Home » Archive

Авторски страници »

[10 юли 2018 | No Comment | ]

Какво да Ви кажа. Когато човек седне в прохладата на двора на Вазовата къща. Когато уредничката заразказва за живота на Иван Вазов като малък и семейството му, ромонът на водата, която подскача по калдъръмената вадичка на двора, те отнася като вятър в онова време… Тичам по калдаръмения двор заедно с него и неговите братя, а баща му Минчо Вазов седи на кьошка, следи какви бели правим и ни подчуква с една пръчка, с други думи, възпитава ни. Майка му Събка се усмихва дяволито на методите на възпитание на мъжа си и люлее на ръце поредното малко отроче. Единадесет деца… а? Сега, в днешно време, по колко имаме…?

Авторски страници, литература »

[9 юли 2018 | No Comment | ]

Странна беше тази
трапеза.
Край нея стояха Иисус
и Мохамед.
И немощно
един към друг
длани протягаха.
Сълзите им
капеха бавно.
Един глас
мълчаливо крещеше.

Авторски страници, политика »

[9 юли 2018 | No Comment | ]

„Народен боб“ – така пише на лицевата страна на пакетите, които се продават в българските магазини, на гърба – „Произход Китай“. На чесъна и детските играчки и дрехи също пише „Произход Китай“. Днес всичко е произведено в Китай или в друга азиатска страна. Дори мартениците и българското национално знаме са китайски. И някои лекарства (с вредни примеси?). В България вече има барове, в които барманите, наричани съвременно „миксолози“, смесват коктейли с над 50-градусовото китайско питие „Маутай“ (Moutai) – наречено на планинския град Маутай в югозападен Китай, където се произвежда. Наздраве, „гонбей“ (ganbei – „пресуши чашата“) – от коктейла „наивност, доброта“ (нашата) и „мъдрост“ (китайската) какво ще се получи?

Авторски страници, българи зад граница »

[6 юли 2018 | No Comment | ]

Сега съм на един обетован за поколения демократи остров. Само на два километра от Тауър Бридж. Лондон е космополитен, разноцветен и разноезичен. Мултикултурен, да не пропусна. Е, малко е кофти да си бял и източноевропеец, но да не сме чак толкова придирчиви. Мръсотията в квартала не ме шокира особено – все пак три години живях в циганската част на „Люлин 1”, така че ми е почти някак си родно. Пласьорите на дрога спокойно продават от прозорците на колите си, младежи, подпрени на оградата на двора ни, пушат джойнт – вони неприятно, но пък поздравяват учтиво. Дрогирани и много мръсни създания лежат тук-там пред някой магазин, но това очевидно си е обичайна гледка, тъй като минувачите подминават равнодушно. Заведенията за бърза храна работят нонстоп, пъбовете и тротоарите пред тях са препълнени в почивните дни, почти всяка нощ някой крещи вбесено или отчаяно, но винаги на ръба на силите си… Едно жилищно лондонско каре, просто прашинка от тъй мечтания западен свят.

Авторски страници, българи зад граница »

[3 юли 2018 | No Comment | ]

Боже, колко талантливи българи има по света! Много от тях има какво да кажат и да направят, но живеят извън родината си, като Хъшовете, подготвили свободата.
Лягам и ставам все с Нея,
далеч от Балкана ни – стария.
Не в друга страна да живея
бих искал, а в друга България.

Авторски страници, българи зад граница »

[2 юли 2018 | No Comment | ]

В неделя, 24 юни, Салон за българска култура и духовност – Чикаго представи в център „Магура“ поредното си събитие. То имаше различен формат от досега представяните, но вярвам, достатъчно интересен за всички присъстващи.  Поради настъпващото лято и ваканциите, както и вече обхваналото ни настроение, решихме това събитие да бъде в тон с него. Отпускащо, романтично, художествено-музикално. Нарекохме го лятна академия за култура и духовност, защото от него може да се научи много, както за музиката като изкуство, така и за духовния път на нашите предци.

Авторски страници, българи зад граница »

[26 юни 2018 | No Comment | ]

За да запомним нашия последен ден заедно, решихме да се разходим край най-голямата атракция в Лондон в момента – Мастабата на Кристо в Хайд парк. Какво по-интересно място от това да се снимаме с дипломите на учениците ни край едно интересно творение на българин, заради което хиляди туристи ще дойдат специално, за да посетят Британската столица.

Авторски страници, българи зад граница »

[25 юни 2018 | No Comment | ]

Днес органите на МВР в Босилеград и Съдът за нарушения във Враня, в присъствието на Генералния консул на Р. България в Ниш, върнаха на председателя на Демократичния съюз на българите Драголюб Иванчов отнетите от сръбските власти паметни плочи с имената на жертвите от Босилеградският погром, избити на 15-16 май 1917 г.

Избрано, история, политика »

[25 юни 2018 | No Comment | ]

Двете думи, с които Иван Вазов обезсмърти образа на Георги Стойков Раковски, са вечният символ на живот, белязан от знака на гения. Да буди заспалите, да чертае нови хоризонти, да формулира несъзнаваните копнежи и желания на сънародниците си, да бъде сладкогласна лира и зовяща тръба – такова е божественото предопределение на най-харизматичната личност от Българското възраждане. Огненият темперамент, интелектуалните търсения, практическата дейност и разностранната насоченост на Раковски към различни области както на знанието и литературата, така и на обществено-политическия живот на своя век, привличат интереса и критичното внимание не само на неговите съвременници, но и на следващите поколения.

Авторски страници »

[25 юни 2018 | 2 коментара | ]

Кольо е човек като че от друго време и от друга мая. Той никога не се е примирявал с това, с което мнозина са се примирявали и се примиряват, и по времето на комунистическия режим, когато лежи по затворите, и по времето на прехода в страната, когато държавата се превръща в разграден двор за крадене и грабене. Босия не осребри по никакъв начин своето дисидентско минало с никакъв пост или облага, или кариера, както направиха мнозина, които се опитваха да се изкарват големи дисиденти и борци за правда и демокрация. Той не се интересува от това, че ние в България вече в нищо не вярваме и във всичко виждаме двойно дъно. Но не знам дали, дори ако накрая си отиде по начина, по който е тръгнал към небето, към оня свят, дали бихме могли да се стреснем достатъчно и да повярваме, да си спомним, че битката между доброто и злото винаги се води и в самите нас. И да дойде време, в което да няма нужда от такива мъченици и дисиденти, които да ни бодат очите с това, което са.

Авторски страници »

[24 юни 2018 | 2 коментара | ]

И послушният ще Ви каже утре, уважаеми читатели, зрители, слушатели, какво се е случило, как се е случило или нещо ще Ви каже, а друго ще Ви спести. Той, впрочем, ще го прави и го прави всеки ден от трибуните на почти всички медии. А Вие ще го харесвате или ще го псувате понякога, все едно, но ако той не е достатъчно гъвкав и удобен, няма да е там, на тази трибуна, на която е, той ще е някъде другаде, примерно в личния блог. Или ще е сменил професията си. Или ще е някой, за когото ще забравите лесно, когато друг, по-удобен от него, го смени. Това ще е цената, която ще плати, заради това, че не е се родил послушен и удобен, или заради това, че не са успели да го направят такъв, дори когато не са го гонили веднъж, а повече пъти.