Когато за първи път вижда постройката, Иречек мисли, че в парламента има изложба на добитък.
На 10 ноември 1879 г. той записва в дневника си: “Влязох в една улица, в която наляво се издига голяма дървена сграда, каквито се строят у нас за изложба на добитък, цяла с малки знамена.”
Байрачетата ориентират чужденеца. “Това ще да е навярно Народното събрание”, правилно отбелязва той. Скоро обаче Иречек разбира, че не е бил далеч от първото си впечатление. Зложелатели на нашия парламентаризъм му доверяват, че в камарата се въдят кокошки. През деня пернатите щъкали около Народното събрание, а през нощта слугите ги вкарвали в заседателната зала. Така хем дремели под покрив, хем апаши не можели да им посегнат.

Видеозапис от предаването “Преди обед” на Би Ти Ви, 15.11.2012 г.
Автор: Ирена Григорова

Членовете на Културно-историческо дружество “Будител” – гр. Батак и родолюбиви българи от други краища на страната са написали и излизат пред българската общественост и институциите с Декларация, отнасяща се за черквата-костница и музей “Св. Неделя” в Батак. В нея те изразяват своите опасения, че паметта за въстаналите батачани и тяхната саможертва може да бъде подменена, и то чрез новонаписани текстове на православни жития и молитви.
В декларацията се настоява: “Да се възстанови начинът на ползване и статута на историческата църква-костница и музей „Св. Неделя“, утвърден от Министерство на културата. Църква-костница да остане музей или, както я нарекоха батачани, „Възторжен паметник на Свободата“, за да възпитава у нацията ни родолюбиви чувства и национална гордост, без разлика на вяра и убеждения, в изпълнение заветите на Левски”.

По решение на САЩ, Великобритания и СССР, територията на Полша бе намалена с 80 000 кв.км, а страната бе “пренесена” на 600 км от мястото, белязано през 1000-летната й история от десетки хиляди исторически атрефакти.
Такава “операция” досега в историята не е преживял нито един европейски
народ.

На този ден през 1945 г. е подписана безусловната капитулация на хитлеристка Германия – завършва Втората световна война. Поради това 9-ти май е обявен и се празнува като Ден на победата.
На 9-ти май 1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман призовава Франция, Германия и други европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана като “първа реална стъпка към създаването на европейската федерация”. Това предложение, наречено Декларацията на Шуман, се приема за началото на пътя по създаването на Европейската общност и на Европейския съюз. По-късно 9-ти май е обявен и за ден на Обединена Европа.

Навярно мнозина, минавайки покрай изкопните работи за строежа на метростанция „Сердика II“, са се запитвали какво, освен строителна площадка, се разкрива пред погледите им. Не са малко тези, които са наясно, че някъде там би следвало да се намират останки от антична Сердика. Предположението е съвършено точно – далеч преди строежа на новия градски център през 50-те години на XX век се знае, че под тази част на града лежат руини на селище с история от близо две хилядолетия.

Историята на честването на Празника на труда 1-ви май се свързва с работническото движение през XIX век и работническите протести за зачитане на елементарни социални права. Началото се поставя на 1-ви май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат мащабна национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден.
Първи май започва да се чества като Ден на труда и работническата солидарност от 1904 г., но неговото начало е свързано с бунта на площад “Хеймаркет” в Чикаго на 1 май 1886 г., където се събират 65 хиляди стачкуващи работници, и където са ранени 200 и убити няколко от тях.

Книгата „Лятото на 1913 г. – документирани свидетелства за геноцида над българите” от поредицата „Спасената история” на издателство „Изток-Запад” вече е на книжния пазар.

Държавната агенция “Архиви” откри нов сайт за полицейските досиета на известни личности от периода преди 1944 г.
До този момент са публикувани досиетата на 26 известни личности, сред които Тодор Живков, Вълко Червенков, Трайчо Костов, Георги Михов Димитров и интелектуалци като Никола Вапцаров, Йосиф Хербст и Младен Исаев.
Те може да бъдат видени на адрес Archives.bg/PoliceFiles.

Франческо Гаулино – агент “Пикадили” и агентите на ДС трябва да отговарят за престъплението си – убийството на писателя Георги Марков. Дори днес опитите за прикриване на истината за това убийство не престават…
Видеозапис от предаването “На Светло с Люба Кулезич” по НТВ, в което участва Димитър Бочев, приятел на Георги Марков, и германският режисьор Клаус Дексел, автор на филма “Накаран да замлъкне” за убийството на Марков.