Home » Archive

Articles Archive for 15 юли 2018

Авторски страници »

[15 юли 2018 | No Comment | ]

Днес пред сградата на Президентството се събраха граждани на „Протест срещу евтаназията на здрави животни“. Те излязоха да протесират, за да защитят хората от странджанските села и техните масово избивани кози и овце. Протестиращите бяха подготвили Открито писмо, с което настояват Президентът да свика Консултативния съвет по национална сигурност, заради масовото избиване на животни в Странджа. 

Авторски страници, българи зад граница »

[15 юли 2018 | No Comment | ]

Днес в Лондон наши сънародници се събраха пред Българското посолство, на протест „срещу геноцида на българския народ през последните 30 години“, както бе обявен самият протест. Той бе организиран от Фейсбук група „Против геноцида на Борисов и всички досегашни управляващи мафии“.
Протестиращите бяха сложили траурни черни лентички, символизиращи надслова и смисъла на този протест, който бе свързан и с протеста на майките на деца с увреждания в София, и с гладната стачка на Николай Колев – Босия, и с масовото избиване на селскостопански животни в Странджа, и въобще с начина, по който се управлява България по време на прехода, който опразни страната и прати стотици хиляди като тях далеч от Родината. 

Авторски страници »

[15 юли 2018 | No Comment | ]

Днес, на 33-ия ден от своята гладна стачка, Николай Колев Босия лежи в къщи, без почти да става от леглото, и говори с усилие. Междувременно вчера, 14 юли, един от хората, които активно подкрепиха Босия в неговия протест, Вихрен Михайлов, е разговарял с председателката на парламента Цвета Караянчева, която декларирала, че ще покани Босия да разговаря с него по проблема с корупцията в ИА „Автомобилна администрация“. Дали обаче, и да удържи Караянчева обещанието си и да покани Кольо Босия на среща, повече от месец след началото на неговата гладна стачка, такава среща би могла да се осъществи в близките дни, след като силите на Босия вече са твърде малко… Всеки ден и всеки час за 67-годишния, гладуващ вече 33 дни дисидент, са решаващи…

Авторски страници, литература »

[15 юли 2018 | No Comment | ]

И какво става, като се завъртим из нашите краища? Туй българи, македонци, сърби – все Неделя му викаме. Хм. Разправят, че сме били диви балканци, ядем доматите с коловете и царевицата с кочаните. Бе, разправят те, ама май не е баш така. Неделя ще рече – не правя нищо. Точно и ясно сме определили каква е службата на деня и никакви съмнения и грешки не се допускат. Еднозначно! Англичаните с техния Съндей – бе аланкоолу, ами ако е мрачно и няма слънце, а? Ще идеш на работа ли? Веднага се вижда кой е див и прост, нали? А у нас – и да грее, и да вали – все си е Неделя, все си лежим на една кълка или тропаме с пуловете на таблата. Заковали сме го тоя ден като гвоздей на стената и на тоя гвоздей чак на Господ му е драго да си окачи шапката.