В писмото посланикът обяснил, че «македонските граждани в Австралия са били шокирани от този надпис». Те счели грешката за умишлена, защото никъде до сега не е била публикувана информация, че футболистът е българин. Протестната нота завършва с искане, в бъдеще подобни грешка с футболисти от Р.Македония да не се повтарят.

Днес редакцията ни откри на страницата на Фокс Спорт извинението, което те поднасят на зрителите за грешката си:

Fox Sports FC apology

By staff writers

March 11, 2010

On Tuesday 2 March, during the Fox Sports FC program, we showed a table listing the national teams represented in the squad of Italian Serie A side Inter Milan.

Unfortunately, the table contained an error as it incorrectly indicated Goran Pandev as a member of the Bulgarian national team.

As many of you have pointed out, Goran Pandev is in fact a member of the Republic of Macedonia’s national football squad. We apologise for the inadvertent error and sincerely regret any offence caused.

Редакцията на www.Eurochicago.com е решила да изпрати писмо до МВнР, в което ще предложи българските посланици по света  да бъдат информирани за случая и инструктирани да действат по подходящ начин.

Макар че до сега няма случаи,  в света българи да бъдат обявени за македонци, освен от самите македонци – вижте македонската статистика приведена в тази статия – линк.

В резултат на аварията, са ранени двама души, научи www.Eurochicago.com по информация на АР.

Според полицейския патрул,  автомобилът “Форд» (модел 1995) на 37-годишната Мегън Марая Бърнс,  yдарил пътуващ пред него пикап. В пикапа пътували мъж и няколко възрастни жени. След катастрофата «Фордът» не спрял а пропътувал близо полови миля преди да бъде застигнат от полицаите. Шофьорката и спътникът й през това време си разменили местата зад кормилото, но полицаите разбрали за измамата по следите, които отворилата се въздушна възглавница до водача, оставила на челото на екс-съпруга на Мегън.

Оказало се, че съвсем наскоро на нея й била отнета книжката за управление на автомобил в нетрезво състояние. Сега вече я заплашва затвор до една година. Бившият и съпруг няма да бъде наказан. Той признал, че Мегън закъснявала много  за среща с новия си бойфренд и заради това го помолила да подържи кормилото, докато тя си поправи интимната прическа.

Полицаят, който арестувал дамата, разказал, че преди години на същото място спрял водач, от чиято ръка стърчали няколко спринцовки. След онзи случай, той си мислел, че нищо вече не може да го учуди, но се оказало, че животът винаги може да поднесе изненади.

Американка от Флорида

Автор:  Петър Стаматов, българският редактор на www.Eurochicago.com

Когато споделих с един приятел за отпечатаната на 09. 03. 2010 г. статия във вестник Дума, заглавието, с което той ми предложи да започна тези мои редове, беше: «Кой набеди БСП за българска партия, а в-к Дума за български вестник?»

Несъмнено след избухналите скандали между институциите в България, в които основни роли играят президентът Първанов и вицепрезидентът Марин, след лобирането на БСП за изгодни преди всичко за Русия енергийни проекти, не е трудно на човек да си зададе подобен въпрос. Но да оставим столетницата в агонията й. Съвременната БСП е вече труп и за това красноречиво говори днешното писмо на някои интелектуалци останали в нея, което имахме удоволствието да публикуваме тук.

Да се върнем към статията на журналистката Анелия Петрова от Детройт, с която се запознах веднага, след като материалът й излезе в интернет. При разговора ни тя се опита да ме убеди, колко е лошо положението в България, в държавните институции и в пресата, където едностранчиво се тълкуват фактите, трудно се чува чуждото или различното мнение… Тя изтъкна пред мен много силни мотиви да напише своето мнение. Запита ме дали разбирам колко по-назад сме от страните, в които демократичните принципи имат далеч по-дълбоки исторически корени. Но в същото време, направените от мен проверки, предизвикани от нейните емоционални твърдения  доказаха, че колкото и нещата у нас да не са идеални, в Република Македония са в пъти по-зле…

Г-жа Петрова спомена, че в българския интернет трудно се открива голямо разнообразие от мнения по казуса на Спаска Митрова. Вероятно е така, у нас медиите винаги са заети предимно със силните на деня. И все пак, една справка в Гугъл показва, че положението по въпроса съвсем не е толкова безнадеждно.

Преди около месец, след като следящите делото в Гевгели се обезвериха, че съдът ще може да спази законите на собствената си, иначе обявена за демократична държава, в Чикаго бе организиран инициативен комитет начело с Петър Божинов, който написа открито писмо (публикувано тук).

В понеделник то бе изпратено до президента на комшиите ни, както и до различни техни мисии в Америка и Европа. Нека сега направим проверка в www.google.com и напишем името на Петър Божинов  и Спаска Митрова, за да открием как иначе набедените в пристранност български медии са отразили инициативата на този комитет.

При търсенето, резултатите от което може да видите на снимка #1, ще открием, че за изтеклия месец 17 издания са  съобщили за инициативата. Нека сега направим същата проверка, но вече с името на Анелия Петрова – ще видим, че нейното име, за една седмица само, вече е упоменато 73 пъти (cнимка #2).

В какво Анелия Петрова може да упреква медиите ни? Личното мнение на една единствена българка от Детройт, е по-широко разпространено от апела на инициативен комитет в Чикаго, подкрепен от нашия сайт и редица други редакции на български медии по света! Единствено и разбираемо г-жа Петрова може да започне да се съмнява в искреността на “Дума” и “Труд”, където нейният материал излезе едновременно (едва ли не съгласувано) седмица по-късно, в разгара на войната между институциите.

Не доказват ли тези цитирания, че живеем в по-демократична държава отколкото нашите съседи? Малко ли са доказателствата, че дългогодишната асимилативна политика и пропаганда така подтиска българите в Р.Македония, че те не смеят да признаят българските си корени? (Вижте видеото най-долу)

Ето извадка от македонски официален документ, поместен и на уеб страницата на президентството им:

Етнички групи: Македонци (64,18%), Албанци (25,17%), Турци (3,85%), Роми (2,66%), Срби (0,84%), Власи (0,48%), и останати етнички групи (1,04%)

Да виждате да е посочено, че има българско малцинство в съседната ни държава? Последното указано малцинство са власите, което при техния процент ще рече, че са 10 хил. (от 2,1 млн. общо население). Колко тогава са българите? Колкото едно село?

А според друг техен официален документ, в който са описани, какви са македонските малцинства в съседните им държави четем:

БРОЈНОСТ НА МАКЕДОНСКАТА ДИЈАСПОРА Македонско национално/јазичко малцинство – Бугарија Само-проценка 1.500.000, МНР – проценка 750.000

Ще се съгласите ли с написаното от македонски власти, че около 1 млн. от живеещите само в югозападна България нямат българско самосъзнание? И, което е още по-важно, ще се съгласят ли самите хора в Пиринска Македония, че не са българи? Дори и насилието, упражнено върху тях след Втората световна война от комунистическия режим на “вожда и учителя” Георги Димитров, не успя да изкорени българския им корен. Ако не г-жа Петрова, то поне услужливата редколегия на в. “Дума” би следвало да притежава памет за всичко това.

Както вече казах, от моя разговор с г-жа Анелия Петрова научих, че от Детройт тя  е търсила и проучвала само в една посока – да докаже колко нашите медии са изостанали и как реакциите на нашите управници не са адекватни. Но показвайки недостатъците на българските институции, тя неусетно ни заставя да направим паралел със същите институции в съседна Македония. И за първи път да се почувстваме щастливи, че сме родени по по на Изток.

Ще изредя най-основните разминавания на г-жа Петрова с реалните факти, което прави нейното, иначе добре написаното и вълнуващо съчинение да виси единствено на добросъседските чувства към Р.Македония.

Пък и дано във в-к “Дума” разберат, че е по-добре да бяха взели някоя друга статия на г-жа Петрова, както сме направили ние тук.

И така къде г-жа Анелия Петрова бърка.

Още в първия ред тя нарича Спаска Митрова македонската гражданка с български паспорт, въпреки че предвид на стеклите се обстоятелства по-правилно е тя бъде представена като македонска гражданска с българско самосъзнание – паспортът е получен едва в 2009-та, но самосъзнанието го е имала далеч преди това, нали? Следват оценки, декларации без факти, а противозаконното разделянето на невръстно дете от родна майка е описано, като «невъзможността на г-жа Митрова да комуникира с двегодишната си дъщеря Сузана». Както се казва, без коментар. И след това все в същия дух. Ето защо ще подчертая само най-важното.

Анелия Петрова: «Спаска не говори български.”
Интересно, тогава на какъв език говори? А шопите на какъв език говорят? А добруджанците? Какво толкова е виновна Спаска Митрова, че не знае добре литературния български език? Нима някой в Македония е създал условия за подобно обучение? Нека припомним, че е изучавала английска филология, не българска. Бившият ни министър председател, който до преди 20 години бе съветски гражданин, доскоро също бъркаше някои думи. Да не даваме пример с някогашния премиер от Живкото време Гриша Филипов, който така и не можа да избегне руския акцент…

«Български паспорт се получавал лесно…»

Кой е казал на г-жа Петрова, че получаването на паспорт от българи в чужбина е „сравнително лесно“?! Напротив, никак не е лесно, има хора, които чакат вече по четири-пет години! И откъде се натрупаха десетки хиляди молби и документи, ако получаването на български паспорт ставаше “сравнително лесно”? Напротив, Р.Македония много по-лесно дава гражданство на гораните (българите мюсюлмани) от Косово и Албания, правейки ги на бърза ръка “македонци”.

Добре, ако Спаска Митрова или който и да е сънародник от Македония няма български паспорт, нима това отменя неговата национална принадлежност? Интелектуалци като Симеон Симев, Младен Сърбиновски и др. съзнателно не искат български паспорти, за да не може скопската пропаганда да ги обяви за български „агенти“, на които им се плаща от България, но това не им пречи да изявяват българското си самосъзнание. И, съответно, да си носят последствията…

Следващият довод на г-жа Петрова: За български паспорт “родолюбивата българка“ кандидатствала едва след намесата на българската страна в скандала през лятото на 2009 г.

Направихме справка кога Спаска Митрова е подала молба за гражданство- оказа се, през далечната  2005 г., и подобно на хиляди хора от Македония, Молдова, Сърбия и др. страни, го е получила в средата на 2009 г.

В статията си авторката се опитва да внуши, че спорът е съвсем обикновен и битов. Да, в началото може и да е бил такъв, но решенията на институции и официални лица в Р.Македония го правят уникален. Дали в Македония има друг случай, майка да е осъдена, че не е дала на бившия си мъж да спи в нейната къща,  при все че той живее в същия квартал на съседна улица?

Още нещо, което като че ли няма значение за г-жа Петрова. Факт е, че Спаска Митрова е имала медицинска бележка от лекар, че детето трябва да се кърми задължително по здравословни причини. В същото време тя е насила разделена от него! Странни представи за право, хуманизъм, най-обикновена човещина, нали?

Друг абсурд, който не може да не буди гняв и омерзение – защо на Спаска Митрова не е позволено да вижда детето цели седем месеца, след като съдът го е присъдил на нея? Дали има подобен случай в съдебната система не само на Македония, но и на която и да е уважаваща се държава? Съмняваме се.

Защо на няколко пъти адвокати се отказват от поетите ангажименти за защитата на Спаска? Защо в съда и в затвора служебни лица я наричат “българска кучка”, защо е “съветвана” “да си оди во Бугария”? Все въпроси, на които за г-жа Петрова очевидно са неизвестни.

А как да оценим назначената от съда психиатрична експертиза? Дали е била нужна, щом като не е имало никакви симптоми? В крайна сметка, експертизата показа, че Спаска Митрова няма никакви проблеми с психиката. С други думи, не е опасна за малката Сузана. Добре, но и при това положение тормозът продължава! Пред дома на Спаска идват група полицаи, заканват й се, казват й “… да си оди...” в България. Отново коментарът е излишен.

Можем да зададем въпроса на г-жа Петрова: Как би се чувствала тя самата ако са й взели детето и така се отнасят с нея?

Действително българската държава дълго не желаеше, а и днес не иска процесът на Спаска Митрова да бъде вкаран в релсите на политизацията. Това личи достатъчно ясно за човек, който е запознат с фактите. Но не можем да изоставим Спаска Митрова. Не можем да бъдем безучастни към страданието на една майка! Не е нормално на процеса да присъства сръбски представител (съпругът на Спаска е етнически сърбин, но не е сръбски гражданин), а пък да няма български –видите ли, да не би да обидим добрите комшии…

С признаването първи на Р.Македония, ние, българите, нашата държава, доказахме, че зачитаме правото на самоопределяне. Трябва да се разбере обаче, че хората, които се чувстват, които се самоопределят, които са българи, там живеят зле. По-зле в сравнение с всички други граждани на нашата западна съседка, включително с представителите на признатите малцинства. Заради това и един мой приятел от Македония, който няма български корени, като го попитах, кога ще спрат там с тия дрязги и спорове, честно ми отговори, че дрязги ще има докато няма работа, докато няма пари, нали се за нещо трябва да се говори… За това най-удобният “враг” е България – по силата на внушената на няколко поколения представа за “бугарите”, които няма как да не са “татари”, “фашисти”, “окупатори”…

Ето защо съм убеден, че ако нещата бяха наред в Македония, детето на Спаска отдавна щеше да е при нея. А тя иска единствено  това – детето си, рожбата си!

Аз и всички, които отблизо следим процеса се надяваме, че днес 11.03.2010 г. съдът ще се произнесе справедливо, според закона!

Пожелавам на Р.Македония по-бързо  излизане от кризата, за да не се налага да чувам още от приятели: «Ами що сакаш, доде нема работа, нема пари все ще има приказки. Все ще има проблем с Бугарите»

Концертът пожъна огромен успех. Голяма част от публиката вече имаше установена връзка с България – чрез далечни и не много далечни роднини, дошли от Балканите или чрез приятели-българи. Други дойдоха, за да научат нещо повече за мистичната България и нейните деца – разказа Лаура пред Dnes.bg.

„Моята задача беше да водя тържеството, да представям гостите, да разкажа за себе си и за родината ми, да давам информация.

Гости на концерта бяха музикантите Critter, Mindy Gledhill, Sam Payne и Peter Breinholt.

Sam и Mindy споделиха впечатленията си от миналогодишното им пътуване до България. Много трогателно разказаха за срещите им с деца от домовете за сираци, за радостта, която са подарили и получили с изнесените концерти в домовете“ – сподели Мис Юта 2009.

„С мои български приятели от Солт Лейк Сити бяхме направили 100 мартенички, които също се продадоха в помощ на българските деца без семейства.

Към края на концерта бяха показани снимки от българските домове за сираци. Нямаше човек в залата, който да не се просълзи. Естественото желание на американците да помагат на изпаднали в беда като вълна заля залата. Хората искаха да разберат как и с какво могат да променят живота на българските сираци“ – разказва Лаура.

А кой стои зад една толкова благородна идея?

„Организацията “One Heart Bulgaria” е основана от една невероятно всеотдайна жена – Дебора Гарднър.

Цялата й дейност е насочена към изпълнение на обикновена и огромна мечта – да направи света по-щастлив. Аз съм много благодарна на Дебора за труда й, за желанието й да подобри живота на българските сираци.

Щастлива съм да бъда част от тази мисия. Смятам, че лично аз съм била облагодетелствана с възможности и късмет в живота си. Вярвам, че е мое морално задължение да помагам според силите си на хората от моята родина.

Надявам се отново да мога да посетя България в най-скоро време и да отделя повече време за домовете за сираци“ – споделя Лаура.

Заглавието на тази книга може да ви накара да мислите за нова конспиративна теория. Джеф Шарлет обаче представя само факти. Неговите проучвания на американската религиозна субкултура го отвеждат преди няколко години до бивш манастир, разположен на крачки от сградата на Конгреса. Превърнат в луксозна резиденция, бившият манастир е обитаван от някои от най-влиятелните сенатори. Те се оказват членове на „Семейството”, или „Задругата”, която е собственик на струващата милиони резиденция и осигурява жилища за верните си хора срещу символичен наем. Шарлет успява да заживее в резиденцията, където събира материал за книгата си. В началото на тази година книгата стана един от бестселърите в САЩ.
Християнство за елита
Джеф Шарлет описва „Семейството” като християнска фундаменталистка група, чиято главна цел обаче няма нищо общо с пропагандирането на християнските идеи. „Семейството” е в политически план една от най-влиятелните американски организации. Тя не вярва в идеите за мир, любов, състрадание и помощ за бедните. Тя вярва във властта и могъществото на група „избрани”. Шарлет пише, че Семейството практикува „елитарен фундаментализъм”, а не някакъв плебейски телевизионен евангелизъм. Идеите тръгват от основателя на групата, каза Шарлет в интервю наскоро: „Основателят на групата Ейбрахам Верейди твърди, че Бог се появил пред него една нощ през април 1935 година и му казал: „Християнството се занимава с неправилните хора: с бедните, страдащите, обезправените. Аз искам да станеш мой мисионер и да представляваш хората с власт, тези на върха; те ще разпрострат моите благословии надолу.”
В същия дух членовете на групата и нейният мистериозен лидер Дъглас Коу са далеч от идеите на демокрацията. Ръководещи идеи за дейността на Семейството са капитализъм и власт, пише Шарлет. Те вярват, че елитът на обществото е избран по воля Божия и че Бог го използва за целите си. „Христовото царство не е демокрация”, вярват членовете на Семейството. „Ние може да избираме нашите лидери, но Христос избира своите.” „Кръстът не е хоризонтален, а вертикален – и показва посоката на властта.” Или с други думи: организацията се интересува само от хората с власт и влияние – както в САЩ, така и по света.
Безпрецедентно влияние
В организацията членуват влиятелни сенатори и конгресмени, бивши и настоящи висши служители в администрацията на САЩ, асове на петролната и на авио индустрията, висши бизнесмени, глави на религиозни и хуманитарни организации, президенти, дипломати, многобройни бивши и настоящи диктатори по света. Връзките на организацията се простират до най-висшите нива на американското правителство и в критично важни агенции като ЦРУ, а влиянието й се разпростира почти навсякъде по света. Според бившия специален помощник на президента Джордж Буш, Дейвид Куо, „влиянието на Семейството в правителства навсякъде по света е невъзможно да бъде надценено, нито пък е възможно да се разберат мащабите му.”
A Майка Тереза е била винаги сред почетните гости на така наречените молитвени закуски
Никой не знае колко голяма е неговата членска маса, пише Джеф Шарлет в книгата си. Според единственото съществуващо изчисление в Задругата членуват около 20 хиляди души само в САЩ – всички те са хора от елита. В политическите и бизнес кръгове по света организацията има над 350 членове и „близки приятели”, както и клонове в някои европейски държави: например Германия и Великобритания, където има групи, практикуващи типичните за Семейството молитвени закуски.
Невидима организация
Въпреки видните си членове и въпреки факта, че съществува от 1935 година, Семейството е опазило в тайна своите дейности и убеждения. То пази в строга тайна имената на членовете си. Много членове на групата публично отричат, че Семейството изобщо съществува. Задругата е нещо като невидима организация. Джеф Шарлет цитира Дъглас Коу, който от 1969 година е лидер на групата: „Колкото по-невидима е една организация, толкова повече власт има тя”.
Една от формите, под които групата оперира, са т. нар. молитвени закуски. Тези закуски се провеждат на много места в САЩ, като най-голямото такова събитие е националната молитвена закуска, която е спонсорирана от Семейството. Само преди седмица във Вашингтон се състоя 58-та национална молитвена закуска. За събитието се събират над 3 000 души от цял свят, сред тях държавни глави, министри, религиозни лидери. В миналото главен гост е била, например, Майка Тереза. През последните десетина години в събитието винаги е участвала делегация от България, включваща висши политици, местни обществени и религиозни лидери. От 1953 година досега всеки американски президент е присъствал на събитието заедно с най-висшите представители на държавната власт – това илюстрира мащабите на влиянието на Семейството.
Семейството, Обама, Клинтън и Маккейн
Постоянно присъствие през всички тези години е Дъглас Коу, който сега е на 79 години, и който се смята за един от най-важните религиозни лидери в САЩ, въпреки че никога не е бил ръкополаган за свещеник. Коу е човекът зад провежданите всяка седмица молитвени закуски в Сената, в Пентагона и къде ли още не из Вашингтон – Коу присъства на много от тях, а участници казват, че на такива молитви са били също Джон Маккейн, Барак Обама и Хилари Клинтън. Клинтън има най-дълга история с Коу, датираща още от времето, когато тя беше първа дама на САЩ. Клинтън споменава Коу в автобиографията си, където го описва като „изпълнен с истинска любов духовен наставник на много хора”. По време на годините й в Белия дом Коу е бил „извор на сила и приятелство”, казва Клинтън.
Хитлер, Сталин и Мао – избрани от Бога лидери
Убежденията на Семейството са крайно консервативни. Те са против абортите, против хомосексуалните и пропагандират „библейски капитализъм” – свободен пазар без регулации, „ръководен свише”, с акцент върху защитата на интересите на елита. Целта, според Шарлет, е „невидима световна организация, предвождана от Христос”. „Ние искаме да видим лидери, водени от Бог”, се казва в поверителен документ, цитиран в книгата. „Искаме да видим лидери от всички слоеве на обществото, ръководени от Светия Дух.”
Въпреки тези позовавания на християнството, идеологическата платформа на Семейството няма много общо с познатите ни християнски идеи. Основно убеждение на групата е, че повечето от нас четат неправилно Новия завет; главното послание на Исус не е за любовта, състраданието, справедливостта и опрощението, а за властта. „Те мислят, че Христос е имал едно послание за вътрешния си кръг и съвсем друго послание за всички нас от „външния кръг” – на нас Христос е разказвал приказчици, защото не сме в състояние да понесем истината”, казва Шарлет. Според лидера на групата Дъглас Коу само трима души през 20-ти век са разбрали правилно посланието на Исус: Хитлер, Сталин и Мао. Независимо от техните дела, те знаят какво е да имаш власт и да си могъщ, казва Коу. Не е важно дали си „добър” или „лош”, а дали си „избран”: „когато си избран, правилата за обикновените хора не важат”.
Коу и членовете на „Ядрото” – най-вътрешния кръг на Семейството, забулен в още по-непроницаема тайнственост, изповядват, според Шарлет, почти ницшеански идеи: те вярват, пише той, в създаването на политическия Свръхчовек, който е над обикновения морал. Секс скандалите, в които бяха замесени няколко видни членове на Семейството, показаха тъкмо това: губернаторът на Южна Каролина Марк Санфорд, например, отказа да подаде оставка, защото постъпките му нямали значение – той бил „избран” да управлява.
Политически интервенции
В конкретен план Семейството прави всичко възможно, за да прокарва своите религиозно-политически идеи. Сред по-новите примери: негови членове от Сената внесоха поправка към проектозакона за здравното осигуряване, която прави невъзможно покриването на аборт от медицинската застраховка.
Държавният глава на Уганда: близък приятел на Задругата
Семейството действа не само в САЩ. Намесата се простира във всички точки на света, твърди Шарлет. Най-новата интервенция, която доби широка известност, е проектозаконът в Уганда, който не само забранява хомосексуализма, но предвижда затвор и дори смъртно наказание за „прегрешилите”. Семейството прокарва този проектозакон чрез своя член парламентариста Дейвид Бахати и чрез „близкия си приятел” президента на Уганда Мусевени. Според книгата на Шарлет Семейството е „привлякло” Мусевени още през 1986 година, когато го е обявило за „ключова фигура в Африка”. Мусевени не само подкрепя проектозакона против хомосексуалността, казва Шарлет, но смята и следното: „Този закон е необходим, защото европейците вербуват хомосексуални в Уганда. Европейците нахлуват и се опитват да направят нашите хора хомосексуални!” Дейвид Бахати, който е внесъл за разглеждане проектозакона против хомосексуалността, е член на „Ядрото” на Семейството и организира редовни молитвени закуски в Уганда.
Всичко това са обаче само дребни примери за влиянието на Семейството. Международната експанзионистка идеология на групата, пише Шарлет, се осъществява чрез мрежа от членове и „близки приятели”, повечето от които са главорези, превратаджии и диктатори. Сред тях са фигурирали Сухарто в Индонезия, Хайле Селасие в Етиопия, Фердинанд Маркос във Филипините, генерали и министри на отбраната от Източна Европа, кралят на Йордания Абдула, а сенатори от групата са били инициатори на интервенции в Албания и Грузия.
Управлява ли Семейството света?
Едва ли, а и книгата на Джеф Шарлет не дава отговор на този въпрос, нито пък твърди нещо подобно. Но няма съмнение, че тази книга описва една от най-могъщите групировки на християнската десница. Групировка, която е с почти фашистки убеждения (по думите на Шарлет) и с амбиции за контрол върху световната политика. Не случайно първото напътствие, което получават новите членове на Семейството, гласи: „Вие сте тук, за да се научите как да управлявате света”.

Автор: Соня Каникова, Редактор: Д. Попова-Витцел

С възпоменателна церемония пред паметната плоча до сградата на НС беше отбелязана 65-та годишнина от края на Холокоста и 67 години от спасяване на българските евреи.

На днешния ден 10.03. българските евреи най-силно, в сравнение с другите дни на годината, казват своето голямо „Благодаря“ на българския народ. Каза го днес и председателят на организациите на евреите у нас „Шалом” Максим Бенвенисти: „Един благороден народ, който подаде ръка на своите съграждани евреи в един много тежък момент за тях.“

За България 10 март е нашият ден на преклонение пред дадените жертви, присъедини се и председателят на НС Цецка Цачева: „Не можем да отминем този ден, онези 11 343 жертви, които са изпратени в концлагерите на смъртта.“

За да почетат паметта им политици, дипломати и граждани сведоха глави. И ако за по-възрастните онази тъмна част от историята е част и от техния живот, то за много от младите българи днес евреите са хора като всички нас.

Милостина Кръстева е ученичка в столичното 134-то училище и изучава иврит вече няколко години. „Те са наистина един страхотен народ, но за жалост са били гонени и мразени от много други народи и все пак ние сме успели да спасим част от тях, за което се радвам изключително много,“ казва Милостина.

България трябва да направи повече за поемането на отговорност и почитане на паметта на евреите от Тракия и Македония, депортирани от българските власти в концентрационния лагер „Треблинка”. Това каза заместник-посланикът на Израел у нас Гилад Нол пред представители на академичната общност, които се събраха в БАН по повод 67-та годишнина от предотвратяването на Холокоста в България.

Въпреки спасяването на по-голямата част от българските евреи в тази история има и тъмно петно, свързано с депортирането на 11 343 души от териториите в Тракия и Македония през Втората световна война, за което носят отговорност тогавашните български власти, коментира израелският заместник-посланик: „Президентът Първанов призна по време на посещението си в Израел през 2008 година, че България е отговорна за съдбата на евреите от Тракия и Македония, но трябва да се направи повече за отбелязването на този факт.“

Ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев в силна реч пред гостите наблегна на това да извлечем поуки от историята днес: „Но да помним и тези, които с крясъци натикваха евреите във вагоните в Тракия и Македония, за да поемат пътя, от който връщане нямаше. Да не се самообобщаваме, че сме винаги толерантни. Историк съм, но много ми се иска актът за спасяването на българските евреи да не е акт от миналото, защото смелостта и човечността на Димитър Пешев ни трябват сега, защото кому е нужно спасението – на нас самите ни е нужно.“

Източник: БНР

От многобройните напоследък изяви на г-н Канзуров в медиите оставам с впечатлението, че някой направлява неговото остро и „независимо” журналистическо перо. Този някой, който и да е той, изглежда цели две неща: на първо място да дискредитира българското правителство и неговата политика по отношение на българите в чужбина, и, второ, да инспирира противопоставяне между ДАБЧ и министър Божидар Димитров.

Представям на вниманието на обществеността упоменатото от г-н Канзуров писмо от ДАБЧ до Македонско движение „Преображение” и нека безпристрастният читател сам прецени, къде точно позицията на агенцията „се противопоставя на Божидар Димитров”.

04.03.2010 г.
София

ДО
Г-Н ПЕТАР КОЛЕВ
СЪПРЕДСЕДАТЕЛ НА МАКЕДОНСКО ДВИЖЕНИЕ „ПРЕОБРАЖЕНИЕ“
Г-Н ОЛИВЕР ВОДАСОВ
СЪПРЕДСЕДАТЕЛ НА МАКЕДОНСКО ДВИЖЕНИЕ „ПРЕОБРАЖЕНИЕ“
Г-ЖА АЛБЕНА КРАПЧЕВА
СЪПРЕДСЕДАТЕЛ НА МАКЕДОНСКО ДВИЖЕНИЕ „ПРЕОБРАЖЕНИЕ“

Още от времето на своето създаване Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) винаги се е отнасяла с внимание и добронамереност към създаването на сдружения на наши сънародници от чужбина, вкл. живеещи или учещи в Република България. Водено от това разбиране, ръководството на ДАБЧ възприе като положителен факт учредяването на Македонско движение “Преображение”.
По тази причина сме озадачени от първите по-мащабни прояви на движението, най-вече от откриването на бюст-паметника на легендарния водач на ВМРО Иван Михайлов в гр. Велес, Република Македония. Повече от смущаващо е, че една патриотична проява, в която са били ангажирани десетки гости от Р Македония и България, е превърнато в трибуна за злостни и с нищо необосновани нападки срещу уважавани личности в българския политически и обществен живот, на първо място проф. Божидар Димитров.
Арогантното поведение на журналиста Виктор Канзуров в никакъв случай не отговаря на заявените в програмните цели на Вашето движение, публикувани на сайта на организацията. Нападките срещу други личности категорично противоречат на добрия тон, особено при честване на велики фигури от нашата история. Заснимането и тиражирането на видеоматериали, направено в същия сайт и на други места в интернет-пространството, не могат да бъдат възприети нееднозначно. Те са илюстрация на одобрение от страна на организацията за тезите, изказани шумно и арогантно от Виктор Канзуров и други участници в събитието. Отношението на Македонско движение „Преображение” към официалните български институции е още по-скандално при положение, че нито проф. Божидар Димитров, нито аз, в качеството си на председател на ДАБЧ бяхме поканени на въпросното откриване.
Всичко това дава основание на ръководството на ДАБЧ да се разграничи категорично от проявата във Велес, като противоречаща на насъщните задачи за обединение на българите по света около модерните патриотични и демократични ценности.

С уважение,
Райна Манджукова, председател

Д-р Иван Гаджев е един от стожерите на старата българска емиграция в Детройт. Известен с изключителното си родолюбие, нашенеца притежава най-богатата архивна колекция за българската емиграция в Северна Америка. Разговорите с него са жива история, която потапят събеседника не само в спомени от събития в битието на сънародниците ни зад граница, но и в размисли за съвремието на родният емигрант и пътя му към съхранението на българското самосъзнание и манталитет. Думите на д-р Гаджев са повод за размисъл и равносметка, както и напомняне, че съхранената памет е важна крачка в бъдещето.

Нашенеца е основател на първият по рода си в България Институт по История на Българската Емиграция в Северна Америка, разположен в родния му град Гоце Делчев. Архива на д-р Гаджев и истинска съкровищница – в него намират място над един милион оригинални страници, проследяващи създаването и развитието на различни емигрантски организации и българските църкви в Северна Америка, както и 45 000 книги. В Института се намира и архивна сбирка на Българския Национален Фронт, както и първите броеве на всички емигрантски издания, излезли по цял свят от 1900г досега. Родолюбивият българин е събрал свидетелства за живота на първите български емигранти, напуснали родината си след Илинденското въстание, Балканската, Междусъюзническата и двете Световни войни. Стотици записи на магнетофонни ленти са запечатали битието на родните изселници.

-Д-р Гаджев, Вие подкрепихте ГЕРБ преди последните парламентарни избори в България. Защо избрахте точно тази политическа партия?

- Подкрепих ГЕРБ защото това е единствената политическа партия, която не е давала празни политически обещания на народа. Всички други партии оставиха народа излъган. Освен това ГЕРБ е партия с млади хора, връстници на сина ми, без компрометирани личности. Изглежда, че и самия народ разбра, че е време за промяна и им гласува доверие.

- Оправдава ли ГЕРБ Вашето доверие?

- Те са на прав път, но трябва да им дадем повече време. Ако се задържат на власт за пет или шест мандата, ще успеят да отстранят всичко онова болно и загнило, което остана в наследство от предишните управления.

Важна крачка на новото правителство беше разсекретяването на досиетата на бившата Държавна Сигурност. Българското общество трябва да си зададе въпроса каква щеше да е съдбата на България ако тези досиета бяха разсекретени навреме, както стана в бившата Източна Германия. Георги Първанов нямаше да бъде избран за президент, ако народа знаеше, че той е бивш сътрудник на ДС. Кой щеше да гласува за агент Гоце? Никой. Аз смятам, че бивши агенти не трябва да заемат обществени и ръководни длъжности, защото в много случаи от тях зависи професионалното развитие на други хора.

Изумителен е факта, че 350 народни представители, избрани след 10 ноември 1989г. са били агенти на Държавна Сигурност. Тези хора създават закони и до днес. Техен плод е и закона, който забранява на емигранта, който е бил извън България в продължение на пет години, да се кандидатира за народен представител. Това е все едно да кажеш, че българските хъшове не е трябвало да бъдат допускани до управлението на България. В такъв случай, страната ни никога нямаше да има лидер като Любен Каравелов или Стефан Стамболов, например.

-Удачен ли е избора на Божидар Димитров за Министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина? Според Вас, има ли нужда от такъв ресор въобще в кабинета на новото правителство?

- Това е много важен въпрос, който българите днес трябва да си зададат. Ще ви дам пример: в най-новата си история Израел успя да увеличи населението си от три на девет милиона  за сравнително кратък период от време. В тяхната държава, второто по бюджет, влияние и важност министерство е това, което отговаря за изселниците. В България се наблюдава обратният процес – преди двадесет години населението ни наброяваше почти девет милиона, а днес са останали около седем милиона нашенци. Ако, обаче, се запитаме колко от тях са емигранти, се оказва, че няма кой да отговори на въпроса ни. Нито Българската Патриаршия, нито държавните архиви, нито Външно или Вътрешно министерство разполагат с данни по въпроса. Това се случва защото в България няма орган, отговаряш за изселниците ни. А българският емигрант днес е по-важен отвсякога за държавата си, защото ежегодно внася огромни парични суми в държавата.

Избора на Божидар Димитров като министър без портфейл е компромис от страна на ГЕРБ защото партията им беше обявила, че няма да допусне бивши агенти на ДС до високи ръководни постове. Г-н Димитров е морално компрометирана личност, която няма дълго бъдеще на този пост.

-В редица статии Вие обвинявате Македония във фалшификация на историята. Как ще коментирате днешната българска политика спрямо Скопие?

- Когато говорим за българска политика спрямо Скопие, трябва да отбележим два политика: напълно погрешна в периода след 1947г. и днешната ни политика, която аз определям като правилна. Това, че ние започнахме да предоставяме българско гражданство на желаещите македонци, е голяма крачка към подобряване на взаимоотношенията между двете държави. Българската нация няма никаква полза от това да се нахвърля върху македонците и по този начин да задълбочава бездната между двете държави. Съвсем по съседски, ние трябва да провеждаме качествен диалог и да решаваме проблемите си с търпение. Вместо да наричаме македонците ‘врагове’, ние трябва да се обръщаме към тях като към изстрадали братя.

- Многократно сте заявявали разочарованието си от новата българска емиграция. С какво, според Вас, новият емигрант е различен от по-старите български изселници?

- Нека да помислим каква беше старата емиграция. Деветдесет процента от нея нямаше завършено второ отделение и тези хора не емигрираха, за да забогатеят. Първата вълна емигранти бяга от пожарите на Илинденското въстание, втората – от ужасите на Балканската и Междусъюзническата война, а следващите вълни съпроводиха Първата и Втората Световна война. Тези първи емигранти са бягали, докато сегашните идват.

Нова емиграция аз определям като икономическа, защото хората пристигат в САЩ с надеждата за по-добре осигурен живот. Новите емигранти са гурбетчии; те не са бягали през телените мрежи по времето на комунизма, когато всеки дръзнал да опита да избяга трябваше да бъде убиван и погребван на място, а граничаря-“герой” получаваше награда от две седмици домашен отпуск. Точно това правеше старата политическа емиграция по-близка до българските интереси.  В този контекст, аз смятам, че новата българска емиграция трябва да си спомни защо точно е дошла тук и сериозно да поразсъждава над това как вижда своето бъдеше и това на децата си. След това те трябва да тръгнат по стъпките на старата емиграция, изграждайки свои черкви и центрове, където да се събират и обединяват.

Срамота е, че в Детройт няма дори един гараж, където българите да ходят свободно, да съхраняват книги и да обменят информация. Българите тук имат нужда от културен център, който да обслужва нуждите на новата емиграция. Това, разбира се, изисква жертви: да откъснеш от залъка си в името на общото благо. Моят призив към тях е да помислят над приоритетите си и ако трябва, да  пият по-малко уиски и да пушат по-малко цигари и с тези си лишения да подпомогнат създаването на подобен център в името на децата си и тяхното бъдеща българска идентичност.

(***) Eurochicago.com представя интервюто без всякаква редакторска намеса. Авторката на интервюто Анелия Петрова е българка от Детройт, журналист. Името на г-жа Петрова нашумя изключително силно в последните дни. Това стана след като нейна статия озаглавена «Кой набеди Спаска Митрова за национална героиня» бе публикувана в интернет и най-вече, след като седмица по-късно този материал бе поместен едновременно, едва ли не съгласувано, във вестниците «Дума» и «Труд».

Ние се запознахме по-основно с позицията на г-жа Петрова по случая със Спаска Митрова. Редакцията ни ще излезе с коментар по важния казус. Очаквайте го в най-скоро време.

България се нуждае от силна, единна, обновена БСП

Свидетели сме на прояви и процеси в БСП, които я заплашват с разпад и самоунищожение. Една изборна загуба е нормално да възбуди духовете и предизвика оживени разисквания. Но това, което наблюдаваме, далеч надхвърля тези рамки и прераства във взаимна непоносимост и крайно ожесточение между отделни личности и групировки в партията. Хора, които довчера са вървели заедно в ръководството й, сега не просто се разминават в своите мнения, а враждебно се противопоставят един на друг. Това създава тежка, заредена с разрушителна сила атмосфера, която дезориентира членската маса, подхранва центробежни тенденции, злепоставя партията пред обществото, отнема й възможността да бъде активен фактор в политическия живот на страната. Върху оголения по този начин политически терен паразитира ГЕРБ, формация с неясен произход и още по-неясна физиономия, но с недвусмислено изявени себични, авторитарни, репресивни амбиции. Ето защо ние, писатели социалисти с дългогодишно партийно членство, преживели и преминали през много изпитания и огорчения, но съхранили вярата си в мисията на партията, не можем да стоим повече встрани и да наблюдаваме безучастно протичащите в нея тревожни явления.
Коренът на възникналата ситуация е в обстоятелството, че осем месеца след изборите, още нямаме откровен, ясен, убедителен отговор какъв е балансът от управлението на коалицията, в която активна позициа имаше БСП. Ако той е положителен, как да си обясним тежката изборна загуба, ако е отрицателен, какви са неговите характеристики. И в двата случая – какви са изводите в идейно-политически и личностно-структурен план, които се налагат.
При сегашното състояние на партията до такъв отговор – става очевидно – няма да се стигне и това налага коренен обрат в нея.
Далеч сме от мисълта да отричаме постигнатото при мандата на коалиционното правителство, оглавявано от Сергей Станишев, но едновременно с това не можем и да си затваряме очите пред проблемите, които то не реши, а някои дори задълбочи. Достатъчно е само да споменем, че правителството не прояви воля и енергия за борба с корупцията и престъпността, с което подхрани подозренията към чистотата на намеренията му; показа неспособност да следи и се съобразява с нагласите и очакванията на обществото, което беше израз на ограничен управленски капацитет; в социалната сфера беше нерешително и непоследователно, което разколеба вярата на нуждаещите се в привързаността му към принципите на обществената солидарност; и най-непростимото, допусна Еврокомисията да спре полагаемите се жизнено необходими на България парични фондове, което хората възприеха като знак на недоверие, и това срина окончателно авторитета му у нас и в чужбина.
Справедливо или не, в представите на обществото основната отговорност за тези неблагополучия носи БСП и затова то оттегли така драстично доверието си от нея в деня на парламентарните избори и продължава да е резервирано след тях. Такива са за жалост реалностите и пренебрегването им означава само по-нататъшно задълбочаване на пропастта между партията и хората с всички, произтичащи от това, гибелни последици за нея.
В областта на духовната култура – най-близката до нас, наблюдаваме крещяща незаинтересованост и невнимание от страна на партийното ръководство. Партия като нашата, създадена от високо образовани, социално чувствителни, с безупречен морал хора, самите те изявени публицисти и оратори, признати в обществото, с мисълта и идеите си влияли върху художествените процеси, тази партия днес драстично се разминава със сферата на духа. Интелигенцията ни е изоставена на произволите на пазарната стихия, а нейният нравствен и интелектуален капацитет е безразсъдно пропиляван национален капитал. Липсата на разбиране и грижа към културата отблъсква интелектуалците и допълнително накърнява публичния образ на партията, която никога през едновековното си съществувание, включително през периодите на репресии и кървав терор, не е била така отчуждена от интелигенцията, включително и от своята, лявата, не е подценявала нейните възможности за изразяване и формиране на обществените нагласи.
Нелогично е да се мисли, че лицата, независимо от степента на собствената им отговорност, допуснали това състояние, ще могат да намерят начините за преодоляването му. И при най-добро желание, и при най-искрени усилия от тяхна страна в представите на обществото те са персонално обвързани с провалите, което им пречи да стигнат до категорични изводи и смели решения, да не говорим за трудно поправимите публични резерви към тях, които, така или иначе, те самите формираха и които ще обричат дълго време на недоверие всяка тяхна инициатива.
Има един-единствен изход от тази драматична ситуация и той е извънреден конгрес на БСП в най-кратък срок.
Конгресът е съдбовно необходим, за да се прекратят безплодните раздори и пресекат центробежните тенденции; да се спре разпадът на цели структури от рода на Федерацията на левите интелектуалци; да се даде път на лица, неизхабени и необременени от допуснатите неблагополучия; да се изчисти образът на партията от наслоените към нейни дейци подозрения и съмнения; да се даде нов простор и нова енергия на колективната мисъл и инициатива.
България се нуждае от силна, единна, обновена БСП.

АНЖЕЛ ВАГЕНЩАЙН

БОРИСЛАВ БОЙЧЕВ

ПРОФ. ИВАН ЦВЕТКОВ
КОЛЬО ГЕОРГИЕВ
НИКОЛА ИНДЖОВ
ПЕТЪР КАРААНГОВ
ПРОФ. СИМЕОН ХАДЖИКОСЕВ
ПРОФ. ТОДОР АБАЗОВ

Около 100 жени – празнично красиви, приповдигнати и искрени. 25 дечица – мънички и по-големи – в пъстри носии във весел танц и на хорото с майките и бабите си. Мило стихотворение за мама, казано смело на микрофона от малката Йоанна. Трогателна поема за женския огън и сила, прочетено с патос от Росица Дамянова. Викторина „Въпроси за жената“ с награди – от автентична картина през Троянска керамика до козметични продукти. Храна? Колкото искаш – подарена с кавалерство за българските жени от магазини и ресторанти тук. Смях? Още повече. Музиката, добре подбрана от DJ-Гриша. Хорá, танци, приятелско бъбрене… Празник! Осми март!

Българо-американският център за културно наследство–Чикаго направи партито. С ресурсите и ентусиазма на шепа жени, решени да създадат празничност на десетки повече. С отклика, присъствието и моралната подкрепа на тези които дойдоха и се веселиха. С невероятната щедрост на българските мъже (и тук-там жени) собственици на ресторанти и магазини. С жеста на дарители, които осигуриха наградите за викторината. С отзивчивостта на всички, които подреждаха маси, упътваха на входа, закачаха палта, чистиха след купона…Накратко с добрите намерения на много жени (и мъже),  Българо-американският център за културно наследство-Чикаго, затвърди традицията за весел и щедър Осми март за всички български жени тук. Догодина, си казахме всички на тръгване, ще бъдем в по-голяма зала…

Благодарност от сърце! За блюдата с луканки и сирена, кебапчета и щопска салата, картофки и зеленчуци, палачинки, баклави, торти и какво ли не. За виното, българските сокове и нектари. За красотата на жеста. Благодарността ни е към: Магазин „Младост“ в лицето на Жоро и Бистра Узунови, ресторант „Attitude” в лицето на Вили Бончева, ресторант „Авангард“, ресторант „Мираж“, ресторант „Механата“, ресторант „България“, гостилница „Вкусен свят“, магазин „София“, Lewanowsi Wino.pl.

Благодарим за наградите за забавната викторина, осигурени от: Магазин „Младост“, картината на Кина Бъговска, Пицария„Sarpino’s”и Цветан Йончев, Стайка Должева, Здравка Бонева, Васи Попова, Дани Савова, Леонид Левин.

Благодарност към Детски ансамбъл „Хорце“ към Училище „Джон Атанасов“ с ръководител Константин Маринов.

Благодарност към всички дами които дойдоха!

До следващия Осми март!

Надя Едрева – PR

Българо-американският център за културно наследство-Чикаго

1. Макроикономическа стабилност

Примерът на Гърция показва как влошената макростабилност може да съсипе една страна, дори когато целият свят се възстановява от кризата. България не бива да допуска подобно развитие. Поддържането на балансиран бюджет или минимален бюджетен дефицит, стабилна финансова политика и стабилен валутен борд е задължителна основа за по-лесно излизане от кризата.

Правителството трябва да предприеме незабавни мерки за влизането на България в Шенгенското пространство, като гаранция за чуждестранните инвеститори и улесняването на българския бизнес. Това ще е гаранция също така за реализацията на другия основен приоритет – влизането на  България в еврозоната. Отлагането на тези приоритети от тройната коалиция се отрази крайно негативно. Влизането в еврозоната значително ще намали и лихвите по кредитите.

2. Актуализация на бюджета и радикалното съкращаване на всички излишни и неефективни разходи.

За да се прекрати неефективното и непрозрачно харчене на парите от държавния бюджет СДС предлага:

2.1. Създаване на Национален антикризисен щаб, който да включва представители на синдикатите, работодателските организации, парламентарно представените партии и неправителствени организации. Щаба следва да изработи:

• Анализ за ефективността на всички програми от програмните бюджети на министерствата.
• Предложения за съкращаване на неефективните разходи

2.2. Всички анализи на ефективността да се публикуват и да минат през публично обсъждане, включително в парламентарните комисии.

2.3. Всички анализи да включват възможни алтернативи за по-ефективно постигане на поставените цели.

2.4. Неефективните програми да се закрият, ефективните да получат повече финансиране, ако им е необходимо.

2.5. За харченето на парите от националния бюджет да се въведат същите изисквания, каквито са за усвояване на еврофондовете.

По времето на предишното правителство бе наложено мнението, че ако за европейските фондове може да има правила, то българския бюджет може да се харчи, както хрумне на правителството. Крайно време е между българските и европейските пари да спре да се прави разлика. Харченето и в двата случая трябва да е еднакво прозрачно и еднакво ефективно.

3. Спиране на проекта АЕЦ „Белене”.

В условията на финансова и икономическа криза България не може да си позволи да инвестира милиарди евро в икономически неизгоден и създаващ тежки зависимости инвестиционен проект.

Именно по тази причина много важна антикризисна мярка, която СДС ще отстоява е спирането на проекта АЕЦ „Белене”.

Това е безумна авантюра, която ще доведе до огромна финансова и политическа зависимост на държавата. В същото време липсва отговор на основни въпроси – При какви условия ще се вземе и връща заема за строежа на АЕЦ „Белене”?; Кога ще бъде връщан заема?; Колко ще струва цялата централа?; Колко ще струва произведения ток?; Има ли пазар за произведения ток?.

Отговорите на тези въпроси всъщност биха показали, че инвестирането на тези милиарди лева в българската икономика биха имали в пъти по-голям ефект отколкото наливането им в предварително обречен икономически проект като АЕЦ „Белене”.

4. Спиране на фалитите и запазване на работните места

4.1. Насърчаване на заетостта и икономиката чрез намаляване на осигуровките с 1-3 процентни пункта в средата на 2010 година, ако приходите в бюджета го позволяват.

Безработицата в България продължава да расте и реално вече е преминала границата от 10%. Почти 200 хиляди българи загубиха работата си през 2009-а.

Намаляването на осигуровките с 1-3 процента ще доведе до по-висока заетост и ще има позитивен ефект върху икономиката,  увеличавайки конкурентността й. Същевременно мярката, доказано води, до намаляване на стимулите за укриване на доходи, което ще има позитивен ефект върху приходите в бюджета.

Този бонус да важи за фирми, които запазят числеността на персонала си по списъчен състав. Облекченията ще важат за фирми, който запазват размер на персонала не по-малко от 90% в сравнение със средносписъчния състав за предходната година за малките фирми и не по-малко от 95% за средните и 97% за големите фирми, като за това всеки месец фирмите прилагат справка-декларация за своя списъчен състав.

СДС отчита вдигането на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица с 60% като изключително голяма грешка!

4.2. Всички средства от приватизация и концесии трябва да постъпват в Сребърния фонд. Изключително важно е Сребърният фонд да започне да се управлява от БНБ, за да се постигне професионално управление, доходност, стабилност и високо ниво на сигурност на натрупаните средства.

5. В подкрепа на бизнеса

В момента държавата дължи около 1,5 млрд. лв. на бизнеса и около 0,5 млрд. лв. под формата на невъзстановен ДДС. Тази порочна практика трябва да бъде прекратена!

5.1. Затова ние от СДС настояваме за незабавно изплащане на всички натрупани задължения по редовно сключени и коректно изпълнени договори.

5.2. Дължимият ДДС трябва да бъде възстановяван навреме. В тази връзка настояваме за създаване на публичен регистър на всички сключени договори от държавните органи.

5.3. Предоставяне на 700 – 800 млн. лева под формата на нисколихвени инвестиционни и оборотни кредити от Българска банка за развитие. Банката ще осигури тези средства чрез привличане на частен финансов ресурс (от други български и чуждестранни банки).

Средствата ще се отпускат целево като нисколихвени кредити за малки и средни предприятия. При определена горна граница на кредита от 500 хил. лева тази мярка ще подпомогне развитието на около 1500 български предприятия.

5.4. Рязко подобряване на бизнес средата в България.

Чуждите инвеститори вече започват да се съвземат от кризата, но за да дойдат в България страната трябва да предложи по-добри условия, по-малко бюрокрация и административни пречки, по-малко корупция и затруднения. Крайно време е дълго отлаганата административна реформа да се случи.

Необходимо е:

-        Намаляване на данък дивидент от 5 на 1 процент, което ще насърчи значително чуждестранните инвестиции.

С 10 процента Корпоративен данък печалба и 1 процент данък дивидент България ще стане една от най-атрактивните за инвестиции страни членки на ЕС.

Първата цел е до края на годината България да отбележи значимо подобрение (поне 5 места нагоре в класацията) по всички индекси за икономическа свобода, бизнес среда, конкурентност.

-        Намаляване на данъка на едноличните търговци от 15 на 10 на сто

6. Мерки за изсветляване на българската икономика.

В България електронните плащания са много малко, значителна част от плащанията са в брой. Като идеи за изсветляване на българската икономика СДС предлага увеличаване на електронните и банковите разплащания. За целта е нужно:

6.1. Въвеждане на електронно правителство – повечето държавни услуги да се предлагат и по интернет, а не само на гише

6.2. Плащанията на всички държавни и общински такси и данъци да могат да се правят чрез системи за електронни плащания по интернет

6.3. На всички гишета на държавни и общински органи да има POS-терминали, чрез които всякакви такси и глоби да могат да се платят чрез банкова карта

6.4. Таксите за ползване на държавни и общински административни услуги да са двойно по-ниски, ако се ползват по електронен път

6.5. Всички фирми с голям оборот или голям риск от укриване на обороти да бъдат задължени да осигурят възможности за плащане по интернет и плащане чрез банкова карта във всичките си офиси

6.6. Стимули за плащане чрез банкова карта или по електронен път (бонуси и облекчения)

6.7. Програма “таен клиент”, чрез която НАП да проверява доколко фирмите осигуряват възможност за електронни плащания и издават касови бонове

Колкото повече се ползват електронни плащания и колкото по-ниски са данъците и осигуровките, толкова по-малка е сивата икономика в съответната страна.

7. Заплащане на заменките по пазарна цена към датата на придобиване.

През годините държавата бе системно ощетявана от замени на земи и гори под тяхната пазарна стойност в името на съмнителни инвестиционни интереси. В момента българският данъкоплатец е заплашен да плати допълнително за тази практика под формите на глоби към Европейската комисия.

Затова СДС предлага приемане на поправки в закона за държавната помощ, които да гарантират, че ако Европейската комисия обяви заменките за държавна помощ, съответните облагодетелствали се лица ще заплатят на държавния бюджет разликата до пазарната цена.

Така едновременно ще се осигурят средства в бюджета, ще се възстанови справедливостта и ще се избегне голямата глоба от Европейската комисия.

8. Оценка на въздействието на всички закони и процедури.

Всички закони и процедури, които предстои да се приемат да минават задължително през анализ на въздействието и публично обсъждане.

СДС е неприятно изненадано от изключителното упорство, с което този прост механизъм за подобряване на качеството на българското законодателство продължава да не се въвежда в практиката на Министерски съвет и Народното събрание.

За целта е важно да се въведат глоби за служители и министри, които не спазват изискването.

Нужно е да се направи и постепенна оценка на въздействието и на вече приети закони, за да се облекчат ненужно тежки бюрократични пречки и да се премахнат ненужни режими.

9. Административна реформа.

За да се подобри инвестиционния климат и бизнес средата в България е нужно сериозна и задълбочена административна реформа.

СДС предлага това да започне с

Реформа в системата за изплащане на бонуси, 13-ти заплати, допълнително материално стимулиране в държавния сектор.

За целта предлагаме:

9.1. Обвързване на заплащането с постигнатите резултати.

9.2. Забрана за плащане на бонуси на всички.

9.4. Да се оптимизира щата на държавната администрация. Целта е да се намали броя на хората, работещи в държавната администрация, но те да са по-компетентни, по-мотивирани и с по-високо заплащане

10. Инвестиции в инфраструктура, като средство за създаване на работни места и за подпомагане на българския бизнес. Крайно време е България да има завършена магистрала

11. Инвестиции в енергийна ефективност.

Желанието да се осъществи строежа на АЕЦ „Белене” е все едно да се иска построяването на нов язовир, когато се спука една водопроводна тръба. В този смисъл е в пъти по-продуктивно България да инвестира в подобряване на своята енергийна ефективност, отколкото да се впуска в строежа на нова централа.

12. Стимулиране на развитието на иновациите, новите технологии и изследователската работа.

13. Назначаване на вицепремиер по еврофондовете, заедно с цялостен нов екип, който да носи отговорност за качеството на проектите, за осигуряване на условия за честно състезание и за по-добро усвояване на европейските фондове.

През 2010 става все по-критично България да започне усвояването на по-голямата част от европейските фондове. Това няма как да се случи с кадрите, които до този момент не са успели да постигнат това. Крайно време е да се създаде нов, компетентен и некорумпиран екип за всяка една оперативна програма, който да се заеме с тази задача.

Месец март винаги ни изпълва с трепетно предчувствие за настъпващата пролет. За нас, българите, той е свързан с отбелязването на празници, които са наситени с атмосферата и колорита на българската ни принадлежност.

Очакваме го с радост и нетърпение, закичваме се с мартеници и заставаме смирено и благоговейно пред националния ни трибагреник.

Много настроение и оживление донесоха тези празници и за децата от училище „Джон Атанасов”. В последната събота на месец февруари ученици, родители и гости имаха възможност да съпреживеят заедно удоволствието от отбелязването на тези само български празници: 3-ти март и Баба Марта. Фоайето  на “DePaul University” бе украсено с български знаменца, балони, исторически табла с богат илюстративен материал, а в специален кът грееха  мартеници, изработени от наши ученици.

Пред любознателните детски очи оживяха кадри от робството и боевете при Шипка, както и разпитът на нашия безсмъртен Апостол – В. Левски. Беседата, старателно подготвена от младия ни колега, историкът Стоян Дечев, прикова вниманието на ученици и гости. С вълнуващото си,

високопатриотично слова, с интересните факти от нашето славно минало, той изнесе истински урок по родолюбие и докосна чувствителната детска душевност.

Наред с вътрешноучилищните ни чествания, нашето училище участва и в церемонията по издигането на националния ни трибагреник в центъра на Чикаго. Както знаем, 3-ти март е обявен за Български ден в „града на ветровете”. Горди сме, че ни бе оказана тази висока чест-

да бъдем част от празничната програма, която показва България пред Америка и света от такъв престижен подиум.

Младите ни танцьори от групата „Хорце” към ансамбъл „Хоро” с художествени ръководители Ирина Гочева и Константин Маринов, както и танцьори от самия ансамбъл,

наситиха атмосферата с  чудната красота на нашите носии и с кръшните ни български хора.

По покана на Българо-американската асоциация за културно наследство, танцовият ни състав поздрави и всички български жени по случай 8-ми март. Благодарим на организаторите  за този чудесен празник, за приятните мигове, за възможността да бъдем заедно.

С участията си в културния живот на българската общност в Чикаго, училище „Джон Атанасов” реализира една от главните си цели – да бъде средище на българската  духовност и култура.

Елена  Липкова – зам. директор на у-ще „Д. Атанасов”

08 март 2010 | 16:56

Чудя се как да започна. Но явно щом всеки в България разбира от футбол, дава оценки и компетентно мнение, а през живота си тези хора не са ритали футболна топка, така и аз ще почна да давам път на моето мнение… все пак това е моят сайт и мога да си пиша, каквото си пожелая . Та тази статия е точно за тези всички „разбирачи“, всички завистници, всички злобари, хора, които не могат да спят, когато видят някой човек да преуспява. Е, аз съм един от тези успели хора, които изпитват злобата и омразата на свой гръб. Има много успeли хора в България и предполагам, че и те се чувстват по същия начин. Аз не мога да говоря от тяхно име, така че ще говоря за себе си.

Много е трудно особено в България да признаеш успеха на другия. Не знам на какво се дължи това, но е непосилно за някои хора да приемат факта, че има много успели хора и ще продължава да има. Наслушах се и се начетох на доста неща, особено по мой адрес, идващи точно от такива хора, злобни и завистливи, но както казва един от любимите ми поети: „I AM THE DOG YOU LOVE TO HATE, BECAUSE I AM A BIG SUCCESS“. Единственото, което мога да изпитвам към тях, е съжаление. Тези хора никога няма да могат да надскочат собствените си ценности (злоба и завист), за да видят колко по-добър може да бъде светът. Никога няма да бъдат достойни хора, никога няма да могат да живеят със себе си, знаейки, че има хора, много по-успели и обичани.

Пиша и за всички тези „журналисти“, които си позволяват да пишат измислици и да интригантстват по мой адрес, хора, които трудно признават успеха ми и не показват респект и уважение. Е, няма как да го получите и от мен. Но успехът ми е факт. И е още по-сладък от факта, че съм от малка страна като България, а имам възможността да играя в най-големия отбор в света. Постиженията ми също, на 29 години съм, постигнал съм много, много повече от доста други и съм го постигнал, защото мечтите ми нямат край и никога не съм завиждал или интригантствал. Тези неща никой не може да ми ги отнеме. Разбира се, има изключения. Както има добри и лоши футболисти, така има и добри и лоши журналисти. Пиша го това, тъй като много хора трябва да бъдат поставени на мястото си, всяко нещо си има граници. Много пъти са ми казвали, че съм скромен, е, тук скромността ми остава на заден план. За да може всички ние, които вървим и искаме да вървим напред и да се развиваме, трябва да премахнем тази злоба и завист. Трябва да игнорираме и забравим всички тези хора, проповядващи тези качества, защото рано или късно и това ще стане. Те ще бъдат забравени. Докато всички ние ще бъдем запомнени дълго, след като ни няма.

Един съвет към всички останали, за които не се отнася тази статия. И ще цитирам Марк Твен: „Пазете се от хора, които се опитват да омаловажат успехите и амбициите ви. Малките хора винаги ще го правят. Докато наистина великите ще ви накарат да се почувствате така, сякаш вие самите можете да станете велики“. Не спирайте да мечтаете и да си помагате.

ЩЕ НАПИША И НЕЩО МНОГО ВАЖНО ЗА ВСИЧКИ завистници, АЗ СЪМ МНОГО НА ВИСОКО, ЗА ДА ВИ ВИЖДАМ. А ДОРИ КАТО ТРЪГНА ДА ПАДАМ, ПАК НЯМА ДА ПАДНА НА ТОЛКОВА НИСКО.

ДБ
б.а: Haters означава „мразещи“

http://berbatov.sportal.bg/news_blog.php?id=1&page=1

Бербатов с част от „екипа“ на Eurochicago

Редакцията на сайта ни застава зад горчивите думи казани по-горе, защото такива футболисти, като Димитър Бербатов, като Стилиян Петров са рядкост не само в у нас, но и в света.
Ето едно от достойните дела на Бербатов, за което заслужава похвала – линк.

„Правя всичко възможно с това правителство да изкараме тези тежки месеци. По-тежко не е било от войната. Моля ви, когато ме репресирате, да знаете, че съм написал оставката на правителството в джоба си”, каза Борисов. Той отново напомни, че заварил държавата в тежко положение.

Повод за заплахата с оставката бе протестът на личните лекари, които не са получили от държавата полагащите им се средства за януари. Премиерът увери, че вече са им преведени 25 млн. лв.

Председателят регионалното сдружение на общопрактикуващите лекари в Разград д-р Селиме Карагьозова поиска извинение от Бойко Борисов. „Отказваме да поемем вината за предстоящото двупроцентно увеличение на здравните вноски. Не ние правим бюджета на страната”, каза тя на протеста на джипитата.

Заради липсата на достатъчно приходи в хазната кабинетът обяви в понеделник, че здравната вноска ще се увеличи от 8 на 10 процента от април.

Източник: Кафене.нет

© Информационна агенция „Фокус“

.

.

.

.

.

.

Знаете ли коя е Валерия Илинична Новодворская? Може ли, днес в Русия да посочите, поне още една жена, значителна политическа фигура? Едно женско име, което да се е чуло извън Русия? Не броим красивата гимнастичка и депутат Алина Кабаева, за която зли езици разказаха, че е родила син на Путин и той трябваше да се обяснява на прескоференция в Италия (линк)

Въобще как стана така, че в огромната страна, в люлката на социализма, в която уж жената е равноправна и 8-ми март е един от най-големите празници, няма жени лидери в политиката?

Не е ли това е една от причините да нарекат Новодворская «желязната лейди» на Русия. Нали кавалерите от КГБ, все се стремят да я изтикат в периферията на политическия живот, а тя се връща още по-търсена, при всяка криза.

Следва най-точното описание на правозащитничката, което открихме в българския нет, но за знаещите руски, препоръчвам да посетят блога й в livejournal.com:

«Поискаме ли днес да назовем една независима политическа и обществена фигура в Русия, с необикновена смелост изказваща неудобни за Кремъл истини и поставяща безпощадна диагноза на своята страна, няма как да пропуснем символичното име на Валерия Новодворская.

Родена през 1950 г. в Беларус, тя още през 70-те години си спечели славата на един от най-категоричните дисиденти, противници на самата същност на комунистическия съветски режим. Първият й арест в КГБ е през 1969 г. по обвинение в антисъветска агитация и пропаганда. От 1970 до 1972 г. към нея прилагат изпитаното средство на наказателната психиатрия.

Освидетелствана в зловещо известния институт “Сербски” в Москва, Валерия Новодворская е въдворена в лудница с диагноза “шизофрения, параноидално развитие на личността” . Безброй са протестните й действия в борба със системата, в които участва през годините на разлагащия се, но все още безмилостен комунизъм. Съдена е на три пъти, прекарва години в затвори и лагери, арестувана е десетки пъти преди и след началото на перестройката.

Основател е на антикомунистическата партия Демократически съюз. През май 1991 г. при Горбачов я съдят по обвинение в опит за насилствено събаряне на държавния строй. Излиза от затвора след провала на августовския пуч и забраната на Компартията.

Днес Валерия Новодворская е един от малкото принципно демократични политици, винаги с неудобни мнения и акции, както за управляващите в Кремъл, така и за почти изцяло опитомената руска опозиция. Нейната публицистика и изявления печатани и препечатвани главно в Интернет са продължение на най-светлите традиции на руското свободомислие, на онази смелост в отстояване на убежденията, която не се спира и пред саможертва.»

Вече почти половин година измина от нейното посещение в Чикаго (снимката е от тогава) и 8-ми март бе повод да позвъним до Москва. Ето най-важното от телефония ни разговор:

Здравейте, Валерия, първо искам да ви поздравя с …

Стоп! Не искам да чувам нито за 8 март, нито за 1 май…

Извинявайте, но даже и в Америка ги честваме. Ето например деня  на труда Labor Day (първият понеделник на септември) не е работен.

Да но американците влагат друг смисъл в празника, не е ден на международната солидарност и т.н. Въобще в Русия празниците ги отбелязваме само, като повод да не работим и да се напием. Общество, което си е поставило високи цели, не може да лентяйства толкова…  Ето сега се върнах от Грузия и съм с чудесни впечатления от страната и от измененията в нея. Отидохме специално, за да ги видим и да ги подкрепим. В делегацията бяхме само хора, които не се побояха да го направят, защото Русия все още воюва с Грузия.  А грузинците не воюват, те работят. И по пътя, който са тръгнали скоро и Осетия и Абхазия ще се молят да се присъединят отново.

Какво видяхте в Грузия?

Много обикаляхме – бяхме и при президента, и в парламента, и при студентите в университетите, и в различни министерства. Видяхме и производства, нови, модерни производства… Ходихме в различни институции, но най-много ме удиви тяхното МВР. Цялата му сграда е направена от стъкло. Всичко се вижда. И отвън и отвътре. Ужасих се, че може би дори тоалетните им са стъклени, но все пак единствено там не беше така.

Кой освен вас бе в Грузия?

Андрей Иларионов, Костя Боровой, Буковский… От Русия поканихме и други, но те не посмяха. То и ние, връщайки си мислехме, че още на летището ще ни арестуват.

За да стигнете до Тбилиси сте летели през Киев, а за София полетът е директен – бихте ли ни гостували?

О не, аз практически почти никъде не пътувам вече, но не можех да откажа на грузинците – те се нуждаеха от нас. Както «Бърза помощ» отива само при болни или нуждаещи се, тъй и ние.

Че за какво да посещаваме България – тя е в Европейския съюз и в НАТО. И без нас, няма да пропаднете. Всичко си е във вашите ръце. Пък икономическият потенциал се набира постепенно, съвсем не е лесен процес. Ето сега например Украйна – за какво да ходя там? Какво да правя – да им устройвам нов Майдан ли? Имаха пълната свобода да избират, но много от тях решиха да си продадат гласовете. В Естония е малко по-различно – там си имат един руски анклав от около 30%  от населението, който пречи. А на българите, какво им пречи, освен те самите?

Но все пак Русия ни натиска за енергийните си проекти...

Че тя всички се опитва да натиска,  дори и Германия. В цяла Източна Европа, последно в Чехия, също се опитва да купува собственост. Ама вие сами мислете, акъл имате – за какво да ви уча очевадни неща!

А има ли начин да се промени Русия?

Русия проигра златния шанс, който получи през 1991 година – това бе Божие чудо, изпратено ни от небето… Но ние не се оказахме подготвени за свободата. Изплашихме се. Защото да си свободен означава да си отговорен. Далеч по-лесно е някой друг да решава вместо теб.

(с)Eurochicago.com

ТЕМАТА за феминокрацията, т.е. небивалото навлизане на жените в българското управление, се роди и проходи във в. “24 часа”. После тя се разходи по другите медии, докато накрая дори стигна до “Ню Йорк Таймс”. Но като придоби широчина, тя изгуби всякаква теоретична дълбочина. Да, жените във властта са повече. Но какво ни говори това за българската политика? Дали сме свидетели на някакво революционно изменение?

Нека да се опитаме да вдигнем полата и на тази блудна тема. Знаем, че в кариерите на дамите има някои особености. Едни се издигат чрез собствените си способности, други по-скоро чрез някой мъж. Едни са експертки, други са украшения. Едни са лидерки, други са по-скоро домакинки, които замитат разпиляното от мъжете. Кой точно тип жени преобладава в българското управление днес? Изводът може да ни каже много за днешната ни политическа система.

Очевидно е, че ако до възхода на ГЕРБ във властта преобладаваха жени украшения, то днес на мода са жените експертки. За истински лидерки обаче още е много рано да се говори.

Разбира се, и при предишните управления имаше компетентни бюрократки като например Лидия Шулева и Меглена Плугчиева. Но ударението бе по-скоро върху дамите, които украсяваха властта – Чилова, Хюсменова, Етем, Масларова… Донякъде сред тях бих сложил и Гергана Грънчарова, тъй като нейната кариера съпътства кариерата на съпруга й. Както и Надежда Михайлова, която така и не успя да се утвърди като самостоятелен владетел.

Днешните властови дами вече не са украшения, а компетентни домакини. Мястото им не е в будоара, а в кухнята. Те са надеждни и верни изпълнителки на волята на мъжествения лидер. Най-видните сред тях са Цецка Цачева, Искра Фидосова и Йорданка Фандъкова. Те ще дърпат много повече конци от своите орнаментални предшественички, но едва ли бележат настъплението на феминокрацията в България. Защото и те светят с отразената светлина на своя лидер.

Къде сгреши Румяна Желева? Тя не усети, че са дошли нови времена. Вместо да влезе в ролята на компетентен бюрократ, тя взе да играе ролята на украшение – да събира очите с все по-елегантни костюми, да танцува във VIP Dance, да говори за красиви мъже. Но не си написа домашното. А това при новото управление вече не е на мода.

При новото управление са на мода жените служителки. Причината, естествено, е в Бойко Борисов – той е доминиращ мъжкар, така че край него трудно могат да виреят други доминиращи мъжкари със своите дамски украшения. И в природата е така – алфа кучето е заобиколено от кучки, похотливите песове стоят встрани, примъкват се небрежно, но са винаги готови да хукнат. Жените са по-изпълнителни, по-организирани и по-старателни в детайлите. Затова те са идеалните допълнения на мъжествения лидер, какъвто е Бойко Борисов.

С други думи, привидната феминизация на управлението всъщност обслужва доминиращия мъжкар. Ако на върха на властта бе жена, веднага под нея вероятно щяха да преобладават младите мъже, както бе в СДС при Надежда Михайлова. Но засега няма никакви изгледи в България да се появи Маргарет Тачър, Екатерина Велика, Беназир Бхуто.
А защо на върха се настани такъв доминиращ мъжкар?

Причината е в срива на българските партии, пълното размиване на понятията ляво и дясно, консервативно и либерално, мъжко и женско. Когато избирателното тяло загуби своята рационална структура, то се превръща в тълпа. А както казва Мусолини: “Тълпата обича силните мъже… Тълпата е като жена!”

Женският характер на българската избираща тълпа я прави капризна, емоционална, непредсказуема. В същото време тази дама се стреми към подчинението, към благочестивата пасивна роля. С други думи, тя търси лидер. И в лицето на Бойко Борисов го е намерила. Истинската сила на г-н премиера е в съблазняването – той съблазнява тълпата с неясния си ергенски статут, с мускулите си, с небрежно-повелителната си интонация, с шеговито-заплашителните си изявления. Всичко това поддържа дамата България в постоянна емоционална възбуда.

В този смисъл Осми март ене само празник на жените, той е и празник на съвкупния български избирател. Той е непостоянен, понякога малко вятърничав, но пък винаги готов да приюти една юношеска политическа главица в топлата си пазва. Наполеон е казал: “Имам само една страст, една любовница – това е Франция. И си лягам с нея.”

Кой обаче си ляга с България? По принцип това би трябвало да е президентът. В класическата политология длъжността на министър-председателя се нарича “кастратска”, тъй като царският министър не произлиза от знатен род, който да може да наследи престола. А и в по-древните общества, като например в Египет, Рим, Китай, тази длъжност е заемана предимно от евнуси. Но мъжествената фигура на Бойко Борисов, на това отгоре генерал-лейтенент, автоматически отхвърля подобна роля. И също така автоматически го сблъсква с президента ловец.

С други думи, днешният сблъсък между правителството и президентството е всъщност битка за сърцето на дамата България. Която по принцип няма нищо против да спи и с двамата.

Преди минути завърши най-звезданата вечер на киноиндустрията на САЩ. Под диригенството на двамата водещи Стив Мартин и Алек Болдуин, които оправдаха големите очаквания, бяха раздадени всички златни, и в буквален, и в преносен смисъл, Оскари.
Носителите на наградите на филмовата академия на САЩ са:
Оскар за най-добър филм – „The Hurt Locker “ (“Войната е опиат“) Режисьор: Катрин Бигълоу (Kathryn Bigelow). Филмът взе общо 6 статуетки!
Оскар за най-добра актриса – Сандра Бълок (Sandra Bullock in The Blind Side), която вчера взе и наградата „Златна малинка“ за участието си във филма „Всичко за Стив“.
Оскар за най-добър актьор – Джеф Бриджес (Jeff Bridges in “Crazy Heart”)
Оскар за най-добър чужд филм -  The Secret in Their Eyes (El Secreto de Sus Ojos) Аржентина

Пълният списък  „Оскарите“

Best Picture

The Hurt Locker

Kathryn Bigelow, Mark Boal, Nicolas Chartier and Greg Shapiro

Actress in a Leading Role

Sandra Bullock

The Blind Side

Actor in a Leading Role

Jeff Bridges

Crazy Heart

Actor in a Supporting Role

Christoph Waltz

Inglourious Basterds

Actress in a Supporting Role

Mo’Nique

Precious: Based on the Novel ‘Push’ by Sapphire

Animated Feature Film

Up

Pete Docter

Art Direction

Avatar

Rick Carter and Robert Stromberg (Art Direction); Kim Sinclair (Set Decoration)

Cinematography

Avatar

Mauro Fiore

Costume Design

The Young Victoria

Sandy Powell

Directing

The Hurt Locker

Kathryn Bigelow

Documentary Feature

The Cove

Louie Psihoyos and Fisher Stevens

Documentary Short

Music by Prudence

Roger Ross Williams and Elinor Burkett

Film Editing

The Hurt Locker

Bob Murawski and Chris Innis

Foreign Language Film

The Secret in Their Eyes (El Secreto de Sus Ojos)

Argentina

Directed by Juan José Campanella

Makeup

Star Trek

Barney Burman, Mindy Hall and Joel Harlow

Music (Original Score)

Up

Michael Giacchino

Music (Original Song)

Crazy Heart

„The Weary Kind (Theme from Crazy Heart)“

Music and Lyric by Ryan Bingham and T Bone Burnett

Short Film (Animated)

Logorama

Nicolas Schmerkin

Short Film (Live Action)

The New Tenants

Joachim Back and Tivi Magnusson

Sound Editing

The Hurt Locker

Paul N.J. Ottosson

Sound Mixing

The Hurt Locker

Paul N.J. Ottosson and Ray Beckett

Visual Effects

Avatar

Joe Letteri, Stephen Rosenbaum, Richard Baneham and Andrew R. Jones

Writing (Adapted Screenplay)

Precious: Based on the Novel ‘Push’ by Sapphire

Screenplay by Geoffrey Fletcher

Writing (Original Screenplay)

The Hurt Locker

Written by Mark Boal

Източник: www.Eurochicago.com

——————————————————————————–

Списък на номинираните:

Academy of Motion Picture Arts and Sciences

- MOTION PICTURE NOMINATIONS – 82ND AWARDS

- NOMINATIONS BY PICTURE -

(This list does not include Short Films or Documentary Short Subjects)

„Ajami,“ an Inosan Production (Kino International) (1 nomination)
Best foreign language film (Israel)

„Avatar,“ a Lightstorm Entertainment Production (20th Century Fox) (9 nominations)
Art direction
Cinematography
Directing
Film editing
Original score
Best picture
Sound editing
Sound mixing
Visual effects

„The Blind Side,“ an Alcon Entertainment Production (Warner Bros.) (2 nominations)
Sandra Bullock – Performance by an actress in a leading role
Best picture

„Bright Star,“ a Jan Chapman/Bright Star Films Production (Apparition) (1 nomination)
Costume design

„Burma VJ,“ a Magic Hour Films Production (Oscilloscope Laboratories) (1 nomination)
Documentary feature

„Coco before Chanel,“ a Haut et Court Production (Sony Pictures Classics) (1 nomination)
Costume design

„Coraline,“ a LAIKA Production (Focus Features) (1 nomination)
Best animated feature film

„The Cove,“ an Oceanic Preservation Society Production (Roadside Attractions) (1 nomination)
Documentary feature

„Crazy Heart,“ an Informant Media/Butcher’s Run Films Production (Fox Searchlight) (3 nominations)
Jeff Bridges – Performance by an actor in a leading role
Maggie Gyllenhaal – Performance by an actress in a supporting role
Original song – „The Weary Kind (Theme from Crazy Heart)“

„District 9,“ a Block/Hanson Production (Sony Pictures Releasing) (4 nominations)
Film editing
Best picture
Visual effects
Adapted screenplay

„An Education,“ a Finola Dwyer/Wildgaze Films Production (Sony Pictures Classics) (3 nominations)
Carey Mulligan – Performance by an actress in a leading role
Best picture
Adapted screenplay

„El Secreto de Sus Ojos,“ a Haddock Films Production (Sony Pictures Classics) (1 nomination)
Best foreign language film (Argentina)

„Fantastic Mr. Fox,“ an American Empirical Production (20th Century Fox) (2 nominations)
Best animated feature film
Original score

„Food, Inc.,“ a Robert Kenner Films Production (Magnolia Pictures) (1 nomination)
Documentary feature

„Harry Potter and the Half-Blood Prince,“ a Warner Bros. Production (Warner Bros.) (1 nomination)
Cinematography

„The Hurt Locker,“ a Voltage Pictures Production (Summit Entertainment) (9 nominations)
Jeremy Renner – Performance by an actor in a leading role
Cinematography
Directing
Film editing
Original score
Best picture
Sound editing
Sound mixing
Original screenplay

„Il Divo,“ an Indigo Film/Lucky Red/Parco Film/Babe Films Production (MPI Media Group through Music Box) (1 nomination)
Makeup

„The Imaginarium of Doctor Parnassus,“ a Poo Poo Pictures Production (Sony Pictures Classics) (2 nominations)
Art direction
Costume design

„In the Loop,“ a Loop Film/BBC Films and UK Film Council in association with Aramid Entertainment Production (IFC Films) (1 nomination)
Adapted screenplay

„Inglourious Basterds,“ a Weinstein Company/Universal Pictures/A Band Apart/Zehnte Babelsberg Production (The Weinstein Company) (8 nominations)
Christoph Waltz – Performance by an actor in a supporting role
Cinematography
Directing
Film editing
Best picture
Sound editing
Sound mixing
Original screenplay

„Invictus,“ a Liberty Pictures Production (Warner Bros.) (2 nominations)
Morgan Freeman – Performance by an actor in a leading role
Matt Damon – Performance by an actor in a supporting role

„Julie & Julia,“ a Columbia Pictures Production (Sony Pictures Releasing) (1 nomination)
Meryl Streep – Performance by an actress in a leading role

„The Last Station,“ an Egoli Tossell Film/Zephyr Films Production (Sony Pictures Classics) (2 nominations)
Christopher Plummer – Performance by an actor in a supporting role
Helen Mirren – Performance by an actress in a leading role

„The Lovely Bones,“ a Wingnut Films Production (DreamWorks in association with Film4, Distributed by Paramount) (1 nomination)
Stanley Tucci – Performance by an actor in a supporting role

„The Messenger,“ an All the King’s Horses Production (Oscilloscope Laboratories) (2 nominations)
Woody Harrelson – Performance by an actor in a supporting role
Original screenplay

„The Milk of Sorrow,“ a Wanda Visión/Oberon Cinematogràfica/Vela Production (1 nomination)
Best foreign language film (Peru)

„The Most Dangerous Man in America: Daniel Ellsberg and the Pentagon Papers,“ a Kovno Communications Production (1 nomination)
Documentary feature

„Nine,“ a Weinstein Brothers/Marc Platt/Lucamar/Relativity Media Production (The Weinstein Company) (4 nominations)
Penélope Cruz – Performance by an actress in a supporting role
Art direction
Costume design
Original song – „Take It All“

„Paris 36,“ a Galatée Films Production (Sony Pictures Classics) (1 nomination)
Original song – „Loin de Paname“

„Precious: Based on the Novel ‘Push’ by Sapphire,“ a Lee Daniels Entertainment/ Smokewood Entertainment Production (Lionsgate) (6 nominations)
Gabourey Sidibe – Performance by an actress in a leading role
Mo’Nique – Performance by an actress in a supporting role
Directing
Film editing
Best picture
Adapted screenplay

„The Princess and the Frog,“ a Walt Disney Pictures Production (Walt Disney) (3 nominations)
Best animated feature film
Original song – „Almost There“
Original song – „Down in New Orleans“

„The Secret of Kells,“ a Cartoon Saloon/Les Armateurs/Vivi Film Production (GKIDS) (1 nomination)
Best animated feature film

„A Serious Man,“ a Working Title Films Production (Focus Features) (2 nominations)
Best picture
Original screenplay

„Sherlock Holmes,“ a Warner Bros. UK Services Production (Warner Bros.) (2 nominations)
Art direction
Original score

„A Single Man,“ a Fade to Black and Depth of Field Production (The Weinstein Company) (1 nomination)
Colin Firth – Performance by an actor in a leading role

„Star Trek,“ a Bad Robot Production (Paramount and Spyglass Entertainment) (4 nominations)
Makeup
Sound editing
Sound mixing
Visual effects

„Transformers: Revenge of the Fallen,“ a Don Murphy/Tom DeSanto/di Bonaventura Pictures/Ian Bryce Production (DreamWorks and Paramount in association with Hasbro, Distributed by Paramount) (1 nomination)
Sound mixing

„Un Prophète,“ a Why Not/Page 114/Chic Films Production (Sony Pictures Classics) (1 nomination)
Best foreign language film (France)

„Up,“ a Pixar Production (Walt Disney) (5 nominations)
Best animated feature film
Original score
Best picture
Sound editing
Original screenplay

„Up in the Air,“ a Montecito Picture Company Production (Paramount in association with Cold Spring Pictures and DW Studios) (6 nominations)
George Clooney – Performance by an actor in a leading role
Vera Farmiga – Performance by an actress in a supporting role
Anna Kendrick – Performance by an actress in a supporting role
Directing
Best picture
Adapted screenplay

„Which Way Home,“ a Mr. Mudd Production (1 nomination)
Documentary feature

„The White Ribbon,“ an X Filme Creative Pool/Wega Film/Les Films du Losange/Lucky Red Production (Sony Pictures Classics) (2 nominations)
Cinematography
Best foreign language film (Germany)

„The Young Victoria,“ a GK Films Production (Apparition) (3 nominations)
Art direction
Costume design
Makeup

Източник: www.oscars.org

———————————————————————-

История на наградите „Оскар“

Най-бляскавата церемония в света на киното – връчването на наградите „Оскар“, води началото си от далечния 4 май на 1927 г.

Тогава 36 кинематографисти, представители на различните професии във филмовото производство, учредяват Академията за кинематографично изкуство и наука.

На 11 май 1927 г. на банкет в холивудския хотел „Амбасадор“ президентът на компания „Метро Голдуин Майер“ предлага да бъдат учредени специални награди за най-добри постижения в света на киното.

Така се ражда най-печелившото начинание на Холивуд, най-гледаното шоу в света на киното, което събира пред телевизионните екрани по света над 1 милиард зрители.

В банкетната зала на хотел „Амбасадор“ е и художественият ръководител на компанията Седрик Гибсън.

Докато слуша, на малко листче той бързо нахвърля скица на рицар, гордо изправен върху кутия с филмова лента. Основателите на академията още на банкета горещо прегръщат идеята, а заедно с нея и ескиза на Гибсън.

Първата награда на академията е връчена на Емил Дженингс, при това предсрочно – още през февруари 1929 г.

Самата церемония се е състояла на 15 май 1929 г. на банкет в хотел „Холивуд Рузвелт“.

По време на нея са раздадени 15 отличия. Церемонията обаче останала незабелязана за широката общественост. Не я удостоили с внимание и журналистите, които не пожелали да напишат и ред. Чак на следващата година местна радиостанция направила репортаж от мястото на събитието.

През 1945 г. церемонията била излъчена за пръв път в чужбина – за американските войници в Европа.

През 1953 г. дошъл ред и на предаването на живо по телевизията, а през 1966 г. зрителите вече започнали да получават образа цветен и да гледат звездите в целия им блясък. Напоследък оскарите превзеха и глобалната мрежа. Стотици са сайтовете, където може да се види церемонията на живо или да се научи нещо за нея, дори да се участва в гласуване, което да определи симпатиите на зрителите.

След първите 15 отличия Американската киноакадемия постепенно започва да намалява броя на наградите, за да достигне той цифрата 7.

След това обаче начинанието се разраства, а заедно с това се увеличава постепенно и броят на отличията, за да стигне до сегашните 24. Последните попълнения са за най-добри костюми и за анимационен филм. Церемонията е отлагана само 3 пъти. През 1938 г. Лос Анджелис пострадал тежко от наводнения, които наложили едноседмично забавяне.

От уважение към Мартин Лутър Кинг при убийството му през 1968 г. само няколко дни преди раздаването на наградите датата била сменена за 2 дни по-късно. През 1981 г. в деня на церемонията стреляли по президента Роналд Рейгън и тя била отложена.

От 2002 година „Оскар“-ите се раздават в „Кодак тиътър“ с неговите около 3500 места. За построяването му преди време бяха отпуснати 94 милиона щатски долара. „Кодак тиътър“ бе създаден, за да предложи постоянен дом на наградите „Оскар“ след 70-годишно странстване.

Театърът се намира съвсем близо до холивудския хотел „Рузвелт“, където през 1929 година се е състояла първата церемония по връчването на наградите на Американската киноакадемия, продължила само 15 минути.

Входът на „Кодак тиътър“ откъм Хайленд авеню е внушителен, издържан в типично холивудски стил. Архитектурата е вдъхновена от пищната продукция от 1916 г. Intolerance на Д. У. Грифин.

Атмосферата във вътрешността е задушевна. Четирите нива са просторни, а балконите на три нива са разположени достатъчно близо до широката 36 метра сцена.

В специална зала над 1500 журналисти отразяват най-голямото събитие в света на киното.

Източник: в-к Дневник (www.dnevnik.bg)