Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[14 Ное. 2017 | No Comment | ]

Нещо я събуди посред нощ. Стана, запали лампата. Непонятен тътен в душата й я държеше нащрек. Искаше й се да поговори с някого. Какво е това безпокойство, което я обзе? Или…
Колко време не беше го чувала? Липсваше ли й наистина? Знаеше, че е така. Нямаше обяснение защо, но знаеше, че когато чуе гласа му, нещо в нея светва и светът изглежда различен. Не искаше да си задава въпроси, не искаше да чува отговори. Не искаше да мисли. Искаше само да го чуе. Но той бе толкова далече, че се питаше ще го види ли изобщо някога.
“Ще му пиша имейл!” – заплаши сама себе си.
“Само да посмееш!” – отговори й онзи вътрешен глас, който се явява проводник на будната съвест.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[13 Ное. 2017 | No Comment | ]

Оглеждах цъфналите вишни
и ябълковия нежен цвят,
минали мои дни предишни,
с тях блажен съм и богат.

Авторски страници, литература »

[12 Ное. 2017 | No Comment | ]

Започвам всичко отначало.
За кой ли път?
Само аз и Пътят, който е пред мен.
Без никого и нищо –
остана всичко във вчерашния ден –
предателства, посредственост, лъжа.

Авторски страници, литература »

[11 Ное. 2017 | No Comment | ]

Прекрасна цел, застанала нарочно,
за да покажеш своя ловен стил.
Но – дявол да те вземе! – стреляй точно!
Раниш ли я – това не бих простил.

Jokes, Авторски страници, литература »

[10 Ное. 2017 | 6 коментара | ]

Направихме малко трикчета. Но тези трикчета бяха нужни. Нужни като слънцето и въздуха за всяка живо същество. Ето сега ние в СДС сме много повече, отколкото онези, които участвахме в жалкото правителство на онзи… Как беше… Бай Хуй. СДС е по-силен отвсякога – ние се простираме на три морета и най-силните ни организации в Столипиново, Комлука и бежанските лагери в Сирия и Нигерия го доказват. Ние имаме кадри за всяка позиция, която новата власт ще ни предостави. Защото, макар и с 4.25 % – те са длъжни да се съобразяват с нас. Ние сме автентичните, ние сме истински десните – каза мъжът с лукава усмивка и погледна надясно – там, където до синьото знаме с лъвчето гордо се бе изправил Генералът. – А мутрата, мутрата ще го съдим до дупка за всички дупки, които не можаха да запушат оттук до Варна и Добрич. 45 години магистрали и строителство – стигат!

Авторски страници, литература »

[10 Ное. 2017 | No Comment | ]

“Ох,
          шибан ден…” –
си каза охлювът,
прибирайки се вечерта
в черупката си.

Той смъкна от коремчето си стари лиги,
обви го в чисто нова лига
и каза тихичко на себе си…

Авторски страници, литература »

[9 Ное. 2017 | No Comment | ]

Ти как си, сине, в твоята чужбина,
където океанът пръски мята?
Когато ти оттука си замина
към по-добрия къшей от земята,
за гибел всичко чело е навело
и всеки миг аха-аха ще падне.
Изкукали, неуки сме на село
и пенсийката е от ден до пладне…

Авторски страници, литература »

[29 окт. 2017 | No Comment | ]

Не помнеше вкуса на любовта,
отдавна бе забравил да обича,
но често виждаше насън жена,
понесла на ръце едно момиченце…

Авторски страници, литература »

[13 окт. 2017 | No Comment | ]

Камбанният звън щом замлъкне до здрач,
от сянка с вързопче и дребни трошици,
Съдбата със здрава ръка на палач
белязва го с име „Пазител на птици“.

Авторски страници, литература »

[12 окт. 2017 | No Comment | ]

Дълбоко умислен за това кое ми липсва в живота, забързан крачех за работното си място, което се намираше в центъра на Истанбул. А тази липса в живота ми беше толкова много – трябваше да си подновя колата, гардероба, трябваше да си създам нови приятелства, които да ме издигнат с още едно стъпало над всички заобикалящи ме в него. Трябваше да си намеря и нова любовница, сегашната нещо бе много пасивна и пипкава, едно кафе не можеше да направи като хората, камо ли друго. Трябваше ми нещо по-свежо и крехко, като го вкараш в леглото си, да трепери като лист в ръцете ти, да повдига адреналина до лудост…

Авторски страници, литература »

[9 окт. 2017 | No Comment | ]

Тук дойде от небето почти
и земя край брега си хареса…
Декар взе – и веднага плати.
А морето до камък пренесе.