Home » Авторски страници, литература

Кръчмата на Дебелака

2017.06.09 Един коментар
Снимка: canstock.photo

Снимка: Сanstock.photo

Кръчмата на Дебелака беше препълнена – „пукаше се по шевовете“, както се казва. Всеки пиеше – кой от мъка, кой от радост, но всички имаха едно и също желание – поне за един миг да не са на този свят . Това беше сериозна мъжка работа и тук не присъстваха жените. Те бяха определени за един друг свят – свят, изпълнен само с нежности и мечти. Тук всеки на висок тон искаше да изкаже своята мъка или радост, която яко и нежно беше загърнал в мъжките си гърди.

По стените на кръчмата се разнесе пискливият глас на тъжна гайда. Това накара всеки да сграбчи я чаша, я шише. Аз също хванах чашата, която ме повлече като тъмна, мъртва сянка след себе си…

Между мрак и цигарен дим живееше моята нежна, неосъществима мечта, забила се като нажежено желязо точно в сърцето ми, отворила дълбока рана, която би побрала почти целия свят. Слушах гайдата и ми се искаше да поплача и аз заедно с нея, та да чуят болката ми и мало, и голямо. Да поплача, та дано ми олекне на тези уморени сиромашки плещи.

Като ястреби ме налитаха спомените един след друг, но един от тях беше също като куршум, забит в мисълта ми, и не излизаше ни денем, ни нощем оттам.

„Полегнали на зелената трева, вплели снагите си в една, докосваме с нежност любовта, поглеждаме, унесени в небеса, и се питам – истина ли е това, аз да съм тя, а тя – моята душа? Над нас брезите, облекли белите булчински рокли, приветстват ни като чада свои. Зелени игриви пеперуди, сякаш за този миг са родени, с блаженство от Аллах дарени… Затварям за миг очи и се понасям в нейните дълбини, а те, недокоснати бистри извори, от Аллах за мен сътворени… Пия страст до насита, пия, пия…“

И сега пия, но не страст, а при Дебелака люта ракия, за да забравя тази магия, която ме хапе като отровна змия. Зная, зная… Аз при нея в земята ще гния и сякаш нашата голяма любов никога не е била. Ето, след нея брезите – виждате ли ги, не са облекли бели булчински рокли, а са само по кости, сякаш са на дърваря на гости, който няма да им прости…

 

Ибрахим Бялев

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същия автор вж. тук, тук, тук, тук, тук.

.

One Comment »

  • Ибрахим Бялев said:

    Благодаря Марияна! Радвам се че тези проплакани думи ще стигнат до повече хора! Дано всеки прочел ги намери нещо свое в тях!

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.