Един ден малкият Борко отишъл в гората с една от своите баби и докато си вървял между дърветата, кой знае защо се сетил точно там да попита: „Защо си нямам татко?“. Какво можела да каже бабата, какво да излъже… Казала му, че той си има баща, който е голям и силен, и един ден малкият Борко ще стане като него. „Висок и красив като ей онова борче, виждаш ли го, което, преди порасне, е било като теб мъничко….“

На 12 май 2013 г. се проведе операция „Супернаглите”. Самите участници в нея обаче си я наричат, ей така за благозвучие, „избори”. Още не бяха приключили последните стъкмистики – и се появи бившият вътрешен министър Румен Петков с искане за оставката на Станишев. Сергей отвърна, че това са дребни политически интриги, че не му било сега времето. Дребни, дребни… колко да са дребни? Подскочиха членовете и симпатизантите на столетницата:
– Еех, Румене, Румене – завайкаха се червените редици. Какви са тия глупости сега? Какво толкова не му харесваш на наш Серго? Момчето се старае. Каква вина има, че толкоз може?

По едно време на прага на къщата се появи приятелят ми бате Борис от съседното село. Имаше по няколко прякора. За мен бе известен с прякора – Борис Бързия. Сякаш за да ме опровергае, набързо започна да се прощава с всички ни. Преди да ме прегърне, леко сложих ръката си на рамото му и го издърпах малко встрани. Предложих му да приеме като дар някои-други вещи от покъщнината, тъй и тъй оставаха на произвола. След чутото с присъщата му бързина се освободи от мен и заставяйки лице в лице с мен рече: „Приятелю, сгреши! Може ли да приема това, като знам как е спечелено! Как ще гледам чужда мъка в къщата си и да се радвам на чужд честен труд?!”. Изведнъж ми стана съвсем горещо, но само след миг тъжното ми сърце се изпълни с радост. Исках да викна с цялото си гърло: „Хей, хора, оставете управниците, вижте нашите комшии какво мислят за нас! Как ни съчувстват!?“. Вече бях в прегръдките на бате Борис… А как ми се искаше да прегърна всичките хора, мислещи като него…

Такава любов! Сигурно мечтал съм – да ме разкъсва и да ме боли, но сладка да е болката.
Екстаз ли е или не? Прегръщам те и се пали сърцето ми – Такава любов ли съм искал?
Да отлитам като птиците и пак да се връщам, да съм като цветовете – година след година раждат се, възкръсват в налети от слънцето плодове.
Такава любов! Да те изричам – благословена, чиста, в нощите да те сънувам, през деня да си сила, понесла света на крилете си.

∙ Държава: България
∙ Географско положение и граници: На три магистрали
∙ Население: Предимно в чужбина
∙ Малцинство: българско
∙ Официален език: английски, 1-во ниво
∙ Гъстота на населението: предимно по избори и по Нова година
∙ Градско население: 100% до доказване на противното

С объркани хора, скована от страх,
в ръцете на шепа човешки бездария…
Погледнах в очите й днес и видях -
това не е моята малка България!

Тъкмо се замислил кого да засели и нещо се разсеял. Гребнал няколко милиона овце. С тях, както си му е редът, имало кучета и овчари. Само че кучетата не били пазачи на стадото, а били зли псета. Хапели, ръфали, разкъсвали овцете безогледно. Овчарите и те не били добри стопани. Изобщо не се грижели за стадото. Само стрижели и доили овцете, при това непрекъснато. Чобаните били патологично алчни. Под неистовите им „грижи”, за 23 години стадото намаляло от 9 на 7 милиона. Подпирали се по цял ден чорбаджиите на гегите и само умували какво още да издоят… Вече били напъхали в потурите си плажове, гори, земи…

Понеже тук пари не се намериха
и няма да ги има занапред,
днес моят син замина за Америка –
с еднопосочен – в джоба си, билет.

Единственият изход е ако промяната започне повсеместно в целия свят, но това е особено страшно за световния елит, и ние ставаме свидетели на неистовия му стремеж да тикне народите в нова световна война, която да пусне кръв на системата и така да я стабилизира за известно време, до другата подобна криза. Единствената надежда на България е, ако успеете да задържите процесите, които напират, до изкристализирането на ясна алтернатива, борбата за осъществяването на която да се подеме ако не в световен мащаб, то поне в преобладаваща част от страните в Европа. Така че България е осъдена на революция.

Ликуй народе! Ганьо пак е твой!
Уцели си съдбата безпогрешно.
И утре, щом от глад надигнеш вой,
спомни си за падението днешно.