Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[19 мар. 2017 | No Comment | ]

Разбирам, участта ти е нелека,
но в пъкъла на сетния си ден,
равнявай се по птиците, човеко.
Буди се с поглед благ и озвезден.

Авторски страници, литература »

[11 мар. 2017 | No Comment | ]

Но пак изпраща ми Амур стрела.
Ще трябва пред жена да коленича.
Тя – дамата с косата е дошла
и шепне ми, че ме обича.

Авторски страници, литература »

[9 мар. 2017 | No Comment | ]

Дори не знам рождената си дата.
Не знам целунала ли ме е тя,
преди да ме остави на съдбата,
с надеждата сам пътя да вървя.

Авторски страници, литература »

[6 мар. 2017 | No Comment | ]

Като жива вода
те лекувам,
като сладост след грях
те мълча,
като късна любов
те лудувам,
като еньовско биле
горча.

Авторски страници, литература »

[5 мар. 2017 | No Comment | ]

– Между другото – изсекна се комшията – трябва да ти кажа нещо. Напоследък тука има разни лисици… Нали ме разбираш. Подушват, търсят, злобеят…
Лисици ли? Не знаех.
– Какви лисици?
– Ами как да ти кажа… От гората идат, гладни са. Една лисица чула, че продаваш имота, друга – чула-недочула, но пък го споделила като слух… А слухът е факт, ако не му се противиш. Сещаш ли се?
– Не.
Не ми беше до това. Обичах зайчето. Така и не разбрах от какво умря. Дали от глад? Чувствах се виновен.

Е-Списание, литература »

[2 мар. 2017 | No Comment | ]

Излезе от печат новата книга на Валери Иванов „ЗА 30 НАПОЛЕОНА И БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЩАСТЛИВЕЦА“. Това е литературно-критическа студия, която анализира обстойно фейлетонното творчество и личността на големия български аристократ на духа, писателя Алеко Константинов. Книгата се издава със спомоществователството на Община Пазарджик, по препоръка на Съюза на българските писатели.

Авторски страници, литература »

[24 февр. 2017 | No Comment | ]

Кольо стигна до реката и се спря. Толкова пълноводна не я помнеше никога да е била. И шумна. Звукът, който издаваше, наподобяваше далечен грохот на оръдия. „Ще вземе да прелее тази пущина при първата капка дъжд“ – помисли си той. Запали цигара. Вдъхна дълбоко и изкара дима през носа си. „К’во пък, да прелива, то и без това животът ни е като стока втора употреба. Да ни издави всичките и да се приключва“ – заключи той. Хвърли още един поглед към реката. Обърна й гръб и с бавни крачки се запъти към къщата си. В този момент падна първата капка. После я последваха и други. „Айде, пак заваля, мама му стара!“ – каза на глас Кольо. Не беше изминал и половината разстояние, когато от небето се изсипа порой. Сякаш някой изсипваше ведро с вода от горе. Кольо не се забърза, въпреки дъжда. Тази песен му беше позната. С дъжда е като с живота. В началото, докато си сух, ти прави впечетление. Тичаш да се подслониш някъде, но като те намокри, ти става все едно. Спираш да бягаш и просто си вървиш без да му обръщаш внимание. И с животът е така. В началото ти прави впечатление. Бягаш, мечтаеш, луташ се. После му свикваш.

Авторски страници, литература »

[17 февр. 2017 | No Comment | ]

Така часовниковата кула бе построена и аз много внимателно монтирах самия часовник. Пак беше неделя, една слънчева и топла неделя през май, когато улицата буквално се задръсти за откриването. Всичко бе неофициално, но хората бяха в празнично облекло, говореха шумно, смееха се и никак, ама никак не бързаха. Гледах ги и се чудех – това ли бяха хората, които до вчера се мразеха, ограбваха и срамуваха, че са българи? Това същите хора ли бяха, или някакви други? Кои бяха истинските – ония от вчера, или тия от днес? Докато се питах, наближи обяд и малко преди дванадесет, пуснах в ход часовника. Когато двете стрелки застанаха една върху друга, той запя с камбаните си. Цялата улица утихна, само чистите звуци на песента се чуваха далеч над хората, къщите и цъфналите дървета. И никой не разбра кой запя пръв, но изведнъж пролетният вятър се стъписа и притаи, защото от голямата, препълнена от хора улица, като химн се понесе към небето:
„Питат ли ме де зората… „

Авторски страници, литература »

[12 февр. 2017 | No Comment | ]

Тъмно стана навън, притаено.
Люшна немощно пламък свещта
от дъха, взел си сбогом със земното,
и притихна в дланта ми дланта,
що градила бе; щедро дарявала
ласка бащина, грижа и плод;
вместо думи, с дела осветявала
моя път към достоен живот.

Авторски страници, литература »

[11 февр. 2017 | No Comment | ]

Ще поговорим
и ще забравим
за часовника.
Историята е започнала така.
По-късно слънчеви часовници
са взели над историята
власт.

Авторски страници, литература »

[5 февр. 2017 | No Comment | ]

Но после вятър в дрехите оскъдни
навярно ча-ча-ча ще заиграе,
понеже трябва време да се сбъднем
на този зъл живот поне във края.