Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[23 юни 2018 | No Comment | ]

Пътят за гробището минаваше покрай училището. Подминаваше крайните селски къщи, виеше се като разпиляна лента към върха на хълма и свършваше пред разкривената желязна порта, облепена с некролози.
Хванати за ръце, русокосата и чернокосата Мария гледаха от двора на училището черните смълчани шествия, предвождани от попа, които се изнизваха покрай изсветлялата училищна ограда и нагоре по баира, и потръпваха от страх. Прибираха се в клас и се заричаха никога, ама никога повече да не гледат каруцата с ковчега, теглена от двата дръгливи коня на гробаря, разплаканите близки и виещите оплаквачки, но щом чуеха тежкия звън на черковната камбана да отеква над селото, да се разлива към баира и да заглъхва в околната гора, потръпваха и, без да се споглеждат и да разменят дума, се разбираха, че няма да пропуснат и това погребение.

Авторски страници, литература »

[17 юни 2018 | No Comment | ]

И докрай пренаселен е самотният остров
с приказливите зидове. Шумен подслон.
Някой предано вика към тебе от моста:
ето ти камъни,
ето ти къща,
ето ти дом.

Авторски страници, литература »

[15 юни 2018 | No Comment | ]

– Да взема и аз ли да си поръчам тоник? – мечтае си понякога нашият. – Така ти светят очите след него.
– Сакън, ходжа ефенди.
Естествено, като седна с попа, такива скрупули нямам, и затова го уважавам много и него, а и той жули повече от мен. Само да не се налагаше и да го нося.
– Дядо попе, аз ги правя тези бебета, ти ги кръщаваш – изричам му понякога.
– А… аз мога и майките да кръщавам, моето момче.
– Ся, дядо попе…
– И бабите мога… Кажи хвала на Бога, моето момче – подсеща ме винаги.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[13 юни 2018 | No Comment | ]

Зaравшан върви по петите ми всеки ден. Синьо-черната й коса тежи като коприна, напоена с мастило по гърба на униформения джампър. Под твърдата сива пола весело надничат розови шалварки. Баща й не разрешава да носи чорапи. В Колежа е пълно с момчета. Заглеждат се. Щипят с погледи. Тя е тук, защото е престижно да бъде сред милионерски деца, обречени на щастие. А аз съм тук, защото трябва да им помагам да вярват в това.
Харесвам я. Диваче в клетка. С очи като писъци в нощта – пронизителни, безнадеждни. И това шантаво име, пренесено от предците й, което по някакъв странен начин напомня на моето. Заравшан – „златоносна добротворка“. Изящна персийска красавица, пристъпваща по английски ливаден килим.

Авторски страници, литература »

[12 юни 2018 | No Comment | ]

Не съм живяла в двор между лози,
под облаци като непрана вълна,
не съм държала в шепата звезди,
докато изгревът не ги погълне…

Авторски страници, литература »

[10 юни 2018 | No Comment | ]

Не знам какво си. Може би усещане,
че бурята и днес ще се размине.
Не те е страх да ми прощаваш грешките.
Завиваш ме насън, да не изстина.

Авторски страници, литература »

[9 юни 2018 | No Comment | ]

В началото на този месец излезе от печат новият сборник с разкази на Красимир Бачков „60 неОЧАКВАНИ срещи“. Авторът, който е добре познат на читателите на нашето издание, благодари на всички приятели, помогнали за издаването на тази книга.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[6 юни 2018 | No Comment | ]

Трамваят спи пред всеки светофар,
минава уж напряко през Мадрид,
завива и се връща към Виена,
прелита в Токио,
поспира в Анадолия,
да слязат всички заблудени пътници.
И стига най-накрая Терминала.
Летище София е някак си уютна
ръкавичка за изгубени.

Авторски страници, литература »

[6 юни 2018 | No Comment | ]

– Тази униформа на мъжа ти ли е? Махни я оттук, че ме е страх да не я оплескам. Три години съм търкал наровете и не ми се иска да си имам неприятности с началството.
Това обясняваше защо не приемаха “прокурорските“ бакшиши. Често звъняха по вратите всякакви чешити – от разни секти, молещи за пари самозвани самарянки, циганки с бебета на ръка и подозрителни, леко дрогирани тинейджъри. Понякога Нели безрасъдно отваряше вратата, но щом зърнеха униформата, наглеците бързо си тръгваха. Униформата стоеше като бодигард зад гърба на Нели и я пазеше.
Минаха още някоя и друга година. Нещата привидно се поуспокоиха, но не се промениха. Пролетта помилва клоните на дърветата и те разцъфтяха от щастие. Нели се захвана с традиционното почистване и изхвърляне на ненужните вехтории. Застана пред униформата и рече: “Дотук, приятел. Тръгваш си.”

Авторски страници, литература »

[5 юни 2018 | No Comment | ]

Федерико Гарсия Лорка е роден на 5 юни 1898 г. във Фуенте Вакерос, на 17 километра от град Гранада в Андалусия, Испания.
Лорка е един от най-лиричните поети на света – той също е драматург, художник, пианист, китарист и композитор. Гений, живял само 38 години! Помилването от генерала закъснява, а от щаба му вече са казали „Дайте му кафе!“ – паролата за смърт. На 19 август 1936 г. фалангистки полицай разстрелва Лорка. (1936–1939 са години на Гражданската война в Испания, известна и с мотото „Смърт на интелигенцията“. В Гранада са убити повече от 6 000 интелектуалци.)

Авторски страници, литература »

[4 юни 2018 | No Comment | ]

Когато въздухът е тежък
и прах в очите ти люти,
и смогът през гърдите реже
в Мумбай, Атина и Париж,
и птиците унило крачат
през жълта призрачна мъгла,
и в мръсния канал се влачи
зловонна, мътна тишина,
и океанът е найлонов,
и полюсът – без ледове,
ти вече си отрязал клона,
крепил света със векове.