Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[16 сеп. 2017 | No Comment | ]

Като го изпрати, Марта внимателно събра счупените стъкла от витрината и ги изхвърли. После излезе на балкона и седна на стола, на който майка й сядаше да пуши цигари. Загледа се към близкото дърво, по клоните на което прехвърчаха врабци и весело чирикаха. Сети се за живота, който се зараждаше някъде в нея, и най-неочаквано се почувства щастлива.
В началото на септември, раздавачът на щастие Кирчо продължи да я обича някъде оттам, където сочеше с ръка нагоре.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[16 сеп. 2017 | No Comment | ]

Приижда океанът
мокър
и просторен.
Водораслите –
разхвърляни рибарски мрежи
са плетените кошници на времето.

Авторски страници, литература »

[13 сеп. 2017 | No Comment | ]

Аз вече нямам пристан в моя град.
Замръкна ли, къде ли ще осъмна?
И всеки втори тук е непознат.
Пътеката към портата е тъмна.

Авторски страници, литература »

[9 сеп. 2017 | No Comment | ]

Ела със мен. Към бялата ни есен.
Не съществува остров на блажените.
Но чувам нощем тази звездна песен
в нестихващия плач на неродените.

Авторски страници, литература »

[7 сеп. 2017 | 3 коментара | ]

– Прибирай се, момче, че иде снежна буря – бяха последните думи на съдържателя, докато ме изпровождаше до вратата.
По пътя не вървях, а летях. Подскачах весело нагоре-надолу и дори вече не усещах бурния вятър в лицето си. Сякаш някой ме галеше, а душата ми едва не хвръкна.
Прибрах се на село и отидох веднага при ходжата. Беше приседнал на миндера и пиеше кафе, обхванал филджана с ръце.

– Ходжа ефенди – изрекох право в лицето му. – Този българин сега, ще иде ли в рая?
Ходжата така подскочи, че се опари с горещото кафе. Дълго седя и мисли. През цялото време пуфтеше и цъкаше с език. Приглаждаше брадата си с ръце, но отговор така и не можа да ми даде. Тогава разбрах, че в неговия Рай място за друговерци няма, каквото и добро да сторят.

Авторски страници, литература »

[5 сеп. 2017 | One Comment | ]

Децата на България умират,
а ние пием сутрешно кафе,
дочитаме започнатата книга,
обичаме и ходим на море…

Авторски страници, литература »

[2 сеп. 2017 | No Comment | ]

Пристигаха бутилките с писма –
една след друга, като чайки златни.
От взиране не можех да чета.
С целувката ми тръгваха обратно.

Авторски страници, литература »

[2 сеп. 2017 | No Comment | ]

– Все си мислех, че не върви, защото преди това една мутра е държала тази пицария. Живяла е отсреща, тука е било свърталище на бандити и мутри, и хората полека-лека са се изнесли. Има лоша слава, разбираш ли! Бях пред отказване, но като гледам и днес има хора, които си поръчват втора пица, и сега съм обнадежден.
– Какво стана с тази мутра?
– Никой не я е виждал от двадесетина дни. Започнал да продава наркотици и за зла беда, преди няма и месец, едно седемнадесетгодишно момче починало. Сега полицията уж го издирва, но по-вероятно е да се крие от брата на момчето, на когото викали Данчо Лудия и не си поплювал. Живеел в чужбина и са го засекли да се интересува кой е продал хероин на малкото му братче.
Направих се, че ме вика клиент, за да приключа разговора.

Авторски страници, литература »

[31 авг. 2017 | No Comment | ]

Пречупва се август, на длан си разстила душата.
Заплели са гривите бели, небесни коне.
Ездачът е лятото – ласо невидимо мята
и скоро ще тръгне, без сбогом да каже поне.

Авторски страници, литература »

[28 авг. 2017 | No Comment | ]

Ала скоро до ушите на Невена стигна клюката, че синът й е залюбил Ирина. Цял ден не можа да си намери място в къщата. Излизаше на двора, шеташе, прибираше се, сядаше, ставаше. Отвътре я ядеше като паразит мисълта, че Димитър се е загледал по някакво си бедно сираче, дето няма никакъв чеиз. Отиде тя при мъжа си и седна до леглото му. Всичко му каза, та да й олекне.
– Няма лошо ма, Невено – рече той с немощен глас. – Като се обичат младите, нека се вземат.
– А бе ще се вземат! От лежане ти е изтекъл мозъкът! – нахока го тя. – Таквиз пиявици като Ирина ги има под път и над път. Знае тя, гювендията, че Димитър е чорбаджийски син и за това го е омаяла.
– Не говори тъй, Невено. Децата може наистина да се обичат.
– Знам я аз тъз обич. Заради парите и нивите е всичко туй. Ама няма да я бъде.

Авторски страници, литература »

[26 авг. 2017 | No Comment | ]

И сякаш го е казал вчера…
След век, екът ни го повтаря.
Подгонили сме някаква химера,
в която поколения догарят…