Гледайки какво причиняват на Десислава Иванчева, си казах – ако бях Оруел, щях да напиша страшна книга за България „2081“.
От Оруел щях да взема само това с главните букви:
ВОЙНАТА Е МИР.
Войната с обществото.
СВОБОДАТА Е РОБСТВО.
Свободата при фейк-демокрацията.
НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА.
Невежеството на безконтролните.
Но понеже не съм Оруел, то, гледайки издевателството над Десислава Иванчева (една от най-гадните гледки за последните 30 години),
и виждайки, че Иванчева е само повод,
пореден и най-очевиден повод да ни се размаха на всички нас не пръст, а юмрук: „Внимавайте в картинката, че после да няма олеле!“,
ще взема само нещичко от Хемингуей,
то аз и Хемингуей не съм, за жалост, затова не мога да напиша тъжна книга за България „Да имаш и да нямаш“.
А това нещичко е частичка от стихотворението на поета Джон Дън, вдъхновило Хемингуей за великия му роман „За кого бие камбаната“:
Недей да питаш за кого бие камбаната: камбаната бие за теб!
Проф. Николай Слатински
Анна Заркова:
„Серийните убийци, осъдени доживот, се разхождат без белезници, а следствените, т.е. невинните до доказване на противното, лежат вързани за креватите с железа, до болница ги водят оковани с вериги на ръцете и краката, а в нужника се облекчават на отворена врата, клечейки с прангите в присъствие на тъмничар!.. Филм на ужасите ли е това? Не. Действителност е – по инструкция на някой си затворнически шеф, която гази Конституцията и би трябвало да го превърне автоматично от шеф в съкилийник на Янко Лудия. Би, ама не би.
Ако се снима документален филм по тая инструкция, обрекла на незаконни изтезания хиляди арестанти, сред които и кметицата Иванчева, той ще се нарича „България – 2018“. И ще има уводен надпис: „Гледайте Иванчева и си мислете за вас“.“