Home » българи зад граница, Избрано

Снежана Галчева: С половин сърце се живее трудно

2017.09.13 Няма коментари

Интервю на Георги Николов със Снежана Галчева,

в. „Дума“

Снежана Галчева на едно от многото културни събития в Чикаго

Снежана Галчева е родена в София. Поет и журналист. Завършила е специалността българска филология. От дванадесет години живее и работи в Чикаго, и продължава да пише поезия. Автор на стихосбирките „Мигове и вечност“, „Мост към светлината“, „Космични послания“, за които има международни награди: за Европоезия – през 2011 г. в Париж, Франция, през 2012 г. в Лече, Италия и др. Носител на наградата „Народен будител“ 2013 г. Редактор е на 14 книги, издадени във Великобритания, Германия, България и САЩ. Съосновател на клуб „Българско слово“ в Чикаго. Била е редактор, сценарист и водещ на ТВ шоу по BiT. Водила е седмичната рубрика „Българското слово през вековете“ във в. „BulgArena“. Организатор и модератор на Първия фестивал на българската култура в Чикаго, проведен през 2015 г. Член е Съюза на българските журналисти и е председател на Салона за българска култура и духовност в Чикаго.

– Госпожо Галчева, как изглежда съвременна България от хиляди километри разстояние? Обичат ли я, интересуват ли се сънародниците ни от съдбата й и с какво биха могли да й помогнат?

– По-голямата част от българите, живеещи в Чикаго, САЩ, носим родината в сърцата си и живеем с мисълта за нея. Има едно понятие, което се нарича „национална принадлежност“, и то не се свързва само с географското определение за място. Да, наистина, в чисто физически план България ни липсва, а когато сме далеч от нея, разбираме какво тя означава за нас. Език и традиции, спомени и места, семейство и приятели. Това е нещо, което не може да бъде заличено. Българинът е отворен и толерантен към традициите на страната, в която е избрал да живее, но колкото и да се приобщава към новата среда, той носи отпечатъка на своето родово начало. Дори и на хиляди километри от България, в кръвта и гените си усещаме извечната връзка с непреходните културни ценности – песента, музиката, танца, които нито времето, нито пространството могат да заличат. Смятам, че ние, съвременните българи, независимо къде се намираме по света, трябва да пазим както родовата си памет, така и паметта на националните си герои, защото само, когато знаем кои сме и откъде идваме – тогава сме силни. Да пренесем и съхраним историята и културните традиции на българската нация в едно различно общество е не само проява на родолюбие, но и висш израз на това, че българското и родното е над всичко. А как конкретно можем да помогнем? Има много благотворителни инициативи, които се провеждат за набиране на средства, за да бъдат изпратени специално за подпомагане на бедни и социално слаби в страната ни. Бих дала пример с организирания благотворителен Коледен концерт, средствата от който бяха изпратени в България.

– Моля да обрисувате духовния образ на българската диаспора в Чикаго – местни културни институции, творчески съюзи, традиционни изяви. Връзките в това отношение с България и какво още може да се желае.

– В Чикаго – града с най-много българи в САЩ, има български училища, творчески съюзи на художници, писатели и др., два културни центъра, три вестника, две телевизии, радио, електронни сайтове, няколко църкви и др. Всички те работят в различни сфери, но за една обща цел – съхраняване на българските национални традиции и културното наследство сред българската общност в чужбина. Редовно се отбелязват традиционните български празници, организират се пикници, изложби, канят се от България актьори, певци, музикални изпълнители и др.

– Кое наложи създаването на Салона за духовност и култура? Какви цели и задачи си поставя и с какви дейности стартира? Как бе посрещнат от сънародниците ни и какви хора членуват в него?

– Освен всичко, направено досега, се оказа, че има нужда и от още нещо – и това не е само любовта към българската култура, но и загрижеността и безпокойството ни за нейното състояние. Затова в началото на тази година стартира проектът за учредяване на Салон за българска култура и духовност. Дейността му неформално съществува от близо две години, но официалното учредяване се състоя в началото на тази година. Независимо, че тук, в Америка, живеем в материално осигурено общество, ние, българите, винаги сме имали нужда да излезем извън тези рамки. Затова се стремим да се докоснем до онези незрими неща, които нямат цена – неща, които, ако се сложат от едната страна на везната, винаги натежават, независимо какво има от другата. А къде другаде да се търсят те, ако не във вечната съкровищница – света на изкуството?

– Вие като председател на Салона несъмнено имате идеи за трайното му съществуване, за обогатяване и разширяване на дейността му. Бихте ли ги споделили? Имате ли за съдбата му глобална цел?

– Целта на Салона е да се обединят хората на българската култура и духовност в чужбина. Да се повиши интересът на българите, живеещи зад граница, към родното изкуство, защото невинаги тези българи имат възможност да достигнат и да се докоснат до позабравената истинска култура – стойностна, възпитаваща и въздигаща. Защото културата не е отрасъл, а основна функция на човешкия живот. Салонът, освен за култура, е и за духовност. Днес нямаме нужда от нови понятия, а от ново съдържание. Казват, че 19 век е век на кризата на нравствеността, а 20 век – на духовния фалит. С дейността на нашата организация искаме да покажем, че в днешния 21 век духовността е единственото смислено бъдеще на съвременната цивилизация. Понякога ежедневието ни изпълва със страх и съмнения, и без да усетим дори, ни отдалечава от нашата духовна същност. Целта на салона е да се скъси това разстояние и да се намери хармонията между тези две същности – материалната и духовната – и те да затуптят с пулса на едно сърце. Духовността е най-голямата инвестиция на всеки човек, но за живеещите зад граница тя е спасителен пояс в океана от страхове и несигурност. Президентът на България г-н Румен Радев казва, че „не можем да вървим към Европа, ако нямаме духовност и култура. Ако нямаме достойнство, ще продължим да лазим по дъното, а трябва да полетим“. Затова и в творческия ни календар се предвижда всеки месец да се организират събития, които, вярвам, че ще ни помогнат „да полетим“. Неоценима помощ в това отношение ни оказва новият генерален консул на Република България в Чикаго г-н Иван Анчев. С неговото активно съдействие градската управа взе решение кръстовище в Чикаго да носи името на големия български писател и общественик Алеко Константинов. На 7 май 2017 г. то беше открито официално. В края на май тази година Българската секция на Конгресната библиотека във Вашингтон бе попълнена с издания на български автори, предадени отново от г-н Анчев. В официалния поздравителен адрес към Салона за българска култура и духовност, по повод неговото учредяване, той написа: „Убеден съм, че ръководената от вас организация ще бъде истински пазител на най-добрите образци на българската култура и водеща сила в развиване на българската духовна мощ в Средния Запад на САЩ“.

– Ще търсите ли контакти със сродни институции в родината и върху какви допирни точки ще се основават? С какво тя може да ви помага?

– Досега сме провели много конструктивни и ползотворни разговори с Дамския литературен салон „Евгения Марс“, с представители на Съюза на българските писатели, Сдружение „Култура и туризъм на българския Северо-Изток“, клуб „Перото“ в НДК, Съюза на българските художници, Международната асоциация на писателите криминалисти, Конфедерацията на българските писатели и много други.

– Ще търсите ли подобни връзки и с аналогични български формации в други краища на света?

– Разбира се. Наша цел и наш дълг е да обединим тези българи, които са готови да работят всеотдайно за възраждането на българската култура и духовност в чужбина, независимо в кой край на света се намират.

– Как мислите – ще бъде ли заличена някога националната ни идентичност в диаспората и как може да се съхрани? Убеден съм, че Салонът ще е много полезен и в това отношение… Кои български деятели на духовността в Чикаго бихте посочили като особено изявени?

– Ролята на всички културни организации зад граница е точно такава – да не се допусне заличаване на националната ни идентичност. Към това се стремят и тези в Америка. Не бих искала да изброявам поименно творците и културните деятели само за да не пропусна някого. Защото те са много. За всички нас културата и изкуството е търсене на истината, а не на облагата.

– Споделете малко повече за Вашите собствени художествени занимания и в каква тематична насоченост са? Подготвяте ли своя поредна книга?

– В момента подготвям нова стихосбирка и довършвам сборник с разкази. Наскоро беше предоставена страница на Салона в един от предпочитаните български вестници в САЩ и Канада – „България СЕГА“, където ще водя ежеседмична рубрика.

– Познават ли в достатъчна степен сънародниците ни съвременната ни култура и литература и интересува ли ги тя?

– Редовно ни гостуват музикални формации и изпълнители, представят се тетрални спектакли, поетични рецитали, срещи с писатели и др. В края на миналия месец имахме удоволствието да видим популярните български актьори Асен Блатечки и Калин Врачански. Незабравимо ще остане изпълнението им в комедията „Емигранти“. Тази пролет тук в Чикаго имаше концерт „Мистерия на българските гласове“, както и много други родни изпълнители.

– Какво ще пожелаете на българските читатели?

– Да правят верния избор – както в изкуството, така и в живота, и да се отнасят с уважение към него. В прочетената книга да търсят смисъла на непреходното. Колкото повече днес се размиват границите на морал и пошлост, толкова повече има нужда от истински ценности. От сърце пожелавам на всеки да намери своите, защото само тогава човек ще бъде истински богат. Бих искала да споделя с българските читатели, че всички ние сме оставили половината от сърцето си в страната, в която сме родени – България, а другата половина е тук с нас, в САЩ. За съжаление, с половин сърце се живее много трудно и за да може то да стане отново цяло, създадохме Салона за българска култура и духовност.

.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Бел.ред.: Събитията, организирани от Салона за българска култура и духовност в Чикаго, както и всякакви други събития, са намирали много пъти място и на страниците на нашето издание. Въпреки че, за разлика от други български медии, не получаваме от никого никаква финансова помощ и работим с много малък екип.

.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.