Home » Авторски страници

Генетично рушветчийство

2017.09.08 Един коментар

Възможно ли е да е в кръвта ни? Нима наистина сме увредени до такава степен, че да възприемаме корупцията като нещо нормално, нещо, без което не можем? Факт е, че в България не само, че няма непоносимост към корумпираните чиновници, политици и магистрати, но дори се приема като част от доброто възпитание те да получават подаръци за труда си. Защо е така?

Благодарение на принудителната творческа командировка, не само имам много време за четене, но и ми попадат изключително интересни издания. Любопитно е да се надникне в личната кореспонденция и в дневниците на турските държавни служители по време на 500-годишното ни иго. Аги, бейове, паши и дори великите везири са считали рушветите за нещо напълно в реда на нещата. Един вид уважение от страна на просителя. Не са един или два случаите, в които турските чиновници са си записвали кой за какво е дошъл да ги моли и с колко се е отблагодарил за помощта им. Записките са водени със счетоводна педантичност и никъде не се забелязва и полъх от каквото и да било притеснение, че се извършва нещо нередно. Напротив, набива се на очи растежът на самооценката – тя е правопропорционална на размера на подкупа. И най-важното е, че няма нищо шито-покрито, всичко е явно, открито и честно, като при състезание на олимпийци или като търг с явно наддаване. Който даде повече, той ще получи услугата, сделката, стоката…

Чета, чета… и постепенно забравям, че става въпрос за събития отпреди 300-400 и повече години. Времето се размива, чалмите и шалварите се сменят с калпаци и потури. Само рушветите си остават стабилни, непоклатими и вечни. Всеки себеуважаващ се кмет очаква да го „уважиш“. Общинските съветници също са в поза на вечно готови да ги „почетеш“. Чантаджии и папкаджии в различни държавни агенции, комисии, управления, подкомисии, надкомисии и т.н., седят на пусия и те дебнат. Носиш ли им нещо? Без значение е какво ще поискаш, ще го получиш. Важното е да не си с празни ръце. Кафепийци с ранга на директор, зам.-министър и министър направо ти стават съдружници. Иначе твойта няма да я бъде. Отиваш в прокуратурата или в съда, и плащаш, за да получиш „правосъдие“. Тук обаче трябва да внимаваш. Някой друг може да плати повече и ще получи повече „правосъдие“.

Вървиш по спиралата нагоре. Вървиш и плащаш. По един или по друг начин, но винаги си плащаш, за да получиш това, което искаш. Дори не ти минава през ума, че може да си жив без да ги подкупваш разните им там аги, бейове, паши и велики везири. Ти ги „уважаваш“, а пък те всяка година създават нов антикорупционен закон. Ти непрекъснато ги „почиташ“ и те непрестанно се борят с корупцията. Раждат се все по-нови и все по-специализирани съдилища и прокуратури, КОНПИТА, ДАНСОВЕ, БГ ФАСУЛИ…

България била най-корумпираната страна в ЕС. Ами като не искат да приемат Турция, така ще е – ние ще водим хорото. Навикът бил втора природа. Хмм, че то при нас да получаваме и да даваме подкуп си ни е директно първа природа, че кое ли ни е втората? Както и да е. Науката генетика ще даде отговор на всички въпроси.

 

Ивайло Зартов,

5 септември 2017г.

One Comment »

  • В said:

    Ще ви разкажа какво става, когато се предредиш в САЩ и в България, като илюстрация на този материал.
    САЩ
    Опашка пред гише. Хората стоят на почтено разстояние един от друг, не си дишат във вратовете и не се бутат. Гледат си мобифоните или си мислят за нещо. Минавам отпред уж за да „питам нещо“. Никой не ме спира. Само един човек са обажда: „Aren’t we special?“ Служителя на гишето откровенно ме игнорира, отдал цялото си внимание на този, който е наред. Засрамен се връщам на опашката. Когато идва моят ред служителя се обръща към мен с приветлива усмивка, и не преминава нататък, докато не свърша всичко за което съм дошъл.
    България
    Опашка пред кабинет. Отивам отпред обяснявайки се, че ще питам нещо. Започва скандал, който заплашва да прерасне в кръвопролитие. Извинявам се и отивам до близката сладкарница, където купувам три кафета и три шоколада „Милка“. Моля да ми сложат кафетата в картонена кутия и тръгвам към кабинета внимавайки да не разлея ароматната течност. Първите усложливо ми отварят вратата. Никой нищо не пита. И така е ясно, че нося кафетата на служителките. Сигурно са уморени и изнервени. Може пък, като пийнат от кафетата да започнат да работят по-бързо. Влизам в кабинета и слагам кафетата на най-близкото гише. „Да се почерпите момичета. Ето и малко шоколад“.
    Трите грации ми се усмихват мило. „Ама нямаше нужда.“ След пет минути съм свършил всичко, за което съм дошъл и си тръгвам пред завистливите, но разбиращи погледи на цялата опашка.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.