Home » Archive

Articles in the история Category

Авторски страници, българи зад граница, история »

[15 май 2018 | No Comment | ]

И следват логическите изводи.
Първо, ако отдаването на почит и поставяне на паметна плоча с имената на жертвите е „незаконно“, законно ли е избиването на безпомощни старци и деца на територията на друга държава? И второ, ако поставянето на паметна плоча на невинните жертви е незаконно и наказуемо, то дали е законно и допустимо и след 101 година да се заличава паметта на жертвите?
Ето това е моралната дилема на съвременните сръбски управници, на която те нямат отговор и веднага вадят „най-силния“ си аргумент – че не била спазена процедурата за поставяне на паметни знаци!? Забележете, става дума за процедура само в случай, когато жертвите са българи, а убийците сърби! Защото в обратния случай процедурата е ясна и няма никакъв проблем.

Избрано, история, литература »

[14 май 2018 | No Comment | ]

Наскоро след деветосептемврийския преврат във в. „Работническо дело“ се появява статия срещу литературния критик. Неин автор е Д. Б. Митов. Той е издавал шестнайсет години в. „Литературен глас“ и не може да преглътне мнението на Бадев, че литературната група около седмичника с писанията си ще остане като „свидетелство за литературния разврат“ на своето време; че вестникът „крета като боклукчийска кола, за да събира де що намери литературен измет“. Статията е пълна с политически квалификации – обикнатия стил на комунистите и на ляво ориентираната интелигенция. Събират се приятели на чашка и шумно поздравяват автора, задето е „натрил носа“ на този „великобългарски шовинист“. Сред тях седял и Лев Главинчев. Слушал, усмихвал се, механично късал лист хартия и накрая рекъл: „Ах, да! Статията е тъкмо на място, но срещу един мъртвец“. Присъстващите смутено се умълчали. Не се съмнявали, че Главинчев знае какво говори. Защото на 20 септември 1944 г. именно бандата на Лев Главинчев арестува Йордан Бадев. Казват, че преди да го убие, Главинчев го е измъчвал садистично. На 4 април 1945 г. Шести състав на т.нар. народен съд го осъжда post mortem на смърт, заедно с Данаил Крапчев и Райко Алексиев, за да конфискува цялото им имущество и да придаде някакъв вид на законност на саморазправата, отнела в рамките на около тридесет дни живота на над 30 хиляди българи.

Избрано, история »

[11 май 2018 | One Comment | ]

Възможно ли е това да е образът на Св. Кирил?
Аргументите за това са, че образът съответства на писмените свидетелства за изобразяване на лика на Св. Кирил над гроба му, намира се отдясно на олтара и под него се забелязват следи от закрепването на мраморен саркофази. Другият гроб, където до днес се почита Св. Кирил, е тухлен, намира се отляво на олтара и много вероятно в него да са се покояли мощите на Св. Климент – Сан Клементе. Въпросът е какво са разбирали по онова време хронистите и съвременниците за израза “отдясно на олтара”. Би трябвало да се приеме, че човек трябва да застане с лице към олтара, а не с гръб.

Избрано, история »

[1 май 2018 | No Comment | ]

Зараждането на празника ни отвежда в края на 19-ти век, далеч далеч от Европа – в САЩ. Именно в капиталистическа Америка през този период работниците се борят за намаляване на работния ден и цялостно подобряване на условията на труд. Създаването на профсъюзните улеснява организацията на хората и упражняването на натиск върху политическия елит и постепенно става ясно, че нещата рано или късно ще се променят.

Авторски страници, история »

[19 апр. 2018 | No Comment | ]

Н. Пр. Закия Ел Мидауи се обърна със специална реч към домакините, гостите и първите посетители на изложбата. Посланикът на Мароко благодари лично на директора на НМО Мая Карагьозова за това, че музеят подкрепя изявата на екипа „Руните говорят“, и изрази надежда, че „посетителите ще могат да видят нещо ново и различно, неизвестни и неочаквани факти за българската история, и ще открият, че мароканската култура, особено нейните древни берберски аспекти, и българската имат много общи черти, и споделят едни и същи корени.“

Авторски страници, история »

[5 апр. 2018 | No Comment | ]

Фотоизложба „Неразказаната приказка за българската история“, организирана от Екип 2 „Руните говорят“, ще събере депутати и кметове в Националния музей на образованието в Габрово, на 18 април 2018 г., от 17 ч. местно време. Специален гост на събитието ще бъде Милена Дамянова, председател на Комисията по култура и образование, както и областният управител на Габрово – Невена Петкова, кметът на Габрово – Таня Христова, кметът на Трявна – Дончо Захариев и кметът на Плачковци – Борислав Борисов. Това съобщи директорът на музея – г-жа Мая Карагьозова. Темата за „Неразказаната приказка за българската история“ дава началото и на нова музейна рубрика под същия надслов.

Избрано, история »

[1 апр. 2018 | No Comment | ]

Като разглеждах богато украсената със злато и скъпоценни камъни поставка, в която е вградена част от черепа на Христовия Предтеча, забелязах надпис на кирилица, направен при самото изработване на златната плоча. Този надпис беше на старобългарски език и за моя изненада беше възможно да се разчете.
Той гласеше: “Мощи Върховнаго Първоапостола Петъра
Изкова его Йоан Нягой Воевод“
Текстът беше коректно преведен и на английски отстрани в обяснителните бележки до снимката. И все пак заглавието, което стоеше невъзмутимо най-отгоре, посочваше, че това са мощи на Св. Йоан Кръстител.

Авторски страници, история »

[15 мар. 2018 | No Comment | ]

„Българското народно събрание с радост изслуша приятната вест за сключването на благотворен мир между съюза на Централните сили и братска Украйна. Бурните ръкопляскания на всички народни представители бяха израз на сърдечен възторг. Натоварен съм от народното представителство с приятната мисия да поздравя достойните представители на новата държава Украйна, да пожелая на тази братска страна бързо успокоение за благото на народа ви. Дано сключеният мир да бъде началото на края на ужасната Световна война.
Председател д-р Вачов“

Избрано, история »

[4 февр. 2018 | No Comment | ]

Макар че „Наредбата закон за защита на народната власт“ се появява на 17 март 1945 г., т.нар. народни съдилища действат на територията на Царството от 19 декември 1944 г., а присъдите са прочетени от Първи състав на т.нар. народен съд в Аулата на Софийския университет; уникалното в тази масова „политическа саморазправа“ с българската нация са следните две обстоятелства, които не се срещат в нито един от „вълновата амплитуда“ на подобни съдебни процеси, проведени обаче след 9 май 1945 г. като например в ех-Югославия, Германия, Япония, Франция, Италия и т.н.: 1/ издадените присъди от т.нар. народен съд не могат да бъдат обжалвани, т.е. те се привеждат в изпълнение незабавно; 2/ съдят се вече починали лица, умъртвени по време на „масовата вакханалия“ в държавата ни, а именно: от 9.09.1944 до 10.10.1945 г.
Освен осъдените на смърт 27301 лица от съставите на т.нар. народен съд, под внимание трябва да се вземе и фактът, че семействата на осъдените също подлежат на съответните репресии – най-често това са изселванията (от градовете семействата са изселвани в села, най-вече в Източна Добруджа, където живеят в „землянки“; на наследниците на осъдените лица се забранява достъп до образование, най-вече – висше (през м.м. февруари и март 1949 г. в българското висше образование се провежда „чистка“ във всички специалности и студентите, чиито произход е „фашистки“, се отстраняват за едва ли не „вечни времена“ от правото да се образоват по-нататък…

Авторски страници, история »

[27 ян. 2018 | No Comment | ]

Днес все още политкоректната българска историография смята, че краят на Второто българско царство настъпва с превземането през 1396 г. на престолнината на цар Иван Страцимир. Факт е обаче, че част от българските земи остават под контрола на неговия син цар Константин II Асен (1397 – 1422), който също се възприема като цар на Видинското царство. Щат – не щат, историците все повече възприемат този факт.

Избрано, история, политика »

[13 Дек. 2017 | No Comment | ]

Внимателният прочит на чл. 40 и 41 на Лозанския договор обаче показва, че в него се говори за правото на малцинствата „да използват собствения си език“ и, че „в началните училища обучението на децата трябва да се осъществява… посредством техния собствен език“. Там никъде не се визира турския език. Разликата между собствен, т.е. майчин език, и турски, е очевидна, но Гърция, Турция, а по непонятни причини и България, си затварят очите пред този факт.