Home » Archive

Articles Archive for 10 март 2018

In English, Избрано, политика »

[10 мар. 2018 | No Comment | ]

In this NBC News Special, Megyn Kelly travels to Russia for a rare exclusive sit-down interview with Russian President Vladimir Putin.

In Russian, Избрано, политика »

[10 мар. 2018 | No Comment | ]

Во-первых, мы просили их не выходить в одностороннем порядке, не разрушать этот договор. Но США это сделали. Не мы это сделали – Соединённые Штаты это сделали.
Но даже после этого мы предложили им совместную работу. Я своему коллеге тогда сказал: «Представь себе, что будет, если Россия и США объединят свои усилия в таком важнейшем деле, как стратегическая безопасность. Мир изменится на долгую историческую перспективу, и уровень мировой безопасности поднимется на небывалую высоту». Нам сказали: «Это очень интересно». Но в конце концов отказались от всех наших предложений.
Тогда я сказал: «Вы понимаете, мы будем вынуждены развивать ударные системы вооружений с тем, чтобы сохранить баланс, чтобы преодолевать ваши системы ПРО». И услышали в ответ, нам сказали: «Мы делаем систему ПРО не против вас, а вы делайте, что хотите. Будем исходить из того, что это не против нас, не против США».

Авторски страници »

[10 мар. 2018 | No Comment | ]

Но къде е катарзисът, който трябва да преживее всеки от нас? Имаме ли душа и съвест, за да го преживеем? Неволно си спомних саундтрака във финала на незабравимия американски филм „Коса” – „Let the Sunshine in”. Как героят на филма, притив волята си е повлечен в строя на войниците, погълнати в черния търбух на транспортния самолет, отнасящ го към смъртта в далечната страна. И, въпреки това, саможертвено загинал за родината си. Също така и огромното човешко море, събрало се на полето, протестиращо срещу ужаса на Виетнамската война и принудило правителството да я прекрати. Защото се оказа, че това е война и срещу собствения ти народ. Почти пълна асоциация и със съдбата на Пламен…
В Тора – свещената книга на евреите, душите на внезапно загиналите се наричат „изтръгнати”. Такава е и душата на Пламен.

Авторски страници, литература »

[10 мар. 2018 | No Comment | ]

„Каква стана тя? – тъжно продължи да размишлява. – Един дъртак ми спаси кожата! Ама, че резил! Трябва да се запиша в някое гражданско сдружение или партия! Там ще се чувствам по-спокоен и защитен. А то, плъзнали едни паразити навсякъде – Дай билет, плати глоба!!! Пфу! Като член на партия ще знам и за кого да гласувам. Ще ходим заедно на сбирки, ще заформяме почерпки и банкетчета понякога. Друго си е да има някой до теб!“
– Я, Цеко! – тупна го по рамото току-що качилият се негов колега Митев. – Как си, друже?
– Не се оплаквам – скромно отвърна Цеко. – Справям се някак с проблемите.
– Браво! – ухили се колегата му. – Така трябва! Ти си открит човек и винаги съм те давал за пример на шефа. Ако имаше повече колеги като Цеко, му викам, работата песен щеше да е!