Home » Archive

Articles Archive for 16 юли 2017

Авторски страници »

[16 юли 2017 | No Comment | ]

Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България оповести, според европейските изисквания, резултати за финансовите си отношения с лекари и здравни организации за предходната 2016 г.
Една трета от докторите са отказали съгласия да се съобщят публично контактите им с фармацевтични фирми и сумите, които са им предоставени.
България е терен за нови лекарства – официално 150 млн. са дадени за клинични изпитания; неофициално само Господ знае колко.

Авторски страници »

[16 юли 2017 | One Comment | ]

„ВРЕМЕТО Е ОСОБЕНО“ е текст, публикуван в блога на Кристиян Таков на 16 юни 2010 г. Днес, 16 юли 2017 г., в столичиния храм „Свети Седмочисленици“ бе поклонението и опелото на доцента от Софийския университет, който почина на 51 години след тежко заболяване. В негова памет публикуваме този негов текст.

Авторски страници, литература »

[16 юли 2017 | No Comment | ]

След няколко дни мълвата, че на Иван Стоянов са му поникнали гигантски крила и е станал важна птица, обиколи града.
Навсякъде, откъдето минаваше или прелиташе, хората се събираха на тълпи и оживено обсъждаха събитието. А най-завистливите и също толкова злобни отиваха до Иван Стоянов и крадешком си отрязваха по някое перо от крилата му.
За няколко месеца крилата на Иван Стоянов толкова бяха подрязани от онези завистливи типове, че Иван Стоянов изобщо не можеше да лети. Издигаше се само от време на време на няколко метра над земята и за обща радост на околните падаше обратно. По този повод завистливите и също толкова злобните разправяха наляво и надясно, че който лети високо, падал лошо в ниското.
След половин година Иван Стоянов изобщо не можеше да лети. Толкова къси му бяха станали крилата. Даже жена му се смили над него и го пусна да спи до себе си.

Авторски страници, българи зад граница »

[16 юли 2017 | No Comment | ]

Напевният шотландски акцент омагьосва слуха ми с някакви древни, безсловни рими. Само интонации – мелодии – заклинания, след които усещам огромна и пуста недостатъчност в себе си. Душата ми кънти като приказна пещера, под чиято бездна обитава чудовище. Двадесет и първи век ми е тесен. И ме кара да се чувствам като перфориран билет за туристическа атракция, без шанс да осъзная, че съм родена в легенда.
Невъзможно е да проникна с телесните си очи надолу в дълбините на Лох Нес. Тежките, равни води не пропускат нищо през себе си. Точно, както животът – повърхност, по която се пързаляме, докато се счупим.