Левски извън времето

Годината е 1837-ма. В един прекрасен летен ден – историците са го датирали като 18 юли – се ражда Васил Иванов Кунчев. Отваря се нова страница от историята на България! 180 години по-късно страниците вече са много. Мястото, отделено на Васил Левски в тази история на България, е специално. Специално е и мястото на Апостола в сърцата на много българи! Той е вълнувал, вълнува и ще вълнува и за в бъдеще!

Защо е така? Защото е жертвал живота си за свободата на България? Нима не са го направили мнозина? Защото е създал и ръководил организация, довела до избухването на Априлското въстание? Нима е бил сам в това начинание? Може би заради лъвския скок, красноречието му, обаянието му, красивото му песнопение, пронизващите чак до душата сини очи, отдадеността му, жаждата му за живот. Дали пък не е заради историята с расото и избрания нов път, или пък заради тайнствеността, която обгръща личността му и днес, що се отнася до темите за предателството и гроба?

Едва ли може да се даде еднозначен отговор, но е факт и ще го напиша отново – Левски е вълнувал тогава, вълнува сега, ще вълнува и занапред!

Случвало ми се е няколко пъти, покрай темите за Левски, да ме питат: „Ти защо живееш в миналото? Голяма личност е бил Левски, но той е в миналото.“ Това твърдение/въпрос, съчетано с друго често употребявано, че Васил Левски ми е идол, винаги много са ме натъжавали. И не защото са далеч от истината и ми показват колко не ме разбират, а ме натъжават, защото ми показват пропастта, бездната в различното мислене.

Защо понечих да ви занимавам с моето разбиране и мисли? Защото според мен именно там се крие отговорът на въпроса, защо вълнува Левски. Той е свързан с индивидуалното усещане и разбиране. Не искам, а и нямам капацитета да влизам в ролята на народопсихолог, но няма да открия топлата вода, ако напиша, че ние, българите, в огромната си част сме съвкупност от индивидуалисти. Няма нищо лошо в това всеки да е индивидуалност със своите разбирания и тежест, но това нашето е избуяло до невиждани размери, навлизащи дори в обикновените битовизми. До такава степен „дърпаме чергата“ към себе си, че правим с лекота най-недопустимото – не зачитаме и грам чуждото мнение. Именно заради това там някъде се крият неуспехите и трудното случване на почти всичко при нас. Като прибавим размитите ни ценности, все по-осезаема липса на здрава семейна основа, възпитание, стабилна образователна среда – налице е едно боледуващо общество. Симптомите на тази болест изникват ежедневно и всеки от нас може да ги види.

Къде тук в тази картина се вписва Левски? Ще ви споделя следното мое разбиране. Нас, българите, могат да ни обединят единствено три неща – силната радост от дадено събитие; силната тъга от дадена трагедия и… и Васил Левски! Първите две неща са подчинени и зависещи от случването на нещо и са краткотрайни. Казали са хората: „Всяко чудо за три дни“ и след тези три дни на близост, съпричастност, вълнение… всичко лека-полека влиза в стария си ход на случване. Всичко е временно.

Васил Левски е извън времето! Той е основа, върху която да градим онази чиста и свята република. Знаете ли сред документите и писмата на Левски колко често се среща думата време? Отговорът е: много често! Защо е така? Дали е бързал и е усещал, че няма да му стигне времето да осъществи плановете си? Дали е съзнавал след дългите обиколки, че е назряло времето за действие, защото народът ни е готов? Аз лично смятам, че Апостолът ни е оставил отговор. Никак не е случайно, че той толкова много пъти е споменавал времето в своите написани мисли. Хора като Левски се раждат във времена на безвремие. Раждат се във времена разделни и донасят със себе си смисъл! Смисъл във всичко! Донасят светлина и показват пътя, по който трябва да се поеме. Този път, който преди идването им е бил изгубен и обвит в тъма, в непрогледен мрак. Този път е и път на осъзнаването, а отговорът, който Левски ни е оставил, касаещ тази му връзка с времето, събитията, пътя и осъзнаването, всички ние го знаем – „Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме“!
Тогава хората са го осъзнали това и няколко години след гибелта на Апостола сме обърнали времето. Пътят е бил видян, урокът – научен, свободата – постигната! Какво се случва след това, та и до ден днешен? Просто е – урокът е забравен, пътят – сменен, ценностите – подменени, а времето ни е обърнало.

Кога ние ще обърнем времето? Васил Левски не е минало! Неговите идеи и мисли са непреходни, а личността му е космополитна. Съвременните ни властимащи са наясно, че идеите му са актуални и могат да са една солидна основа, върху която да се гради обществото ни, но друг е въпросът дали искат да изградят така едно общество. Разбиранията на Васил Левски за отношенията между хората могат да са пример за подражание не само у нас. Трезвата преценка, отчетността и отдадеността му са блестящ пример за поведение на човек към другите хора и към заобикалящата го среда.

В този ред на мисли ето го и моят отговор към хората, които си мислят, че Левски е мой идол. Васил Иванов Кунчев – Левски за мен Е и винаги ще бъде СВЕТЪЛ ПРИМЕР! Пример за това да бъда честен, да се стремя да бъда откровен, смел и да вървя по пътя, пък дори той понякога да е обрасъл с бурени и храсти. Пример за мъж, българин, европеец… пример за Човек!
Кажете ми сега, ако почти всеки от нас има за пример човек като Левски и се ръководи в живота и постъпките си от едно мерило – морално и волево издържано, дали няма да сме по-добре? Знам, че всичко звучи много идеалистично и трудно приложимо в свят, където властва материалното, но също така знам, че възпитанието е в основата на изграждането на всяка личност. Време е Левски да слезе от портретите, окачени по стените в кабинетите на властимащите ни и да влезне в домовете ни, класните стаи … да влезе в мислите ни! Време е да осъзнаем, че имаме такава космополитна личност и да започнем да се гордеем с това, а не постоянно да търсим сред нас неговите предатели. Предатели винаги е имало и ще има… и не само у нас! Въпросът е дали вниманието ни трябва да е насочено изцяло към тях или просто трябва да ги оставим в безвремието, там, откъдето са се пръкнали.

Време разделно е! Всеки от нас, образно казано, по отношение на съвремието ни трябва да избере – или Васил Левски, неговия пример и начертания от него труден път към чиста и свята република, или да избере да търси предатели, да се лута и да потъва в мисли за очерняне, да тъпче на едно място, мислейки, че тъпче някого, а то всъщност е зацикляне и безвремие.
Вие кой път избирате?

180 години от рождението на Васил Левски – само преди няколко години избран от нас за най-велик българин. Годишнина от рождението на останалия в умовете и сърцата ни като Апостол на нашата Свобода. Най-достойният и „един син, Българийо“. До тук всичко е прекрасно. Сега нека всеки от нас се запита: след като Левски ни е толкова скъп, изпълнени ли са неговите стремления и живеем ли в една чиста и свята република? Разбрали ли сме например тези няколко негови мисли:

„За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора.“

„Всичките народи в нея (България) щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът. Така ще е в наша България!“

„Всичко се състои в нашите задружни сили.“

„На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.“

„Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.“

„От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи.“

„Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме.“

Отговорихте ли си на тези въпроси? Доволни ли сте от тези отговори… доволни ли сте от себе си и от времето, от положението, в което живеем? Дали това време ни е обърнало или ние него сме обърнали?

Време разделно е. Годишнината е празнична, такова и трябва да е настроението! Хиляди ще отбележат датата, безброй ще са цветята и мислите за Апостола, но… там по-нагоре написах за чудото и за трите дни. Прощавайте за завършека, но знаейки как живеем и какво е положението в нашата България… дали костите на Апостола не се въртят в неоткрития и незнаен нейде негов гроб?

Георги Савов