Home » Archive

Articles in the литература Category

Авторски страници, литература »

[22 юни 2017 | No Comment | ]

– Винаги съм искала да се возя на такъв мотор! Много ти благодаря, Тони! – и пред всички най-неочаквано ме целува. Аз, естествено, само дето не получавам инфаркт, но външно се държа и двамата се мятаме на японския звяр. Натискам стартера и двигателят изръмжава страхотно. Невена ме обгръща здраво с ръце, а гърдите й буквално ми запалват гърба. В очите на момчетата встрани блести такава завист, каквато едва ли и Том Круз е забелязвал някога у съперниците си. Давам газ и излитаме от двора на училището. По улиците на града съм пълен цар, щото с мотоциклета мога да се провирам през всякакви задръствания.
– Накъде да ходим? – обръщам се към Невена.
– Където искаш! – отвръща въодушевено тя. – Само да е извън града!

Авторски страници, литература »

[18 юни 2017 | No Comment | ]

Отиде си селото…
Каручката малка,
въздъхна и рухна
от мъка.
Дуварът изстена,
проплака чешмата,
а камбаната
гледаше няма…

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[17 юни 2017 | No Comment | ]

Тъмнината нежно ме прегърна
и прошепна тихо:
Лека нощ,
до утре
с друга светлина.

Авторски страници, литература »

[16 юни 2017 | No Comment | ]

А от следващия ден всички араби започнали да го наричат с огромно уважение Джан. Това е нещо средно от българските думи „О, Велики, Достапочтени…“ – така, както те се обръщат към своите принцове.
Замислих се. Ние нямаме принцове, херцози или барони. Имаме един шут, който се нарича лорд, и един цар, който дойде като крадец на едро, когото аз наричам Мадридският крадец. Този цар обещава, лъга и краде… и никога вече няма очи да се покаже пред народа, защото такива като мене ще го заплюят в лицето. Но имаме принцове, които чуждите очи са ги видели и разпознали, а ние сме ги захвърлили накрай света.

Авторски страници, литература »

[15 юни 2017 | No Comment | ]

Юсуф не можа повече да издържи. Мъчително и бавно си пое въздух и… изсвири късо, както винаги, когато го викаше. Но сега звукът излезе приглушен. Дори не успя да надвие шума от насъбралите се хора. Юсуф преглътна и примирено отпусна рамене.
В същи миг конят изцвили високо и продължително. Изправи се на задните си крака и отхвърли мъжете, които го водеха. Със стремителен галоп се впусна назад.
Настана огромна тишина. Даже вятърът сякаш спря. И щурците замлъкнаха. Чуваше се само тропотът на коня. Той препускаше като хала към Юсуф.
Хората наоколо изтръпнаха. Дали ще успее да спре? Може би в изблик на радост щеше да го прегази…
Но ето, че той спря така, че сякаш се сля с него…

Авторски страници, литература »

[13 юни 2017 | No Comment | ]

– Добре. Кажи защо изостави Марго?… Защо изостави мен?
– Нима забрави? – изпуснах се аз. Тя ме предразположи. Беше късно. Вече виждах назад, далеч в миналото; право към последния чин до прозореца, където те зърнах за пръв път.
Сламеноруси коси, напечени от силното слънце. Това може да са само коси на ангел. Две плитки се спускат около издълженото ти, порцеланово лице. Кукла. Скъпа играчка с два сапфира, вместо очи, и розов лист, вместо уста. Скъпа си и затова всички искат да те поздравят, да те докоснат, да поиграят с теб. Ти стана скъпа и за мен, но аз никога не посмях да те докосна.

Авторски страници, литература »

[9 юни 2017 | One Comment | ]

По стените на кръчмата се разнесе пискливият глас на тъжна гайда. Това накара всеки да сграбчи я чаша, я шише. Аз също хванах чашата, която ме повлече като тъмна, мъртва сянка след себе си…
Между мрак и цигарен дим живееше моята нежна, неосъществима мечта, забила се като нажежено желязо точно в сърцето ми, отворила дълбока рана, която би побрала почти целия свят. Слушах гайдата и ми се искаше да поплача и аз заедно с нея, та да чуят болката ми и мало, и голямо. Да поплача, та дано ми олекне на тези уморени сиромашки плещи.

Авторски страници, литература »

[2 юни 2017 | No Comment | ]

Четниците в колона по трима вече се отдалечаваха от брега.
Отстрани на колоната вървеше Ботев.
Капитан Енглендер го виждаше през бинокъла като силует, който крачи срещу Слънцето, възкачва се по някакъв хълм, сякаш е сам, а не е част от четата.
Капитан Енглендер гледаше как Ботев крачи по нагорнището и българинът изведнъж му заприлича на Исус Христос, с окървавен венец на главата си.

Авторски страници, литература »

[2 юни 2017 | No Comment | ]

Когато дните неусетно стават нощи,
а залезите в изгреви преливат.
Когато целият ти свят е въртележка,
в която мигове и дни се сливат.

Авторски страници, българи зад граница, литература »

[27 май 2017 | No Comment | ]

Но в оня ден разбрах, че за завърната и аз не ставам. Също като Бяса. Щото нито гледам в 21-вия им век на тия, сегашните, нито им вярвам на реализмите, че миналото било мъртво. Понеже, човек по задание Свише се ражда, за да бъде велик. Стига само да си позволи да усеща предците. И царете, и просяците. Пък ако му се смилят над молитвите и буквоносци – книжовници, духът му пониква в Слово. Докато не изтлее плътта и някой друг не поиска да се прероди в негово продължение…
Доста цигари изпуших на цимента пред църквата тогава, докато си ги мислех тия работи. А завърнатите наоколо само влизаха и излизаха от храма. Завърнатите се движат само в кръг. Щото са опнали душите си на къса сиджимка. И пускат парчета сандвичи по земята. За питомните котки. Божем, на тях самите подобни…

Авторски страници, литература »

[21 май 2017 | No Comment | ]

Някога празнувах на 3 юни, по стар стил, заедно със стара майка. На нея съм кръстена и името ми значи светлина. Всичките ми празници със стара майка са се сляли в един светъл и слънчев спомен. Приготовлението започваше от ранни зори. Най-важното беше да се изпече хляб и къщата да ухае. Докато месеше тестото, баба тихо си пееше, за да не ни събуди. На този ден идваха много роднини и близки да ни честитят. То и така се казваше: “Отиваме на честито”. Специално се правеше домашна, бисквитена торта: ред обикновени бисквити, ред млечен крем с дъх на малина и отгоре обилно поръсена със счукани орехи. Тогава имаше продукти и възможности само за нея. Нищо и никаква торта, а събираше цялата рода и децата от нашата улица!