www.EuroChicago.com - The Bulgarian Media Portal in Chicago » Авторски страници

Стефан Личев: ЗНС винаги е защитавал равните права на всички български граждани

Eurochicago.com — Thu, 29 Jul 2010 06:01:52 +0000

Редовните читатели на www.Eurochicago.com знаят, че преди почти 2 седмици се се обърнахме към българските партии с 5 еднакви въпроса. Вече Ви запознахме с позициите на политическите партии: ВМРО , „Движение Гергьовден“, НДСВ, “Зелените“ и „Другата България“ (линк). Вчера обявихме, че изчакваме всички парламентарни партии да ни изплатят отговорите си и временно прекратяваме публикациите. Съвсем скоро след това получихме мнение по темата от Стефан Личев, председател на ПП „Земеделски народен съюз“. Считаме, че становището на г-н Личев заслужава внимание и го публикуваме.

Стефан Личев: Земеделският съюз винаги е защитавал равните права на всички български граждани, независимо от техния етнос, религия и местоживеене

В момента се подготвя ново изборно законодателство – изборен кодекс. Българите живеещи в чужбина от години настояват за възможността да избират народни представители, еднакво със сънародниците си в страната – право, което се гарантира и от член 26.(1) на Конституцията. Подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32-ри многомандатен избирателен район „чужбина“, както в районите в страната?

Българите в чужбина имат основание да търсят и свое представителство в българския парламент, тъй като са равноправни граждани на РБългария.
Тук изниква въпросът, който се поставя от националистическите организации в България: по този начин щяло да се увеличи броят на депутатите турци с българско гражданство?!
Въпросът може да бъде решен, така че да има равнопоставеност на всички български граждани по света, като се направи един многомандатен избирателен район или се осигури възможността да се избира един депутат от българите, живеещи зад граница в страни-членки на Европейския съюз, и депутат от континента Америка, където живеят най-много българи.
Не смятам за основателен страха, че така в Турция ще бъдат избирани само турци, тъй като тези турски граждани, с български произход и българско гражданство, гласуват и в момента и помагат да се изберат за депутати 2-3 членове на ДПС в България. Дали те ще гласуват за членове на ДПС, живеещи в България, или в Турция, броят ще бъде един и същ. Това не е основание да се лишават от конституционни права нашите братя и сестри, които живеят в чужбина. Това е недопустимо.
Земеделски народен съюз и общо земеделското движение, като е една традиционна 110-годишна организация, винаги е защитавала равните права на българите и българските граждани, независимо от техните етнос и религия или от това, къде живеят по света.

Подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина, подобно на други европейски държави (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония и пр.)?

Категорично подкрепяме гласуването по интернет – в страната и в чужбина. Считаме, че това е една възможност, която все повече ще се налага и ще се утвърди като основен начин за гласуване в бъдеще.

На последните парламентарни избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарасна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства?

Забраната на възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатически представителства отново е проява на някаква дискриминация на отделен етнос. Ясно се вижда, че досега тя не ограничава турския етнос, напротив, повече го мобилизира да гласува и да сме свидетели наистина на етнически вот.
Смятам, че националистическите идеи от 20-години на ХХ век, които катастрофираха по време на Втората световна война, не трябва да бъдат водещи през ХХІ век. Във време, когато светът е много по-мобилен, подобни забрани звучат твърде ретроградно.
Такава е била позиция на Земеделския съюз през всичките година на неговото съществуване.

Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда (чл. 17) създаването на Национален съвет за българите в чужбина, състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница и имащ законодателна инициатива. 10 години и 4 правителства по-късно, Националният Съвет така и не е сформиран. Не са създадени и консултативните обществени съвети към дипломатическите представителства на страната, предвидени в същия закон (чл. 5 ал.3). Каква е Вашата позиция? Kаква трябва да бъде държавната политика към българите, живеещи извън страната?

Буди недоумение и съжаление фактът, че толкова години след промяната все още не е създаден Национален съвет за българите в чужбина. Като че ли 10 ноември още не е дошъл в отношението на българската държава към сънародниците, живеещи в чужбина. Всичко продължава да се мери с мерките от комунистическото ни минало. Факт е, че всички, които досега са се занимавали и се занимават с въпросите на българите в чужбина, са агенти на ДС и имат принадлежност към ДС. Това важи в голяма степен и за лидерите на т.нар. националисти. Сегашният ресорен министър е ярко доказателство за това.
Очевидно българската държава още не се е отърсила от своето комунистическо минало и може би българите в чужбина трябва да бъдат много по-настоятелни, за да могат наистина да се преборят за една официална структура в българската държава, която истински да ги защитава, а не повече да ги плаши, както беше в миналото. Земеделски народен съюз категорично застава на страната на нашите сънародници, живеещи зад граница.

Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани, непритежаващи българско гражданство, могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията “За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство”?

Пасивното избирателно право е свързано с една малко по-тежка процедура с промяна на Конституцията. Този въпрос може да се реши със свикването на Велико народно събрание, което не е актуално или наложително сега, но би трябвало да се проведе сериозна дискусия по този въпрос.

Ще добавите ли нещо по темата свързано с Вашата партия?

Земеделският съюз винаги е подкрепял българите, живеещи в чужбина. Като се започне от преврата през 1923 година и особено след установяването на комунистическата диктатура в България, изключително голям е броят на земеделците-емигранти. Те са създавали емигрантски дружества по целия свят. Тук само ще припомним създадената главно от земеделци рота в НАТО. На 20 октомври 1951 г., със заповед № 53 на началника на Главната квартира на Американските въоръжени сили в Западна Германия, се сформира Българска национална доброволческа рота 4093 с постоянно местоположение в американския гарнизон в гр. Гемерсхайм, Германия. Вдъхновител на идеята е председателят на Българския национален комитет д-р Георги М. Димитров, главен секретар на БЗНС в изгнание. Военната единица е организирана по образец на американската пехотна рота в състав 200 войници-български доброволци, в четири взвода. Командири на ротата последователно са: лейтенант Стефан Бойдев, капитан Борислав Байчев и капитан Димитър Кръстев. Българската рота в НАТО изпълнява охранителни функции до разформироването й на 20 юни 1964 г. В своята прощална реч д-р Г.М. Димитров каза: „Независимо дали ние сме във военни униформи, или цивилно облекло, ние всички до един оставаме войници на свободата и независимостта!“
Българите-емигранти са ни особено близки, независимо от причините за тяхното напускане на страната ни – политически, икономически или др. Ще се радваме, ако можем да им помогнем и в наши дни, за да могат те да бъдат мотивирани да поддържат жива връзката си с Родината: България е безспорно една прекрасна страна, в която може да се живее не по-малко достойно, отколкото в другите развити демокрации по света.

———————————-
Б.Р. Очаквайте в понеделник 02.08.2010 следващата ни публикация (линк). Още материали по темата за гласуването на българите зад граница ще намерите в нашия обзор (линк).

Б.Томалевски: Стига разединение, нека работим заедно за интересите на българите зад граница

Eurochicago.com — Tue, 27 Jul 2010 03:20:36 +0000

Отговорите на председателя на ПП „Другата България” Божидар Томалевски

Ние, от ПП „Другата България”, сме депозирали нашите предложения в Народното събрание на вниманието на г-жа Искра Фидосова. Ние предлагаме окрупняване на районите, а именно 21 многомандатни избирателни района. От тях последният – 21-ият да е район, в който да се събират гласовете от чужбина. Тази практика се прилага успешно в Италия.
Обособяването на самостоятелен избирателен район от чужбина не е нова идея. Още през 2001 г. аз лично връчих предложения за осигуряване на повече възможности за гласуване на българите зад граница на тогавашния министър-председател на Република България.
Вярвам, че ще се съгласите с мен, че обособяването на такъв район с гласовете от чужбина е изключително важно. Ето, например в Чикаго живеят над 100 000 българи и вероятно половината от тях са с избирателни права. Докато в България в райони като Лом, Монтана, Видин, взети заедно, не могат да съберат и 5000 гласа и на практика, депутатит от тези райони влизат в Народното събрание с по 2000 гласа. Това в никакъв случай не отразява желанието на гласуващите и техния избор.

Разбира се, че подкрепяме алтернативни начини за гласуване. ПП „Другата България” е предложила освен електронното гласуване, също така и гласуване по пощата, както и гласуване в едноседмичен срок преди изборите по строго определен начин. Предложихме и премахването на издаването на удостоверния за гласуване на друго място, което ще ограничи сериозно търговията с гласове.
Ще припомня за практиките в електронното гласуване в Естония. Аз взех участие в конференция за изборното законодателство в края месец май. Гост на форума беше експертът от Естония, г-н Ееро Еленурм, който е представител на фирма с ноу-хау в областта на електронното гласуване. По-късно през деня имах работна среща с него и стана ясно, че можем да си сътрудничим много успешно. Той поясни, че електронното гласуване в Естония става с техните лични карти, които имат чип. За жалост в България новите документи за самоличност са само с биометрични данни. Освен това, г-н Еленурм сподели, че кодът за достъп при електроното гласуване е обвързан с данни от банков код, което е допълнителна гаранция този код да не се предоставя на трети лица, за да гласуват.

На последните парламентрани избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарастна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства?

Ние, от ПП „Другата България” сме против такава забрана. Преди 2 седмици имах среща с министъра без портфейл Божидар Димитров и с Искра Фидосова и се обеднихме около предложенията, че гласуването може да става и в български центрове извън посолствата и консулствата, в българските църкви по места, в неделните училища, в клубовете. Необходимо е, обаче, българската държава да осигури представители, които да следят и съблюдават изборния процес.

Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда създаването на Национален Съвет за Българите в Чужбина състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница. 10 години и 4 правителства по-късно, Националния Съвет така и не е сформиран. Каква е вашата позиция? Kаква трябва да бъде държавната политика към българската диаспора?

На този въпрос ще отговоря така. Много по-важно е да има изобщо държавна политика към българската диаспора. Това наложи и създаването на „Другата България” като партия на българските емигранти. Обособяването на институцията на министър Божидар Димитров също е крачка в правилната посока, но далеч не е достатъчна. Необходимо е разработването на цялостна стратегия за българите зад граница, които са близо 3.5 млн. наши съграждани.
Ние, от ПП „Другата България”, имаме своите обяснения защо този Национален съвет за българите в чужбина не е конструиран все още. И със сигурност е важно да се обособи такъв съвет. Нашето мнение е, че това трябва да е своеобразна доброволна организация, в която участие да вземат, ако искате 9 или 12 човека, броят зависи от допълнителни проучвания. Но тези хора, които ще бъдат част от този Съвет да бъдат лидери на мнения сред българите, уважавани и активни хора, които работят години наред за българската кауза. Сещам за се за проф. Желев, почетният консул на България в Шотландия. Членовете на този съвет трябва да събират и консолидират около себе си хората, да генерират идеи и да постигат резултати. От това имат нужда българските емигранти.

Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията “За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство”?

Категорично мога да заявя, че съм крайно удовлетворен, че най-накрая този въпрос започна още по-масово да се артикулира в публичното и медийно пространство. Почти навсякъде по света емигрантите имат свое парламентарно представителство. Само в България, тези рестрикции са все още налице.
Ние инициирахме петиция до Омбудсмана на Република България г-н Гиньо Ганев във връзка с премахването на чл. 65 (1) от Конституцията. Проведохме и редица срещи с министър Божидар Димитров, с г-жа Искра Фидосова. Виждаме, че има подкрепа за решаването на този въпрос. От г-жа Фидосова получихме уверение, че има политическа воля за конституционни промени, за които не е необходимо свикването на Велико Народно събрание.
Разчитаме на политическа и парламентарна подкрепа, за да се случат тези промени. Инак подобни рестрикции не са в унисон с основни европейски документи като Лисабонския договор, Европейската харта за правата на човека, Европейската харта за гражданство, Директивата за свободно движение на хора.
Направили сме необходимите стъпки, поддържаме постоянни контакти и вярваме, че това е правилната посока. Ето, дори вчера предоставихме на вниманието на г-жа Фидосова справка –анализ, изработена от експертен екип на ПП „Другата България” във връзка с броя и числеността на българите по света.
Ние сме поставили на масата на преговорите нашите предложения. Разчитаме политическите централи да надмогнат партийното си его и да си сътрудничим, защото 3.5 млн. българи зад граница имат право на своя глас и свободно участие в избори, ако желаят. Крайно време е да живеем по демократични правила и да спрем да се делим на българи тук или българи там. Ние сме българи навсякъде по света.

———————————-
Б.Р. Очаквайте утре следващата ни публикация (линк). Още материали по темата за гласуването на българите зад граница ще намерите в нашия обзор (линк).

ПП „Зелените“: Елекронното гласуване няма алтернатива в бъдеще

Eurochicago.com — Mon, 26 Jul 2010 03:09:21 +0000

По данни на официалните иниституции, в чужбина живеят между 3 и 4 милиона българи, от които над 1 милион са напуснали страната след 1989 г. По повод на предстоящото изработване на нов Изборен Кодекс, който ще е от важно значение за нашата диаспора, www.Eurochicago.com се обърна към различни български партии с 5 еднакви въпроса. Вече ви запознахме с отговорите на ВМРО, „Движение Гергьовден“ и НДСВ (линк). Днес ви предлагаме становището на ПП“Зелените“. И докато в началото ние звъняхме в партийните централи за мнение, то сега на нас ни се обаждат да публикуваме отговорите им. Това подсказва, че тези, които са извън парламента оценяват важността на повдигнатите въпроси. Очакваме същото разбиране и от политическите сили в НС – те всички се съгласиха да ни отговорят, но някои все още не са го направили. Надяваме се, това закъснение, не е с цел да копират идеите на опонентите си, макар и вероятно няма нищо лошо ако накрая новият модерен Изборен кодекс бъде приет единодушно.

Отговорите на ПП „Зелените“

За ЗЕЛЕНИТЕ необходимоста да се обособи отделен или отделни райони, избраните в които да представляват интересите на българите в чужбина е повече от наложителна. В тази връзка, според нас , е необходимо да се въведе предварителна регистрация за участие в изборите (всеки български гражданин да заяви желанието си да гласува и къде да стане това), след което и на базата на получените заявени намерения да се формират избирателните райони, съобразно количеството и местоположението на заявилите участие. Естествено, както и в останалите избирателни райони ще са възможни регистрациите на независими кандидати и листи, с други думи, ще е в сила законодателството валидно за всички избирателни райони.

Принципната позиция на ПП ЗЕЛЕНИТЕ е за въвеждането на електронното гласуване като възможност, като това касае както гласуването по интернет, так и гласуването със специализирани устройства, работещи с документите за самоличност на българските граждани. Необходимо е прецизно законодателство в тази посока, гарантиращо сигурноста и тайната на вота. Ние сме убедени, че този вид гласуване няма алтернатива в бъдеще.

След въвеждане на предварителна регистрация, разкриването на избирателни секции би трябвало да се базира на броя заявили желание за участие, а българската държава в лицето на ЦИК и дипломатическите ни представителства да осигурят разкриването на избирателни секции, където е необходимо. Не намираме за демократично и отговарящо на критериите за съвременна държавност, избирателни секции да има единствено в постоянните ни дипломатически представителства. Разбира се, при въвеждането на електронно гласуване, разкриването на секции извън представителствата е излишно.

Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда (чл. 17) създаването на Национален съвет за българите в чужбина, състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница и имащ законодателна инциатива. 10 години и 4 правителства по-късно, Националният Съвет така и не е сформиран. Не са създадени и консултативните обществени съвети към дипломатическите представителства на страната, предвидени в същия закон (чл. 5 ал.3). Каква е Вашата позиция? Kаква трябва да бъде държавната политика към българите живеещи извън страната?

При приемане на ново райониране и практически осъществено политическо представителство на българите в чужбина от избраните и защитаващи техните интереси народни представители, подобен съвет би трябвало да има консултативни и обществени функции и не би трябвало да е обект на назначения, а съответно избран по начин определен от общностите на българите в съответните държави. Структурирането на тези съвети като част от държавната адмнистрация, за нас, поставя под въпрос тяхната обективност и функционалност при вземане на решения и тяхното осъществяване.

Относно политиките на държавата по оношение на българите в чужбина, то на първо място РБългария е длъжна да достигне нивото на защита и протекция на гражданите си, на което са водещите в това държави като Великобритания, Франция, Белгия и др.

В същото време е нотложно създаването и прилагането на политики и реални възможности за връщането на желаещите в България при наличието на равнопоставени възможности от адмминистративна гледна точка.

Във връзка с липсата на изпълнението на този и други закони от административни органи и длъжностни лица, следва да бъда въведена средна по тежест наказателна отговорност, искове за която в съда да могат да внасят вкл. граждански групи и организации.

Водещ принцип би трябвало да бъде принципът на уседналост, спрямо рзличните видове избори и съответните избирателни райони. Например избираните представители на България в Европейския парламент би трябвало да са трайно уседнали в границите на Европейския съюз, избираните за Народното събрание на Р България, трябва да са трайно уседнали в избирателния си район (при въвеждане на избирателни райони за българите в чужбина) или на територията на Р България. По този начин ще се постигне раципрочност/равнопоставеност между политическото представителство и гражданите които касае. В тези рамки всички български граждани са равнопоставени.

Политическа партия ЗЕЛЕНИТЕ е организация създадена от зараждащото се гражданско общество в България, което няма реално политическо представителство в досега съществуващите политически партии и като една от основните си политически цели е поставила съхраняването и опазването на природата, промяна в устройството на държавата, разширяване на пряката демокрация и реалното участие на гражданите в управлението на страната. Скоро ще ви запознаем и с Официалната позиция на ПП ЗЕЛЕНИТЕ по Избирателния кодекс, която ще ви бъде изпратена допълнително.

———————————-
Б.Р. Oчаквайте утре отговорите на следващата партия (публикуваме ги по реда получаването им). Още материали по темата за гласуването на българите зад граница ще намерите в нашия обзор (линк).

Хр.Христова (НДСВ): Създадохме инфраструктурата за електронното гласуване още в периода 2001 – 2005 г.

Eurochicago.com — Thu, 22 Jul 2010 06:44:03 +0000

Отговорите на г-жа Христина Христова – председател на НДСВ

Идеята за формиране на нов – 32-ри избирателен район – чужбина, ще засили интереса на сънародниците ни зад граница към изборния процес. А засилената избирателна активност е нещо, към което ние – българските либерали, винаги сме апелирали. Надяваме се само излъчването на кандидатури за този 32-ри избирателен район да не стане повод за конфликти между групите емигранти по различните континенти. В тази връзка ще бъде от полза да доразвиете и детайлизирате идеята чрез подготовка на варианти на текстове за номиниране и излъчване на кандидатите.

Напълно подкрепяме идеята за гласуване по интернет от страната и разбира се, чужбина. Доказахме го и с конкретни действия – с целенасочената политика за компютъризиране на всяко българско село и читалище в периода 2001 – 2005 г. Създадохме инфраструктурата за електронното гласуване. За съжаление експерти и политици от СДС и левицата не подкрепят идеята искрено, изтъквайки „непреодолими” според тях пречки (напр. Резервираните позиции на проф. М. Константинов).

Избирателните секции могат да бъдат сформиране навсякъде, където има заявили желание да гласуват български граждани, но под строгия контрол на дипломатическите представители и длъжностни лица, за да се предотвратят злоупотребите, констатирани от Конституционния съд след последните избори в Турция.

Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда (чл. 17) създаването на Национален съвет за българите в чужбина, състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница и имащ законодателна инциатива. 10 години и 4 правителства по-късно, Националният Съвет така и не е сформиран. Не са създадени и консултативните обществени съвети към дипломатическите представителства на страната, предвидени в същия закон (чл. 5 ал.3). Каква е Вашата позиция? Kаква трябва да бъде държавната политика към българите живеещи извън страната?

Темата за политиката на държавата към българите в чужбина е много широка. Във всички случаи говорим за права и задължения по действащ закон – Закон за българите, живеещи извън Р.България (д.в. 30/11.04.2000 г.) и той трябва да се спазва. Ако е необходим натиск върху администрацията, за осигуряване дейността на тези съвети, то освен обществения натиск парламентарният контрол е един от методите за осигуряване на това спазване.

Промяната на чл.65 от Конституцията може да се избегне с тълкувание от Конституционния съд в смисъл, че действието на този текст се отнася за след момента на избора, но не и по време на кандидатстването. Т.е. можеш да се кандидатираш за народен представител дори с 2 гражданства, но ако бъдеш избран, се отказваш от второто.

В сферата на изборното законодателство НДСВ лансира тезата за увеличаване представителността и демокрацията чрез въвеждане на задължително гласуване. Така ще се осигури по- пропорционално представителство на по – интелигентните слоеве и средната класа, които към момента са електорално пасивни. Ще се преборим частично и с позорната практика на купуване гласовете на етническите групи с нисък социален статус, които се оказва, че излъчват управляващата класа чрез високата си избирателна активност. Като либерално – демократична партия, НДСВ е подкрепяла и ще подкрепя гражданските и политически права на всички граждани и ще се бори срещу дискриминацията, несправедливостта и насилието във всичките им проявления.

———————————-
Б.Р. В понеделник 26.07.2010, очаквайте следващата ни публикация – отговорите на ПП „Зелените“ (линк). Още материали по темата за гласуването на българите зад граница ще намерите в нашия обзор (линк).

Д-р Петър Стоянович: ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИТЕ ЗАД ГРАНИЦА ТРЯБВА ДА СЕ ЧУВА

Eurochicago.com — Wed, 21 Jul 2010 06:07:53 +0000

Д-р Петър СТОЯНОВИЧ, Председател на „Движение Гергьовден”

Вероятно имате предвид предложението на „Движение Гергьовден” от далечната 2005 г. за създаване на отделен избирателен район за българската диаспора в чужбина? Тогава ние го нарекохме „виртуален” и имахме предвид гласовете на българите из света да се събират, условно казано, в една виртуална урна и да изпращат в Народното събрание свои представители. И днес смятам, че това е не само необходимо, то е и закъсняло. Защото никой не познава по-добре проблемите на емигрантите от самите тях. И, в същност, с подобно представителство понятието „емиграция” ще загуби част от своята далечност, ще скъси дистанцията, ще направи стотиците хиляди българи зад граница част от решенията в държавата.
Уви, и тогава, и сега, „Гергьовден” не намери разбиране сред управляващите. За миналото правителство това е обяснимо по чисто партийни подбуди – подобен нов избирателен район щеше да даде едно справедливо разпределение на външните гласове и да балансира, като намали гласоподавателите на ДПС. Днес има безспорно добро намерение за нов диалог с масивната и просветена общност българи в Европа и САЩ, но дали правителството ще има готовност за конкретни законодателни стъпки, остава да видим. Гласът на българите зад граница трябва да се чува. Затова „Движение Гергьовден” ще подкрепи всяко разумно и ефективно предложение в изборното законодателство.

С две ръце! При „Гергьовден” – една партия на динамични, самостоятелни и млади хора, такъв въпрос е с предрешен отговор. Бяхме правили солидни анализи още в края на 2003 г. за световния опит при гласуването по интернет. Тогава помня, че имаше и няколко незадоволителни практики, които направиха от нашето предложение едно екзотично намерение, но ние продължаваме да настояваме за въвеждането му. Да, вероятно ще има известни трудности, но така е с всяко нововъведение, особено в една държава с такива социални и образователни дисонанси като нашата. Интернет гласуването автоматично „вкарва в играта” модерни и мотивирани хора, повдига нивото на избирателя и в немалка степен намалява риска от фалшификации. Е, в ромските махали и в малките села има реална опасност от поява на интернет-тартори, които да гласуват от името на безпросветните, на купените, на безразличните… Но демокрацията и правовата държава не са коледен подарък, те са ежедневен процес на доказване и извоюване.

Още в началото ми се искаше да внеса едно уточнение – разговаряме с Вас върху възможни намерения на сегашното правителство в изборното законодателство. Но Вие знаете ли какви са точно те? Аз се интересувам много, но засега си оставам само с интереса… Никой от нас, и тук и в чужбина, не е запознат дори повърхностно с проектите. А нали до вчера скачахме срещу предходните две правителства, че не обявявали публично и навреме важни за нацията въпроси? Времето напредва, сезонът на отпуските е в пълен ход, държавата ще заработи ефективно едва през октомври, тоест до изборите догодина има кажи-речи 12 месеца.
Обратно на въпроса Ви: отговорът за секциите извън дипломатическите представителства вероятно не може да има еднозначен отговор. Иначе – да!, колкото повече, толкова по-добре! Но е естествено въпросът да се погледне и от финансовата му страна, и от възможността за гарантиране навсякъде на представители на държавата… Логично е… Защото, знаете какво стана последният път в Турция, когато в много секции нещата се развиваха на самотек и при съмнителна обективност! Аз се утешавам с друго: когато се въведе гласуване по интернет и гласуване по пощата, огромна част от българите тук и навън ще имат лесен и удобен начин да дадат гласа си. И аз дълги години съм гласувал зад граница, в зората на демокрацията, и познавам тази мъка.

Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда (чл. 17) създаването на Национален съвет за българите в чужбина, състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница и имащ законодателна инциатива. 10 години и 4 правителства по-късно, Националният Съвет така и не е сформиран. Не са създадени и консултативните обществени съвети към дипломатическите представителства на страната, предвидени в същия закон (чл. 5 ал.3). Каква е Вашата позиция? Kаква трябва да бъде държавната политика към българите живеещи извън страната?

Като Началник на Кабинета на външния министър в правителството на ОДС (1997-2001) имах много вземане-даване с емигрантския въпрос. Тогава си позволих дори да предложа назначаването на нарочен заместник-министър на външните работи, който да отговаря само за „външните българи”, така го нарекох тогава по примера на балканските ни съседи. Още тогава и министър Надежда Михайлова и моят колега, зам.-министър Марин Райков, имаха разбиране за тази необходимост. Време не остана… Кабинетите на Сакскобургготски и Станишев не подеха инициативата. Едва днешното правителство намери кураж да изведе пред скоба този въпрос, назначавайки дори министър без портфейл. Това е важна крачка напред, която „Движение Гергьовден” оценява високо, макар понякога да имам чувството, че Божидар Димитров е оставен да се оправя сам и както може.
Колкото до Националния съвет, ако не се бъркам – по чл. 17 от закона – той няма законодателна инициатива сам по себе си (лицата, които имат законодателна инициатива, са лимитативно изброени в Конституцията). Днес той има съвещателни функции, подготвя чрез съответния министър, който е негов член, и внася за обсъждане в Министерския съвет законови изменения и допълнения, засягащи българите извън граница. Разбира се, че такъв орган трябва да се създаде, той е необходим, да не говорим, че го предвижда законът. Не съм вътре в кухнята, за да преценя дали именно в този си вид Съветът би работил най-ефективно или ще има нужда от известна промяна. Но създаването му със сигурност ще насърчи участието на българите извън България в защита на техните законови права и интереси.

Дано не греша, но май България не единствена в Европа, която да ограничава правото на чужди граждани да избират народни представители. Като е важно да имаме предвид, че това ограничение е в две посоки: за гражданство на държава-членка на ЕС и за български граждани с гражданство извън ЕС, например САЩ. Всички граждани на държава-членка на ЕС могат да гласуват на местни избори и на избори за ЕП и да бъдат избирани в такива избори без ограничение. Това произтича от правото на ЕС и от свободата на движение на хора в рамките на ЕС. Счита се, че такива граждани имат права (например право на собственост) и трябва да могат да го защитят в определена община. И така някой нашенец, живеещ, например, в Белгия, може да гласува там на техните местни избори или на изборите за Европарламент, ако спазва техните ограничения, тоест има уседналост.
По-различно е по отношение на изборите за парламент, тук всяка държава в ЕС има свои ограничения, като в повечето случаи не се допуска да гласуват чужди граждани (а в някои въобще е забранено двойното гражданство). Българската практика се е доказала като работеща и отчита регионалната специфика: при нас да избира и да бъде избиран в Народното събрание може само български гражданин, без друго гражданство – независимо дали на държава от ЕС или не. От другата страна на океана е възможно българите да не разберат желязната логика на тази част от закона, но отсам, близо до Босфора, нещата изглеждат другояче.

———————————-
Б.Р. В следващата ни публикация – отговорите на ПП НДСВ (линк) . Още материали по темата за гласуването на българите зад граница ще намерите в нашия обзор (линк).

К.Костадинов (ВМРО): Държавната политика към българите зад граница се изразява с липсата на държавна политика

Eurochicago.com — Tue, 20 Jul 2010 08:05:21 +0000

По данни на официалните иниституции в чужбина живеят между 3 и 4 милиона българи, от които над 1 милион са напуснали страната след 1989 г. По повод на предстоящото изработване на нов Изборен Кодекс, който ще е от важно значение за нашата диаспора, www.Eurochicago.com се обърна към различни български партии с 5 еднакви въпроса (линк). Първи, при това само след няколко часа, ни отговориха от ВМРО, което недвусмислено говори, че партията им има ясна стратегия по повдигнатите сериозни въпроси. Очакваме, че и при другите ще е така, защото не може да се говори за национална политика без да се включва тази почти половин България разпръсната по света.

Отговорите на Костадин Костадинов (зам.-председател на ВМРО)

Въпросът се състои от две части – българите, живеещи в чужбина, и сега могат да избират свои народни представители по силата на правото, дадено им от чл. 26 на Конституцията. За съжаление обаче към настоящия момент не съществува възможност за избиране на депутати от допълнителен многомандатен избирателен район, условно наречен „Чужбина”. На фона на напусналите българската държава през последните 20 години средно милион активни български граждани с избирателни права, ние от ВМРО считаме това за сериозен пропуск в изборното ни законодателство. Също така считаме обаче, че за съжаление към настоящия момент въвеждането на един такъв допълнителен район вместо да даде възможност на нашите сънародници да избират свои депутати от своите среди, ще ги ограничи още повече. За съжаление сред българските граждани с избирателни права в чужбина попадат и повече от 300 хиляди граждани на Република Турция. Тяхната избирателна активност по знайни и незнайни механизми се покачва все повече от избори на избори, за да достигне числото 80 000 на последните парламентарни избори. Съобразно действащото сега изборно законодателство, а дори и съобразно действащото старо изборно законодателство, това ще означава, че практически всички депутати в 32-ия многомандатен район „Чужбина” ще бъдат избрани от Турция. Няма какво да се лъжем, това е един от най-сериозните проблеми на съвременната ни парламентарна демокрация.

Категорично сме «за». Не само че подкрепяме, но и сме го предложили в нашия проект за промени на изборното законодателство. Смятаме, че по този начин нашите сънародници зад граница ще получат допълнително облекчение при процедурата на гласуване.

Когато говорим за подобно предложение, трябва много ясно да се разграничат държавите от ЕС и държавите, които не са членки на съюза. Според нас по причини, свързани отново с гласуването в Турция, в държави, които не са членки на ЕС, избирателни секции извън дипломатическите представителства не трябва да се сформират. Съзнаваме, че това технически ще ограничи правото на нашите сънародници в САЩ например, но сме длъжни да отбележим отново простия аритметичен факт – въпреки че избирателната активност на българите по света наистина нарастна 4 пъти, тя продължава да бъде в пъти по-малка от избирателната активност на турските граждани, имащи български паспорти. Можем да добавим само, че промените не са вечни. Ако избирателната активност сред българите по света продължи да нараства и се ограничи тази манипулативна активност в Турция, не би трябвало да представлява проблем отново да се възстанови практиката на изнесените избирателни секции извън дипломатическите представителства.

Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда (чл. 17) създаването на Национален съвет за българите в чужбина, състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница и имащ законодателна инциатива. 10 години и 4 правителства по-късно, Националният Съвет така и не е сформиран. Не са създадени и консултативните обществени съвети към дипломатическите представителства на страната, предвидени в същия закон (чл. 5 ал.3). Каква е Вашата позиция? Kаква трябва да бъде държавната политика към българите живеещи извън страната?

По отношение на Националния съвет, ние неколкократно сме отправяли запитвания към министъра на външните работи в предходното правителство Ивайло Калфин. За съжаление нашата позиция за възможно най-бързото му конституиране, за да може той да се утвърди като реален представителен орган на българите по света, не беше уважена. Смятаме, че към настоящия момент, когато правителството за първи път има министър, персонално отговарящ за българите зад граница, този проблем ще бъде решен възможно най-скоро, макар че е странно защо вече повече от година след идването на новото правителство на власт, това не се случва.
Що се отнася до държавната политика към българите, живеещи извън страната, ние от ВМРО считаме, че България е в огромен дълг към своите граждани зад граница и към етническите българи от диаспората. За съжаление държавната политика към тях се изразява с липсата на държавна политика. Отново можем да кажем, че разчитаме на новия министър, но също така и следва да добавим, че ¼ от мандата му вече изтече, а резултатите все още не са такива, каквито очакваме. България трябва да открие културни центрове зад граница, да се грижи за образованието на българчетата, растящи в чужда емигрантска среда, да не допуска децата на български граждани, постоянно живеещи зад граница, да остават без българско гражданство, както и да поддържа още много дейности.

Категорично не подкрепяме, отново и за съжаление за пореден път по причини, свързани с наличието на огромен блок от гласуващи на български избори турски граждани. Съзнаваме, че това на практика превръща в заложници всички останали български граждани, но на карта е поставено съществуването на българската държава. Може би звучи невероятно, може би звучи прекалено фантастично дори, но ситуацията за съжаление е точно такава. Самата българска държава е на път да се превърне в заложник на турската политика. И тук, трябва да се напомни, съвестните български граждани, живеещи в чужбина – като вас – граждани, които съзнателно работят за качеството на българската демократична система, са една от надеждите на България. Надежда за висока гражданска активност, която да обезсили манипулирания турски вот. Надежда за едно гордо българско представителство по света.

Във връзка с всички предходни въпроси ще допълним, че именно за да предпазим съществуването на България и бъдещето на българската нация, организирахме подписка, в която събрахме близо 330 хиляди подписа. Те са за свикване на референдум срещу приемането на Турция в Европейския съюз, който ние настояваме да се случи в максимално кратки срокове. Считаме, че това е въпрос от първостепенна важност за българския народ и след като вчера предадохме подписите в Народното събрание, сега остава народните представители – както е по закон – да решат дали такъв референдум ще има или не. Иначе – наши представители участват редовно в заседанията на комисиите за новия изборен кодекс, участвахме активно и в скорошна дискусия за въвеждането на възможности за електронно гласуване. През септември подемаме начинание разяснителна кампания за тежестта на демографската криза у нас. А междувременно – опитваме се да формираме предложения по важните ежедневни политически въпроси у нас. И не забравяме традиционния си ангажимент към българите зад граница. Знаем, че вашето доверие е скъпо и за него трябва да се работи всеки ден.

———————————-
Б.Р. Следващата ни публикация – отговорите на ПП „Движение Гергьовден“ (линк). Още материали по темата за гласуването на българите зад граница ще намерите в нашия обзор (линк).

Пет въпроса към политическите партии

Eurochicago.com — Mon, 19 Jul 2010 14:00:23 +0000

По данни на различни официални български иниституции, в чужбина живеят между 3 и 4 милиона българи, от които над 1 милион са напуснали страната след 1989 г. От години българската диаспора безуспешно настоява за институционализиране на нейните връзки с Отечеството. По повод на предстоящото изработване на нов Изборен Кодекс, www.Eurochicago.com се обърна към парламентарно представените български партии (и няколко от по-големите извън НС) със следните въпроси:

В момента се подготвя ново изборно законодателство (изборен кодекс). Българите живеещи в чужбина от години настояват за възможността да избират народни представители, еднакво със сънародниците си в страната – право, което се гарантира и от член 26.(1) на Конституцията. Подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32ри многомандатен избирателен район „чужбина“, както в районите в страната?
Подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина, подобно на други европейски държави (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония …) ?
На последните парламентрани избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарастна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства ?
Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда създаването на Национален Съвет за Българите в Чужбина състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница. 10 години и 4 правителства по-късно, Националния Съвет така и не е сформиран. Каква е вашата позиция ? Kаква трябва да бъде държавната политика към българската диаспора ?
Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията
“За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство”?

Обръщаме се към партиите с 5-те си въпроси сега, за да могат български избиратели да са наясно с позициите им преди да бъде окончателно готов проектът за нов Изборен кодекс, които се поготвя от временна комисия при НС. Много пъти сме ставали свидетели как важни закони са приемани без необходимото обсъждане. Убедени сме, че ако има диалог между партии и избиратели, законотворците ще приемат по-правилни решения, а обществото ще може по-лесно да ги разбере и приеме. От което България само ще спечели.
Личното ни мнение е, че не може да има национално отговорна партия, която да няма мнение и позиции по тези изключително наболели въпроси. Ето защо продължаваме да разпращаме тази своеобразна анкета до всички по-големи и утвърдили се партии и движения у нас. Вече получаваме и първите отговори. Започваме да ги публикуваме на нашите страници, като се надяваме, че ще намерят място и в други медии. (Не е нужно да ни бъде искано разрешение за разпространението им ).
Първи ще Ви запознаем с отговорите на ПП ВМРО, които се оказаха с най-бърза реакция и им трябваха само няколко часа, за да ни ги изпратят (линк).

——————————–

Б.Р. При конституирането на 41-то НС със специална ДЕКЛАРАЦИЯ (линк) политическите сили заявиха готовността си да започнат работа по единен избирателен кодекс, който да бъде приет в първата година от работата на новия парламент, а не в последния възможен момент под натиска на политическата конюнктура. В декларацията си от 22 юли 2009 г. НС заяви, че цели „гарантиране на стабилност на демократичната политическа и партийна система чрез честен изборен процес и приемане на ново изборно законодателство и промени в Закона за политическите партии и Закона за допитване до народа„.
Това обещание обаче не се изпълнява – първоначално управляващите заявиха, че ще го внесат до края на лятната сесия на парламента, която изтича в края юли, след това – наесен. Преди броени дни медии съобщиха, че Цецка Цачева е обявила нов срок – до края на 2010 г. да влезе в пленарна зала на първо четене.
Кризата, в която се намира страната ни е жестока, но ако народните избраници не спазват собствените си срокове, то какво може да искаме от останалия български народ?
От „Граждански форум за нов изборен кодекс“ алармират на своя уебсайт :
„Последното заседание на Временната комисия за изработване на Изборен кодекс се проведе в началото на май 2010. От тогава, повече от два месеца, комисията официално не заседава, работи се в работни групи, с което на практика се блокира възможността на представители на неправителствени организации да осъществяват граждански контрол и мониторинг на процеса по изработване на нови изборни правила, както и да правят предложения към кодекса.
За същото време, само два месеца след конституирането си, новият парламент на Великобритания вече е започнал процедура по ангажиране на гражданите в осъществяване на дълбока политическа реформа и въвеждане на алтернативна изборна система.
За разлика от българския, британският законодател търси широк и ефективен контакт с избирателите, обръщайки се към тях с апел да изразят своето мнение в писмена форма — до 3000 думи. Ще бъдат организирани публични изслушвания през месеците юли и септември, а успоредно с това се обсъжда и възможната дата за провеждане на референдум за промяна на избирателната система на Великобритания“.(Как го правят в консервативното кралство – линк)

Още материали засягащи гласуването на българите зад граница ще намерите в обзорната ни тема (линк).

Новите варвари

Pesho — Mon, 19 Jul 2010 10:07:06 +0000

Aвтор: Светла Василева

http://chara.blog.bg/

Новите варвари имат много лица. Там, откъдето минаха, нищо не остана същото. Независимо рушиха или градиха.

Новите варвари посегнаха на природата. Изляха тонове бетон край брега на морето, издигнаха хотели върху пясъка, изсякоха хиляди декари гори, промениха планински релефи заради ски писти, заградиха ловни стопанства, анексирайки, чрез този акт, част от публичната територия на страната, превръщайки я в зона за избрани.

Новите варвари унищожиха част от земеделската земя, преотреждайки я за комплекси от затворен тип, ветрови и фотоволтаични паркове, логистични центрове, игрища за голф, бензиностанции. Тази земя е безвъзвратно загубена, макар да е част от територията на страната.

Новите варвари присвоиха част от националното богатство. По-голямата. Те бяха ключов елемент от “входно-изходната” икономика. Разглобиха индустрията на резервни части, които конвертираха във финикийски знаци. Играха главна роля, макар и не винаги публична, в приватизацията. Показаха ни фокусите с приватизационните фондове, ваучерите, РМД, “стратегическите инвеститори”. Построиха финансови пирамиди, кухи банки, градове на мечтите и въздушни кули с обещания, превръщайки ги в капани за наивници. После нехайно си ги разрушиха. Одържавиха загубите, а печалбите приватизираха.

Новите варвари подписаха договори със загробващи държавата клаузи. Публично се оневиниха с ЕС, НАТО, САЩ, Русия, промените в климата, дори с извънземните. Те замениха перспективата и бъдещето на поколения българи срещу краткосрочна изгода, най-често финансова, в повечето случаи лична, кланова или корпоративна. Общественият интерес беше последното, което има значение. Звукът на тридесетте сребърника ги превърна с лекота в кучето на Павлов, а сметката остана за поколенията.

Новите варвари живеят в паралелен свят, скрити в комплексите с ограничен достъп, зад високите огради и охранителните системи на именията и тъмните стъкла на джиповете. Те не се интересуват от обикновените граждани. Някога ги вълнуваха приватизационните ни бонове и все още – избирателните ни бюлетини. Ние сме лош “материал”, който трябва да си смени чипа, да се възхищава на чалга културата, да гледа сълзливо умилено турски сериали, възторжено видиотено посредствени шоу програми, независимо как се наричат – Невада, Биг Брадър, Часът на истината или парламентарен контрол; да вярва на всичко, с което го зомбират от сутрин до мрак послушните медии и да не задава въпроси. Като тези за “постната пица”, “недоразумението Румяна Желева”, проекта “Белене” или пък “как спечелихте първия милион”, “с какви средства се финансират политическите партии и предизборните им кампании” и т.н и т.н.

Новите варвари замениха Диктатурата на Пролетариата с Диктатура на Посредствеността. Потъпкаха Ценностите и издигнаха в култ Интересите. Знанието престана да бъде сила. Такава стана Известността. В олтара на техния храм поставиха парите, финансовия успех, зависимостите, търговията с влияние и достъпи. Те подчиниха Законите на целите, желанията и капризите си, пренебрегвайки Справедливостта, превръщайки ги в рамка, повече за околните, отколкото за себе си, която с лекота разрушаваха. Многократно. И безнаказано.

Новите варвари не са по-различни от описаните в Египетските папируси от Ипувер през XVIII в. пр. н. е., нито от тези на Константинос Кавафис.

А как ли би изглеждал светът ни и ние, ако ги нямаше варварите …

————————————–
*** За онези, на които е интересно – невероятният стих на Кавафис:

В очакване на варварите

Константинос Кавафис

Превод: Стефан Гечев

Какво очакваме, стълпени на площада?
Днес варварите ще пристигнат тук.

Защо това бездействие в народното събрание?
Защо народните избраници закони не създават?

Защото варварите ще пристигнат днес.
Какви закони да създават народните избраници?
Когато дойдат варварите, ще донесат закони.

Защо ли императорът е станал толкоз рано,
пред най-големите врати тържествено е седнал
на трона си замислен, със корона на главата?

Защото варварите ще пристигнат днес.
И императорът очаква да приеме
водача им. Дори му е приготвил
да му даде държавен пергамент. Във него
му е написал много титли и названия.

Защо и преторите са излезли днес
с червените си златоткани тоги?
Защо са гривни сложили със много аметисти
и пръстени с блестящи, лъскави смарагди?

Защо са взели своите най-скъпоценни жезли,
със злато и сребро прекрасно украсени?
Защото варварите ще пристигнат днес,
а заслепяват ги такива скъпи накити.
Защо прочутите оратори не идват както друг път,
за да изложат свойте мисли в красиви дълги речи?

Защото варварите днес ще дойдат.
А те се отегчават от сложни красноречия.

Защо започна изведнъж такова неспокойствие,
обърканост (лицата как станаха сериозни!)?
Защо внезапно улици, площади опустяха
и всички се прибират умислени дълбоко?

Защото падна здрач, а варварите не дойдоха.
Завърнаха се пратениците от границата
и казаха, че варвари не съществуват вече.
Сега какво ще стане с нас без варвари?
Та тези хора бяха някакво си разрешение.

Маргарит Жеков: Спасението и доброто се осъществяват за всеки човек поединично

Pesho — Mon, 19 Jul 2010 08:10:15 +0000

Представяме Ви поета Маргарит Жеков

Маргарит Жеков е роден през 1963 г. в гр. Хасково. Завършил е немска филология в Софийския университет и богословие в Германия.
Автор е на стихосбирките „Сричане на красотата“ (1990), „Разговор със собственото сърце“ (1992), „Небесно битие“ (1993), „Биографични метафори“ (1997) и на излязлата наскоро „Естества” (2010).
Носител е на литературната награда „Светлоструй“ през 1993 година за книгата си „Разговор със собственото сърце” и на наградата на вестник „Кръг” в конкурса „Южна пролет” за 1991 г. Негови стихотворения са превеждани на немски, френски, английски, испански, румънски и унгарски език. Самият той е активен преводач на немскоезична поезия и проза, а с превода си на романа „Събирачът на светове” от Илия Троянов бе номиниран за националната награда „Христо Г. Данов” през 2008 г. Според проф. Светлозар Игов, Маргарит Жеков е най-изтъкнатият поет в съвременната българска християнска поезия.

ДЕТСКИ ГОВОР

на щерка си казваш: дай ми ръчичка,
но тя те разсмива: не искам ‘чичка.
така и младенците викат: авва,
но ние мислим си, че казват баба.

съзират само детските очи,
че слънцето има брада от лъчи.
децата рисуват комините на къщята,
подобно клони, огъвани от вятър.

рисуват те дъжда като лиани,
огънати между земята и небото.
и казват: водата ми бръкна в окото.

когато вечерта се спусне,
дори на бащините вежди тъмните гайтани
изглеждат им като засмени устни.

БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕХОД

между
вчера и утре
понеже днес все не се случва
МИРА ЕБЕНДОРФ

между Царя, който се върна от египет
и царя, който се върна от испания
точно в мига на разминаването
между царя, който се върна от испания
и народа, който замина за испания на гурбет
между червените кхмери и червените химери
не днешното, бъдното не може да се роди
няма къде да се подслони
да те ръкоположи с детска ръчичка
когато те милва насън

жаждата ти тук е утолена
със собствена кръв сълзяща в устата

ЗАБРАНЕНИЯТ ПОЕТ

В памет на Атанас Далчев

Отхвърлил суетата ни предвзета,
със своето мълчание възпял си Бога,
Който те е гледал през разтрога
между тръпнещи от дъжд дървета.

Съдбата ти е светлина в тунела:
Понесе кръста си от звезден мрак.
И с устните ти вечността прошепна пак,
че кръстната любов е предпочела.

02-03.8.1998

КОСЕНЕ НА ТРЕВА

Косачката за трева прилича
на детска количка.
Моторът оглушително,
раздиращо плаче,
а мълком сълзят тревите
под твоите обувки лачени.
И виждаш: мъртвото ридае до всемира,
а живото мълчи, макар и да умира.

1990, 01.6.1994

РАЗХОДКА С ДЕТЕ ПРЕД КЪЩИ

“И наред със всички братя-хора
мойта майка Ти благослови!”
Йордан Ковачев

От Аза си единствено се плаша
и моля се безмълвно към небето
да вярвам в теб, че счупеното клонче е солета,
и с него плахите цветя да изведем на паша.

За разлика от другите ни братя-хора
за залеза разрязан да не сетим жал,
защото виж: луната е кора от портокал
и съчка от бреза е дървеният кораб.

10.5.1998

ДОКАТО ДВЕГОДИШНАТА МИ
ДЪЩЕРЯ ИГРАЕ

Грешната ми мисъл ме терзае.
Мисля си: гредата в моето око бреза е.
Тайно Бога призовавам, а наяве дъщеря ми,
в миг дотичала, прошепва ми, че ме обича –
сякаш Бог чрез нея отговаря на духа ми коленичил.
Тази милост всички мои страхове засрами.

22.2.1997

ОТГОВОР НА МОЛИТВАТА

Очакваме Всевишният да ни изпрати
знамения на тленното благополучие.
А всъщност все така се случва,
че пуска Бог в ръката ни единствено сълзата,
отронена от нашите разкаяни очи за два три мига.
И ние участта си бедна оплакваме безспир.
Но най-подир понякога разбираме –
сълзата е благодатта. И тя ни стига.

22.12.1993

РАЗМИСЪЛ ЗА ПОЕЗИЯТА

“Тури сълзите ми в съда Си;
не са ли те записани в Твоята книга?”
Пс. 56:8

Светът е Вавилонска библиотека,
която ‘с огън ще се осоли’*, човеко.
Безсмъртно в поезията е само това,
че Бог записва сълзи на поети, не слова.

24.11.1994
––––––––––
* Думи на Христос в Марко 9:49 – «Защото всеки ще се осоли с огън, [и всяка жертва ще се осоли със сол].»

ПОСВЕЩЕНИЕ НА ПРИЯТЕЛЯ

“…на човека, който всяка дума
цени като трохата и куршума”.

Владимир Попов

Възпях утехата разлистена,
която твоя стих раздира:
Ако цени трохата истина,
човек куршума ще презира.

18.11.1998

*******

Сергия за книги.
Върху Библията
гълъб е кацнал.

УНГАРСКА ЛУНА

“Лопатата е в ръката Му и Той здраво ще очисти хармана Си…”
Матей 3:12

На поета Арпад Пап

По улицата къщите са наредени
подобно кафеникави резени
от роял-кейк. Прехрана тук не липсва.
Луната пада сякаш от пакетчето със чипса,
дорде оттатък границата се превърне пак
в мъждива лампа от купе на нощен влак.

Като по слънчев летен тротоар от здрач
блестят крайпътни градове като отломки от бутилка.
Макар и да пътуваме, животът ни е спирка,
очакваща самотно небесния метач.

17-19.09.2001

РОЖДЕСТВО

Думите на поетите не са зърното.
Те са плявата, плявата с горчив вкус,
върху която е лежал Исус.

06.1.1995

Поетът Маргарит Жеков пред Еврочикаго: «Спасението и доброто се осъществяват за всеки човек поединично»

Защо човек пише?

- Човек пише, за да приобщи себе си и другите ‘към Идеята, Красотата, Истината’, както се изразява Атанас Далчев във фрагмента си за същността на поезията.

За какво трябва да пише?

- За ‘всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно’, ако трябва да се позовем на библейския стих.

Трябва ли да има теми табу?

- Мисля, че трябва да има, защото онова, което е мерзост пред Бога и пред всеки съвестен и добродетелен човек, не бива да се изтъква като нещо приемливо в живота и изкуството.

Кои български поети се обръщат често към Бог? Познаваш ли млади хора сред тях? Не е ли по-трудно да пишеш на такава тема?

- Тук бих искал да вмъкна свой отговор от интервю, дадено пред KnigiNews: ‘ Винаги съм определял съвременната българска поезия като съвкупност от авторите, които нямат нищо общо с ‘култа към бруталния цинизъм’… – Димчо Дебелянов, Йордан Ковачев, Атанас Далчев, Александър Геров, Христо Кацаров, Иван Николов, Йордан Палежев, Владимир Попов, Иван Цанев, Борис Христов, Марин Георгиев, Янаки Петров, Людмила Балабанова, Антоанета Николова… ‘ Важно за мен е, че най-добрите съвременни и вечно-млади по дух български поети –наши съвременници се обръщат често към Бога (защото едно от имената на Господа-Бога е Истината): Йордан Палежев, Владимир Попов, Иван Цанев, Борис Христов, Марин Георгиев, Людмила Балабанова, Антоанета Николова… Бих добавил също поети като Николай Кънчев, Екатерина Йосифова, Таньо Клисуров, Роман Кисьов, Иван Желев. Екатерина Йосифова например намеква за Бога, свързвайки земната любов със светостта на небесната: «Твоите устни слепнали / приемам като причастие». Разбира се, че е трудно да се пише на такава тема, но е и едно блаженство, защото само общуването с Бога дарява истинско и трайно щастие, а това общуване е решаващо, когато пишеш за Бога. Както се казва, писателят трябва да познава онова, за което пише.

Може ли днес автор да изхрани семейството си с писане, трябва ли да има държавна поддръжка за творците?

- Може би може, но в държава с развито общество и с пълноценен литературен пазар. Мисля, че България още не се е възстановила от разрухата в това отношение. Държавата би трябвало да подпомага даровитите хора на изкуството. Най-развитите и уважаващи себе си държави осъществяват такава подкрепа и България не бива да бъде изключение, защото житото винаги изисква повече грижи, отколкото плевелите.

Благодарение на интернет, днес творбите се разпространяват бързо и надалеч, към по-добро ли върви човечеството?

- Спасението и доброто в библейския и духовен смисъл на думата се осъществяват за всеки човек поединично, така че човечеството като болшинство не върви към добро, но всеки човек би могъл да тръгне към доброто, ако с упование и тиха молитва се обърне към Христос, Който неслучайно се представя като добрият пастир. А и не можем да очакваме да вървим към доброто, ако като личности не желаем да признаем в молитва греховете си пред Бога и да се извиним на хората, които сме обидили и накърнили. Именно отсъствието на прощателен дух между нас ни прави закоравели злотворци. Но все пак има надежда за поправление – в Библията има една молитва, изречена от безпомощния човек: ‘Вярвам, Господи, помогни на моето неверие!’

Какво ново да очакваме от вас, какви са творческите ви планове?

- Подготвил съм един стихотворен ръкопис, който моят издател – писателят и поетът Марин Георгиев, собственик на издателство «Литературен форум», много харесва. Надявам се, че, ако е рекъл Господ, догодина може да се случи и чудото на неговото излизане от печат.

Как и къде българите в чужбина могат да си купят ваша книга?

- Българите в чужбина могат да си купят стихосбирката ми «Естества» (Издателство «Литературен форум», библиотека «Българска сбирка», София, 2010 г.) по електронен път. Електронните книжарници, които предлагат книгата, са няколко:

1. Български книжици – http://www.knigabg.com/index.php?page=book&id=20525
2. Книгосвят – http://knigosviat.net
3. Хеликон – http://www.helikon.bg/books/author/4258/
4. Пингвините – http://www.pe-bg.com

Жалба до омбудсмана: Правата на над милион българи нарушавани повече от 10 години

Pesho — Mon, 19 Jul 2010 05:30:26 +0000

Eurochicago.com продължава да публикува материали по темата Изборното законодателство и българите зад граница (линк). По-долу поместваме жалбата на НПО «Българо-Френски Форум» до омбудсмана Гиньо Ганев, в която се алармира, че правата на над 1 млн. български граждани, живеещи днес извън страната, мълчаливо са нарушавани в продължение на повече от 10 години.

До

Омбудсман на Р. България

София 1000, ул. Джордж Вашингтон № 22

Уважаеми г-н Омбудсман,

Обръщаме се към Вас с жалба за неспазване на правото на българите живеещи извън България, да бъдат институционално представени пред органите на държавната власт, право гарантирано от Закона за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г.

Този закон урежда взаимоотношенията на българската държава с българските граждани и лицата от български произход, живеещи трайно или постоянно извън страната. В глава четвърта, законодателят е предвидил създаването на Национален съвет на българите живеещи извън Р. България със следните функции:

Чл. 17. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, е държавно-обществен орган с организационни, координиращи и представителни функции, изразяващ и съгласуващ националните интереси с интересите на българите, живеещи извън Република България.

(2) Националният съвет съдейства за провеждане на единна държавна политика по отношение на българите, живеещи извън Република България, съобразена с Конституцията , традициите, националните интереси и международноправните принципи и норми; координира дейността на българските публични и частни институции, свързани с българите, живеещи извън Република България, и оказва съдействие на тях и техните организации.

(3) Националният съвет съдейства за представяне интересите на българите и българските общности извън Република България пред българското правителство.

(4) Националният съвет:

1. организира и съгласува с други държавни органи и граждански организации проучването на състоянието и проблемите на българските общности извън Република България и изготвянето на анализи, прогнози и програми за работа с тях;

2. съгласува, подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за практическо осъществяване на държавната политика по отношение на българите, живеещи извън Република България;

3. поддържа връзки с българите, живеещи извън Република България, с техните организации и културно-просветните им средища, като ги подпомага с информационни материали или по друг начин;

4. съвместно с български патриотични организации осъществява прояви в духа на държавната политика спрямо българите, живеещи извън Република България;

5. организира издателска и разпространителска дейност;

6. подготвя и чрез съответния министър – член на Националния съвет, внася за разглеждане от Министерския съвет проекти за нормативни актове съобразно функциите си;

7. участва в международната дейност по въпросите на националните малцинства, езиковите и религиозните общности, включително при подготовката на международни договори, към които Република България се присъединява;

8. създава и организира комуникационни мрежи за обслужване на връзките с българите, живеещи извън Република България.

(5) Националният съвет представя ежегоден доклад за дейността си пред Народното събрание.

Очевидно е желанието на Законодателя да се създаде иниституционална връзка с българската диаспората, осигуряваща нейната представителност в българския политически и обществен живот.

Преходните и заключителни разпоредби на закона възлага неговото изпълнение на Mинистерския съвет, в т.ч. и приемането на правилник по неговото приложение. Структурата на Националния Съвет на българите, живеещи извън Република България е определена в член 19 на горецитирания закон.

Чл.19. (1) Националният съвет за българите, живеещи извън Република България, се състои от девет членове.
(2) Народното събрание избира за срок от пет години председателя на Националния съвет и шест от неговите членове, като пет от тях се избират измежду българите, живеещи извън Република България.
(3) Предложението по ал.2 се прави от председателя на Народното събрание, който взема предвид мнението на българските общности в чужбина.
(4) Президентът на републиката назначава един от членовете на Националния съвет.
(5) Министерският съвет определя един от министрите за член на Националния съвет.

Конституцията в своя чл. 4. ал. 1 утвърждава Република България като правова държава, която се управлява според Конституцията и законите на страната.

От друга страна, Конституцията на Р България в своя чл. 26 ясно е разписала, че българските граждани, където и да се намират, се ползват с всички конституционни права и задължения. Чл. 25 ал. 5 предвижда държавна закрила за българите, пребиваващи в чужбина.

Вече 10 години и четири поредни правителства, Министерският съвет, председателят на Народното събрание и Президентът на Република България с бездействието си нарушават българските закони и Конституция, като мълчаливо отказват да изпълнят възложеното от Законодателя.

Г-н Омбудсман,

Правата на над 1 млн. български граждани, живеещи днес извън страната (данните са на Mинистъра за българите в чужбина), мълчаливо се нарушават вече 10 години!

Въпреки мнгогократните напомняния, които българската диаспора отпраща към изпълнителната власт за изпълнение на българския закон, ситуацията остава непроменена.

Настоятелно молим за Вашето съдействие Националния съвет на българите живеещи извън страната да бъде сформиран.

С уважение,

Проф. д-р Любомир Гаврилов

д-р Стефан Mанов

НПО Българо-Френски Форум /Тулуза/

ДЯКОН ИГНАТИЙ – ТОВА Е ЗАВЕТЪТ НА ЛЕВСКИ!

Pesho — Sun, 18 Jul 2010 17:00:46 +0000

„Нашата работа зависи от нашите собствени усилия“, „Народната работа стои над всичко“, „Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва“, „Времето е в нас и ние сме във времето“, „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“. Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия, на Апостола на Българската свобода Васил Левски. На 18 юли се навършват 173 години от рождението му в подбалканското Карлово.

ДЯКОН ИГНАТИЙ – ТОВА Е ЗАВЕТЪТ НА ЛЕВСКИ!

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, задето… украсявате паметниците на праведните и казвате: да бяхме в дните на нашите бащи, не щяхме да станем техни съучастници… ; с това сами против себе си свидетелствувате, че сте синове на ония, които са избили пророците; допълнете, прочее, и вие мярата на бащите си! Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането…? (Матей 23:29-33).

„…Васил Левски успява да проумее заблудите си относно дълбоката вътрешна същност на организираните от него “революционери” едва съвсем непосредствено преди смъртта си – едва тогава той проумява, че напразно е жертвувал живота си за хора, които не заслужават това, и изцяло и категорично се отрича от апостолската си дейност. Така, когато преди обесването му свещеникът Поп Тодор го попитал как да го споменава в молитвите си, Васил Левски ясно и категорично поискал да бъде споменаван не като революционер, а като дякон (разкайващ се и отдаден на Бога монах).

…Истината за живота и смъртта на членовете на семейството на Васил Левски е била скривана прекалено дълго време.

Иван Кунчев и Гина Караиванова са имали пет деца: Яна, Васил, Христо, Петър и Мария. Бащата Иван Кунчев е бил преуспяващ бояджия и гайтанджия, но се разболял, разорил се напълно и умрял на 38-годишна възраст през 1851 г.

За да отгледа децата си, майката Гина Кунчева работила като слугиня при богати хора в Карлово. На 60-годишна възраст, няколко месеци след Освобождението, след като вече е погребала три от децата си и в продължение на целия си живот е била жестоко притисната от безизходицата и непосилната мизерия, през декември 1878 г. тя се самоубива, като се хвърля в махленския кладенец.

На другия ден тя е била извадена от кладенеца и е погребана набързо, без каквито и да са християнски ритуали и встрани от карловските гробища, тъй като българската православна християнска църква забранява самоубийството; и така, тя е била официално и публично прокълната не само от “правоверните” „божии” служители, но и от цялото “християнско” население на града.
На погребението е присъствувала само обезумялата от скръб дъщеря Яна и две дрипави комшийки, а синът й Петър се е бил напил до безсъзнание от мъка и въобще не видял погребението. Гробът не е запазен; днес никой не знае къде точно е бил.

Мария Иванова Кунчева е родена през 1847 г. и е починала на 6-годишна възраст през 1852 г.
Христо Иванов Кунчев е роден през 1840 г.; подгонен от турските власти, емигрирал във Влашко, където станал хъш, но заболял от туберкулоза и умрял в Букурещ през 1870 г. на 30-годишна възраст.
Яна Иванова Кунчева е родена през 1833 г.; овдовява рано с четири деца.

Петър Иванов Кунчев е роден през 1844 г.; бил е хъш във Влашко, участник в четата на Христо Ботев, тежко ранен при сраженията във врачанския Балкан. После е участник в дружините на Българското опълчение по време на Руско-турската война, където е бил редник в І и в ІІІ Опълченска дружина, сражавал се в боевете при Шипка и Стара Загора; първо е бил награден с военен орден на руската армия, а после и с авторитетния Георгиевски кръст за храброст. През септември 1877 г. е уволнен от Опълчението за една година поради болест, а през юли 1878 г. е уволнен завинаги с право на пенсия от 10 копейки дневно.Тъй като не само е бил тежко ранен и осакатен с ампутиран десен крак, но и заболял от туберкулоза, в края на войната той се завърнал в Карлово, където изпаднал в отчайваща бедност и тръгнал да проси, за да оцелява и да издържа децата на сестра си. През 1881 г. умрял на 37-годишна възраст и в прослава на освободена България, в която никой – нито от съгражданите, нито от неговите или на брат му съратници – не пожелал да му помогне с абсолютно нищо.”

(Стр. 14, 16-18 от книгата на проф. Янко Янков Българският тероризъм. /Трето, преработено и допълнено издание/. – С., „Огледало”, 2006. – 222 с.).

Фарисейщината е неизтребима. И на днешния ден се проявява с пълна сила и мощ. Президенти, премиери, кметове, демагози (т.е. народни представители – такава е античната стойност на тази гръцка дума) – всички се надпреварват да се присламчат някакси до трагичната слава на Дякона Васил Иванов Кунчев – Левски. Тези преки и съребрени наследници на живелите непосредствено след Освобождението съграждани на Дяконане се свенят да мърсят святото му име с пламенните си „родолюбиви“ словоизлияния.

Наистина, прав е онзи автор, който е забелязал, че „От победната битка до триумфалната арка броят на героите нараства хилядократно„. След безспорната единица - Дяконът Васил Иванов Кунчев-Левски – и днес се редят нула след нула, нула след нула, нула след нула…

Не е ли крайно време да погледнем Истината в очите?!

Н.М.

Планът Б… и въобще беше ли той реален или само ‘Ас’ в ръкава на ‘добрите’?

Pesho — Sun, 18 Jul 2010 09:07:16 +0000

Hямам право да говоря за това, защото на времето съм се разписвал тази информация да не излиза никога от мен, ама предвид на многото години дето минаха от тогава (още повече, че вече всеки за всичко говори), а и почти вече участници от онези организации няма, та с няколко думи ще кажа за какво става на въпрос.

Автор: Стефан Краев** (за Eurochicago.com)

Една мощна западна демокрация и по-специално разузнавателното ѝ управление, имаше един план, който предвиждаше при евентуални брожения в Източния блок, каквито неминуемо щяха да настъпят имайки предвид все по-лошата икономическа ситуация в която затъваха комунистическите режими, да се „пуснат” млади, по-буйни емигранти (по подобие на горянските отряди веднага след 9 септември), които за около седмица най-много физически да елиминират червената ръководна върхушка и след това новото демократично правителство, което би дошло, да ги остави тези луди глави тихомълком да си излязат от страната. С други думи нещо подобно, което комунистите са направили веднага след 9 септември, ама на тях не се е налагало да напускат страната, а вместо това с ордени са били награждавани.

Та така. По едно или друго стечение на обстоятелствата съм бил силно инволвиран в една от тези ударни бригади. Дори бях в ръководството ѝ.

От тогава минаха повече от 20 години, защото тези ‘ударни отряди’ се сформираха разбира се преди промените. Но все още се питам (и това мира не ми дава), бяха ли въобще те сериозно замислени или само блъф (?), тъй като тези които го финансираха този план, са били наясно, че противниковата страна ще разбере за него и ще осъзнае, че именно върхушката на комунистическите разузнавателни служби е предвидена първа да си замине…

Разбира се, не съм аз човека, който може на тоз’ въпрос да отговори, дори обратно, колкото и (малко) срамно за мен да звучи, тогава съм бил „планиран” за мръсната работа, така да се каже, като последствията са могли и за мен да бъдат с фатален край.

Във всички случаи, след срещата на Горби с Буш сеньор (в онзи, като че ли символично ужасно бурен ден, когато Горби не посмя заради вълнението да отиде на срещата, та се наложи Буш на своя глава да стигне с една лодка до руския кораб) в Малта, нас ни изоставиха, като горещ картоф… и не само това, ами като се интересувахме за човека, който ни беше връзката с въпросното посолство, ни се отговаряше, че такъв служител не е имало там… Малко мръсничко, ама както казват някои – нищо лично…

Предполагам, че в надлъгването на кораба до бреговете на Малта, ‘добрите’ са показвали, че от ръкава им се подава едно Асо пика… хем силна, хем мрачна карта… и ‘лошите’ са предложили да прехвърлят капиталите си на Запад, като те се трансформират в новите ‘приятели’ и „демократи”… и всички на края доволни…

А бе какво*** да кажа? Цирк Буш… със съдбите на млади хора…

Мръсна работа е политиката!

————————————————–

*** Б.А. Може би все пак жалко, че не се осъществи…

** Б.Р. Стефан Краев е известен български емигрант и бизнесмен, който от дълги години живее в Австрия. Неотдавна Еврочикаго преди всички съобщи за неговия нов блог, в който може да прочетете още интересни материали. Според нас, авторът нарушава едно табу и е първият, който говори от първо лице за предполагаеми, но неосветлени факти.

* Б.Р. Адресът на блога: http://www.viennainvest.com/

Голям събор в „Св. Иван Рилски-Чудотворец“ (покана)

Pesho — Thu, 15 Jul 2010 01:41:53 +0000

ГОЛЯМ ИЛИНДЕНСКИ СЪБОР

на 18 юли (неделя) в двора на Българския православен храм „Св. Иван Рилски-Чудотворец“
с традиционния за всяка година ИЛИНДЕНСКИ КУРБАН

МНОГО МУЗИКА ПЕСНИ И ДЪЛГИ БЪЛГАРСКИ ХОРА със станалия вече популярен DJ KИРЧО

За децата голям надуваем БАТУТ изненади и игри на воля.

Покана до всички сънародници от църковното настоятелство и Свещеника

Снимките са от миналогодишния събор

Премиера в България на романа „Да намериш себе си“ от Добри Карабонев

Eurochicago.com — Thu, 15 Jul 2010 01:35:54 +0000

В София се състоя премиерата на романа „Да намериш себе си“ от известния в цяло Чикаго и много по-далече, Добри Карабонев. Авторът, за съжаление, не е успял да присъства на радостното събитие, но тук ви предлагаме отзивите за книгата, която скоро ще може да бъде купувана и в Чикаго. На автора пожелаваме здраве и още творчески успехи!

„Да намериш себе си“, на Добри Карабонев, предлага богата палитра от мъчения и издевателства над личноста в името на една едничка цел – нейното ограбване. Не ,тук няма жестоки сцени, жертвите са типично кротки и наивни. Но има много, много болезнени картини, родени от тази менте демокрация, в която са ни залюляли. Дълго се лъжехме, че все ще дойде краят на прехода, на безумията в името на капитала.Днес, май разбираме, остана малко.Когато двадесетгодишната ни мъка, навърши четвърт век, може би ще осъзнаем най-сетне, че това не са временните уродства на смяната, а ЖИВОТЪТ който са ни отредили под слънцето!?
Тази контастация липсва в романа на Карабонев. Той е оптимистичен и вярва в справедливото възмездие. Аз не, а вие?
Вече двайсет години, така и не разбрахме кой ги прави тези пъклени планове за ерзац живота ни? Стои в нас единствено горчилката от грабежите, от разбитите ни съдби. Влязохме безропотно във всички схеми на присвояване – да посегнат на колата ти, на жилището ти, на живота ти. Колко му е, стига да може да се осребри…..Под маската „учим се на демокрация“ едни ненаграбили се, непрекъснато приватизират собственоста ни. Те напъхаха и държавата в джобовете си и дотам, сценарият на промяната свършва.!
„Странна държава, която не може или не иска да защити собствените си граждани“ – казва Богомил, един от главните герой в този роман.

проф. Йордан Детев - Международна фондация за българско наследство

—————————————–

Романът „Да намериш себе си”е уникален по своя творчески замисъл и сюжет.Съвсем основателно той може да бъде наречен ,”Роман на българските имигранти’, не само в Чикаго, а навсякъде по света.

Стефка Христозова - Главен редактор на вестник „ БЪЛГАРИЯ’

Корицата на романа

Професор Детев и Емил Антонов отговаряха на въпросите на читателите по време на премиерата, състояла се в столичната библиотека.

Младите дизайнери

Авторът

Представяме Ви писателя ГЕОРГИ ВИТАНОВ БОГАТ

Eurochicago.com — Tue, 13 Jul 2010 05:07:11 +0000

КРАТКА БИОГРАФИЧНА СПРАВКА ЗА ГЕОРГИ ВИТАНОВ БОГАТ

Георги Витанов Богат е роден в гр.Добринище, окр. Благоевградски. Завършил е Приложни изкуства, специалност Металопластика. Работил е промишлен дизайн, интериор и екстериор, антична и старинна българска бижутерия, декоративни пана – дърворезба и метал, мебели от дърво в старинен български стил.
Пише от ученически години. Негови разкази и новели са публикувани в литературния и периодичен печат, печелили са литературни конкурси. Първата му книга „Козомания”- сборник разкази и новели е наградена с престижната литературна награда на СБП „Южна пролет” и наградата „Светлоструй” – за най-добра дебютна книга на провинциална тема, с което авторът е „признат” за баща на „маниите” в българската култура, още през 80-те години, поради масово появилите след него думи с надставка „мания” в тв. предавания, реклами и печата у нас. В литературните среди е спряган като „младият Радичков”, ”младият Хайтов” и „младият Ивайло Петров”, а тогавашният корифей в българската култура и зам.председател на Държавния съвет, поетът Георги Джагаров провъзгласява книгата му „Козомания” за „първата ластовичка на гласността и преустройството”. Йордан Радичков го спира: ”Ти ли си Георги Витанов? (тогава не е още Богат) Пиши, момче! Ти трябва да пишеш. Ти си роден писател. Ти можеш. Пиши!…” Но веднага след това, всички издателства отказват да му печатат. Отказват му публикации във вестници и списания – единствено излиза при Николай Хайтов в издаваното от него сп.”Отечество”. Свален е от печат и сборникът му „Червена книга”- новели и разкази, разглеждащи изчезващите от хората морални ценности, които трябва да бъдат вписани в червената книга за защита от самите нас, като изчезващите растителни и животински видове в природата. При връщането на ръкописа, завеждащия „Библиотека смяна” на издателство „Народна младеж” “поет партизанин” Давид Овадия псува като каруцар и казва: ”Не те пускат, момче! Спират те! Нещо си ги настъпил. Тоя тюмбелек от БАН кьорав ли е, неграмотен ли е или е без ум да напише това нещо?! Едно време убивахме хора – сега убиваме таланти. Жалко за хубавите разкази!…” и му хвърля отрицателната рецензия на външния рецензент, цанен да „убие” книгата. „Тюмбелека”, автор на отрицателната рецензия е Александър Йорданов от Института за литература в БАН, бъдещ председател на Народното събрание, Дебелият Ал.
Но защо се получава така, че читатели и писатели оценяват високо творчеството на писателя, а „несъществуващата” тогава комунистическа цензура го спира? Сигурно е за това, защото в своите разкази Георги Витанов Богат често в прав текст оприличава „селските управници”, кметове и партийни секретари от 80-те години, като „селски идиоти” и, че когато селяните искат да си построят един мост с мечки по перилата, подобно на Лъвов мост, но който да „изобразява типично нашенското” местните управници не разрешават това, защото те всички са ловджии и знаят, че мечката е „звяр” и не щат да се сподобяват с мечка. Селяните попитали:”Ами на какво да се оприличаваме, тогава, на паяци ли или на маймуни?” Те отвърнали:”На нищо.” Следват думи на автора: ”Дали,защото дълги години, драги читателю, сме имали ръководители, които са разпореждали да приличаме на „нищо”, ние и днес твърде често приличаме на „нищо”във всичко. Но ние вече не желаем да приличаме на Нищо. По-добре да приличаме на мечки, отколкото на Нищо!” Тези „скверни”думи, като писано и печатано слово, едва ли биха могли да бъдат понесени от тогавашните управници и от уж „несъществуващата” комунистическа цензура от разказа „Оре Чоре”, който поместваме по-долу.

В момента Георги Витанов Богат живее и работи в Чикаго, САЩ. Той е съучредител и пръв председател на първия в българската история задграничен писателски съюз – СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ В САЩ И ПО СВЕТА (виж тук). Защото, по неговите думи, всички литературни произведения на българската класика, с които България се гордее, от Славейков, Ботев и Каравелов, Раковски, Априлов, д-р Берон, Ст.Михайловски и когото се сетите още са писани извън България. И както казва зам.председателят на същия съюз, Симеон Гаспаров – даже нашите букви са писани в чужбина – Византия. /Eurochicago.com/

Оре Чоре

Че мечка ние имаме, това може да види всеки, защото мечката е налице. Тя се намира в селската градина, ако може да има такава дума, равнозначна с градска градина, жива мечка, драги читателю, уловена от гората и поставена там в клетка. Ние сме хора горски и това си ни личи. Защото с какво могат да се пофхвалят африканците, ако не с лъв, с какво ескимосите, ако не с тюлен? Човек се хвали с такъв добитък, с какъвто разполага, а в известен смисъл той се и сподобява с него и понеже ние с други добици не разполагаме, хвалим се с мечката. И се сподобяваме с нея. Като ни се захвали някой с лошо ние се стремим да му отвърнем с лошо и му викаме: “Внимавай, щото мечка ще те гази!” Като ни е страх, а ние се стремим да надвием на този страх, викаме си: “Мечка страх, мен не страх!”, и си плюем под фанелата. Когато някой се пише по-ербап от тебе, а пък ти си мислиш, че си коскоджа по-ербап от него, викаш му: “Абе ти с мечката ли мед ще се надяждаш?” Като пък някой свикне все на хубаво, а то все хубаво не може да бъде, викаме за този някой: “Такова е, кога мечка накуси телешко!”
Ето как на нас в устата ни е все мечката, защото мечката е в гората, а и ти си в гората, мечката е около тебе; тя е и душманин твой, и другар твой. Често ти с тая мечка делиш и мед, и боровинка, и стока, а и мегдан. Като живееш с мечката, ти не може да не се сподобиш с тая мечка. Ние живеем с мечки и това си ни личи.
Но понеже мечката не е човек, а животно, ние по никакъв начин не искаме да се оприличаваме на нея и в момента, в който някои ни оприличи на мечка, ние се сърдим и искаме да извадим очите на този човек, който ни е оприличил. Така, когато веднъж искахме да направим един мост с мечки по перилата, който да изобразява типично нашенското, т.е. „Мечи мост“, един наш ръководител яростно се опълчи срещу това, защото щяло да излезе лошо име на селото ни – мечка. Не искаше той да се оприличаваме на мечки. Тогава ние го попитахме, ами на що да се оприличаваме, на паяци ли, или на маймуни? Той рече на нищо…
Дали защото дълги години сме имали ръководители, които са разпореждали да приличаме на нищо, ние сега твърде често приличаме на нищо във всичко. Но ние вече не желаем да приличаме на нищо. По-добре да приличаме на мечки, отколкото на нищо.
Та ето защо, за да сме по-наясно, че сме твърде различни ние с мечката, хващаме една мечка от гората и я туряме в клетка. По-голяма нагледност и очевидно различие от това, драги читателю, иди си търси.
Седи мечката в клетката и гледа като човек, който иска да ти каже нещо много важно и значително, срещу нея е застанал човекът, който гледа с тъп и неказващ нищо поглед. Човек и мечка – две загадки на природата. Коя е по-висшата и по-съвършенната загадка? Човекът или мечката?!!! Не мога да кажа нито едното, нито другото, щото ако кажа, че съвършенството е човекът, то отговорът ми би бил пристрастен към човека – ако пък кажа, че е мечката, то веднага ще бъда таксуван, че рзсъждавам като мечка, защото човешката логика държи всички съждения да са в нейна полза. А бих искал да съм безпристрастен като справедлив съдия, търсещ истината.
Но да си призная откровено, замисляйки се по-дълбоко, много би ми се искало да разсъждавам като мечка, особено като си помисля, че една мечка никога не търси да убие човека, а човекът винаги търси да убие мечката. Една мечка по никой начин не желае да има тя в бърлогата си човешка кожа за украса или пък да има същата да си направи от нея кожух. Още по-малко мечката иска да си прави човешки кюфтета, а и сапун от човешка мас, докато обратното, човек го иска много. Мечката дори няма и капка желание да хване човека, да му тури на зурлата един чембер със синджир, да го разиграва по горските поляни с една гъдулка и да го кара той да й се кланя като млада невеста или да го кара да показва как стара баба меси с келяви пръсти бяла фудула. Мечката няма никакви такива желания, защото това не и е в нрава. В нрава на мечката е да си пасе тревица, да си похапрва боровинки и медец, а понякога да си откърши и един кочан млечна царевица.
Щом е така, аз казвам да живее мечката! Ако хората имаха такова мечо съзнание, ние нямаше да се закачаме един друг и щяхме да си живеем в общочовешката гора, в която за всеки има място, щастливо като мечки.
Но защо човекът се стреми да прави всичко лошо на мечката, а мечката не се стреми? Ами защото човекът е сербез и той желае да бъде господар. В този си хилядолетен стремеж, по едно време човекът беше стигнал до такъв сербезлък, че искаше дори да бъде и господар на себеподобните си. И не само че искаше, ами и беше. Дълги години човекът беше господар на себеподобните си, докато разбере, че така няма да го бъде. Ние и днес, драги читателю, имаме човеци, които искат да бъдат господари не само на мечките, но и на себеподобните си и като не можем вече да бъдем господари на себеподобните си, хващаме една мечка и я туряме в клетка в селската градска градина. Седим един срещу друг с мечката и се фукаме, че сме все пак госпдари на нещо си. Ние и за това убиваме мечката, за да си докажем, че сме сербез хора и господари и по този начин много заприличваме на Оре Чоре.
Оре Чоре беше селския идиот, един от онези селски идиоти, които имаше навремето във всяко село и всяка паланка, и тези идиоти придаваха на селището си един своеобразен колорит. Имаше навремето идиоти много, във всяко село, и днес ги има, но днес идиот може да бъде всеки. Навремето идиотите бяха личности, каквито са сега кметовете и другите селски първенци. Ако в моето село беше Оре Чоре, то в Банско беше Лаганчо. Като някой ти рече на тебе, какъв си Лаганчо, то значи той ти вика, че приличаш на банскалия. Но рече ли ти Оре Чоре, сто процента бъди сигурен, че ти съобщава за някоя черта на човек от Добринище. Подобно нещо беше и с Коста от Осеново (звучи това като някоя графска или баронска титла, нали, нещо като Гердхард фон Вестфален), Йопата, Джибата и така нататък.
Оре Чоре беше беловлас, постен човек с рядка бяла брада, с лице изсушено и сгърчено като крушов ошав и с цвят на такъв, имаше очарователна усмивка, каквато може да има най-разцъфналото полско цвете, и като се усмихваше, та примигваше с очи, около белите му власи сякаш се появяваше ореол. Божествена усмивка имаше Оре Чоре. Беше премтнал през рамото си едната половина от стара, срязана на две ярешка вулия с презрамка от конопена сиджимка и от нея се подаваха навънка кутре, хляб и цървули. Старите, отдавна прогледнали на петите нещавени свински опинци той бе събул от краката си и ги бе сложил между кутрето и хляба, с оглед да не би кутрето да вземе да изяде хляба, та беше бос, опинците застрашително гледаха с празните широко ококорени дупки кутрето, като да го плашат, а кутрето кротко подаваше муцунката си от вулията и гледаше кокалестите, очовкани нозе на Оре Чоре с кални нокти. Беше облечен с дълга, била някога бяла, дрипава ленена кошуля, но най-важната от всички особености на неговия външен вид бе особеността, че на рамото му имаше винаги стъпил един орел. Този орел Оре Чоре бе наследил от баща си, а баща му от неговия пък баща и имаше изгледи този орел да остане дълго и занапред, като се има предвид дълголетието на тези птици, ако не беше попаднал в ръцете на наследника идиот Оре Чоре.
Като вървеше с орела на рамо, Оре Чоре имаше вид на някой вековен, очукан от бури и гръмотевици горски цар, който се поклащаше неизменно с торбицата, тояжката и свирепия орел на рамото си, на някой добър горски дух или мъдрец, а често и моето детско въображение го рисуваше като оживял сух дънер с кацнал върху му орел. От време на време орелът се стрелкаше яростно върху някоя безшумно появила се между камънаците мишка или врабец, или някаква живинка, невидимо летяща във въздуха, и после отново се връщаше на любимото си място, рамото на Оре Чоре.
Като ходеше по селото и просеше, Оре Чоре даваше част от изпросеното с келявите си като сухи корени пръсти на кутрето от вулията, кутрето въртеше муцунката си и не искаше да приеме храната като сито бебе, а после той даваше на орела. Орелът дърпаше храната от ръцете му внимателно, помагайки си с криле, та това беше чудна атракция за мало и голямо. Като нахранеше животните си, той често взимаше едно листо от шавар, като единия край захапваше с черните си изронени зъби, а другия опъваше с пръсти и цъмъникаше на тази символична тамбура чудновати мелодии, на които той сам бе композитор.
Цъмъ-нъмъ, цъмъ-нъмъ, цъ-мъ-нъ-мъ, цъ-мъ-нъ-мъ, цъ-мъ-нъ-мъ-нъ-мъ-нъ-мъ, цъ-мъ-нъ-мъ-нъ-мъ-мъ-нъмъ, цъм-цъм-цъмънъ…. Чъм, цъмънъ, цъм,цъчънъ, цъмъникаше с все по-нарастваща страст и виртуозност Оре Чоре пред насъбралата се публика, а орелът започваше да се върти и неспокойно да се надига на краката си като закопнял играорец, та с едното си око поглеждаше ту символичния инструмент, ту публиката, умираща си от смях.
Орел и човек живееха в мир и съгласие – човекът хранеше орела, а орелът увенчаваше човека с вечност и дива красота. Като минаваше да проси, всичко живо се трупаше да гледа как върви Оре Чоре със страховитата птица и ми се чини, че хората даваха част от сиромашкия си залък не толкова на просяка, колкото на орела.
Този богоугоден просяк беше богат и угоден с чудноватото си пиле, докато не беше подмамен от Тръчи Лажи. Тръчи Лажи беше човек сербез и мюзевирджия, чието мюзевирджийство прерастваше често в злонамерена хитрост. Той си умираше от наслаждение да накара някой да извърши някаква лошотия и тогава злорадо разказваше как е станало всичко с неподправено удоволствие. Злорадия хитрец бе подмамил малоумния Оре Чоре, че орелът краде от храната му и веднъж кореноподобните ръце на слабоумеца бяха извършили непоправимото. Така веднъж птицата като клъвнала от просяшката трапеза на Оре Чоре парче сланинка, той я бе пернал с тоягата си, ударил я лошо и орелът умрял…
Сега, като ходеше по селото, Оре Чоре не беше вече оня богоугоден идиот, който прилича на горски дух или цар, увенчан с вечна красота, а на жив просяк, драги читателю, безцветен и незабележим като буца суха пръст…
Ето как в момента, в който Оре Чоре се бе почувствувал господар над пилето си, той се бе лишил от него завинаги, като по тоя начин се бе лишил от красотата си, а без красотата си ние заприличваме на буца суха пръст. Така, като затваряме мечките в клетка, ние затваряме в клетка част от себе си и това не е чак толкова зле да речем, но като убием мечката, ние убиваме част от себе си. Но убием ли и орела, и дървото, и тревата, убием ли въздуха и водата, ние убиваме значителна част от себе си и по този начин заприличваме на селския идиот Оре Чоре. И много се притеснявам,страх ме е, дали продължавайки така, човешката идиотщина няма да стигне до там, че един ден, който, дано никога не настъпи, може да се превърнем в дрожди, отглеждани в изкуствена среда. Ако нарушим средата им дори за миг, дрождите от живи същества се превръщат в мартва гнилоч или, кажи го, в буца суха пръст.

(с) Георги Витанов БОГАТ

Проф. Янков: Искам отговорност на държавата на пречинените вреди!

Pesho — Sat, 10 Jul 2010 13:23:22 +0000

Правозащитникът проф.Янко Янков разпространи отворено писмо до премиера Бойко Борисов, проф. д-р Анна-Мария Борисова – министър на здравеопазването, Борис Велчев – главен прокурор и до посланиците на по-големите европейски страни и САЩ. Ето какво пише проф. Янков в него:

Изрично, ясно и категорично уточнявам, че:
от 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми и най-близките ми фамилни роднини сме били обект на повече от сто и шестдесет (160) отделни, конкретни и прецизно документирани престъпления, шест от които са със смъртен резултат, извършени от функционери на комунистическата и на посткомунистическата българска държавна власт;
от 1990 г. досега съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 460 конкретни искания за разследване на тези престъпления, но досега не е било проведено нито едно законосъобразно разследване, и до днес не сме получили абсолютно никакво правосъдие.

*******
СПЕЦИАЛНО
предварително уточнение:
На 20 май 2010 г. съм депозирал пред Министър-председателя на България и пред осем (8) чуждестранни дипломатически представителства специален текст, в който съм посочил факта, че едно високопоставено лице, което е и кадрови офицер от бившите и от сегашни специални служби при МВР,
добронамерено ме е уведомило, че ако продължавам да търся правата си (пред съдилищата и пред държавните административни институции),
спрямо членовете на семейството ми ще бъдат проведени специални наказателни акции от специалните служби на държавата, които именно са виновни като разпоредители и като обезпечители на извършването на въпросните престъпни нарушения на правата ми и на правата на членовете на семейството ми.

Тъй като продължих да настоявам да търся правата си по всички надлежно регистрирани пред институциите казуси,
на 10-ти юни 2010 г. върху имота ми в моето родно село е било осъществено ПОКУШЕНИЕ, имащо недвусмисления характер на СЕМАНТИЧНО заплашително и предупредително ПОСЛАНИЕ, извършено и поставено именно от СПЕЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ НА ДЪРЖАВАТА и от МАФИЯТА,
а на 21 юни с. г. две очевидно професионално обучени лица ме нападнаха точно до Съдебната палата в София, със железен предмет счупиха рамото ми на пет парчета, и въпреки че прокуратурата е сезирана не само от медиите, но и лично и официално от един високопоставен прокурор (който бе направил приятелско посещение при мен в болницата),
до днес не е предприето абсолютно нищо именно защото престъплението има характера на специално оперативно мероприятие, извършено от най-Специалния отдел при Специалните служби, И Е БИЛО ВЪЗЛОЖЕНО ОТ СВРЪХЕЛИТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН НА Червената мафия.

С други думи пределно ясно уточнявам, че
ПРЕСТЪПНАТА ДЕЙНОСТ НА ЦЕЛИЯ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВЕН АПАРАТ
Е СИНХРОННО ОБЕЗПЕЧЕНА ОТ НАКАЗАТЕЛНИ ОПЕРАЦИИ,
ИЗВЪРШВАНИ ОТ МАФИЯТА И ОТ ДЪРЖАВНИТЕ СПЕЦИАЛНИ СЛУЖБИ,
главната цел на които операции, поне досега, е била да бъда мотивиран да се откажа от търсенето на защита на нарушените ми права.

Покушението от 21 юни 2010 г. обаче ми дава основание да считам, че НАЙ-ВЕРОЯТНО целта е била да ме ударят по главата и да ме убият,
но че внезапното ми инстинктивно отместване на главата само с три-четири сантиметри е отклонило удара и го е било стоварило върху рамото,
като по този именно начин убийството е било „заменено” с осакатяване.

І.

Господин Министър-Председател,
Госпожо Министър,
Ваше прокурорско нищожество,
Ваши Превъзходителства,
Обръщам вашето внимание върху факта, че едно от основните и най-важните задължения на държавата е да осигури такъв обществен ред и такава обществена сигурност, при които да бъде принципно невъзможно реализирането не само на покушение, имащо визираните параметри, но и на каквото и да е покушение върху когото и да е.
Обръщам вашето внимание върху факта, че значително време преди това аз многократно съм се бил обърнал към надлежните институции на държавата, като съм посочил, че са натрупани множество факти и обстоятелства, показващи, ЧЕ Е НАЛИЦЕ СИТУАЦИЯ НА ПОДГОТОВКА ЗА ПОКУШЕНИЕ ВЪРХУ МЕН И МОИТЕ БЛИЗКИ.
Обръщам вашето внимание върху факта, че едно от основните и най-важните задължения на държавата е да се съобрази с моите многобройни официални искания за вземане на обезпечителни мерки за защита на моите права в контекста на направените ми предупреждения за извършване на предстоящи покушения.
Обръщам вашето внимание върху факта, че надлежните институции на държавата не са направили абсолютно нищо, за да защитят моите и на близките ми права и за обезпечат нашата сигурност;
дори нещо повече – всички официални надлежни институции на българската държава подчертано ясно са давали и продължават да дават да се разбере, че главната тяхна функция е да обезпечават тотална безотговорност за престъпниците – именно заради тяхната принадлежност към специалните служби на държавата и на Мафията.

ІІ.
Господин Министър-Председател,
Госпожо Министър,
Ваше прокурорско нищожество,
Ваши Превъзходителства,
Обръщам вашето внимание върху факта,
че АЗ СЪМ ЗДРАВОСЛОВНО ОСИГУРЕН ВЕЧЕ В ПРОДЪЛЖАНИЕ НА ПОВЕЧЕ ОТ 40 (четиредесет) ГОДИНИ,
ПРЕЗ КОЕТО ВРЕМЕ СЪМ ВЛИЗАЛ В БОЛНИЦА САМО ЧЕТИРИ ПЪТИ,
И ПРЕЗ ЦЕЛИЯ СИ ЖИВОТ СЪМ ПОЛЗУВАЛ БОЛНИЧНО ЛЕЧЕНИЕ НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 20 (двадесет) ДНИ.

***
Това обстоятелство е изключително важно и във връзка с него предявявам към Правителството искането да изчисли
от една страна – ОБЩИЯ ПАРИЧЕН ИЗРАЗ НА МОЯ ВЛОГ В ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРИЯ, а
от друга страна – НАПРАВЕНИТЕ ЗА МЕН РАЗХОДИ – И ДА ОПРЕДЕЛИ ОБЩИЯ ПАРИЧЕН РАЗМЕР ИЛИ ИЗРАЗ НА МОЯ ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛЕН ВЛОГ.

***
Горното искане предявявам поради това, че:
При и по повод моето пребиваване в ДЪРЖАВНАТА болница за бърза медицинска помощ
ВСЕКИ МОЙ ОПИТ ДА РАЗГОВАРЯМ С ЛЕКАРИТЕ ВЪВ ВРЪЗКА С МОЕТО ЗДРАВОСЛОВНО СЪСТОЯНИЕ
И С ОСТАНАЛИЯ МЕДИЦИНСКИ ПЕРСОНАЛ ВЪВ ВРЪЗКА С МЕДИЦИНСКОТО ОБСЛУЖВАНЕ
ФАКТИЧЕСКИ СЕ ПРЕВРЪЩАШЕ В РАЗГОВОР ЗА ПАРИ, КОИТО ТРЯБВА ДА ДАМ, ЗА ДА МОГА ДА ПОЛУЧА ОНОВА, КОЕТО МИ Е НУЖНО,
УЖ НЕ НЕПОСРЕДСТВЕНО НА САМИТЕ ТЯХ, а съгласно превъзходно отработената МАФИОТСКА СХЕМА – НЯКЪДЕ ДРУГАДЕ: ИЛИ В КАСАТА НА БОЛНИЦАТА, ИЛИ В КАСАТА НА НЯКАКВА ЧАСТНА МАФИОТСКА ФИРМА.
Тук и сега няма да се спирам на голямото множество факти.
Ще посоча само последния факт, който е от вчера, 07.07.2010 г.
Съгласно предписаното ми направление се явих в 124-ти контролен травматологичен кабинет, за да ползувам правото си на безплатен котролен преглед и изваждане (сваляне) на хирургическите конци.
Забелязах, че лично самият лекар заставаше на вратата и извикваше онези, които са дошли да ползуват преглед срещу заплащане; така, след няколкочасово чакане, когато аз вече бях последният чакащ за преглед, вратата спря да се отваря и лекарят спря да извиква за преглед. Тъй като знаех, че вътре няма пациент, за деликатност почаках още три-четири минути и влязох. На въпроса на лекаря дали съм за преглед срещу заплащане, аз отговорих, че идвам за безплатен преглед и за сваляне на хирургическите конци.
Тогава лекарат стана и мълчаливо тръгна към вратата, за да излиза.
Когато той вече отваряше врата, аз му казах: „Докторе, бих искал да Ви попитам …”, а той, вече излизайки, ми каза „А две кафета не искаш ли?”, и изчезна.
Хирургическите конци бяха свалени от медицинската сестра, а в документацията несъмнено е било отбелязано, че вече съм ползувал правото си на безплатен контролен преглед.

ІІІ.
Господин Министър-Председател,
Госпожо Министър,
Ваше прокурорско нищожество,
Ваши Превъзходителства,
Обръщам вашето внимание върху следния главен факт.
В болницата постъпих на 21 юни 2010 г. и веднага ме уведомиха, че НЕИЗМЕННО ПРЕДВАРИТЕЛНО УСЛОВИЕ ДА БЪДА ОПЕРИРАН Е ДА ВНЕСА В КАСАТА НА ЕДНА ЧАСТНА ФИРМА ПАРИЧНА СУМА, РАВНЯВАЩА СЕ НА ДВЕ МЕСЕЧНИ ПРОФЕСОРСКИ ЗАПЛАТИ.
Казах им, че макар и да съм професор по правни науки, никога не съм успял да спестя такава сума и не разполагам с такава сума.
На 22 юни 2010 г. ми казаха, че ме подготвят за операция, която ще бъде извършена на 23-ти, но ще бъде извършена само ако съм внесъл гореспоменатата сума в касата на въпросната частна фирма.
На 23 юни 2010 г. сутринта, след като узнаха, че не съм внесъл въпросната сума, ме уведомиха, че до обяд ще бъда изписан от болницата и ще трябва да се оправям сам с проблемите си.
Обадих се по телефона на мой колега – професор по правни науки, и му обясних ситуацията; той, от своя стрна, се обадил на наш бивш студент, който в момента заема изключително важна позиция в политическата и в парламентарната йерархия; нашият бивш студент се обадил лично на директора на болницата, и така било уговорено да бъда опериран, като заплащането на въпросната изключително висока парична сума ще бъде направено по-късно, след края на лечението.

***
Така, по силата на случайността, останах жив!!!
Като професионалист в сферата, в която съм автор на петдесет и две (52) обемисти книги, аз съм категоричен,
че въпросният мой бивш студент
просто е бил объркал сметките на специалните служби на държавата и на Мафията,
които са имали намерение да обосноват медицински причини и аргументи за смъртта, която са ми подготвяли.

***
Впрочем, от литературата и историята е много добре известно,
че специалните служби извършват най-перфектните убийства, като направят така,
че набелязаната жертва да попадне в медицинско заведение,
където фактическото убийство бива обосновано като смърт,
настъпила в резултат на биофизиологична негодност и неиздръжливост на жертвата.

ІV.
Господин Министър-Председател,
Госпожо Министър,
Ваше прокурорско нищожество,
Ваши Превъзходителства,
Обръщам се към всичките вас със следното питане:
СЛЕД КАТО ОФИЦИАЛНИТЕ ДЪРЖАВНИ БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУЦИИ ОТКАЗАХА ДА ВЗЕМАТ МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА МИ И ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЖИВОТА И НА ЗДРАВЕТО МИ,
ТОВА ЛИ ЩЕ Е СЛЕДВАЩИЯТ ЕПИЗОД ОТ СЦЕНАРИЯ НА МОЕТО ОТСТРАНЯВАНЕ И ЛИКВИДИРАНЕ?

Янко Н. Янков
08 юли 2010 г.

Оригинала на писмото може да прочетете в блога на правозащитника на адрес:
http://iankov.blogspot.com/

„ИСКАМ ОТГОВОРНОСТ НА ДЪРЖАВАТА И НА ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ЗА ПРИЧИНЕНИТЕ ВРЕДИ!–2 -A”,

Първо предварително уточнение:

Подробна актуална информация за мен можете да прочетете на английски, френски, немски и български език на посочените по-долу електронни адреси.

На същите адреси можете да прочетете и настоящия текст – вж.:

http://iankov.blogspot.com/2010/07/2_22.html

*******

Второ предварително уточнение:

Изрично, ясно и категорично уточнявам, че:

от 1975 г. до днес аз, членовете на семейството ми и най-близките ми фамилни роднини сме били обект на повече от СТО И ШЕСТДЕСЕТ (160) отделни, конкретни и прецизно документирани престъпления,

шест от които са със смъртен резултат,

извършени от функционери на комунистическата и на посткомунистическата българска държавна власт;

от 1990 г. досега съм депозирал в офиса на Главния прокурор повече от 500 (петстотин) конкретни искания за разследване на тези престъпления,

но досега не е било проведено нито едно законосъобразно разследване, и

до днес не сме получили абсолютно никакво правосъдие.

*******

СПЕЦИАЛНО

предварително уточнение:

В предходното ми, от преди няколко дни, писмено изложение до вас, имащо дата 17 юли 2010 г., съм обърнал внимание върху факта,

че след като категорично отказах да се съобразя с направените ми „добронамерени уведомления” или „предупреждения” да спра да търся правата си пред съдилищата и пред държавните административни институции,

на 21 юни с.г. две очевидно професионално обучени лица ме нападнаха точно до Съдебната палата в София, със железен предмет счупиха рамото ми на пет парчета, и въпреки че прокуратурата е сезирана не само от медиите, но и лично и официално от един високопоставен прокурор (който бе направил приятелско посещение при мен в болницата), до днес не е предприето абсолютно нищо именно защото престъплението има характера на специално оперативно мероприятие, извършено от най-Специалния отдел при Специалните служби, И Е БИЛО ВЪЗЛОЖЕНО ОТ СВРЪХЕЛИТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КЛАН на Червената мафия.

В същото официално писмено изложение пределно ясно съм посочил, че съществуват всички основания да считам,

че целта на покушението от 21 юни 2010 г. е била да бъда ударен по главата и да бъда убит, но че само по силата на Случайността убийството е било „заменено” с осакатяване.

В същото официално писмено изложение пределно ясно съм посочил, че само десет дни преди това върху къщата в имението ми в село Клисурица е било извършено ВТОРО ПОРЕДНО покушение,

имащо не само характера на СЕМАНТИЧНО ПОСЛАНИЕ, не само характера на брутално нарушение на правата ми, гарантирани от чл. 32 и чл. 33 от Конституцията,

но и недвусмисления характер на извършен от специалните служби на Мафията и на Държавата

ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ, ИЗРАЗЯВАЩ СЕ В ПОСТАВЯНЕТО НА МНОГООБРАЗНИ УВРЕЖДАЩИ ЗДРАВЕТО И ЖИВОТА РАДИАЦИОННИ И БИОЛОГИЧНО-АКТИВНИ ПАТОГЕННИ СУБСТАНЦИИ.

*************

Междувременно, само няколко дни след това, вчера, сряда, 21 юли 2010 г., в българските електронни медии (виж напр.http://www.frognews.bg/news_25581/Taina_kvartira_na_DANS_plashi_sasedi/) е публикувано адресирано до вас т. нар. „Открито писмо”, написано и подписано от българския учен проф. Георги Василев (член на Съюза на българските учени, член на Френското дружество за Милтънови изследвания, член на редколегията на списание „Toronto Slavic Quarterly”).

В това писмо той посочва, че още на 14 април т. г. е бил депозирал в приемната на Министъра на вътрешните работи специално писмено изложение, съдържанието на което е свързано „с престъпна дейност, при която се ползват ресурси на днешната ДАНС”, по повод и във връзка с което негово писмо, в нарушение на разпоредбите на Закона, той все още не е получил никакъв отговор.

В своето „Открито писмо”, проф. Георги Василев сочи, че живее в столичния жилищен квартал „Гоце Делчев”, бл.252, вх.7, етаж 2, ап. 150; и че точно срещу неговото жилище, „в нова кооперация 260 В, също на втория етаж, е разположена квартира на ДАНС”; той е уточнил, че фактът, че въпросното жилище има статуса именно на „квартира на ДАНС”, той е бил установил върху основата на това, че преди време, когато Директор на ДАНС е бил именно широко медийно известният Петко Сертов, същият многократно е бил виждан да посещава въпросното жилище заедно със свои служители.

В своето „Открито писмо”, проф. Георги Василев сочи, че именно от посоченото, собственост на ДАНС, жилище, „нощем се излъчват електромагнитни сигнали с голяма мощност, които предизвикват кошмари, силна отпадналост, … и заболяване”, като уточнява, че освен самият той, са пострадали и други хора-негови съседи.

Проф. Георги Василев изрично и ясно уточнява, че в потвърждение на неговите думи той притежава протокол за техническа експертиза, извършена със съвременна апаратура, част от която се използува в НАТО, и която експертиза е била „извършена през нощта на 26/27 февруари 2010 и през нощта на 5/6 май 2010 г.”.

Проф. Георги Василев изрично и ясно уточнява, че съгласно официалното заключение на техническата експертиза става дума за това, че именно от въпросната територия на ДАНС се извършва излъчване на електрично поле, което е 15,2 (повече от петнадесет) пъти над допустимите хигиенни норми, както и за излъчване на магнитно поле, което е 111,11 (повече от сто и единедесет) пъти над допустимите хигиенни норми.

Проф. Георги Василев изрично и ясно уточнява, че ректорът на висшето учебно заведение, в което той преподава, още на 8 (осми) март т. г. е бил изпратил официално писмено изложение, адресирано до Председателя на ДАНС Цветелин Йовчев, но че въпросното държавно длъжностно лице не е дало никакъв отговор.

Проф. Георги Василев изрично и ясно уточнява, че след като на 31 март тогавашният Председател на парламентарната Комисия за контрол над ДАНС Иван Костов е бил написал официално писмо до Председателя на ДАНС Цветелин Йовчев, той бил получил писмо, имащо дата 26 май, което е подписано от Секретаря на ДАНС Мартин Георгиев; в което писмо е било записано, че „според измервания на ДАНС такива излъчвания нямало”; като същевременно била направена уговорката, че „ДАНС не разполага с адекватната апаратура” за извършване на такива измервания. Във връзка с товапроф. Георги Василев изрично подчертава, че „отговорът на ДАНС” има характера на „отговор, който отрича сам себе си”.

Проф. Георги Василев изрично и ясно уточнява, че в резултат на въпросните облъчвания както самият той, така и мнозина от неговите съседи са получили сериозни заболявания, и че това обстоятелство е било намерило своето журналистическо отражение в специален репортаж, поместен в броя на вестник „Труд” от 28 юни т. г.

В своето официално писмо, адресирано до Премиера и до Министъра на вътрешните работи, проф. Георги Василев изрично и ясно уточнява, че става въпрос за престъпна дейност, наподобяваща дейността, която е била извършвана в нацистките и в съветските концлагери; и че извършването на такава дейност би трябвало да е абослютно недопустимо върху територията на Европейския съюз.

*************

Господин Председател на парламентарната комисия,

Господин Министър-Председател,

Господин Министър на вътрешните работи,

Ваше прокурорско нищожество,

Ваши Превъзходителства,

Обръщам вашето внимание върху следните факти и обстоятелства:

►че ИЗВЪРШЕНОТО НА 10 ЮНИ ТАЗИ ГОДИНА ВТОРО ПОРЕДНО ПОКУШЕНИЕ НАД МОЕТО ПРОВИНЦИАЛНО ЖИЛИЩЕ В СЕЛО КЛИСУРИЦА е било извършено в контекста на моя отказ да се съобразя с исканията на Мафията и на специалните държавни служби да спра да търся правата си пред българските и пред европейските съдебни и административни институции;

►че извършеното в края на януари 2008 г. ПЪРВО ПОРЕДНО ПОКУШЕНИЕ НАД МОЕТО ПРОВИНЦИАЛНО ЖИЛИЩЕ В СЕЛО КЛИСУРИЦА е било осъществено само наколко дни след като аз и членовете на семейството ми се завърнахме от продължително пребиваване в Швейцария, Франция и Испания,

където имахме официални срещи със съответните представители на държавната власт,

на които предоставихме голямо количество документация, обосноваваща тезата ни,

че официалните български държавно-властнически институции са нискойерархични структурни звена от постсъветската Червена Мафия, и че същите провеждат срещу нас множество престъпни секретни оперативни мероприятия.

*************

Господин Председател на парламентарната комисия,

Господин Министър-Председател,

Господин Министър на вътрешните работи,

Ваше прокурорско нищожество,

Ваши Превъзходителства,

Обръщам вашето внимание върху следните факти и обстоятелства:

че в моето официално писмено изложение от 13 февруари 2009 г., адресирано до Зам.-главния прокурор и до Районния прокурор на гр. Монтана, в раздел „Шесто”, на стр. 3 изрично съм записал следния текст:

че в частност от оперативна гледна точка може да става въпрос не само за тайно поставяне на аудио- и видео-записващи или предаващи устройства, но и за терористичен акт, извършен чрез поставянето на многообразни увреждащи здравето и живота ядрени и радиационни субстанции, или на биологически активни агенти (т. нар. „биологични патогени” – бактерии, вируси, гъбички, токсини); подчертавам, че в научната литература, посветена на този тип тероризъм, подробно са описани изключително голям брой и имащи изключително широк спектър на действие биологично-активни патогенни субстанции.

Във връзка с това декларирам, че след моите неколкократни пребивавания в жилището, въпреки изключително прецизното му почистване,

получих и в момента имам особено кожно заболяване,

по повод и във връзка с което посетих специалния кабинет на Военно-медицинската академия;

там се оказа, че младата жена-лекар с офицерски чин, ме била познавала от моите политически изяви в медиите, след което откровено ми каза, че вероятността моята версия да е вярна е много голяма, но че нито един лекар с военно звание няма да посмее да я потвърди.

*************

Господин Председател на парламентарната комисия,

Господин Министър-Председател,

Господин Министър на вътрешните работи,

Ваше прокурорско нищожество,

Ваши Превъзходителства,

Обръщам вашето внимание върху следните факти и обстоятелства:

че въпросната млада жена-лекар с офицерски чин, името на която е д-р Лилия Константинова, още от самото начало, още от пръв поглед, ми постави категоричната и недвусмислена диагноза „невродермит” и ми предписа редица противоалергични медикаменти;

че след контролния преглед тя започна да ми изтъква аргументи от сферата на неврологията, психологията и психиатрията, и за необходимостта от невропсихиатрично лекуване на заболяването;

че веднага й казах, че съм автор на няколко книги по психология на правото, по повод на които светилото на българската съдебна медицина проф. д-р Георги Цеков е написал официална рецензия, в която е подчертал, че съм демонстрирал виртуозно познаване на проблемите на неврологията и на психиатрията;

и че считам, че нейните приказки са елемент от оперативните мероприятия на специалните служби, които са ме заразили именно с цел да попадна в системата на медикаментозния тероризъм и така да се саморазправят с мен.

*************

Господин Председател на парламентарната комисия,

Господин Министър-Председател,

Господин Министър на вътрешните работи,

Ваше прокурорско нищожество,

Ваши Превъзходителства,

Обръщам вашето внимание върху следните факти и обстоятелства:

СЛЕД КАТО СЕ „РАЗДЕЛИХМЕ” В ВЪПРОСНАТА ДОКТОРКА, АЗ ПРЕДПРИЕХ СПЕЦИАЛНИ ПРОУЧВАНИЯ НА ЛИТЕРАТУРАТА ПО ТЕРОРИЗЪМ И АНТИТЕРОРИЗЪМ (нека отбележа, че съм автор и на няколко дебели книги по проблемите на тероризма),

приех хипотезата, че съм заразен с гъбични патогенни субстанции,

купих си от аптеката САЛИЦИЛОВ СПИРТ,

И ТАКА, САМО СЛЕД ДВЕ СЕДМИЦИ, ВЪПРОСНОТО КОЖНО ЗАБОЛЯВАНЕ ИЗЧЕЗНА БЕЗВЪЗВРАТНО и вече една година от него няма и спомен.

*************

Господин Председател на парламентарната комисия,

Господин Министър-Председател,

Господин Министър на вътрешните работи,

Ваше прокурорско нищожество,

Ваши Превъзходителства,

НАСТОЯВАМ ЗА НАЙ-СТРОГО РАЗСЛЕДВАНЕ НА ВСИЧКИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО ПОСОЧВАМ В НАСТОЯЩОТО ИЗЛОЖЕНИЕ.

ПРИЛОЖЕНИЯ: за г-н Волен Сидеров – председател на Комисията за контрол на ДАНС в Народното събрание, приложено представям копия от визираните предишни мои официални писмено изложения по казуса.

22 юли 2010 г. Янко Н. Янков

Web sites:
http://iankov.info
http://iankov.com
http://velyovski.blogspot.com
http://www.librarything.com/search_works.php?q=Ianko+Iankov
http://www.librarything.com/catalog/Nikolay41;
http://iankov.com/dl/biobibliografia.pdf ;
http://iankov.blogspot.com/2007/06/blog-post.html ;
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/blog-post_693.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
http://velyovski.blogspot.com/2009/02/18-42mes-livres-18-42my-books-18-42.html
http://vbox7.com/collection:708949

За българските събития в САЩ и за себе си – проф.Никола Чаракчиев

Charakchiev — Fri, 09 Jul 2010 08:55:21 +0000

Редакцията на Eurochicago.com със съдействието на Държавната агенция за българите в чужбина и информационната подкрепа на посолството на Р. България във Вашингтон и българските консулства в САЩ обяви конкурс за българско събитие на годината. За наградите на конкурса може да участва всеки, който отговори дори само на първия въпрос в анкетата (за подробностите и условията на конкурса вижте – линк). Най-интересното от отговорите Ви ще публикуваме.

На Вашето внимание – анкетата на проф.Никола Чаракчиев (Чикаго)

1. Кое българско събитие в САЩ (или събитие, в което е участвал българин) бихте отбелязали от началото на годината?

Девет години лицензирано българско училище «Джон Атанасов» (24 май 2010 г. – линк)

2. Разкажете ни за себе си, за това с което се занимавате – професионално и като хоби.

Генеалогия и социологични анализи и синтез.

3. Кое е вашето любимо място за посещение в България (ако не е много известно, ще се радваме да ни го опишете)?

Родопите

4. Какво сте пренесли от България – семейна реликва, нещо за спомен или сувенир?

Родови записи от 1800 година до днес.

5. Кои български традиции запазихте зад океана и кои български празници не пропускате да отбележите?

Великден, Коледа, Баба Марта.

6. Ползвате ли български кулинарни рецепти – коя от тях най –често ползвате и коя ви е любимата?

Шопска салата.

7. Какво знаят за България американците около вас, с какво я асоциират?

Свързват я със столицата София, но обикновено само това знаят.

8. Какъв български подарък най-често поднасяте на американските си приятели и колеги?

Българска роза.

9. Какво правите или бихте могли да направите за България ако ви се предостави възможност?

Да открия университет за български политици.

10. Правилно ли е според Вас българите с двойно гражданство и живеещите в чужбина да гласуват в български избори? Смятате ли за необходимо българи от чужбина да имат правото да се кандидатират и да бъдат избирани?

Избор на управляващи (народни представители) чрез гласуване е остаряла технология от 20 век, която в 21 век лесно се управлява от знаещите методиките за управление на обществото.

11. Участвали ли сте в избори зад граница? Смятате ли, че трябва да се въведе гласуване по интернет?

Вижте отговора ми на предходния въпрос.

12. Бихте ли искали да добавите и кажете още нещо извън анкетата?

Дълъг живот на Eurochicago.com и на създателите му.

Соня Каникова за българските събития в САЩ и за себе си

Pesho — Fri, 09 Jul 2010 08:41:26 +0000

На Вашето внимание – анкетата на Соня Каникова (Вашингтон)

Зависи за какво събитие става дума. Ако българин стане шампион в някаква дисциплина или отиде на Луната това сигурно ще измести събитията, които аз смятам за важни. Или ако българин/българка оглави НАТО, ЕС, или пък МВФ. До тук събитията бяха две, те са свързани и са много положителни. В Брюксел вместо Румяна Желева отиде Кристалина Георгиева, а във Външно министерство в София вместо Румяна Желева отиде Николай Младенов. Всички (или повечето от нас) колективно си поехме дъх на облекчение. Навлизането на външнополитическата сцена на Младенов в резултат на всичко това е голямото събитие, което ще дава резултати за години напред. Николай Младенов според мен е първият български политик, който е влязъл в 21 век и от него идва свежест и надежда. „Еврочикаго” не трябва да пропусне нито една визита на министър Младенов в САЩ.

2. Разкажете ни повече са себе си, за това с което се занимавате – професионално и/или като хоби?

Отзад напред: от 2002 година работя като кореспондент за българската програма на Дойче веле от Вашингтон. И с голямо удоволствие сътруднича на Българско национално радио, работила съм малко за телевизия, но не ме привлича много. Преди тези журналистически занимания над пет години бяха политически анализатор за Трибунала на ООН за военни престъпления в бивша Югославия в Хага. Преди Хага седем или повече години преподавах чешка, словашка и българска литература в Лондонския унивесрситет; успоредно работех по 2-годишен проект, за който получих грант от Британската академия. Темата беше свързана с мистични и митични елементи в средновековната и ренесансовата литература и резултатът от изследването беше книга. В Лондон писах доста, статии, студии, и бях съавтор и съредактор на най-голямата засега енциклопедия на източноевропейската литература, The Everyman Companion to East European Literature, това беше заглавието на английското издание, а на американското – Reader’s Enncyclopedia of East European Literature. Споменавам тази енциклопедия, защото е единствената, която обхваща географска, а не политическа Източна Европа. Така че в нея са обхванати и Византия, и Гърция, и Финландия, и идиш литературата, и т.н., а оценките не са идеологически.

Преди Лондон в България работех едно след друго за две издателства – „Народна култура” и университетско, където се занимавах най-вече с преводна литература, а в университетско издателство и с изграждане на нови серии. Имам 12 преведени и издадени в България книги и мисля към 60 редактирани. Първата ми преводна книга излезе когато бях на 21 години и разбира се бях много горда, че „имам” книга. Преподавах и теория и практика на превода в Софийския университет, и разбира се и тогава имаше много изследвания и писане. Забравих да кажа, че съм завършила славянска филология.

Хоби – не бих го нарекла хоби, а начин на живот. Занимавам се с йога, индийска медицина, билкова медицина и медитация. Следвам традиция от Индия и вече доста години прекарвам редовно известно време в един от техните ашрами – това е нещо като манастир. Преподавам йога за един ограничен кръг от хора във Вашингтон – само веднъж седмично, в може би най-красивата зала на Вашингтон. Тя принадлежи на сведенборгианската църква The Church of the Holy City, която е сред архитектурните перли на града, и е духовно място. Не искам да подмина факта, че съм много приличен астролог, това е наследство от заниманията ми с други векове, когато науката астрология е била част от ежедневието. Започнах тези занимания като научен експеримент и стигнах до точка, в която видях, че астрологията е много точна наука, но нямах никакво обяснение за това. И другите системи за прогностика като картите таро и други видове гадания работят и са точни в правилните ръце – и пак казвам, обяснение няма, мистерия.

Но ако трябва да определя себе си някак, нищо от горните занимания няма да помогне. Аз съм всъщност най-вече готвачка и градинарка.

3. Кое е вашето любимо място за посещение в България (ако не е много известно може да го опишете)?

Няколко места по северното крайбрежие на Черно море – на север от Балчик и Калиакра, край Камен бряг – Яйлата, природен и исторически резерват (надявам се да го опазват!). Стотина пещери, които в предхристиянския период със сигурност са били обиталища на мистици. Ще ви опиша как изглежда, за да знаете за какво говоря. Някои от пещерите – а те са изсечени в скалите от човешка ръка, не са естествени – са в самите скали над морето, други са навътре по платото, нещо като скален манастир. През май платото е покрито с тъмночервени диви божури – уханието им е неземно. Е, има и много змии, като наближите резервата има много предупредителни знаци – и неминуемо ще видите змии, някои са огромни. Но нали е резерват, а напоследък четем, че по планетата не са останали змии, тяхното присъствие на българската Яйла сигурно е нещо положително.

Яйлата е мястото, което посетих преди да напусна България, взех си довиждане с моите родители и с Яйлата, която за мен беше България. 10 години по-късно, когато успях да посетя България имах само 8 дни, но един от тях прекарах на Яйлата, и ще трябва да напиша много страници, за да обясня какво почувствах и какво преживях в този един ден. След това при всяко връщане в България посещавам и Яйлата – и гледам Варненския залив от брега на Морската градина, понякога в слънчев блясък, друг път в дъжд и бури, под оловно небе. От другата страна на залива е нос Галата, в неговите хълмове сега са и гробовете на родителите ми, сред билките на сухата пръст на Галата, под небето, което почти докосва земята.

Няма как да разделим споменте си за места от спомените си за хора и от личната си история и памет, особено когато сме далече от страната си – връзката като че става все по-силна в хода на годините. Не смятам, че е носталгия, мисля че е нещо по-дълбоко: паметта за първите сетивни усещания, за първите осъзнати усещания, за по-силните преживявания и състояния насложени над неосъзнатото. Но след всички години в други страни, когато застана на определени места в България, дори полъхът на вятъра буди усещания, които никога никъде другаде не съм успяла да почувствам.

А друго мяста са скалите край Тюленово, Добруджа която изглежда безкрайна, разстлана, странно изгорена в края на лятото, с особен вятър духащ над мистично застинали полета, със села където каменни огради се точат като пъсти змии, с нефтени сонди (не знам има ли ги още или има само игрища за голф) със силуети, чертаещи картина, напомняща за Салвадор Дали. Или белите пирамидални скали на малки заливчета край Българево – или, или, или, няма край.

4. Имате ли в дома си нещо българско, сувенир или спомен от България?

Имам много български неща – десетки уникални мартеници, правени от две извънредно талантливи жени, майка и дъщеря, във Варна. Кукла направена от майката на една от най-старите ми приятелки, Красимира – пак от Варна. Изсушени листа от български рози от градината на друга приятелка от ученически години – и тя е Соня, и пак във Варна. Картини от Николина Христова – уникална художничка и дизайнерка – и тя във Варна. Икона на Богородица от Рилския манастир подарена от моя син Георги, който посети манастира с училищна екскурзия преди да напуснем завинаги България – това е малка, евтина иконка, представлява лошо качество снимка на хубава старинна икона в кичова рамка – но има огромна сила и е едно от най-ценните ми притежания, не бих я заменила за оригинал от манастирите на Синай или Атон. И разбира се имам цяла библиотека български книги, макар че гоямата си колекция българска литература, която от 1989 година ме е следвала по света, подарих на българското консулство в Ню Йорк за тяхната библиотека. Няколко стотин книги, надявам се някой да ги чете. Имам много други неща от България, разбира се, не могат да се изброят, и всяко от тях има история, свързано е с любими хора и места в България и за мен имат огромна ценност.

5. Кои български традиции пренесохте зад океана и отбелязвате ли български празници?

Бъдни вечер и Великден – празнуваме ги с всички ритуали. Празнувала съм ги в Лондон, после в Хага в Холандия, в Рим, сега във Вашингтон. В Лондон бях научила студентите си по българска филология да правят постните храни за Бъдни вечер, да боядисват великденски яйца, да разменят мартеници – винаги има много хора, които участват в тези празници – англичани, българи, сърби, босненци, хървати, холандци, американци, италианци, латиноамериканци, евреи и кой и не. Във Вашингтон от поне шест години в четвъртъка преди Великден боядисваме яйца в нашия дом, правим козунаци, идва една постоянна група приятелки, които водят все нови и нови приятелки и така празникът расте, живее и процъфтява. За баба Марта да не говорим, мартеници висят по клоните няколко мили от дома ни.

6. Ползвате ли български кулинарни рецепти -коя рецепта най-често използвате, коя ви е любимата (ако имате време споделете я с читателите ни)?

Аз съм най-вече готвачка, или поне така се виждам, така че имам безкраен брой български рецепти, които са всичките в главата ми. Най-често използвам рецептата си за сърми с лозов лист или прясно зеле, кюфтета – картофени, спаначени и и други, супа топчета и поне 10 вида баница – такова е търсенето. През лятото всички подпитват за таратор, миш-маш, пълнени чушки и тиквички. Но когато има кандидати, правя много по-авантюристични български храни. Нашите храни са малко тежки за западните държави, в които съм живяла, така че рецептите ми са олекотени, а много от храните са просто прекалено тежки за нормалния човек, така че нямам много възможност да ги правя. А, да не забравя, че боб чорба, винаги има огромен успех, но аз я правя по специална рецепта, която отнема много усилия и време – резулататът смея да твърдя е извънреден! Рецептата е тайна. Повечето рецепти, които аз използвам, знам от моите баби от детинството си – така че следвам семейна традиция, която доразвивам и пазя в дълбока тайна, разбира се.

7. Какво знаят за България американците около вас, с какво я асоциират?

Повечето от тях не знаят нищо, докато не им разкажеш. Първата асоциация на по-образованите е, че в миналото България е била съветски сателит и че има фантастична древна култура и археологически съкровища. В политическите на кръгове на Вашингтон разбира се знаят за политиката и историята на България, често пъти повече от мен. Обикновените американци не знаят къде е България, някои не са сигурни и за Европа.

Моите приятели американци асоциират България с мартеници, добра кухня, добри хора, Европа, някои казват, че не са виждали грозни българи, всички били много хубави – така че ни асоциират с физическа хубост, не знам какво да мисля за това…

8. Какъв български подарък най-често поднасяте на американските си приятели и колеги?

Мартеници, сапуни с розово масло, розово масло, вино, бижутерия от български майстори и дизайнери

9. Какво правите или бихте могли да направите за България ако ви се предостави възможност? Каква форма според вас е най-удачна – с доброволен труд, с дарения или по някакъв друг начин (дайте предложение)?

Откакто живея в чужбина, вече над 20 години, работата ми винаги е била свързана по някакъв начин с България. И доста студенти са ми минали през ръцете, които почти се побългариха. Работейки за «Дойче веле» се надявам, че правя нещо полезно, най-малко като предлагам на наша аудитория някакъв по-обективен поглед за събитията.

10. Според вас, правилно ли е българите с двойно гражданство и живеещите в чужбина да гласуват в български избори? А да се кандидатират и да бъдат избирани?

Сложен въпрос. Не зъм сигурна колко от живеещите в чужбина българи имат желание да гласуват и колко от тях са квалифицирани да гласуват. При последните праламентарни избори проведох няколко анкети за „Дойче веле”, за да разбера горе-долу кои и какви българи живеещи в САЩ биха гласували. Смесени резултати. За моя изненада голям брой млади хора ми казаха, че нямат никакъв интерес към българска политика и избори и не искат да гласуват; имаше обаче и много ентусиазирани хора, кото искаха непременно да гласуват. Да, един голям брой българи в САЩ казаха, че биха гласували, но ако имаше електронно гласуване: знаем, че нямаше много голям брой секции при последните избори, разстоянията са разбира се чудовищни, така че как да идат да гласуват хората. Дори когато имаше 50 секции, за всеки щат по една, пак беше трудно: Калифорния например е с размерите на Ирак, така че…

Но всички искат да имат принципното право да гласуват, дали ще го използват или не си е тяхна работа: точно както нашите сънародници в България. Решението е електронно гласуване, каквото имат по-цивилизованите държави.

Когато г-жа Румяна Желева беше външен министър (слава Богу за кратко), тя успя да посети Вашингтон и в среща с хора от общността доста грубо има каза, че който е избрал да живее в чужбина си носи сам отговорността, тя например решила да се прибере от Германия в България и си носела отговорността. Това не беше наистина казано по повод на избирателни права, но по повод на права за българите в чужбина. Според мен отчуждаването на живеещите в чужбина българи по един или друг начин и недаването на избирателни права, които да могат наистина да бъдат упражнени (защото сега с тези секции и бюлетини правата са чисто теоретични за много хора, поне в САЩ), ще е една от най-големите грешки, които София може да направи. До 2050 година може да се стопим до около 4-5 милиона, по най-мрачните сценарии на ООН. И въпросът не е само в броя – а в качеството на хората. Живеещите в чужбина, а за българите в САЩ това е валидно дори повече, не са най-лошото качество, добре е да бъдат включвани. Много от живеещите в чужбина българи са събрали житейски опит с голяма ценност и са закоравели от битки с трудностите далече от родината си – противно на почти фолклоризираните перцепции в България, че българите в чужбина са разглезени от хубав живот. Плюс научили са се на дисциплина, трудов морал, социални маниери, държат на обещанията си, и други такива дребни, но важни неща.

11. Участвали ли сте в избори зад граница? Смятате ли, че трябва да се въведе гласуване по интернет, което е по-удобно, по-евтино и достатъчно надеждно щом вече е практика в много европейски страни (например в Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония и др.)?

Ами вече казах: интернет е единственото добро решение.

12. Бихте ли искали да добавите и кажете още нещо извън анкетата?

Българите в САЩ и изобщо в чужбина са огромен ресурс, една голяма сила, а засега България не разполага с политика да ги запази за себе си.

—————-
*** Снимките са от личния архив на Соня Каникова – Камен бряг – Яйлата, Тюленово, Галата край Варна.

Конкурс „Българско събитие на годината в САЩ”

Pesho — Fri, 09 Jul 2010 08:33:23 +0000

Редакцията на българския интернет портал www.Eurochicago.com със съдействието на Държавната агенция за българите в чужбина и информационната подкрепа на посолството на Р. България във Вашингтон и българските консулства в САЩ обявява конкурс за българско събитие. Следва съобщението на редакцията ни.

Уважаеми читателю,
Общо е мнението, че нашата емигрантска общност в Чикаго, а и в САЩ, става все по-активна. През изминалата година, макар и кризисна, българските събития или такива с българско участие, не бяха малко. Но, за да добият популярност и привлекат в по-значима степен вниманието на българската общност и на приятелите на България в Америка и по света, необходимо е те да бъдат медийно огласени.
Ето защо Eurochicago.com дава началото на конкурс и ви предлага анкета, в която главният въпрос е:

Кое българско събитие в САЩ (или събитие, в което е участвал българин) бихте отбелязали от началото на годината? Какво очаквате Вие oт 2010 г., кое събитие не трябва да пропуснем да отразим?

Обещаваме награди!
Достатъчно е да ни съобщите дори само за едно българско събитие в САЩ. В началото на следващата година, след като заедно изберем главните събития на 2010-а, тези които първи са ни разказали за тях, ще получат награди.

За да научим повече за вас, нашите читатели, Ви питаме още няколко въпроса, в които може да ни разкажете за себе си. Още един път уточняваме, че за участие в разпределението на наградите НЕ е необходимо да отговорите на всички въпроси в анкетата по-долу, достатъчно е да отговорите само на първия. Предложенията си изпратете до редакционния ни имейл (линк) или като коментар под темата. Най-интересните ще публикуваме на нашите страници. Не забравяйте да номерирате отговорите си.

Анкета: За българските събития в САЩ (и за себе си)

1. Кое българско събитие в САЩ (или събитие, в което е участвал българин) бихте отбелязали от началото на годината? Какво очаквате вие oт 2010 г., кое събитие не трябва да пропуснем да отразим?
2. Разкажете ни повече за себе си, за това с което се занимавате – професионално и/или като хоби?
3. Кое е вашето любимо място за посещение в България (ако не е много известно, ще се радваме да ни го опишете)?
4. Какво сте пренесли от България – семейна реликва, нещо за спомен или сувенир?
5. Кои български традиции запазихте зад океана и кои български празници не пропускате да отбележите?
6. Ползвате ли български кулинарни рецепти – коя от тях най–често ползвате и коя ви е любимата? (Ако имате време споделете я с читателите ни.)
7. Какво знаят за България американците около вас, с какво я асоциират?
8. Какъв български подарък най-често поднасяте на американските си приятели и колеги?
9. Какво правите или бихте могли да направите за България ако ви се предостави възможност? Каква форма според вас е най-удачна – с доброволен труд, с дарения или по някакъв друг начин (дайте предложение)?
10. Според конституцията (член 26.1) всички български граждани имат равни права и задължения. Въпреки това България е единствената европейска държава, която няма институционална връзка със своята диаспора. Нещо повече, дори българите живеещи в родната си страна, не могат да бъдат избирани за народни представители, ако имат и друго гражданство. Правилно ли е според Вас българите с двойно гражданство и живеещите в чужбина да гласуват в български избори? Смятате ли за необходимо българи от чужбина да имат правото да се кандидатират и да бъдат избирани?
Уточнение: Ако желаете да отчетем мнението ви, но то да остане анонимно гласувайте тук – линк.
11. Участвали ли сте в избори зад граница? Смятате ли, че трябва да се въведе гласуване по интернет, което е по-удобно, по-евтино и вече достатъчно надеждно щом се практикува в много европейски страни (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония и др.)?
12. Бихте ли искали да добавите и кажете още нещо извън анкетата – до нас или до читателите ни?

———————————————

С молба, първи да се включат в анкетата, се обърнахме към приятелите на нашия сайт - Соня Каникова (Вашингтон) и проф.Никола Чаракчиев (Чикаго). Специално искахме да Ви покажаем, че независимо дали отговаряте обстоятелствено или кратко, Вашето мнение е ценно за нас. Благодарим им за отзивчивостта и за откровеността на техните отговори - линк1 и линк2 (съответно).
Очакваме да последвате примера им – наградите на спонсорите си заслужават, а и всички събития в САЩ, при които с добро се чува името България, е необходимо да бъдат отбелязани!

Търсете новия брой на сп. „Борба“

Pesho — Wed, 07 Jul 2010 21:38:41 +0000

Излезе 4-та по ред книжка за тази година на списание „Борба“, което се издава от БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ФРОНТ (NATIONAL BULGARIAN FRONT)

Предлагаме ви статията на Миро Гергов -зам.-председател на БНФ от юлския брой. Цялата книжка в PDF формат може да бъде изтеглен от тук – borba-4-2010. Списанието се издава и разпространява безплатно по света вече 59 години. Над 650000 книжки вече са намерили своите читатели. Всички броеве от последните години може да намерите на интернет адрес: http://www.bnfront.com/

Емигрантите зоват: Върви, народе възродени…

Не е възможно да си българин и да не се вълнуваш от това, което става в родината ни, независимо на коя точка на планетата се намираш. Тук бих желал да направя един много съществен паралел.
През времето на комунистическата диктатура гражданите на България бяха лишени от най-елементарните права и свободи. Народът беше манипулиран, промиваха му мозъка и с жестокостта си от първия ден на управление всяваха страх у хората. Мнозинството от населението се примиряваше и изпълняваше всичко, което Партията искаше. Малцина проявиха смелост и намираха начин да се противопоставят и да изразят несъгласие с властта. Последствията бяха ужасни за всеки един от тях и не малко, стотици хиляди, бяха ликвидирани по най-жесток начин, близките им плащаха данък, бяха обречени на малтретиране, изселвани, лишавани от правото да следват и постоянно преследвани.
Слава богу, дойде т.нар. демокрация и хората повярваха (колко сме били наивни!). Никой или почти никой не разбираше какво ни очаква. Започнаха свободни избори, хората гласуваха с ентусиазъм. И всичко това продължава и до днес. През всички тези години хората вярваха, надяваха се, продължаваха да мечтаят и отново гласуваха.
И както винаги те, хората, оставаха излъгани. Защо? Защото вярваха, но не разбираха, че манипулирането продължава. Тук е необходимо да се спрем само на един-единствен факт – през изтеклите 20 години ние, българите, не осъзнахме кой е нашият враг. Комунизмът! За да бъдем честни със себе си, нужно е да си признаем, че ние избирахме тези, които да ни управляват!
Ако анализираме фактите, разбираме, че всички обвинени в корупция, са били на власт от времето на комунистическата диктатура, а продължават да са и днес.
Какъв е изводът – от първия ден на демокрацията продължават да ни управляват едни и същи. В миналото не ни даваха правото да говорим и мислим свободно, след 10 ноември 1989 г. нещата се промениха?!
Бивш началник на районната дирекция на полицията във Велико Търново ми каза: “В миналото комунизмът беше идеология, сега е пари!”
По времето на демокрацията се развиха престъпните групировки под контрола и със знанието на властта, все едно кой беше на власт. Всекидневието ни бе изпълнено с новини за бомбени атентати, престрелки по улиците, в дискотеките, взривяваха се бомби в офиси, апартаменти, коли, изпълняваха се поръчкови убийства и т.н.
Някои от мафиотите бяха убити (разчистване на сметки, разпределение на пазара за наркотици, застрахователни интереси и т.н.), покровителствани от властта. Повечето от тях са бивши служители на МВР, някои от тях са служили в специалните части за борба с организираната престъпност. Може би това е тайна за повечето от вас, читатели.
Как стават нещата в реалността?
Ето как. Правителствените служби имат интереси да покровителстват босовете на престъпните организации и последните си плащат задълженията. Когато някой започне да хитрува, влиза в черния списък и трябва да бъде елиминиран. Как е възможно да си финансово силен, да натрупаш пари по престъпен начин и това да остане незабелязано от властимащите? Отговорът е само един – с помощта на тези, които водят борбата срещу теб!
Как може да се обясни убийството на Поли Пантев на остров Аруба (след няколко опита за покушение срещу него в България) и досега убийците не са разкрити.
Обяснението – една такава операция може да се осъществи само с помощта или прякото съдействие на службите за контраразузнаване, за което има издадена заповед! Не може и да има съмнение, че всички тези убийства са планирани и извършени със знанието на горепосочените служби.
Ние, гражданите на България, искаме да знаем до каква степен настоящият министър-председател е бил информиран за всички тези лица, за тяхната дейност, прикриването им и мерките за премахването им, което е вече факт.
В борбата срещу корупцията на настоящото правителство явно няма план за разкриването на дейността на една от най-мощните икономически групировки в България – ТИМ. Има ли и кога правителството ще изгради план за разкриването на дейността на тази силова групировка?
Ако това правителство има искрени намерения да реши проблема с корупцията, то е необходимо да си затвори очите като Темида и да проведе една единствена акция – арестуване и изправяне пред съда на всички, забогатели след 10 ноември 1989 г.
Не е възможно по законен начин да придобиеш стотици милиони за толкова кратък период от време! Едва ли има съмнение в това. Иначе казано би трябвало числото на милионерите да бъде 40 процента и повече, имайки предвид броя на бизнесмените в България, които инвестират и правят всичко по книгите. Реалността показва, че с честен труд не може да се постигне това!
Нужно е да се започне безкомпромисна борба срещу всеки, който е в нарушение на закона и е придобил имущества в противоречие със закона. След което да се приложи законът, който има нужда от актуализиране.
Църквата беше подчинена на Държавна сигурност – сега е подчинена на корумпирани бизнесмени, чиято единствена цел е да използват църквата за създаване на имидж и пералня на пари.
Всичко това ще продължава, докато ние се събудим и решим, че искаме да сме свободни и да не слугуваме на бившите служби, превъплътени в настоящи управляващи.
Ако правителството на Бойко Борисов има желанието и намерението да се бори с корупцията, той трябва да изгради стратегия за борба без граници. В обратен случай българите ще продължават да напускат страната ни, за да търсят препитание и реализация в чужбина, което ще се отрази на демографията на страната ни, и то фатално. Както в миналото д-р Иван Дочев – основателят на БНФ, прогнозира: Ще дойде момент, когато ще има българска държава, но няма да има българска нация.
Всичко зависи от нас, българите – гордеем ли се да се наричаме българи, или ще се оставим да станем отново жертва на комунистическата олигархия.

Автор: Миро Гергов

Следва поздравителен адрес по случай 80 годишнината на автора.

На снимката долу: Зам.-председателят на БНФ Миро Гергов пред църквата в Бъфало (САЩ ) след неделната служба на 27 юни 2010г. и в кабинета му в неговия дом (с) Eurochicago.com