Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[18 апр. 2018 | No Comment | ]

Едно докосване –
две бъзпътици, свили гнездо на ръба.

Съдбата – коледна елха.
Душата й дано се вмъкне
в кривото дърво на двора.

Авторски страници, литература »

[17 апр. 2018 | One Comment | ]

Работех като журналист. Дойдоха промените и от редакцията ми възложиха да напиша за политзатворниците от лагерите на смъртта. Спомних си веднага за чичо Тодор и заминах към малкия град. Срещнах се с колегите от местния вестник и започнахме издирване. Не забравих и учителката по рисуване. Най-напред дойде информацията за нея. Изпратена в някакво далечно затънтено село, е била подложена на тормоз от местната управа и на подигравки от селяните. Не бе издържала и се беше хвърлила във водите на близката река. След лагера чичо Тодор бе отишъл да я търси, но научил само за тъжния й край.
Най-сетне разбрахме къде се намира и той. Колегите от градчето ми уредиха среща. Отидох в старческия дом в близко селце и седнах срещу него до масата в столовата. Бяхме само двамата. Обясних му коя съм, как сме ходили при него и ни е разказвал за любимите си книги, как ни е черпил с плодове от градината си… Смаленият старец срещу мен мълчеше, в угасналите му хлътнали очи не трепваше нищо.

Авторски страници, литература »

[16 апр. 2018 | No Comment | ]

– Какво добро съм видял от американците досега? – питаше се бай Ганчо, докато седеше на една пейка в Морската градина и мързеливо се почесваше по топките. Пред него прелитаха гларуси, писукаха малки чайки, а пет кораба на рейд чакаха реда си, за да влязат в пристанището. Денят бе типично пролетен и по-точно мартенски. През два часа светваше слънце, после облаци затуляха небето и ту бе пролетно приятно, ту зимно хапливо студено. Пенсионерът вдигна изтръпналия си задник от пейката и с леко куцукане тръгна да се прибира. До шадравана с делфинчетата срещна бившия си колега Спас. Веднага го хвана под ръка и запита:

Авторски страници, литература »

[13 апр. 2018 | No Comment | ]

Дърветата са
без гнезда
и слънцето
е мъртво
от куршуми.
Не носят ветровете
семена
от исиот,
изтравниче
и лавандула…

Авторски страници, литература »

[7 апр. 2018 | No Comment | ]

След тази кал ще можеш всичко –
да прегърнеш себе си
и да целунеш Юда,
и да се родиш.. и да възкръснеш.
След най-човешката вина
и най-човешката любов,
за да не остава сам Пилат.
Пред Кръста…

Авторски страници, литература »

[6 апр. 2018 | No Comment | ]

…да се завърнеш там,
където ожаднелите коне
все още пият
залеза
във бялата река,
разбрал,
че дните ти текат
напразно
като чужденец,
далече
от земята
с дъх на хляб
от детство.

Авторски страници, литература »

[3 апр. 2018 | No Comment | ]

Аз, още невръстен, нахлузил кърпен панталон на гъза, обикалях по цял ден и се въртях около крановете. Естествено, бях гонен винаги, но когато работниците, изморени, сядаха да жулят бира под някоя сянка, се изкатервах чак до върха на новодиктисания метален стълб. Исках да погледна до края на света.
– Щяло да светне като Париж – кефеше се баба, седнала на безкрайни разговори с кадъните. Ще рече човек, че все в Париж е пазарувала досега, та знаеше как ще светне.
Седеше и дядо на сундурмата, приглаждаше си брадата и къркореше с наргилето.
– Ще опетлаят нещо – изричаше, потънал сред облаци дим. – Ъхъ… ще опетлаят.

Авторски страници, литература »

[1 апр. 2018 | No Comment | ]

Маймуна съм. От мъжки пол. Живея в оазис. Той е моята Родина. Не е нещо особено, но аз си го обичам. Когато съм далече, страдам, копнея по-скоро да се върна. На това му викат носталгия. Наоколо има и други оазиси. И те не са нещо особено. Бих казал, че… Не, това няма значение. Те не ме интересуват. Не ме вълнуват. Яд ме е само, че онези се правят на по-големи… Откакто имаме родова памет, бих казал – от векове, водим войни помежду си. Пустинята е голяма, необятна! Аз лично никога не съм я обхождал цялата. Знам, че има стотици други оазиси. За тях не знам, но тук, в тази част на пустинята, ние се бием яко. Причината винаги е една и съща – да се докажем. Всеки казва: „Ние сме маймуни и вие сте маймуни, но ние сме по-големи маймуни.” С това, разбира се, другите не са съгласни. „Кой, вие ли? Вие ли сте по-големи… Неее, от нас по-големи маймуни няма!” И започва патакламата.

Авторски страници, литература »

[29 мар. 2018 | No Comment | ]

– Искам да умра, защото никой не ме обича.
Бях поразена. На пет години това дете говореше като възрастен. Прегръщайки го, възразих, че не е вярно, защото го обичат мама, татко, Мари.
– Не, не ме обича никой. Мари обича куклите си, мама обича да ходи на ресторант, а татко няма време за мен – продължаваше да плаче детето.
– Обичат те, както и аз, мъничкия ми. И ти го знаеш. Вярно е, нали? – казах, прегръщайки го отново.
– Да, но и ти ще си отидеш като другите.
“Другите” бяха жените бейбисистърс, които идваха от Източна Европа след 1989 г.

In English, Избрано, литература »

[22 мар. 2018 | No Comment | ]

This is a literary collection of poems and stories by 64 Bulgarian authors from 10 countries on 4 continents. The book is the result of an initiative of the Bulgarian information portal in Chicago /www.EuroChicago.com/ that aims at publishing on paper the most interesting works by Bulgarians, previously published on the site. The book is aimed to reach readers in Bulgaria and to spread among Bulgarian communities abroad.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[22 мар. 2018 | No Comment | ]

Дарина Шнайдер е родена през 1980 г. в гр. Бон, Германия, от майка българка и баща германец. Завършва с отличие гимназия в Бон, следва фармация и след шест години практика в тази област поема по нов път. Преквалифицира се за тонрежисьор и медиен продуцент, пътува из Централна Америка и Азия. Прописва стихове на немски на 32-годишна възраст, а единствената й засега стихосбирка „Sehsucht“ („Жажда за поглед“), излиза от печат през 2017 г. Издателят й Клаус Сервене, познат на българския читател от сп. „Съвременник“, пише в следговора си: „Дарина Шнайдер явно е прескочила всички стъпала на поетично развитие и ни представя като първи творби зрели и завършени стихове“. Поетесата престава да пише за повече от три години – майка е на две малки деца. След тримесечен престой в България през лятото на 2017 г., прописва и на български език…