Home » Archive

Articles in the история Category

Избрано, история »

[13 окт. 2017 | No Comment | ]

Хайде сега, представете си я: XIX-ти век. Тя – жена, девойка, 20-годишна. Възпитана в патриархално семейство в градче на Османската империя, баща – свещеник. На площада, яхнала кон, препасана със сабя и револвер. Развява знаме. В името на бунта, в името на свободата. Колко други го направиха? Историята на това въстание показва, че даже и мъжете са били твърде малко.
Представете си я пак, месец след погрома на въстанието – бита, изнасилвана, развеждана гола по пловдивските улици, замеряна с камъни, умираща от глад, захвърлена в пазарджишкия затвор. И разпитите: „Ти ли си българската княгиня? Ти ли уши знамето?“. И отговорите: „Аз съм българска учителка. Аз уших знамето. Аз го носих. Защото народът искаше така“…20-годишна, жена, християнка, израснала в патриархалното семейство на свещеника от малкото градче в голямата изостанала Османска империя.

Избрано, история, политика »

[27 сеп. 2017 | No Comment | ]

На 6 ноември 1944 година министърът на вътрешните работи Антон Югов издава Заповед №3123. С нея се “премахват изискванията за образователен и служебен ценз” за практически всички ръководни длъжности в системата на МВР.
Документът влиза в сила със задна дата – от 9 септември 1944 година. Защото още в първите часове на новата власт в министерството са уволнени повече от 30 000 души, а на тяхно място са назначени служители, които не са непременно образовани, но пък са лоялни към ОФ. Така заповедта на Югов де факто узаконява липсата на грамотност и подмяната на професионална подготовка с политическа лоялност. Но тази наредба не успява да се справи с по-тежката задача: да осигури такава смяна на състава, която да е поне количествено равностойна. През първите две години комунизъм МВР не успява да запълни нито щата на традиционната полиция, вече преименувана на “милиция”, нито щата на Държавна сигурност. Междувременно годишните бюджети на правителството предвиждат за тази институция все по-обемен щат, а това насърчава още по-произволния прием на още по-необразовани служители. Очакванията, че стихийният набор на хора с времето ще отстъпи място на по-обмислена селекция, така и не се оправдават.

Авторски страници, история »

[29 авг. 2017 | No Comment | ]

За балканските народи отоманското владичество е връщане назад в развитието. На Балканите кипи търговия, идват венецианци и генуезци, има богата книжовна дейност (Търновската школа) с елементи на ренесанс. Всичко това е унищожено. В първите години на владичеството съществува и робската институция, като българите са продавани като роби на специализираните пазари. След това те са закрепостени към земята, която е собственост на султана, и са принудени да дават ангария. За кръвния данък да не говоря. Но отнемането от семейството на първородното мъжко дете е варварство, за мен равносилно на поробване. Въобще, неравноправието в Отоманската империя е прекратено едва през 1856 г. с подписването от султана на Хатихумаюна, който премахва изтезанията, дава и гарантира равни граждански права на христяните спрямо мюсюлманите в империята. Та след като до този период имаме официално господстващ елемент, то подтиснатите народи имат пълното основание да се разглеждат като поробени, лишени или с ограничени права.

Авторски страници, история, политика »

[21 авг. 2017 | No Comment | ]

Каква ли е поуката?
– Дали, че не бива да чакаш 20 години, за да ти дойде акълът, защото ще платиш скъпо?
– Дали, че ако Пражката пролет се беше наложила през 1968 г., съветският комунизъм щеше да се срути тогава?
– Дали, че грешката не е през 1968-ма или двадесет години по-късно, а през 1917-та, когато германското разузнаване осигурява пломбиран влак за авантюриста Илич, емигрирал в Швейцария, дава му пари и го пуска във вражеска Русия, за да вдига революция в тила?
– Дали бедата не е свързана с погрешната политика през 1917 г. на самата Русия?

Избрано, история »

[14 авг. 2017 | No Comment | ]

Така, точно преди шейсет години започна историята на Битолския надпис на българския цар Иван Владислав, един автентичен исторически артефакт, чиято съдба е да се превърне в едно от основните безспорни доказателства за българския характер на цар Самуиловото царство и на семейството на големия владетел, водил успешни битки срещу Византия, но умрял през 1014 година при вида на ослепените си войници. А, разказана от 84-годишния Панде Евтимов, историята на камъка продължава. Той тайно носи лентата със снимките в българското посолство в Белград, оттам тя тръгва към София, но чак след три години – през октомври 1959 година, тя е публикувана. Но не в научната периодика, а в литературната – в списание „Пламък”. Такива са времената – Белград и Москва се сдобряват, София мълчи за българските старини в Македония, която е в състава на Югославия.

Авторски страници, Е-Списание, история »

[19 юли 2017 | 4 коментара | ]

Напразно учените търсят да открият липсващата „тъмна материя“, оценявана няколко порядъка над известната маса на видимата Вселена. Тя просто не съществува. Или казано направо – не е материя, а е енергия. При това енергия, несравнима с нищо известно до момента в материалния свят.
В този аспект не е изключено и теорията за т.нар. „черни дупки“ да претърпи тотална промяна. Фактът на разполагането им в центровете на галактиките може да се окаже звеното, свързващо преобладаващата енергийна Вселена с поражданата от нея материална Вселена.

Избрано, история »

[11 юли 2017 | No Comment | ]

Интервю на Биляна Иванова с проф. Пламен Павлов за Агенция „Фокус“, за книгата му „Левски – другото име на свободата“, за това какви са били стремежите на Апостола и какъв трябва да бъде съвременният прочит на идеите му.

Авторски страници, история, политика »

[26 май 2017 | No Comment | ]

Завършвайки това свое изказване, от името на нашия Граждански комитет, тук, на тази кръгла маса, и в памет на българите, избити преди сто години, не българизираните сърби – искам да призова най-напред нашите колеги, историците в София, Българската академия на науките, Института за исторически изследвания, да излязат със свое становище не само по този сборник, пълен с фалшификации, но и изобщо за всичките фалшификации, на които сме свидетели през последните десет години, не повече. Десет години. Предстои стогодишнината от Ньойския договор, сто години от края на Първата световна война. Ще бъдем свидетели на лавина от сръбски фалшификации. Ако българските учени не реагират адекватно, не привлекат международната общественост, аз мисля, че този процес ще продължи лавинообразно.
Вторият отсъстващ. Българската православна църква, с наш призив, ако тя досега не се е сетила, а очевидно не се е сетила – има пълното право да реагира срещу Светия синод на Сръбската патриаршия, за всичките тези фалшификации, които се сипят по неин адрес. Защото съвременната Българска патриаршия, възстановена 1953 г., след 560-годишно прекъсване, е всъщност наследница на същата тази Българска екзархия.

Избрано, история »

[24 май 2017 | No Comment | ]

Както се уверяваме – съществуват планини от информация за писменост у траките, и то още преди Троянската война. Обърнете внимание – за Орфей и Лин дори се твърди, че са създатели на азбуката. Плиний пък определя пеласгите като разпространители на азбуката в Лациум – областта, в която е разположен Рим.
По необясними причини, учените, твърдящи, че траките са безписмени, пренебрегват свидетелствата на Алкидамант, Алексис, Аполодор, Диодор Сицилийски, Дионисий Скитобрахион, Еврипид, Зенобий, Павзаний, Платон, Плиний Стари, Страбон, Тацит.

Авторски страници, история »

[15 май 2017 | No Comment | ]

Ето това са авторите, даващи информация, от която нашите учени бягат като дявол от тамян:
1. Алкидамант
2. Алексис
3. Аполодор
4. Еврипид
5. Диодор Сицилийски
6. Диониний Милетски
7. Дионисий Скитобрахион
8. Зенобий
9. Корнелий Тацит
10. Платон
11. Плиний Стари
12. Страбон

Авторски страници, история, политика »

[9 май 2017 | No Comment | ]

ДЕКЛАРАЦИЯТА на РОБЕР ШУМАН
9 май 1950 г.
Ке д’Орсе (Френското Министерство на външните работи)