио „Свободна Европа” – журналиста Владимир Костов.
През юли 1989 година към Софийската група на дружествто се присъединява Румен Воде
# 14 януари 2013 at 2:56 PM

anna_zografova said:
САГА ЗА НЕДОПИСАНАТА ИСТОРИЯ НА ДИСИДЕНСТВОТО В БЪЛГАРИЯ – ПРОДЪЛЖЕНИЕr
25 ГОДИНИ
ОТ ОСНОВАВАНЕТО НА НДЗПЧ /Независимо дружество за защита правата на човека/
АМОК
ПО ЕДНА ФРЕНСКА ЗАКУСКА, НЕЖНИТЕ РЕВОЛЮЦИИ НА СОЦПАКТА И ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА НДЗПЧ
Събра, състави и написа по документи журналистката Анна ЗОГРАФОВА – член на УС на НДЗПЧ в периода 1989-1990 г
Като коментират задържането на фотожурналиста Симон Варсано, който е бил бит от органите на ДС. Междувременно започват и мероприятия, провеждани от НДЗПЧ по време на екологичната среща в България. Точно тогава копие от оригиналните документи на дружеството е предадено в пълен комплект чрез Румяна Узунова до ръководителя набългарската редакция на Радио „Свободна Европа” – журналиста Владимир Костов.
През юли 1989 година към Софийската група на дружествто се присъединява Румен Воденичаров. По време на същото заседание Костадин Георгиев е избран за секретар, а Димитър Томов за заместник председател. Координатори стават Григор Симов и отец Димитър Амбарев. Държавна сигурност обаче поставя алтернативно въпроса за отстраняването на Минев като основанието за това е било – да бъде избран за председател лидер, забележете – без съдебно минало, с кариера и семейство, представителен за западната общественост.
Що се отнася до съдбата първия председател на НДЗПЧ Илия Минев след 10 ноември и неговите последни години – трябва да бъдем честни и справедливи – този човек беше изоставен и самотен и умря в страхотна мизерия.
„Имам едно обяснение за смъртта на Илия Минев – омразата и гузната съвест. Той беше скрита атомна бомба за хората с гузна съвест. Бай Илия нямаше ораторски качества, но когато не му позволиха да говори на онзи митинг, той им казваше: „Нали демокрация ще правим, дайте да си кажа думата”. „Тази демокрация не е за тебе” – така му отговориха. Страхуваха се от миналото му и от неговия стоицизъм.
На 10 ноември 1989 година по твърдения на Румен Воденичаров, (в речта му на митинга на 18 ноември), 30 активисти на Дружеството са принудени да емигрират на Запад, 100 вече са експулсирани към Турция.Легалните им сбирки след 10 ноември 1989 се провеждат всяка събота от 11 часа в Южния парк в София, където бяха започнали да се събират още по времето на Екофорума.
Откъси от експозето на дисидента ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: „В началото на 1988 година става очевидно, че в съветския съюз положението се влошава сериозно. Отрицателен растеж, растеж на процента на смъртност и т.н……
…. Франсоа Митеранд споделя с Роналд Рейгън своето убеждение, че Съветският съюз ще рухне. …Въпреки това на прага на 1989 година, никой не можеше да предположи, че краят на Съветския съюз и обединението на Германия ще се решават в края на настъпващата година….
…. Шест актьора играят главните роли в тази пиеса която им се наложи да импровизират…
…Михаил Горбачов,………. Хелмут Кол,……….G. Bush,……… Ф. Митеран, ………М Тачер ……..
… Що се отнася до шестият актьор в тази история, и то най-важният, става дума разбира се за народите от Източна Европа. Когато манифестантите в Будапеща и Прага разбраха, че червената армия няма да стреля по тях, те нямаха повече страх. И тогава, както ги беше посъветвал между впрочем Крой Войтила – Папа Йоан Павел Втори, те тръгнаха. Повече нищо не можеше да ги спре. На държавните мъже не остана друг избор освен да ги придружават доколкото могат, в зависимост от интересите …….
И така – за срещата с Франсоа Митеран” в София.
АМОК ПО ЕДНА ФРЕНСКА ЗАКУСКА И НЕЖНИТЕ РЕВОЛЮЦИИ НА
СОЦПАКТА
По повод годишнината от прословутата „закуска” на BG-дисидентите с Франсоа Митеран трябва да попитаме – доволни ли са българските дисиденти от прехода днес?! Т.е. ако тррябва да бъда точна, това Матине на 19.01.1989 г. във Френското посолство в София беше една презентация на една съвсем малка част от истинската българска опозиция пред официалните политици на Запада. Дисидентите на България са хора, отстоявали позиции, въпреки репресиите от комунистическия режим.
Въпросът е – фалшиви или истински бяха тогава, преди 25 години гостите на Митеран?!
Ако шизофренното състояние на гражданското ни общество години наред разтърсваше България с компромати и доноси, френската етика изисква да бъдем точни и да припомним едни много важни, но позабравени факти: френският десен печат разгласява истинско разочарование от срещата с представителите на изкуствено отгледаната ни опозиция”.
Оказва се, че френският президент е очаквал на тази среща да се появи българския Нелсън Мандела – Илия Минев, негов приятел, състудент и основател през 1988 г. на Първото дисидентско сдружение – Независимото дружество за защита правата на човека/НДЗПЧ/. Това обаче не се е случва по причина на факта, че Минев в същото време неофициално е в домашен арест.
„Юманите” пише – точен цитат:”Тези личности, журналисти, писатели и философи от България настояват за соцреформи, но отказват да бъдат смятани за опозиция!”.
Има и друго – култовата „Дисидентска закуска” е предшествана от спецсреща в резиденцията на Боянските ливади, в която същият състав на същата група нашенски интелектуалци, но в значително по-обемен и разширен вариант визитира президента на Германия Рихард фон Вайцзекер. Питан за естеството на тези срещи, бившият висш държавник Милко Калев Балев откровенно заявява: „Хората за тези закуски ги одобрихме в ЦК, случайни там нямаше!”, което потвърждава, че БКП – БСП се оказва не друго, а развъдник на псевдо-дисиденти…
Аз питам – защо истинските като покойните Георги Марков, Илия Минев, Луиджи Росито и Едуард Генов и техните съмишленици – бащите на демокрацията в България там просто ги нямаше?!
Отговорът е прост – едните не бяха живи, вторите – не ги допуснаха, а третите вече бяха станали политически ЕМИГРАНТИ!..
За жалост тези „закуски” оставиха българската демокрация и българския народ гладни, а в историята предшестваха с 10 месеца освобождаването на Живков от поста Генсек на БКП.
Унгария започна своята реформа също през 1989 г., с въвеждане а многопартийна система и провеждане на демократични избори; Полската „Солидарност” формира своето първо демократично правителство, Германия свали комунистическия си гаулайтер Ерих Хонекер, а на датата 9 ноември границите бяха отворени и започна събарянато на Берлинската стена. Часове след това Чехия и Словакия стартираха своите реформи, а на 19 ноември румънският диктатор Чаушеско бе свален от власт.
РАЖДАНЕТО НА ОПОЗИЦИЯТА
„Нима някой може да вярва, че политическите мошеници и въжеиграчи утре внезапно ще се превърнат в апостоли на истината „
Георги Марков
В една свое Интервю от 19.10.2010 г. пред Димитрина Чернева от сп. “Обектив”, дисидентът Петър Бояджиев в отговор на въпроса Как ще отговори на упреците, че Независимото дружество само се е маргинализирало поради вътрешни „борби за това кой да води бащина дружина” и, че неговите представители продължават да са от „периферията на обществения живот”? – дисидентът споделя следното:
„Отговорът на този въпрос ще бъде болезнен за някои хора. До 10 ноември в дружеството не е имало вътрешни борби по въпроса кой да води „дружината”. Борбата беше инспирирана от Държавна сигурност, която правеше непрекъснати опити да инфилтрира свои агенти и да поеме контрола над дружеството. Тук ще приведа свидетелствата на Владимир Кръстев, един от активистите на дружеството, който е бил под контрола на ДС известен период от време. След като през август 1989 г. Кръстев приема да бъде прехвърлен като агент на ДС във Франция, той направи искрени признания и даде подробни показания пред компетентните френски власти, които му осигуриха политическо убежище. Прочетете свидетелствата на Владимир Кръстев и ще разберете кой е искал да води „бащината дружина” – Държавна сигурност, която накрая успя чрез своя креатура.
…..В дружеството имаше един единствен въпрос, свързан с това кой и как да води делата и контактите с неговите партньори на територията на България. Навън нямаше проблеми. Ние осъществявахме тези връзки във Франция, Едуард Генов, който много бързо успя да се ориентира в САЩ, ги водеше там и т.н.
Тук бих желал да припомня и, че ако за членовете на Клуба за гласност и преустройство наказанието беше изключване от БКП и по-рядко уволнение или понижение, то всички те без изключение бяха вътрешнопартийна опозиция и като такива имаха много и постоянни връзки с управляващите на различни нива. Прочетете само интервюто на Ж. Желев пред Кеворкян. Каква позиция имат Илчо Димитров и Николай Генчев? Това са комунисти от средния ешалон. Тук се налага да споделя и нещо от кухнята, на което досега не се даваше гласност по разбираеми причини.
Президентът Франсоа Митеран беше останал изключително разочарован от контакта си с тях по време на дадената известна закуска и е бил принуден да спомене, че във Франция изключването от една партия не се счита за репресия.
По-късно в частен разговор Митеран допълва: „Защо сте ми ги довели тука да ми се оплакват, че комунистите ги изключили. Малко ли проблеми си имаме с нашите комунисти”. Добре, че е била срещата със студентите, от която е излязъл много доволен, споделяйки, че една страна, която има такива студенти, има и бъдеще. Така че, тогава младите измиха лицето на България.
А на въпроса – Съществуваше ли непреодолима разделителна линия между хората, които създадоха клуба и тези от Независимото дружество? – Бояджиев отговаря така:
Хората от клуба искаха да играят роля на елитна опозиция, а другите да бъдат пролетарии. Те бяха марксисти и бяха далеч от западната ценностна система. Но в името на една нова България, ние избягвахме конфронтацията. За съжаление, те създадоха разминаването. Имах чувството, че хората от клуба мразят онези, които са били в затворите. А философията на Илия Минев беше да им помагаме, пък дано еволюират. За съжаление обаче, те останаха една секта – сектата на интелигенцията на социалистическия реализъм. Не можаха да надживеят собственото си его…..
Според Петър Бояджиев създаването на клуба е било по съвет и внушение от страна на КГБ, но това съвсем не е означавало, че всички, които са участвали в Клуба са „кагебисти”. Вътре е имало и наивници, и заблудени левичари, и такива, които са вярвали, че служат на „светлата” идея да спасят системата.„ По същия начин румънската въоръжена революция е извършена направо от командоси на КГБ, влезли в Румъния като туристи. Това се знаеше още тогава. В българските условия клубът беше иницииран и като контрапункт на политическата тенденция, изразявана от дружеството и от „Подкрепа”. КГБ имаше нужда да се подсигури, че и при новите условия няма да изпусне контрола над ситуацията. Все пак ние подкрепихме хората от клуба и се надявахме да ги привлечем за общи действия и по този начин да противодействаме на контрола от страна на КГБ. В този план трябва да разбирате нашето отношение към клуба до 10 ноември. Уви, не успяхме. Още в края на май 1989 г., след посещението на Петко Симеонов, Блага Димитрова и Копринка Червенкова във Франция, станах песимист за тази перспектива. Ще цитирам Блага Димитрова: „Този клуб е създаден за спецификата на преустройството в България, за да се обменят мисли, съображения и инициативи за това какъв трябва да бъде своеобразният път на българското преустройство и по този начин без конфронтация да изиграе една конструктивна роля в търсенето на нови решения”.
Или аз нещо не разбирам, или излиза, че клубът е създаден за българското преустройство, а не за скъсване и отказ от комунизма. Те искаха перестройка и гласност, съюзиха се с царедворците на Тодор Живков и хвърлиха всичко на гърба му. След като станаха излишни, царедворците им дадоха по трошичка и си взеха довиждане с тях. Е, сега боли и ритат по тези, с които ги замениха, но вече е късно. Тази партия вече е изиграна, а за другата едва ли ще са нужни.
Имаше приспособяване на части от ДС към сценария на центъра. И този сценарий още е в ход. Същото се отнася и за части и кланове от БКП. Ако ме питате дали висши представители на БКП са организирали опозиционни партийни структури, отговорът е да. Ако ме питате обикаляли ли са офицери от всичките управления да подканят неориентирани бивши репресирани да влизат в партии, обещавайки им да им помагат – отговорът е да
Първият Устав на НДЗПЧ е включвал издирване на политзатворници. Той пропагандира суверинитет на страната, неподчинение на каквито и да е интерси. Официално днес се счита, че Илия Стоянов Минев e българският борец за свобода, демокрация и законност, антикомунист, основател и пръв председател на Независимото дружество за защита правата на човека, репресиран и излежал по време на комунистическата власт в НРБ 33 години в затвори и концлагери. С това той се счита за Дисидент № 1 и политическия затворник с най-дълъг престой зад решетки в света, нареждайки се дори преди Нобеловия лауреат за мир Нелсън Мандела.
На 7 декември 1989 г. дружеството влиза в състава на Съюза на демократичните сили (СДС) заедно с антикомунистическите формации Екогласност, Подкрепа и Зелената партия.
Дисидентът ПЕТЪР БОЯДЖИЕВ: Шест личности в търсене на авторство
В началото на 1988 година става очевидно, че в съветския съюз полозението се влошава сериозно. Отрицателен растеж, растеж на процента на смъртност и т.н……
…. Франсоа Митеранд сподели с Роналд Рейгън своето убеждение, че съветския съюз ще рухне. …Въпреки това на прага на 1989 година, никой не можеше да предположи, че краят на съветския съюз и обединението на Германия ще се решават в края на настъпващата година….
…. Шест актьора играят главните роли в тази пиеса която им се наложи да импровизират…
…Михаил Горбачов,………. Хелмут Кол,……….G. Bush,……… Ф. Митеран, ………М Тачер ……..
… Що се отнася до шестият актьор в тази история, и то най-важният, става дума разбира се за народите от Източна Европа. Когато манифестантите в Будапеща и Прага разбраха, че червената армия няма да стреля по тях, те нямаха повече страх. И тогава, както ги беше посъветвал между впрочем, Папа Йоан Павел Втори, те тръгнаха. Повече нищо не можеше да ги спре. На държавните мъже не остана друг избор освен да ги придружават доколкото могат в зависимост от интересите си…….
Това беше Франсоа Митеранд. Издателство Fayard, 2005 година.
Публикувано 24th April 2011 от Peter BOYADJIEV
НЕЗАВИСИМО ДРУЖЕСТВО ЗА ЗАЩИТА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА – ФАКСИМИЛЕТА НА ДОКУМЕНТИ
През лятото на 1989 г. е подета инициатива за смяна на Илия Минев като председател. Решението е взето в дома на Владимир Кръстев през юли 1989 г., от т. нар. Софийска група: Костадин Георгиев, Григор Симов, Владимир Кръстев, Рут Леви, Стефан Савовски, Васил Костов, Мариана Златева, Димитър Томов, Волен Сидеров, Драгомир Цеков, Коце Иванов и Магда Георгиева, а Илия Минев изобщо не е уведомен. Събранието избира за нов председател на дружеството Румен Воденичаров, който също не присъства. След края на май 1989 г., когато започва натискът срещу етническите групи, в дружеството настъпва разцепление, а след приемането на председателството Воденичаров променя политиката, като не се застъпва за правата на мюсюлманите. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се насочват към ДПС и така лишиват дружеството от основната му членска маса.[5]
(НДЗПЧ). На 15 септември 1988 г. обявява гладна стачка (продължава 63 дни) в защита на Петър Манолов. През 1988 става председател и основател на Независимото дружество за правата на човека (НДЗПЧ).
След 1989 година Илия Минев не е приет в сформираната официална опозиция и остава в изолация и забвение повече от 10 години. Умира на 6 януари 2000 година на 82 годишна възраст, в мизерия и самота, в старчески дом в Пазарджик. Погребан е в гробищата на гр. Септември. На гроба му е поставен достоен паметник.
На 9 декември 2002 г. в София е издигнат паметник на Илия Минев по инциатива на Тошо Пейков и Район „Оборище“ на Столична Община на дарено от общината място в градинката срещу НДК и хотел „Хилтън” между булевардите „България“ и „Черни връх“. В родния му град Септември с решение на общинския съвет е обявен за почетен гражданин и един неголям площад е наречен на негово име. На 11 октомври 2008 година в град Септември е открит негов бюст-паметник на площада кръстен на него.[1]
В книгата си „Непримиримият. Илия Минев — от първо лице и другите за него“ д-р Иван Гаджев отбелязва в бележка под линия:
• През 2000 г. Минев Илия Стоянов посмъртно е удостоен с орден „Стара планина“ – I степен
• ПОЛЗВАНИ МАТЕРИАЛИ ОТ АРХИВА НА ДС.
• Независимо дружество за защита правата на човека (Документи и история) в http://www.omda.bg
• Програма на НДЗПЧ
• Антикомунизъм в България 1944-1989 г.
• Отказ от комунизъм от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Независимо_дружество_за_защита_правата_на_човека&oldid=4514759“.
• Биография Справка на Държавна сигурност, изготвена по искане на ЦК на БКП, 4 ноември 1989 г.
• За Илия Минев Сайт за българската 1989 г.
• Отказ от комунизъм – биографична статия за Илия Минев News.bg
от „http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Илия_Минев&oldid=5307563“.
ПРОГРАМА:
Независимото дружество за защита правата на човека в България се породи на [1]16.01.1988 г., за да работи:
- За възстановяване честта и достойнството на гражданина.
- За единението на всички български граждани в дух на братство.
- За окончателното премахване на политическия и репресивен гнет, както и всеки гнет върху човешкия дух.
- За разкрепостяване на човешките способности и съзнателна предприемчивост.
- За внедряване солидарността, взаимопомощта, добротата и добродетелността като основни камъни в сградата на човешкото общежитие.
- За мирно привеждане на страната към естествен демократичен, политически и профсъюзен плурализъм.
- За възвръщането на стопанско-собственическото отношение към земята, средствата за производство и зачитане на чуждия безименен труд, вложен в произведените артефакти.
- За очистване на народния пчелин от лумпенизирани и идейни търтеи, размножили се вертикално и хоризонтално в целия ни народностен живот.
- За очистване на държавния и обществен апарат и средствата за масова информация от проводници на несъстоятелни чужди имперски влияния, както и от механични внедрители на доктрини и теории, които са в разрез с интересите на гражданите на България.
- За прецизно и доброжелателно проучване на настоящите и бъдещи държавни служители, както и на поведението им по време на антинародните и антидемократични периоди след Втората световна война, белязани от стагнация и застой.
- За постоянни усилия за възвръщането на доброто име на България пред световната общественост.
- За премахване на разединението и с нищо незаслужените привилегии, раздавани щедро на сервилна, безлична и угодническа прослойка.
- За толерантно отношение между различните религиозни общности, както и за непрекъснат стремеж да се възвърне доверието между вярващите и техните религиозни пастири.
- За оздравяване раните, нанесени на етническите малцинства, рани, нанесени с престъпно лекомислие от една върхушка, целяща с това да удължи срока на своето безполезно за народа властване.
- За да се разкрепости духът на техническата и художествено-творческата интелигенция, за да даде и тя своя принос както към оздравителния процес, така и да внедри себе си в духовната сграда на световната култура.
- За премахване на страха, разединението и отчуждението.
УПРАВИТЕЛНОТО ТЯЛО НА ДЗПЧБ РАЗДЕЛЯ СВОЯТА ПРОГРАМА НА НЕПОСРЕДСТВЕНИ /БЛИЗКИ/ И ДАЛЕЧНИ /ПОСТОЯННИ/ ЗАДАЧИ.
НЕПОСРЕДСТВЕНИ ЗАДАЧИ:
1. Издирване /както и изискване от правителствените органи/ на списъците на политическите затворници в България, включая така наречените отказници, както и на умишлено отнесените към криминалните, на тяхното здравословно състояние, материално положение на техните близки, както и на кратки биографични данни.
2. Незабавно освидетелстване от специалисти психиатри на здравослонтото състояние на някои криминални затворници и лица от затворническите персонали, известни вътре и навън от затворите като оръдия за психически тормоз и физическо малтретиране.
Искане тези лица да бъдат лекувани в съответните здравни заведения, за да станат затворите място за превъзпитание, а не школи за усъвършенстване на престъпността.
3. Дружеството настоятелно да изисква от правителството да обнародва своевременно всички подписани международни документи, свързани с правата на човека, както и да приведе в съответствие своето законодателство към гореспоменатите документи.
4. Да се издирят, съставят и попълнят /със съдействие на правителствените органи/ списъците на политическите затворници, държаните в лагери, принудително разселваните и заселвани и подлаганите на други форми на терор поради инакомислие или религиозни убеждения на лицата след 9.09.44 г. Да се съставят техните кратки биографии, ксерокопирани обвинителни документи и съдебни актове, като се отразяват: показанията на свидетелите, прокурорите, съдиите, надзирателите, началник-лагерите, като не бъдат пропуснати и имената на особено злостните мъчители, намерили в тези заведения на принуда широко поле за изява на своите душевни изкривености.
5. Независимото дружество да изисква периодично да се освидетелстват всички лица, работещи в МВР, ДС, както и онези от ДОТ, които имат право да носят оръжие. Всички горепосочени да бъдат задължени да показват на закононарушителите картите си с ясно и четливо написани име, служебен номер, районно управление и пр.
Независимото дружество се счита в правото си да изисква от всички средства за масова информация постоянно да разгласяват основните права и задължения на гражданите, както и правата и задълженията на съответните длъжностни лица от органите на властта.
Средствата за масова информация да разясняват какво трябва да бъде поведението при различните ситуации по време на задържане, арестуване и следствен процес /това се отнася и до взаимоотношенията между участниците в движението и КАТ/.
ДАЛЕЧНИ /ПОСТОЯННИ/ ЦЕЛИ:
Ръководното тяло на Независимото дружество за правата на човека в България следи дейността и развитието на независимите правозащитни движения в Източна Европа и СССР и констатира, че те възникват повече като временни сдружения, имащи за цел да разчистят авгиевите обори на изминалите деситилетия и докато приучат органите на реда към спазване на реда и законността.
Ние сме убедени, че комунистическата партия и нейните формални политически придатъци /БЗНС, ОФ, профсъюзи, ДКМС/ са отдавна трупове, които гражданите на България изхранват и влачат по историческа инерция.
Вече са назрели условията за бърз професионален и политически плурализъм, който ще се развие спонтанно и неконтролируемо.
Затова:
Наш дълг, пък и дълг на всяко независимо сдружение в България е да си дава сметка за всички поражения от миналото, за сегашното действително положение на нещата, както и за бъдещето ни като народ и държава.
Началният плурализъм като стихиен и неконтролируем процес ще залее страната, освобождавайки ни от 44 годишно потисничество.
Ще се пораждат качествени и некачествени идеи, ще се появяват градивни и разрушителни идеи, ще се изявяват истински демократи и родолюбци, но ще се появят и ловки демагози, хора с болни амбиции, както и водачи с нечисти намерения.
Давайки си сметка за всичко това, независимото дружество преценява, че тогава за него се открива огромно поле за работа.
Всяко сдружение, дори и най-демократичното, всяка партия, дори и тя да си служи със словесния арсенал и на най-чистите християнски добродетели, още в предизборната си борба, къде повече, къде по-малко ше начене да си служи с полувозволени или съвсем непозволени открити и прикрити средства. Всяка партия, спечелила изборите и взела властта, за да си осигури по-леко и безметежно управление, ще посегне и посяга на правата на човека и на правата на опозиционните сдружения. Затова:
Независимото дружество за защита правата на човека в България възнамерява да остане освен НЕЗАВИСИМО и НАДПАРТИЙНО[2], за да може с печатния си орган, който ще започне да издава, както и с други законни и мирни средства, да бди за спазване на Всеобщата декларация за правата на човека, Конституцията на НРБ, НПКодекс, КТ и всички други нормативни актове.
Между всички 1000 жители винаги има един много висок процент хора, надарени с народностно чувство за справедливост.
Тези хора са като пратеници.
С укорните си, но доброжелателни погледи, с дълго обмисляните си тежки думи, това са хора, извисени над грабливата дребна алчност, неподплатена раздута горделивост, низка себичност и зложелателност.
Между всяка общност от 1000 човека Независимото дружество ще търси най-добрите от горните хора, които ще стоят извън политическите боричкания и пригаждания и ще бдят като родови старейшини за нещата около себе си и ще трябва да бъдат неподкупни и непримирими към всички опити за нарушаване на човешките права и свободи.
Затова всеки член на НДЗПЧБ има право да образува или членува в политическа партия, след като огласи, че излиза от състава на Независимото дружество.
И нека си пожелаем добър път през тревожното бъдеще.
25.01.1989 г. Програмата е прочетена от Петър Манолов по радио “Свободна Европа”.
[1] На тази дата чехословашкият студент Ян Палах превърна тялото си във факел в центъра на Прага.(бел. на НДПЗЧ)
[2] Надпартийността на пръв поглед като че ли съдържа известна елитарност, но тя не бива да дразни никого, защото тя вменява повече задължения, отколкото права.(бел. на НДПЗЧ)
УСТАВ:
Член 1.
Дружеството е създадено на 16 януари 1988 година в дома на Илия Минев, гр.Септември, ул.”Загоре” 16, Пловдивска област.
Член 2.
Член на Дружеството може да бъде всеки човек с българско гражданство или от български произход, намиращ се В България или извън нея.
Член 3.
Условието за спазването на членството по чл. 2 е без расови, национални, социални, религиозни и други ограничения, стига лицето да е пълнолетно.
Член 4.
Членският внос е 5% от дохода на членуващия.
Член 5.
С благодарност се приемат материални дарения и парични средства.
Член 6.
НДЗПЧ в България се ръководи от Общо събрание, което става един път годишно. На него се избират членовете на Националния комитет: Председател, който ръководи работата на общите събрания, Секретар и Пълномощници.
Член 7.
В областите работата се извършва от Областен комитет начело със съответния пълномощник член на Националния комитет и в състав с необходимия брой Районни (Общински) пълномощници. В областите също се провеждат годишни Общи събрания с отчет и избори, на които се планира бъдещата дейност.
Член 8.
финансовата дейност – приходи и разходи – се води от член на Националното ръководство с двама помощници. На всяко Общо годишно събрание се отчита тая дейност, като ревизията на касата се прави от комисия, определена от събранието.
Член 9.
Дружеството има своя емблема-значка, печат – кръгъл със свое название и печатен орган на име “Истина”. Член 10.
НДЗПЧ в България има Задгранична секция, в която членуват българи и български граждани, живеещи повече от една година извън отечеството. Тя се ръководи от пълномощници при спазване на Програмата и този Устав.
Член 11.
Наказание на членовете е единствено: изключване, при неспазване на Устава и Програмата и при гласуване с две трети “за”.
Първият Устав е включвал издирване на политзатворници и суверинитет на страната, неподчинение на каквито и да е интерси. Официално днес се счита, че Илия Стоянов Минев e българският борец за свобода, демокрация и законност, антикомунист, основател и пръв председател на Независимото дружество за защита правата на човека, репресиран и излежал по време на комунистическата власт в НРБ 33 години в затвори и концлагери. С това той се счита за Дисидент № 1 и политическия затворник с най-дълъг престой зад решетки в света, нареждайки се дори преди Нобеловия лауреат за мир Нелсън Мандела.
На 7 декември 1989 г. дружеството влиза в състава на Съюза на демократичните сили (СДС) заедно с антикомунистическите формации Екогласност, Подкрепа и Зелената партия.
ЗАБЕЛЕЖКА:
Този материал може да бъде сниман, ползван и препечатван без изменения, но авторските права са на журналистката Анна Петрова Зографова
# 14 януари 2013 at 3:02 PM

Anna Zografova said:
ОЩЕ ЗА ОСТАВКАТА НА ПРЕМИЕРСКИЯ КАБИНЕТ ДНЕС
Българското правителство днес подаде оставка след дни на бурни протести, разпалвани от високите цени на електричеството, корупцията и общата икономическа обстановка в най-бедния член на ЕС, коментира вестник „Индипендънт”.
Десетки хиляди българи излязоха по улиците на 7,3-милионната страна, за да протестират. Те обвиниха управляващите за тесни връзки с престъпността и поискаха оставката на правителството. Много демонстранти крещяха „Мафия!”.
Протестите прераснаха в насилие, което във вторник вечерта ескалира до бой между демонстрантите и полицията. Часове по-късно премиерът Бойко Борисов заяви, че ще подаде оставка. „Властта ни бе дадена от народа, днес му я връщаме”, заяви Борисов пред депутатите, преди официално да внесе оставката на кабинета си.
# 20 февруари 2013 at 8:44 AM

Anna Zografova said:
Д Е К Л А Р А Ц И Я
на Конфедеративния съвет на КТ “Подкрепа”,
проведен на 20 февруари 2013 г., гр. София
Братя и сестри,
Родината ни е в състояние на безпрецедентна политическа, икономическа и институционална криза. Причините за това трагично състояние се коренят в управлението на всички правителства през т. нар. 24-годишен преход, който имаше своята институционална база в наложената от т. нар. Велико Народно Събрание комунистическа конституция.
КТ “Подкрепа” никога не е признавала тази конституция, но пропитата с номенклатурни и ДС агенти политическа класа успя да я прокара и наложи. В резултат на това се създаде един нормативен фундамент, върху който идваха и си отиваха до този момент 10 правителства без същността на политическия модел да се промени и без да се създаде възможност за контрол върху действията на политическия елит. В тази връзка е необходимо спешно да се разсекретят икономическите досиета на прехода.
Днес хората са на улицата, наши членове също са там, както други излъгани и ограбени български граждани.Човеконенавистническият неолиберален модел на преход показа по недвусмислен начин своята несъстоятелност, порочност и вредност, а т. нар. политически елит не се и опита да формулира национална кауза, камо ли да проведе конкретна и целенасочена политика към създаване на справедливо модерно общество, въпреки последвалото членство в Европейския съюз. В тази връзка, предлагаме президентът на републиката, който в момента е единствената неоспорена институция в държавата да създаде под своя егида Обществен съвет за национално спасение, на който да се обсъдят фундаменталните проблеми на нацията и да се изработи конкретен план за излизане от безпрецедентната политическа, икономическа и институционална криза, в която страната е изпаднала. Необходимо е спешно да бъдат предприети мерки срещу инструментите на унищожителната бедност: премахване на плоския данък, въвеждане на необлагаем минимум и преместване на тежестта на икономическата криза към най-богатите, които значително се обогатиха от нея.
Що се касае до конкретните мерки за решаване на най-острия в момента социален проблем цената на ел. и топло енергията, считаме че следва:
1.Незабавно да се сформира Енергиен Обществен съвет към Министерството на енергетиката по време на Служебния кабинет и да се предприемат мерки за разсичане на гордиевия възел, заплетен от дълги години в тази система, започващ от производители на ел. и топло енергия и стигащ до нейните потребители. Като на първо място се разгледат и оценят всички решения на ДКЕВР за цената на произвежданата ел. енергия от всякакви източници.
2.Бързото ликвидиране на Български енергиен холдинг като паразитна структура от група чиновници, разходващи огромни суми и само пречещи на функционирането на енерго производителите под техен контрол.
3.Незабавно предприемане на мерки за въвеждане на т. нар. Трети енергиен пакет, съобразно европейските нормативи, касаещи либерализацията на енергийния пазар, отделяне на ЕСО от НЕК. Поради нежеланието на българските институции на всички нива да се стигне до прилагането на тези директиви, днес България е съдена и ще бъде осъдена в Европейския съд, за което пак целокупният изстрадал народ ще заплати цената.
4.Въвеждане на ясни и точни критерии за определяне на т. нар. енергийна бедност, практика, широко разпространена в Европа, в която попада огромна част от днешните български домакинства. На тази база може да се изведе категорията защитен потребител, също разпространена практика в ЕС, която ни бе напомнена вчера от говорителя на еврокомисара по енергетика.
5.Разсекретяване на търговските договори и последващи анекси и споразумения на топлоелектрическите централи Марица Изток – Тец 1 и Тец 3, както и на енергоразпространителните дружества. Хвърлянето на светлина и допускане на обществото до адекватна информация в енергийния отрасъл, може да бъде единственият начин за аргументирано получаване на обективни и справедливи цени на ел. енергията.
Даваме си сметка, че проблемите, които доведоха България до сегашното плачевно състояние не са само цените на ел. и топло енергията, а също безпрецедентната безработица, изключително ниските доходи, чудовищната корупция в законодателната, изпълнителната, съдебната и дори медийната власт, но си позволяваме да изведем на преден план енергийния проблем като най-остър и нетърпящ отлагане за решение, а и като непосредствен отключващ настоящата криза.
КТ “Подкрепа” настоява органите на изпълнителната и съдебната власт енергично да предприемат всички мерки за установяване и наказване на всички виновници за тежките престъпления в системата на енергетиката, колкото и високопоставени и покровителствени да са били те, както и да се спрат всички приватизационни сделки до сформирането на легитимен парламент и правителство.
Като гаранция за изпълнение на посочените по-горе стъпки Конфедеративният съвет на КТ “Подкрепа” свиква в постоянна готовност Националния стачен комитет и открива процедура по организиране на общо национална политическа стачка.
Призоваваме всички свои членове и симпатизанти да продължат да участват в организираните граждански протести, както и за спазване на реда и законите в Р България и неподдаване на провокация.
За КС на КТ “Подкрепа”:
Д-р Константин Тренчев
Президент
# 20 февруари 2013 at 10:02 AM

Anna Zografova said:
По време на Холокоста единствено българските евреи в Европа бяха спасени
Оценка за Ролята на българския цар Борис III в този акт предстои да дадат архивите, изследователите и историците
Автор: Анна ЗОГРАФОВА
Преди часове в Брюксел Президентът на Република България Росен Плевнелиев и Президентът на Израел Шимон Перес уважиха официалната церемония в Европейския парламент в Брюксел по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи през Втората световна война.
Тук обаче аз искам да кажа, че ако в концентрационните лагери на смъртта в Бухенвалд, Дахау, Освиенцим, Майданек, Матхаузен, Треблинка и други, в газовите камери намериха смъртта си милиони евреи, то в една малка България, благодарение не точно на Царя /Цар Борис III*, а най-вече на българския народ, на православната ни църква както и на католическата БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ БЯХА СПАСЕНИ ОТ ДЕПОРТАЦИЯ. В този смисъл залогът по спасяването на около 50 000 човешки живота доказа по най-категоричен начинморала на българската нация, която нито един от диктаторските режими, установявани у нас НЕ МОЖА ДА ПРЕВЪРНЕ ЗА ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ В ЧУЧЕЛО! Затова пък в концентрационния лагер Бухенвалд ЗАГИНА ГРАФИНЯ МАФАЛДА, сестрата на Нейно Величество българската царица Йоанна, съпруга на цар Борис III. Смъртта на графиня Мафалда е била по обвинението на Райха, че е подпомагала евреите с лекарства и храна и, че е отровила българския цар Борис III.
Няма друг народ в света, който в своята хилядолетна история да е бил подлаган на толкова гонения, истезания и мъчения като еврейския. Нека не забравяме, че и на датата 31 март т.г. се навършват пет века и кръгла годишнина от деня, в който испанското кралско семейство на католиците Фернандо и Изабел, с благословията на Светата инквизиция издават Едикт за изгонването на сефарадските евреи от Испания. Тогава през 1592 г. със специален ферман турският султан Баязид II е разрешил на над 100 000 евреи да се разселят в земите на Турската империя – респективно това е времето, в което страната ни се е намирала под османско доминантно присъствие. Преселниците донасят на нашите територии нови традиции, музика, облекло, култура, поезия, изкуства, философия. Те пренасят ритмите на Тарагона, Толедо, Арагона, Кастилия, Андалусия, Гранада, Майорка и създават тук на български територии свои общини, говорейки езиците „ладино” и раши”.
Напоследък препрочетох хрониките из дневника на тогавашния пълномощен министър на Райха в Царство България – Адолф Хайнц фон Бекерле както и фрагменти от дневника на тогавашния български министър-председател на ЦарствО България Богдан Филов, който точно преди 70 години на датата 11 март 1943 г. – /една много важна дата лично за мен/ пише следното:
„Стана дума за евреите от Новите земи, които изселваме – ТОВА СА БЕЛОМОРСКИТЕ И МАКЕДОНСКИТЕ ЕВРЕИ! Царят предложи да телеграфира да ги приемат и тях всичките в Палестина. Възразих му, че е вече много късно, понеже те след няколко дни тръгват…На въпроса му къде отиват, отговорих – Полша”. „Но, продължи той – това значи, че те отиват на смърт?”. Обясних му, че това е пресилено…и…, че те ще бъдат използвани като работници…каквито и ние изпращаме. Царят отговори, че това не е същото, и че с евреите се постъпва нечовешки”…
Тук веднага искам да кажа, че само който не е евреин или по-скоро, който не е носил жълта звезда и не е живял по времето на Втората Световна война, само той не знае какво значи да носиш жълта звезда!!!Като белег на позора.
Нямам намерение в случая да коментирам – виновен ли е българският цар Борис III за убийството на 11-те хиляди и нещо беломорски евреи, защото още от 1941-ва година се е знаело, че тези хора са били обречени на човешко жертвоприношение. Още повече, че българският цар е бил принуден още на датата 1 март 1941 година да подпише Тристранния пакт, за да не бъде окупирано Царство България от германски войски, които в пълна бойна готовност точно в този момент са били разположени по цялото протежение на северната ни граница.
През декември 1940 г., дни след ратифициране на Тристранния пакт с Унгария, Румъния и Словакия, в Царство България Народното събрание приема Закон за защита на нацията по селата на който се забраняват всички масонски ложи в страната е се поставя началото на държавно организирано преследване на евреите в България.
Съгласно този закон:
* смесените бракове между българи и евреи се забраняват (те се осъществяват само нелегално),
* има забрани за упражняване на определени професии от страна на евреите,
* наложени са извънредни имуществени данъци на еврейското население,
* наложено е носенето на „давидовите значки” за индентификация,
* наложен е полицейски час за евреите,
* евреите могат да си купуват хляб само от отделни фурни,
* определени са улици, по които е забранено да се движат евреи,
* по 6-7 месеца в годината мъжете-евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в „трудови лагери”.
Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е била взето както е известно в култовото берлинското предградие Ванзее – във Вила ВАНЗЕЕ ощепрез 1942 г., когато започва фактическото масово депортиране на евреи в Аушвиц – най-големият концентрационен лагер за евреи, цигани, пленници и партизани.
На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси в царство България Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи. Дни след това неговата доверена секретарка и любовница Лиляна Паница информира софийския равин и Консисторията за тези предстоящи събития.
Първата партида включва 20 000 души, които в края на февруари и началото на март трябва да бъде изпратена в концлагера Треблинка. Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8 560 евреи от „стара България”.
На 4 март 1943 г. започва депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях.
Български полицейски части в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200 от тях.
На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.
Тук бих желала да припомня, че в разговор с Богдан Филов Фон Бекерле информира щабквартирата на Райха, че „българският премиер изрично е визирал, че има възможност евреите от България да бъдат използвани като работна ръка в българското пътно строителство. В същата връзка по време на срещата на Цар Борис III с Рибентроп и Хитлер в периода 31.03 – 2 .04.1943 г., в оригинален документ от това време е записано следното:
„С Рибентроп се дискутира специално еврейският въпрос. Българксият цар е бил съгласен с изселването само на евреите от Македония и Тракия, а за тези от България /тогава е назована цифрата 25 000 души/, с изключение на малък брой болшевишко – комунистически елементи, се предвижда НАСТАНЯВАНЕ В КОНЦЕНТРАЦИОННИ ЛАГЕРИ!
Външният министър на Райха, без да навлиза в подробности тогава заявява, че според него най-правилното е р а д и к а л н о т о разрешение на еврейския въпрос. Очевидно той е бил недоволен от българската предпазливост…
На датата 26 март 1943 г. Адолф Хайнц фон Бекерле информира щабквартирата на фюрера Адолф Хитлер, че в Народното събрание на Царство България е БИЛА ВНЕСЕНА ПЕТИЦИЯ от името на 43-ма народни представители срещу изселването на българските евреи въобще. В текста е посочен и пълният цитат на ПЕТИЦИЯТА, ОБСЪЖДАНА НА ДАТАТА 25 МАРТ 1943 Г.
/ С л е д в а/
# 6 март 2013 at 2:35 PM

Anna Zografova said:
Оценка за Ролята на българския цар Борис III в спасяването на българските евреи по време на II Световна война предстои да дадат архивите, изследователите и историците
Автор: Анна ЗОГРАФОВА
Преди часове в Брюксел Президентът на Република България Росен Плевнелиев и Президентът на Израел Шимон Перес уважиха официалната церемония в Европейския парламент в Брюксел по повод 70-годишнината от спасяването на българските евреи през Втората световна война.
Тук обаче аз искам да кажа, че ако в концентрационните лагери на смъртта в Бухенвалд, Дахау, Освиенцим, Майданек, Матхаузен, Треблинка и други, в газовите камери намериха смъртта си милиони евреи, то в една малка България, благодарение не точно на Царя /Цар Борис III*, а най-вече на българския народ, на православната ни църква както и на католическата БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ БЯХА СПАСЕНИ ОТ ДЕПОРТАЦИЯ. В този смисъл залогът по спасяването на около 50 000 човешки живота доказа по най-категоричен начинморала на българската нация, която нито един от диктаторските режими, установявани у нас НЕ МОЖА ДА ПРЕВЪРНЕ ЗА ВСИЧКИТЕ ТЕЗИ ГОДИНИ В ЧУЧЕЛО! Затова пък в концентрационния лагер Бухенвалд ЗАГИНА ГРАФИНЯ МАФАЛДА, сестрата на Нейно Величество българската царица Йоанна, съпруга на цар Борис III. Смъртта на графиня Мафалда е била по обвинението на Райха, че е подпомагала евреите с лекарства и храна и, че е отровила българския цар Борис III.
Няма друг народ в света, който в своята хилядолетна история да е бил подлаган на толкова гонения, истезания и мъчения като еврейския. Нека не забравяме, че и на датата 31 март т.г. се навършват пет века и кръгла годишнина от деня, в който испанското кралско семейство на католиците Фернандо и Изабел, с благословията на Светата инквизиция издават Едикт за изгонването на сефарадските евреи от Испания. Тогава през 1592 г. със специален ферман турският султан Баязид II е разрешил на над 100 000 евреи да се разселят в земите на Турската империя – респективно това е времето, в което страната ни се е намирала под османско доминантно присъствие. Преселниците донасят на нашите територии нови традиции, музика, облекло, култура, поезия, изкуства, философия. Те пренасят ритмите на Тарагона, Толедо, Арагона, Кастилия, Андалусия, Гранада, Майорка и създават тук на български територии свои общини, говорейки езиците „ладино” и раши”.
Напоследък препрочетох хрониките из дневника на тогавашния пълномощен министър на Райха в Царство България – Адолф Хайнц фон Бекерле както и фрагменти от дневника на тогавашния български министър-председател на ЦарствО България Богдан Филов, който точно преди 70 години на датата 11 март 1943 г. – /една много важна дата лично за мен/ пише следното:
„Стана дума за евреите от Новите земи, които изселваме – ТОВА СА БЕЛОМОРСКИТЕ И МАКЕДОНСКИТЕ ЕВРЕИ! Царят предложи да телеграфира да ги приемат и тях всичките в Палестина. Възразих му, че е вече много късно, понеже те след няколко дни тръгват…На въпроса му къде отиват, отговорих – Полша”. „Но, продължи той – това значи, че те отиват на смърт?”. Обясних му, че това е пресилено…и…, че те ще бъдат използвани като работници…каквито и ние изпращаме. Царят отговори, че това не е същото, и че с евреите се постъпва нечовешки”…
Тук веднага искам да кажа, че само който не е евреин или по-скоро, който не е носил жълта звезда и не е живял по времето на Втората Световна война, само той не знае какво значи да носиш жълта звезда!!!Като белег на позора.
Нямам намерение в случая да коментирам – виновен ли е българският цар Борис III за убийството на 11-те хиляди и нещо беломорски евреи, защото още от 1941-ва година се е знаело, че тези хора са били обречени на човешко жертвоприношение. Още повече, че българският цар е бил принуден още на датата 1 март 1941 година да подпише Тристранния пакт, за да не бъде окупирано Царство България от германски войски, които в пълна бойна готовност точно в този момент са били разположени по цялото протежение на северната ни граница.
През декември 1940 г., дни след ратифициране на Тристранния пакт с Унгария, Румъния и Словакия, в Царство България Народното събрание приема Закон за защита на нацията по селата на който се забраняват всички масонски ложи в страната е се поставя началото на държавно организирано преследване на евреите в България.
Съгласно този закон:
* смесените бракове между българи и евреи се забраняват (те се осъществяват само нелегално),
* има забрани за упражняване на определени професии от страна на евреите,
* наложени са извънредни имуществени данъци на еврейското население,
* наложено е носенето на „давидовите значки” за индентификация,
* наложен е полицейски час за евреите,
* евреите могат да си купуват хляб само от отделни фурни,
* определени са улици, по които е забранено да се движат евреи,
* по 6-7 месеца в годината мъжете-евреи от донаборна до 50-55-годишна възраст са изпращани в „трудови лагери”.
Решението за унищожаване на всички евреи на територията на Германия, на окупираните от нея територии и на териториите на съюзниците ѝ е била взето както е известно в култовото берлинското предградие Ванзее – във Вила ВАНЗЕЕ ощепрез 1942 г., когато започва фактическото масово депортиране на евреи в Аушвиц – най-големият концентрационен лагер за евреи, цигани, пленници и партизани.
На 22 февруари 1943 г. комисарят по еврейските въпроси в царство България Александър Белев сключва договор с представителя на Гестапо у нас Теодор Данекер за поетапна депортация на българските евреи. Дни след това неговата доверена секретарка и любовница Лиляна Паница информира софийския равин и Консисторията за тези предстоящи събития.
Първата партида включва 20 000 души, които в края на февруари и началото на март трябва да бъде изпратена в концлагера Треблинка. Взето е решение този първи контингент да бъде формиран от 11 363 евреи от Македония и Беломорието и 8 560 евреи от „стара България”.
На 4 март 1943 г. започва депортиране на евреите от Беломорието. 4058 души са транспортирани до Лом и оттам на 4 корабчета са изпратени до Виена. Оцеляват само 100 от тях.
Български полицейски части в Битоля и Скопие избират евреите от Вардарска Македония и от 10 март започва депортирането на 7144 души с вагони до дунавските пристанища Лом и Видин. Оттам те са отведени в Треблинка. Оцеляват само около 200 от тях.
На 12 март са депортирани 161 евреи от Пиротско през Лом за Виена.
Тук бих желала да припомня, че в разговор с Богдан Филов Фон Бекерле информира щабквартирата на Райха, че „българският премиер изрично е визирал, че има възможност евреите от България да бъдат използвани като работна ръка в българското пътно строителство. В същата връзка по време на срещата на Цар Борис III с Рибентроп и Хитлер в периода 31.03 – 2 .04.1943 г., в оригинален документ от това време е записано следното:
„С Рибентроп се дискутира специално еврейският въпрос. Българксият цар е бил съгласен с изселването само на евреите от Македония и Тракия, а за тези от България /тогава е назована цифрата 25 000 души/, с изключение на малък брой болшевишко – комунистически елементи, се предвижда НАСТАНЯВАНЕ В КОНЦЕНТРАЦИОННИ ЛАГЕРИ!
Външният министър на Райха, без да навлиза в подробности тогава заявява, че според него най-правилното е р а д и к а л н о т о разрешение на еврейския въпрос. Очевидно той е бил недоволен от българската предпазливост…
На датата 26 март 1943 г. Адолф Хайнц фон Бекерле информира щабквартирата на фюрера Адолф Хитлер, че в Народното събрание на Царство България е БИЛА ВНЕСЕНА ПЕТИЦИЯ от името на 43-ма народни представители срещу изселването на българските евреи въобще. В текста е посочен и пълният цитат на ПЕТИЦИЯТА, ОБСЪЖДАНА НА ДАТАТА 25 МАРТ 1943 Г.
/ С л е д в а/
# 6 март 2013 at 2:40 PM

ANNA ZOGRAFOVA said:
ЗА ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ ЗАСЛУГИ ОТ ПРИЗНАТЕЛНА БЪЛГАРИЯ!
СЪЮЗЪТ НА ВОЕННОИНВАЛИДНИТЕ КООПЕРАЦИИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ УДОСТОИ ТРИМА АКАДЕМИЦИ С ПОЧЕТНИ ОФИЦЕРСКИ КАРТИ!
С почетна офицерска карта „100 годинии независима България” na 12.03.2013 г. бяха удостоени членовете на Управителните съвети на Организацията на обединените българи от цял свят и Международната академия по българознание, иновации и култура „МАБИК” – академиците Йордан Стоилов Иванов, Сергей Иванов и Владимир Цонев. В почетната грамота, която придружаваше членските карти е знаписано: „Работейки с нас, Вие подпомагата хората, изгубили здравето си за родината!
Официалните грамоти и членските карти бяха връчени от председателя на СВИКБ Борис Николов.
Официалната церемония се състоя в конферансната зала на Федерацията на строителните синдикати в София на ул. „Христо Ботев” № 71. Присъстваха
членовете на ООБ, Общобългарския парламент, академия „МАБИК” и на Съюза на военноинвалидните кооперации у нас. Последните представляват сдружение с нестопанска цел, регистрирано през 1995 г. в Пернишкия окръжен съд по Закона за лицата и семейството.С решение № 290 от 27.02.2003 год. упражняващи обществено полезна дейност.Съюзът е нестопанска организация, която обединява, подпомага и представлява кооперации и фирми на военноинвалидите в страната. Основната цел на сдружението е да съдейства за развитието на кооперативната дейност на военноинвалидите, офицерите и сержантите от запаса както и на хората в неравностойно положение, с цел задоволяване техните духовни, икономически, културни и социални интереси.
С решение на Министерския съвет №378 от 25.05.2009 г., и № 455 от 07.06.2012 г., Съюзът е признат за представителна организация на национално равнище в Националния съвет за интеграция на хората с увреждания.
В почетния документ пише, че тримата се удостояват за приноса им в защитата на българската индентификация и за родолюбивата им патриотична дейност.
# 17 март 2013 at 1:06 PM

Anna Zografova said:
НЕИЗВЕСТНИ ФАКТИ ОКОЛО СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ
ОЩЕ ЗА РОЛЯТА НА ЦАР БОРИС ІІІ ПО СПОМЕНИ НА О.З. ПОЛКОВНИК ЙОСИФ ИЛЕЛ
Автор: Анна Зографова
ПО ДАТИ:
- 1940 г. – По данни на Светозар Няголов /”Истината за спасяването на евреите в България”, ИК „Виделина”, София – 2000, в началото на 1940 – та година трима равини от еврейската синагога в София посещеват духовния Учител на Бялото братство в царство България – Учителя Петър Динов и му предават за съхранение диаманти, с които, както пише Няголов „си създават духовни условия при религиозните ритуали”. На срещата е присъствал и брат Боян Бонев от Бялото братство. Равините са оказали пълно доверие на Учителя като го помолили да съхранява диамантите „докато мине германската опасност” и, че ще дойдат да си ги вземат.
- 1940 – 1942 г. българската царица Йоанна помага на много евреи да напуснат България, в това число на известното семейство Розенбаум. Царицата съдейства чрез италиянския посланик граф Маджистрати да бъдат издадени паспорти за транзитно преминаване през Италия за Аржентина на български евреи.
- 21.01.1941 г. българският цар Борис III подписва драконовия Закон за защита на нацията, който ликвидира правата на българските евреи. По силата на същия закон са ликвидирани официално и всички масонски ложи в страната.
- 1.03.1941 г. проф. Богдан Филов пътува за Виена, където подписва в качеството си на министър-председател присъединяването на царство България към Тристранния пакт. Англия в същия момент отзовава от София своя посланик Рендъл и къса дипломатически отношентия с царство България.
- 19.04.1941 г. български дивизии навлизат като окупационен корпус на територията на Кралство Гърция и бивша Югославия.
- 26.03.1941 г. Фелдмаршал Лист стартира изпълнението на план „Марита” като нахлува в Германия и в Югославия, а в същото време неговата главна квартира е в Чамкория – България.
- От януари 1942 г. евреите в Царство България са били задължени да носят големи целулоидни шестоъгълни звезди.
- 20.01.1942 г. Райнхард Хайдрих – Началник щаб на SS получава заповедта за изготвяне на План за решаването на еврейския въпрос, който е имал за цел цялото еврейско европейско население да бъде изселено на остров Мадагаскар.
- През август 1942 г., в Царство България се ситуира Комитет по еврейските въпроси/КЕВ/, начело с антисемита Александър Белев.
- 22.02.1943 г. Александър Белев и Теодор Даникен – помощник на небезизвестния Айхман подписват тайно споразумение за депортиране на 20 000 евреи.
- В началото на март 1943 г. 11 343 евреи от т.н. „нови земи”/от Гърция и Македония са били депортирани в концентрационни лагери. Започват протести. Българското общество е стъписано от масовите убийства на евреи в Македония и Тракия. Тези евреи са транзитирани през България до Видин, а от там със корабите „Сатурни” към концентрационните лагери на смъртта – най-вече към Треблинка и Освиенцим.
-
- 02.03.1943 г. българското правителство одобрява депортирането и издава поверителния указ за депортацията № 127 до КЕВ.
- Срещу този документ обаче се обявяват 43 български народни представители.
- 6.03.1943 г. заповедта за изпълнение на депортацията е връчена на министър Габровски като същия ден документът е бил предаден и на Учителя Петър Дънов, който прочитайки я заявява категорично: „Не разрешавам пред лицето на Бога да се извърши такова престъпление!”. Петър Дънов изпраща при царя /Цар Борис ІІІ/ съветника Любомир Лулчев на когото заявява буквално следното: „Намерете веднага цар Борис и му кажете, че ако той допусне само един евреин от България да бъде депортиран в Полша, от него и семейството му и царското съсловие нищо няма да остане!”. Лулчев се среща с царя на 9.03.1943 г. и още същия ден монархът изисква от Габровски заповедта за депортация и я скъсва след което нарежда да бъдат разпратени телеграми, които отменят депортацията. Това се случва на 9 март следобяд.
- 17.03.1943 г. 43 депутати от Народното събрание на Царство България, начело с подпредседателя му Димитър Пешев излизат с Петиция срещу антисемитската политика. Огромен принос за спасяването на българските евреи има депутатът Димитър Пешев, уведомен за ситуацията с евреите лично от секретарката на Белев – Лиляна Паница. Той най-енергично е действал и се е възпротивил на идеята за депортирането на българските евреи. ДИМИТЪР ПЕШЕВ ОБАЧЕ Е БИЛ НАКАЗАН ОТ ЦАР БОРИС III И ТОЙ ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ ПОСТА, КОЙТО Е ЗАЕМАЛ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ. С УКАЗ НА ЦАРЯ ДИМИТЪР ПЕШЕВ Е БИЛ ОТСТРАНЕН КАТО ДСЕПУТАТ, КОЙТО Е ДОПРИНЕСЪЛ ЗА СПАСЯВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ. В този смисъл се явяват някои други противоречия от дейността на царя. Всичко това говори, както биографът на Бен Гурион – Бар Зогар е написал в книгата си „Извън хватката на Хитлер” , че Цар Борис ІІІ се е стремял в трудни моменти да избягва пряка намеса и да се отлъчва от обществото, позовавайки се на пословичната си любов към планинарството…
- И точно тук когато коментираме виновен ли е българският Цар Борис ІІІ за антиеврейското законодателство в негивия мандат, лично аз бих желала да припомня думите, които каза пред мен. О.з. полковник Йосиф Илел в същата връзка: „Само който не е бил евреин и не е живял през годините на войната, само той не знае какво значи да носиш жълта звезда като белег на позора. Цар Борис ІІІ е виновен за убийството на 11- те хиляди беломорски евреи, защото още от 1941 година се е знаело, че тези хора са обречени на жертвоприношение. Още повече знае се и, че голямата последна любов на българския монарх е била също еврейка. Борис е една сложна фигура, която в известни моменти се нуждае и от съчувствие., защото неговият живот и задължения не са били никак лесни. За това свиздетелстват немалко исторически документи както и дневника на тогавашния министър – председател на царство България Богдан Филов. Едни евреи го уважават -това са богаташите, които успяха с негова помощ и с тази на царицата да изнесат капиталите си и да живеят богато и добре в Америка, в Бразилия и в Аржентина. А други евреи – живи и мъртви, малтретирани от антисемитските закони, от Закона за Защита на нацията /ЗЗН/ не могат да го приемат. Цар Борис ІІІ е имал дял в спасяването на българските евреи, но е съучастник в убийството на останалите евреи. Що се отнася до ролята на българите в Акта по спасяването на българските евреи, трябва да сме точни и кажем, че много разум, усет и хуманизъм проявиха българите по време на Втората световна война, несравнимо повече от напарфюмираните дами и господа от Западна Европа, които не само, че не си помръднаха пръста за спасяването на евреите, но дори и съдействаха на фюрера Адолф Хитлер да избива нашите събратя. Такъв е случаят с чешката интелигенция, която беше в услуга на хитлеристкото Гестапо. Такъв е случаят с френските власти във Виши. Далеч съм от мисълта да омаловажа подвига на отделни хора, какъвто е случаят с Ани Франк, но фактите са красноречиви и те са следните: НИКЪДЕ В ЕВРОПА НЕ СЕ ВДИГНАХА ХОРА ДА СПАСЯВАТ ЕВРЕИТЕ – ЕДИНСТВЕНО ТУК – В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ ! Затова ние ще бъдем вечно признателни.
Българският евреин Бенямин Ардити през 1952 г. отпечатва в Тел Авив книга, озаглавена „РОЛЯТА НА ЦАР БОРИС ТРЕТИ ПРИ ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ”. Там той публикува документи от архива на тогавашното вътрешно министерство на Царство България, където под № 4144, публикувани през май 1950 г., в „Льо Монд Жуиф” авторът Жак Сабил цитира, че тогавашният министър на вътрешните работи на България Габровски е получил лично нареждане от царя /Цар Борис ІІІ/ ДА ПРЕУСТАНОВИ ИЗСЕЛВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ ОТ СТАРИТЕ ПРЕДЕЛИ НА СТРАНАТА.
По същия повод Еврейският национален фонд в САЩ връчва на Негово Величество Симеон Втори възпоменателен медал.
- / С Л Е Д В А/
Нагоре
# 15 април 2013 at 7:26 AM

ANNA ZOGRAFOVA said:
ЧЕСТИТ ВЕЛИКДЕН!
ВЕЛИКДЕНСКО ПОЗДРАВЛЕНИЕ
OT
АКАДЕМИК ЙОРДАН СТОИЛОВ ИВАНОВ
КЪМ ВСИЧКИ БЪЛГАРИ ПО СВЕТА,
С ПОЖЕЛАНИЕ
ДА СЕ ПОМОЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ !
НА ВСИЧКИ ЖЕЛАЯ ПРИЯТНО ИЗКАРВАНЕ НА ВЕЛИКДЕНСКИТЕ ПРАЗНИЦИ, СПОРНА ГОДИНА, МНОГО МЪДРОСТ , ЗДРАВЕ И ЛЮБОВ!
По случай светлия християнски празник Великден, от името на Организацията на обединените българи от цял свят /ООБ/ , от името на Общобългарския парламент /ОБП/ И ОТ ИМЕТО НА МЕЖДУНАРОДНАТА АКАДЕМИЯ ПО БЪЛГАРОЗНАНИЕ, ИНОВАЦИИ И КУЛТУРА /МАБИК/
п о з д р а в я в а м е
милиардите православни и католици в целия свят като им пожелаваме дълъг живот, здраве и сбъдване на техните мечти!
Академик Йордан Стоилов Иванов –
член на Управителните съвети на Организацията на обединените българи от цял свят /ООБ/, на МАБИК и НА ОБЩОБЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ,
и
Анна Зографова –
Член – кореспондент на МАБИК
Любовта на Йордан Стоилов Иванов към хората винаги е заемала специално място. Той е този, който учи на добро. Самият твори добро, прави добро и показва на желаещите да знаят как да живеят правилно.
Чрез многобройните експерименти е установено категорично от научни екипи на БАН, различните видове служби, военни, военноморски и др., че народният лечител – психофизиотерапевт и феномен с паранормални способности Йордан Стоилов Иванов, от най-старата фамилия Панкови от Бояна е най-големият доказан феномен и лечител от най-ранна детска възраст до 1980 г. и от тогава насам като най-големите му постижения са в областта на медицината, физиката, иновациите и в областта на земните и космическите оранжерийни лаборатории по изхранването на човечеството, инвитрото в епруветки и пр. Едно от тях е свързано с изясняването на Човешкия геном от 1975 г. за Дакомизийците и Шопите, за подобряване цевите на автоматите “Калашников”. Въз основа на неговите изследвания, за които може да се прочете в личния му блог /Блогът на академик Йордан Стоилов Иванов/ в Гугъл БГ, в страната ни към момента действат 6 генетични лаборатории по изпитания на различни видове болести, включително и лабораторията на проф. Иво Кременски, която благодарение на академика бе и създадена.
ЛИКЪТ НА ФЕНОМЕНА е БИЛ НАРИСУВАН ПРЕЗ 1259 Г. В ЗНАМЕНИТАТА
БОЯНСКА ЦЪРКВА
Това, че ликът на МАГА е “запечатан” върху фреска като Йисус, в знаменитета църква е и си остава голяма загадки на Бояна. В Библията е описано как Синът Божий въздействал на болни с поглед и докосване.По същия начин въздейства днес и българският феномен Йордан Стоилов Иванов. Затова не би следвало да се очудваме, защо неговият образ именно като Христос е изписан в храма на Бояна.
Много финес, красота, духовност е имало в жестовете на сина Господен, който лекувал мълчаливо. Така мълчаливо днес продължава да лекува и самият маг – българина Йордан Стоилов Иванов, чийто личен знак е не по-малко уникален. Знакът представлява стилизирано мъжко лице, с отворено трето око и с мъжки длани – нарисуван от известния български художник Веселин Дамянов. Графиката символизира ръцете, погледа и мисълта, с които магът въздейства. И ако това “въздействието” с поглед, както и “теледиагностика” и “телевъздействието” наистина са отдавна познати на специалистите, занимаващи се с аномалните явления, за разлика от всичко казано и написано до сега, смело можем да твърдим, че нито един български феномен
не би
могъл
да се похвали с дарба по рождение. Защото в света днес на пръсти се броят феномените, които са с дарба по рождение!
Много малко са тези, които биха могли да се похвалят именно с подобен “бонус” от биоенергийното си досие и да бъдат признати от науката преди 1990-та година.
В историята на ортодоксалната ни църква няма друг такъв случай, в който жив феномен като Йордан Стоилов Иванов да е
зографисван
по канон или дори и без канон като светец – още повече като Йисус. Свидетели сме на невероятните способности на Данчо, в когото вярват хиляди пациенти, излекувани от него от най-тежките болести. Магът е ликвидирал много проблемни и крайно смъртоносни заболявания. Статистиката в България е регистрирала много случаи на хора, които и днес живеят втори, трети и дори четвърти живот, благодарение на него, на българина народен лечител Йордан Стоилов Иванов, който е решавал проблеми на държави в рискови ситуации.
Убедете се сами – една от най-уникалните фрески на Боянската църква изобразява младия Йисус и представлява точен стенописен портрет на Боянския маг, нарисуван на 16 – годишна възраст. Толкова изумителна е приликата, с фотографията на Мага, че просто е невъзможно да се повярва, че фреската е била рисувана през 1259 г. За което много антрополози са изследвали личността му още от дете с приликата на фреската.
Погледа му буквално “преследва” влезлия на поклонение в реликвената църква. А една малка снимка от младежките години на Йордан Иванов, експонирана в черно-бяло, сканирана и сравнена със стенописа, доказва поразителната прилика с персонажа от фреската в композицията “Христос сред книжовниците в храма”.
СЛЪНЦЕ С ИМЕ НА ЧОВЕК
Ти си толкова високо в свое тайнствено небе,
че понякога безсилна е човешката ни реч
да опише как дланта ти със вибрации гребе
болестта. И я посича със безшумния си меч.
А народът с име ДАНЧО винаги ще те зове
и ще търси твоя поглед – чудотворен и лъчист.
И във църквата Боянска – под смълчани векове
ЩЕ ПОЗНАЕ ТВОЯ ОБРАЗ сред искряща стенопис.
Хора те сънуват и в далечните страни
през огромни разстояния ти си чаканият гост
и за твоите горещи и спасителни вълни
мисълта ти чародейна е истинският мост!
На вратата ти ще чукат неспокойните тълпи,
за да срещнат светлината в мигновения ти лек.
И от тебе изцелени цял живот ще ги крепи,
ЧЕ СИ ЖИВОТО ИМ СЛЪНЦЕ, НО СЪС ИМЕ НА ЧОВЕК!
# 3 май 2013 at 10:43 AM

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

Name (required)

Mail (will not be published) (required)

Website (optional)

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.

Security Code:

Анкета

 Loading ...

• Polls Archive

Категории

• 45
• In English
• In Russian
• Авторски страници
• Акцент
• Без категория
• българи зад граница
• Е-Списание
• Избрано
• история
• литература
• политика

Теми в развитие

Връзки

• Live Chicago Traffic
• Live Flight Tracking
• The Weather in Chicago
• Агенция за българите в чужбина
• БГ посолство в САЩ
• Блог на Георги Котев АЕЦ
• Българско събитие на годината в САЩ
• Външно министерство на РБ
• Избори и българите в чужбина
• Информационна агенция CROSS
• Кирилица / Cyrillic
• Конкурс „Miss Bulgarka in the USA“
• Обществено популярни институции в САЩ
• Представяме ви …
• Проектозакон за българите в чужбина на ДАБЧ
• Фактор.бг
• ФДБ: Успелите деца на България