Home » Авторски страници

За Barcelona Papers и медиите

2018.07.12 Няма коментари

В предаването „ЕвроДикоф“ на ТВ „Евроком“, излъчено на 10 юли 2018 г. (вж. линк), бе разгледан случаят с покупката за няколко милиона на една къща в Барселона, в която, според видеоматериал, качен във Фейсбук от страницата „Да спрем разграбването на България“ и излъчен и в това предаване, живее дама, близка на премиера Б. Борисов, при това с общото им дете.

В студиото на „ЕвроДикоф“ бе поканен за коментар и разследващият журналист Мирослав Иванов.

По-долу публикуваме, от личната страница на Мирослав Иванов във Фейсбук, неговото мнение за случая, изразено след предаването и след обнародване на допълнителни документи – така наречените #BarcelonaPapers*.  Тях всеки сам може да ги изтегли от този линк.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Намирам за изключително умилителни вчерашните публикации на част от сериозната преса – изданията на стожера на Съюза на издателите „Икономедиа“ по темата за #BarcelonaPapers.

И двете издания – „Капитал“ и „Дневник“ отразиха темата с дописка, цитираща премиерът Борисов да отрича, че има нещо общо с къщата в Барселона. Тази важна новина как Борисов отрича идва на фона на пълното мълчание в началото на скандала. Идва и ден след като видеото от страницата „Да спрем разграбването на България“ беше допълнено с десетки документи.

За „Капитал“ са били достатъчни по-малко от 24 часа да установи, че в документите има факти, обаче основната част в историята са слухове и няма пряка връзка с премиера. Поздравявам ги за тази скорост! Сериозен съм.

Надявам се само никой в изданието да не е очаквал, че на пощенската кутия на къщата в Барселона ще седи табелка „Бойко Борисов, инженер д-р генерал-лейтенант премиер“.

Мога веднага да изброя поне половин дузина случаи, в които липсата на преки доказателства не са пречели на изданията на „Икономедиа“ да правят дълги поредица разследвания.

Мога веднага да споделя поредица от линкове към публикации, в които изданията препредават разследванията на Навални в Русия за къщата на главния прокурор „Чайка“ например.

За сведение на читателите – на тази вила също няма табелка на пощенската кутия „Чайка“.

Аз се запознах с част от споделените BarcelonaPapers вчера. Най-сериозно казвам:

1. Обемът документи е голям и сериозен анализ на историята зад тях би отнел (на мен) минимум седмица. Само запознаване с фактите, без разговори с източници, които биха добавили стойност.

2. Документите имат всички белези на абсолютна достоверност. Бърза случайна проверка на някои от тях показа, че те са истински.

3. Зад документите стои история с потенциал да покаже най-големия корупционен скандал, на който е ставала свидетел България.

Само че това трябва да бъде изработено. От журналисти примерно. А вчера за много издания тази история беше обявена за приключена.

За една част от сериозните, с извинение, издания тази история изобщо и не влезе в локаторите.

И ще бъде много смешно, когато следващият път сериозните, с извинение, издатели и издания публикуват следващата си „Бяла книга на розови точици“, в която обяснят как Пеевски им пречи да правят турбо журналистика. Как неговия монопол е пагубен за държавата.

Ще бъде и много забавно, когато присъдружните им адвокати, с които са оплетени като свински черва по разни фондации стожери на морала и етиката, публикуват в следващите си анализа за пред ЕК примери как държавата, овладяна от Пеевски, наказва тези сериозни издания, флагмани на свободния печат. Наказва ги с глоби 😁.

Защо пиша всичко това ли?

Защото тази история е много показателна. Историята с Барселонската къща не е история за това дали един човек, бил той и премиер, има дете и жена, които не иска да разкрива. Това е спорен морален, но е личен въпрос.

Историята с Барселонската къща е много повече. От нея просто изниква като конструкция на Бронзовата къща моделът, по който се управлява държавата.

В България управлението назначава в големите частни компании Десетници. Тяхната роля е да следят как се движи частният бизнес и да съобщават на назначилия ги. А собствениците на тези големи компании се отчитат на властта. Отчитат се по различни причини:

1. Да имат спокойствие и прокурори или НАП да не им създават проблеми.

2. За да цицат обществен ресурс – било то през пазара на лекарства, било то през пазара на горива, било то през концесии.

И отказът на сериозните, с извинение, издания да се занимават с този въпрос е обикновено предателство пред обществения интерес. И, да, България ще продължава да пада в класацията за медийна свобода. И, не, за това няма да бъде виновен (само) Пеевски.

А иначе за Барселона – не се тревожете. Има достатъчно свидетелства, че премиерът редовно е домувал в тази къща 🙂

 

Мирослав Иванов

Факсимиле на част от отговорите на премиера на въпросите на Диков

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.