Home » Авторски страници, политика

Теория на системите: Крайно тревожна аларма за България

2017.08.10 Няма коментари
Карикатура: Христо Комарницки

Карикатура: Христо Комарницки

Теорията на системите, приложена към българското общество, стига да имаше кой да я чуе, щеше вече да се е разкрещяла, че системата, наречена Българско общество, е пред събития, което могат да придобият драматичен, а дори и апокалиптичен характер.

Всяка една система има на своето концептуално ниво (в науката се нарича „обвивка“) следните същностни характеристики:

Цел, Стратегия, Субект на управление и Обект на управление.

– Целта определя към какво се стреми Системата, какъв е смисълът на нейното функциониране, в името на какво си взаимодействат нейните елементи.

– Стратегията дава отговор на въпроса Как да бъде постигната Целта? Стратегията е сборът от идеи, визия, мисия и подходи, при реализирането на които Системата постига своята Цел, осъществява себе си и осмисля своето съществуване.

– Субектът на управление е този, който управлява Системата, т.е. онази интегративна (като правило минимална, ограничена) част от Системата, която осъществява Стратегията на Системата, водеща до реализиране Целта на Системата.

– Обектът на управление е този, който е управляван в Системата, т.е. онази (като правило максимална, преобладаваща) интегративна част от Системата, със, чрез, заради и в името на която се осъществява Стратегията на Системата, водеща до реализиране Целта на Системата.

Какво виждаме всички в различните случки и произшествия, протичащи в системата, наречена Българско общество?

– Виждаме едни действия, които са абсурдни;
– Виждаме други действия, които са стихийни;
– Виждаме трети действия, които са безсмислени;
– Виждаме и четвърти действия, които са нагли…

– Абсурдни действия на една система всъщност са тези, които са несъвместими с нейната Цел.
– Стихийни действия на една система всъщност са тези, които са несъвместими с нейната Стратегия.
– Безсмислени действия на една система всъщност са тези, които са несъвмистими с нейния Субект на управление.
– Нагли действия на една система всъщност са тези, които са несъвместими с нейния Обект на управление.

От Теорията на системите се знае, че когато една система извършва едновременно действия, които са несъвместими и с нейната Цел, и с нейната Стратегия, и с нейния Субект на управление, и с нейния Обект на управление,
то тази система е или пред колапс, или пред разпад, или пред имплозия (взрив отвън-навътре), или пред експлозия (взрив отвътре-навън).

Казано по-разбираемо, една такава система е изчерпала ресурсите си за управление и съществуване в досегашния свой вид, тя приближава точката (тази точка се нарича точка на бифуркация), след която това й функциониране и деградиране вече е практически невъзможно или изключително сложно, и пред нея има само няколко възможности:

– или Първи сценарий „Катастрофа“ – т.е. реализиране на най-мрачния възможен процес (както казва един мой приятел, стане ли в една държава мътна и кървава, ще се лее кръв – рано или късно);

– или Втори сценарий „Агония“ – т.е. непрекъснато влошаване на положението;

– или Трети сценарий „Боледуване“ – т.е. колосален преразход на ресурси и енергия за поддържане на сегашното безперспективно състояние;

– или Четвърти сценарий „Оздравяване“ – т.е. вземане на обществото в свои ръце, измитане на сегашния безнадежден елит, кардинални демократични мерки за спиране разпада на държавата и за нейното съвземане, раздаване на справедливо възмездие – съдебно за криминалните действия на политическия елит и морално – за бездарните му действия.

Лошото е, че в условни процентни измерения тези сценарии са в пропорциите 55% : 25% : 15% : 5%.

Това ще рече, че 80% (като в правилото 80:20 на Вилфредо Парето) са за крайно опасно развитие и едва 5% са шансовете за измъкване от сегашната отчайваща ситуация.

Петте процента шанс са екстремално малко, те са в рамките на статистическата грешка. Но в нашия вероятностен свят има ли нещо вероятност, различна от нула, значи има и възможност да се осъществи.

Така или иначе, Теорията на системите бие аларма, крайно тревожна аларма за България.

Ние, българите, трябва да се опомним. И да си дадем сметка, че сме първоизточник, даже Първоизточникът за нашите собствени беди.

При демокрацията каквото си направиш с това как и за кого гласуваш, никой друг не може да ти го направи. Времето за плащане на празния чек, който подписвахме с потресаваща наивност на тези, които ни управляват през последните години, идва като бумеранг, летящ право в челото на обществото ни.

И именно поради тази причина ние приближаваме стремително ръба на пропастта.

Ще цитирам тук за последен път Теорията на системите – тя говори за т.нар. хипнотично влияние на пропастта, сиреч пропастта те хипнотизира, омагьосва те, привлича те и затова колкото си по-близо до нея, с толкова по-голяма скорост летиш към нея.

 

Проф. Николай Слатински

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.