Home » Search

Search Results

Авторски страници »

[15 ян. 2014 | No Comment | ]

Излезе от печат книгата на Константин Каменов „Симбиотика или теория за единната наука“ (издателство „Имеон“, Пловдив, 2014).
Може би това е книга, която за някои ще се стори странна, за други – похвално смела и леко объркваща, а трети биха я подминали с недоумение. Така или иначе обаче това е книга – предизвикателство към утъпкани и удобни пътеки на рационалния ум, към разделното описание и разбиране на различните сфери на човешкото знание. Това, което авторът се е опитал да изведе като послание чрез нея, е предизвикателство за всеки читател, който с отворени сетива посегне към „Симбиотика“.

Авторски страници, история »

[24 Ное. 2014 | No Comment | ]

Публикация на доклада на Константин Каменов „РАЗДЕЛЕНИЕТО НА ФУНКЦИИТЕ ЖРЕЦ И ЦАР, КАКТО И ПОРЕДНОТО УНИЩОЖАВАНЕ НА ПАМЕТТА ЗА ДРЕВНОСТТА“. Докладът е бил в програмата на XIX национална конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура“, провела се на 22 и 23 ноември т.г. във Варна, но не е бил прочетен на конференцията. Това не е първият доклад на този изследовател, който по една или друга причина не намира място в тази традиционна историческа конференция във Варна.

Авторски страници, история »

[30 май 2016 | One Comment | ]

Публикуваният по-долу материал е доклад, изпратен още през далечната 1996-та за годишна историческа конференция във Варна, където обаче не вижда публичност. Неговият автор Константин Каменов го допълва и редактира години по-късно и го представя на сбирка, състояла се в Пловдив на 14 май 2016 г. Той го предостави за публикуване на нашето издание.

Авторски страници, Е-Списание, литература »

[20 май 2014 | No Comment | ]

На 22 май от 19 часа местно време в зала „Пълдин“ на хотел „Тримонциум“ в Пловдив ще се състои премиера на книгата на Константин Каменов „Пулпудева – помазаният град от боговете“, за която нашето издание писа преди време. В тази си книга Каменов проследява историята на родния си град от XI хилядолетие преди Христа до първите векове на Римското владичество.
Авторът е роден през 1965 г. Специализира Българска филология и Руски език и литература. В същото време завършва и Актьорско майсторство и режисура. През 2007 г. завършва втора магистратура по История и започва защита на докторска степен по същата специалност. Повече от 20 години се занимава с научна дейност, а опити в поезията и прозата прави от дете.

Авторски страници, литература »

[28 авг. 2013 | No Comment | ]

Из стихосбирката на Константин Каменов „Каменна поетична мисъл“

Авторски страници, история »

[2 мар. 2013 | 9 коментара | ]

Откъс от неиздадената книга на Константин Каменов „ПУЛПУДЕВА – ПОМАЗАНИЯТ ГРАД ОТ БОГОВЕТЕ (Историята на Пловдив от XI-то хилядолетие преди Христа до първите векове на Римското владичество)“

Авторски страници, история »

[3 юни 2016 | One Comment | ]

В последните години най-после бяха направени и ДНК изследвания за съвременния български народ и произхода му [8, 19]. Резултатите бяха много силни, спрямо европейския произход на един от двата избрани народа в света [20]. Независимо от тях и след това се появиха поредица от смущаващи изводи, като следствие на анализи върху хаплогрупите с остарели в историографията и езикознанието термини. За да подпомогнем генетиците, ще предложим анализа на ИЗ „Корени”, извършен отново интердисциплинарно. Основата сме положили чрез досегашните ни изследвания за (прото-) българите, а през ДНК картината само ще предложим на научния свят открития в областта на историографията.

Авторски страници, литература »

[26 Дек. 2014 | No Comment | ]

И изкочих от параклиса, и гледам към баира, а камбанарията на манастира се вижда. Вижда се и църквата. Вижда се целият манастир. Докато гледах какво се вижда, вече бях хукнал натам. Крачка ли бе, две ли?! Дъх разстояние ли, два ли, но уж бях пред параклиса, а вече стоях изправен пред веригата. Дядо Сисой тичаше запъхтян след мен и нещо подвикваше от далечината:
– Недей, чедо, недей! Тежка е, тежка!- но вече малко по малко думите му започваха да изчезват в безкрая на душата, която носеше планината. Награбих с двете си ръце едно звено и преметнах цялата верига връз гърба си, без дори да клекна. Толкоз енергия едва ли някога е имало в мен и не зная отгде се взе.

Авторски страници »

[5 авг. 2014 | 2 коментара | ]

В продължение на години Ламартиновата къща е била истински дом за пловдивските писатели, естествено средище и място за техните инициативи и разговори, по специални и без специални поводи. Поради документални неуредици, свързани с този имот, който Дружество на писателите – Пловдив не може де юре да стопанисва, от 7 май тази година къщата е под фактическо владение на Областна администрация – Пловдив. Два месеца по-късно пловдивският областен управител Венцислав Каймаканов издава заповед за провеждането на търг за даването под наем на този културен паметник с национално значение за 10 години.

Авторски страници, литература »

[27 мар. 2014 | No Comment | ]

– Скибай, майна! Скибай го оня пантоф как киризи през оградата! Май ша земи да ва изчопли на женичките, па сетне и на махленските уши и плювалници!? Егати доносникът! Аз се чупя. Ти изтрай още пет-десет минути, па се праждосвай на някъде! Ай чао!– и се скътах зад пустата къща, та през разбитата ограда се измъкнах с усещането, че недостижимостта ми пред другите трима чукундури нараства.
Не мина обаче миг-два, след като Фролът се джароса и през изтръгната дворна врата довтасаха Емо Бемката и Ицо Мазолът:
– Страшен си, Попе! Дай пет!– джасна му дланта Мазолът. – Готино го изпинизи. Накефи ме, майна, та ша зема да изджасам още една бира!

Авторски страници, литература »

[18 мар. 2014 | No Comment | ]

Въстание, война, въстание, клане и пак война… Кой ти мисли за години, за читанки, за има́не? Жените деца чакат. Мъжете пушки носят. Из пътеки се лутат. И мине не мине година, някоя жена пак роди. Пушки гърмят, камбаните бият – цял Вардар знае. Туй всичко от баба научих. Бях я поразпитал малко, след като се нагледах на много страдални истории около Балайко. Доста възрастен бе тоз челяк от махалата. В една прехлупена къщурка, дето само керемидите й стърчаха над земята, живееше сам. Един ден изнесе на гръб ковчега с последното му споминало се правнуче…