Home » Авторски страници, литература

Птица ли е като птица

2017.07.16 Няма коментари

Разказ от едноименния сборник със сатирични фантазии на ЕМИЛ ИЗМИРЛИЕВ „ПТИЦА ЛИ Е КАТО ПТИЦА“, издаден от ИК „Стършел“ през 2003 г. Този сборник бе качен наскоро и може да бъде прочетен в нашата онлайн книжарница. Илюстрациите към него са дело на автора.

Птица - корица

.

ПРЕДИ около една година една сутрин, след като се събуди, Иван Стоянов видя, че са му поникнали крила.

Големи почти пет метра, като на гигантските птици от приказките.

Иван Стоянов подхвръкна до тавана от радост. „Ей – каза си той полугласно – доживях и на мен да ми поникнат крила. Сега вече край на зимата! Ще замина наесен в топлите страни заедно с другите прелетни птици.“

Повика жена си от кухнята и й показа крилата. Тя го изгледа презрително и недоверчиво поклати глава, след което закрещя истерично:

– И за какво са ти изпотрябвали тези крила? Да не си решил да летиш? Или ще заемеш вакантната длъжност Икар в градския исторически музей? Абе, прави каквото знаеш, но довечера да не си се прибрал с тях вкъщи! Изпотрябвал си ми такъв! Крилат мъж! Чудо голямо, като че ли не те знам какво представляваш. Ако не беше баща ми, нямаше да завършиш университета!!!

След като закуси, Иван Стоянов полетя към фирмата, в която работеше.

На входа портиерът го спря, въпреки че Иван Стоянов му показа пропуска си. Нямал нареждане да пуска крилати хора във фирмата. После това тука не била зоологическа градина, а машиностроителен завод! Портиерът попита още язвително какво си мисли Иван Стоянов, че като е с крила, всичко му е позволено, така ли?! А и с какво мисли да работи Иван Стоянов – с крилата или с краката?! И се запревива до земята от смях на хитрия си въпрос.

След десетина минути подхвърли саркастично, че ако Иван Стоянов много знаел и продължавал да лети наоколо, щял да се обади на директора. Имал международно признат документ, че пиле не е дал да прехвръкне през оградата на предприятието, та на някакъв си крилат Иван Стоянов ли щял да се даде. Той тука портиер ли е или бостанско плашило?!

И тръшна вратата на фирмата под носа на Иван Стоянов. За една бройка да му притисне едното крило.

Иван Стоянов се натъжи и отлетя да търси утеха при най-близкия си приятел.

Приятелят го посрещна хладно учтиво, поогледа го и подхвърли иронично:

– Чудя се аз защо напоследък не ми идваш, значи, на гости и изобщо не се обаждаш вече, а то ето каква била работата – поникнали са ти крила и си се възгордял. Той Дешо Пешев ми разправяше оня ден, че си станал важна птица, ама аз не му повярвах. Викам му: „Той Иван Стоянов е скромен човек, не ми се вярва чак толкова да се големее“, а ето, че излезе вярно! Както и да е, ами сега вземи да намериш работа на дъщерята, че от година на година става все по-трудно!

Иван Стоянов уклончиво обеща да си помисли по въпроса, размаха крила и отлетя вкъщи.

Когато се върна от работа и го видя, че е още с крилата, жена му страшно много се разядоса. Нали го била предупредила най-категорично сутринта да не й се връща вкъщи с крила!

Изпотрябвал й е такъв!

Вечерта го сложи да спи на отделно легло – щял да й духа с тези крила, ако реши да ги размаха насън.

Рисунка: Авторът

Рисунка: Авторът

След няколко дни мълвата, че на Иван Стоянов са му поникнали гигантски крила и е станал важна птица, обиколи града.

Навсякъде, откъдето минаваше или прелиташе, хората се събираха на тълпи и оживено обсъждаха събитието. А най-завистливите и също толкова злобни отиваха до Иван Стоянов и крадешком си отрязваха по някое перо от крилата му.

За няколко месеца крилата на Иван Стоянов толкова бяха подрязани от онези завистливи типове, че Иван Стоянов изобщо не можеше да лети. Издигаше се само от време на време на няколко метра над земята и за обща радост на околните падаше обратно. По този повод завистливите и също толкова злобните разправяха наляво и надясно, че който лети високо, падал лошо в ниското.

След половин година Иван Стоянов изобщо не можеше да лети. Толкова къси му бяха станали крилата. Даже жена му се смили над него и го пусна да спи до себе си.

Сега Иван Стоянов е в зоологическата градина. Всяка неделя жена му и двете му деца-близнаци идват на свиждане. Пред клетката му има надпис на четири езика: „Птица с подрязани крила. Съвсем безопасна.”

.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

9

Емил Измирлиев е роден през 1953 г. в Дупница. Завършил е техникума „А.С.Попов“. След година следване във ВМЕИ, през 1975 г. заминава за Киев, където завършва семестриално Киевския институт за инженери от гражданската авиация. През 1977 г., след донос от агент на КГБ, е изключен от университета и от ДКМС. През 1979 г. правата му са възстановени и е прехвърлен пак във ВМЕИ, където взима отново всички изпити и се дипломира с отличие. Първата му творба като журналист е фейлетонът „Бялата стая“, публикуван в „Средношколско знаме“ през 1971 г. Измирлиев е работил като електротехник, технолог и сменен майстор в завод, като сервизен инженер, специалист по компютърна техника в Югозападния университет „Неофит Рилски“; като литературен сътрудник на в. „Пиринско дело“; журналист и кореспондент на „Стършел“, „Машиностроител“, „Импулс“, „Рудничар“, „Дупнишка комуна“, „Поглед“, „Звезда“, „Транспортен глас“, „Аз Буки“, „Пиринско дело“, „Разложки край“ и „Демокрация“; като редактор на сп. „Български тютюн“. След 10 ноември 1989 г. той е един от създателите на първия опозиционен вестник в Пиринския край – „Солидарност“. Създател е и на графични проекти за вестниците „Разложки край“, „Студентска искра“, „Гоцеделчевска трибуна”, „Неврокоп“, „Солидарност“, „Слънце“ и на сп. „Български тютюн“. Автор е на хиляди публикации в печата, радиото и телевизията в България и Украйна, като най-много са те във в. „Демокрация“. Член е на СБП. Автор е на сборник със сатирични фантазии „Птица ли е като птица“ (2003), която включва четири отделни книги: „Птица ли е като птица“, „Не е цвете за мирисане – Дешопешеви дивотии“, „Пародии народни“ и „Нестандартни срещи от третия вид“. През 2006-2010 г. провежда журналистическо разследване на топлофикационните предприятия в България, което излиза в отделна книга „Бандитската топлофикация“. Негови творби са отпечатани през годините в различни сборници и алманаси. Номиниран е от Американския биографичен институт за титлата „Един от 400-те личности, които формират световното обществено мнение“ (1995). През 2016 г. печели първа награда за хумористичен разказ на Деветия национален конкурс за хумор и сатира, организиран от НЧ „Св.св. Кирил и Методий – 1891“ и редакция „Хумор, сатира и забава“ на БНР.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.