Home » Авторски страници, политика

16+1: Китаизира ли се България?

2018.07.09 Няма коментари

Снимка: БГНЕС

Човекът е това, което яде – е казвал Хипократ и други мъдри хора.

Преди десетина години Майкъл Гершон написа книгата The Second Brain – червата са втория ни мозък, който говори с „първия“, този в главата (encephalon). В червата има повече от 100 милиона нервни клетки и трилиони бактерии. През един 80-годишен човешки живот, червата метаболизират стотици тонове храна и милиони литри течности, които преминават през тях.

„Народен боб“ – така пише на лицевата страна на пакетите, които се продават в българските магазини, на гърба – „Произход Китай“. На чесъна и детските играчки и дрехи също пише „Произход Китай“. Днес всичко е произведено в Китай или в друга азиатска страна. Дори мартениците и българското национално знаме са китайски. И някои лекарства (с вредни примеси?). В България вече има барове, в които барманите, наричани съвременно „миксолози“, смесват коктейли с над 50-градусовото китайско питие „Маутай(Moutai) – наречено на планинския град Маутай в югозападен Китай, където се произвежда. Наздраве, „гонбей“ (ganbei – „пресуши чашата“) – от коктейла „наивност, доброта“ (нашата) и „мъдрост“ (китайската) какво ще се получи?

Логично е, наЛИ, в София да се проведе Седмата среща на „16 + 1“. И тя се проведе – в нея участваха лидерите на 16-те страни от Централна и Източна Европа и на Китай, придружени от стотици безнесмени. Така от съветизиране (1944-1989) през евроатлантизиране (1989-????), на България й предстои ускорено китаизиране.* Прогнозата ми от 2016-та, че „ставаме китайци“, сега – след участието на китайският премиер Ли Къцян на срещата „16+1“ – се потвържда в икономически, финансов и търговски аспект – Китай ще инвестира милиарди евро за магистрали, кораби, АЕЦ „Белене“ и други проекти.

Реципрочно, появи се информация, че древните български традиции са още живи в Китай. Носители и продължители на тези традиции е народът на Донг – едно от 56-те официално признати етнически малцинства в Китай (вижте „Някои бележки за китайските българи“ от Петър Голийски, публикувани в сп. „Авитохол“, брой 26, 2004 г.). Както казват италианците: „Se non e vero, e ben trovato.“ („Ако не e вярно, добре е казано.“)

Като имам предвид безотговорното писане на училищните учебници, очаквам някой професор от Нов български университет или Софийския университет „Св. Климент Охридски“** да напише:

Аз съм китайче. Обичам
наште планини зелени,
китайче да се наричам –
първа радост е за мене.

 

Д-р Георги Чалдъков

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Китаизирането на други европейски страни започва по-отдавна. Например, един български вестник отрази по следния начин четвъртфиналите на европейския шампионат по тенис на маса: „Двукратната шампионка на Европа (2007 и 2011 г.) холандката Ли Цзяо падна от португалката Фу Юй. Тя ще се срещне с шведката Ли Фън, която победи Шън Янфей, най-добрата европейка. Другият полуфинал ще е 100% германски – между Шан Сяона и Хан Ин.“

** „Мил ми е Вазов, но истината е, че децата не го разбират и не го четат. Трябва да се смени с по-съвременни автори“ – това е един от антибългарските съвети на eдна професорка – психоаналитик на българската литература.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.