Home » Авторски страници, българи зад граница, литература

Най-сладка глътка

2017.11.13 Няма коментари

Илия Консулов е роден през 1933 г. в с. Величково, Пазарджишка област. Завършва гимназия и икономически техникум в Пазарджик. През 1967 г. емигрира през Югославия. Осем месеца престоява в емигрантски лагер в гр. Латина, Италия, после заминава за САЩ. За няколко месеца е в гр. Форт Уейн, щата Индиана. По-късно се премества в града на автомобилната индустрия Детройт и работи в заводите на «Дженерал мотърс», дивизия «Шевролет». Дългогодишен гражданин на Чикаго, щата Илинойс. Пише поезия. Издадени книги: «Есенни тъги», «Тръпки от младостта», «Единакът» – поезия и мемоарната книга «Наказани таланти», която бе представена през март 2016 г. в Чикаго. Един от основателите на Творчески съюз «Творци без граници».

Илия Консулов и Георги Витанов – Богат на представянето на книгата на Консулов „Наказани таланти“. Чикаго, март 2016 г.

 

ПРАКТИЧНИЯТ

 

Душата му била чиста,
физиономията права,
коса руса ли, сребриста,
снагата му яка, здрава.

Телото му било калено,
сърцето му от завист празно,
всичко долно, не дарено
било нему тъй омразно.

Недостатък всеки имал,
а той – пълен с добрина,
в скандали той не влизал,
най-хитър в нашата страна!

Но, от некои неразбран,
от червените отричан,
бил достоен, но подигран,
от много хора не обичан.

В живота си той не просел,
що имал, малкото му стига,
бедността си бил сам носел,
бегал от всека шушумига.

Некои хора не го ценили,
за тях той бил неудобен,
все мизерии му правили,
че от тях бил по-способен.

В СДС-то – сега е отпред!
С новата власт е в крак,
а червения му билет
бил го скъсал – немало как!

Събира хора, заседава,
стиска зъби, вдига юмрук,
за новата власт всичко дава
изглежда – на бай Ганьо е внук!

1992 г.

 

 

 

НАЙ-СЛАДКА ГЛЪТКА

 

В градината на мойто детство,
в джунглата на мойта младост
усетих дар за стихоплетство,
под свода син усетих сладост.

Оглеждах цъфналите вишни
и ябълковия нежен цвят,
минали мои дни предишни,
с тях блажен съм и богат.

Раснах сред майката природа,
любовта на птиците видях,
тъги и радости на народа,
цветята как растат следях.

Но там видях за първи път
и твоите очи, че са сини,
чертаех на скалите по мъха
устните ти с цвет – малини!

Там усетих и други неща:
в сърцето си тъжна радост,
кръвта ми ставаше гореща –
нагонът див на мойта младост.

Там отворих си сърцето
и те, мила, приютих,
там си – и си изворчето
най-сладка глътка де отпих…

 

Илия Консулов

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.