2024-04-25

1 thought on “„Заразните“ БГ училища в чужбина или защо един американец казва, че е българин

  1. Господин Камара, който също говори с акцент, е абсолютно прав. Не само, че деца на имигранти, които изучават и се гордеят с културата на родителите си, имат по-малко шанс, като порастат да станат част от бандите на организираната престъпност, но и много повече от това. Деца растящи в сплотени имигрантски групи, изграждат едно чудесно чувство за принадлежност към нещо, по голямо от тях, те растат спокойни, и с вяра в своето бъдеще в САЩ. Многократно съм чувал от децата ми, че те успяват да се учат и развиват успешно именно защото са българчета и американчета. В американското съзнание е дълбоко вкоренена американската мечта – успелият имигрант. Те израстват с тази идея, и често техните собствени деца започват да вярват, че имигрантският статус е нещо, като гаранция за бъдещ успех. Поради тази причина децата на имигранти очакват повече от себе си, и се трудят по упорито над постигането на целите си. Така те затварят пръстена изграден от мит и реалност и осъществяват американската мечта за пореден път. Пиша ви това за да ви предпазя от една родителска грешка. Недейте да възпитавате в децата си „истински американци“. Истинският американец всъщност е успелият имигрант. Възпитавайте в тях уважение и любов и към двете култури – българската и американската. Възпитавайте гордост от двуезичието, двукултурието и принадлежността към две Родини. Не се плашете от двойствеността. Тук в САЩ тя е само от полза. Двойствеността е добра за душите ни. Не се страхувайте от носталгията. Та тя е израз на любов. Аз съм изпитвал и носталгия по Америка също.
    Съветвам ви без опасения да се оставите на течението на живота в САЩ и да не си забранявате на вас и децата ви никакви положителни чувства, били те насочени към Америка или към България. Припомнете си думите на господин Камара – „Аз съм Българин“ Отговорете му така „Аз съм Нигериец“, защото ние всички тук в САЩ сме част от една огромна имигрантска общност и в този смисъл имаме не две а хиляди родини!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *