Home » Избрано, политика

Пародията на референдум роди пародия на султан

2017.04.20 Няма коментари

Иван Сотиров, Bulgariaanalytica.org

Снимка: Тwitter

Снимка: Тwitter

Провеждането на референдум от един авторитатен режим, само по себе си е абсурд. Прякото допитване до народа е висша форма на демокрация, която предполага пълната свобода на гражданите да изразят своята воля и тя да бъде отчетена честно. Може ли да говорим за свободно изразяване на волята на гражданите в една държава, в която се води фактическа гражданска война, в която има обявено извънредно положение, в която са арестувани по инсцениран опит за преврат десетки хиляди души, включително и опозиционни лидери? Може ли в страна, в която властва цензурата, насилието, терорът и страхът, да говорим за честни и свободни избори? Няма по-голям цинизъм от това да използваш най-висшата форма на демокрацията, за да легитимираш едноличния си режим. По същия начин, след Втората световна война, болшевиките провеждаха в условията на терор и насилие референдуми в някои от окупираните от СССР държави за налагане на промяна на държавното им устройство.

Изумително е, че много хора и лидери с демократични претенции не само, че приемат това, което се случи в Турция, за референдум, но дори и говорят за провала на референдума като инструмент на демокрацията. Авторитарният режим в Турция е факт преди провеждането на фарса, наречен „референдум“, и е крайно непочтено и лицемерно вината за легализацията на този режим да се стоварва основно и единствено на турския народ. Напротив, това, което се случи на 16 април, беше шамар на народа за диктатора. Мощният репресивен апарат на режима на Ердоган, чрез насилие, фалшификации и цензура успя да си осигури символична преднина от по-малко от 2%. Въпросът е дали Европа и САЩ ще си затворят очите пред това безобразие и дали ще предадат достойната съпротива на десетки милиони турски граждани за защитата на демократичния и светски характер на Турция. Ще признае ли демократичният свят пародията на референдум срещу демократичните устои на Турция? Ще продължат ли САЩ и ЕС линията на безпринципни компромиси с един самозабравил се диктатор? Либералната демокрация не може да се прилага по целесъобразност, защото така тя се превръща във вредна и цинична пародия по подобие на т.нар. „референдум“. Когато либералната демокрация се използва като инструмент за дребни икономически и политически сметки, цената която се плаща в дългосрочен план е много по висока, но за съжаление тя се плаща от народите, а не от политическите елити. През XX век народите на Европа и в целия свят платиха много висока цена заради късогледството и конформизма на лидерите на развитите демокрации. Диктаторите на миналия век и мащабите на престъпленията, които извършиха срещу човечеството, бяха немислими без съучастието на демократичните лидери. Премълчаването е една от най-отвратителните форми на съучастие.

Разбира се, може да се изчака поредният диктатор да се провали закономерно, защото такава е съдбата на всички диктатори. Конфронтацията на режима в Турция с ЕС и САЩ е гаранция за икономически срив и загуба на воененостратегически потенциал. Затоплянето на отношенията с режима в Кремъл е по-скоро ситуационен антизападен пакт, отколкото траен съюз. Между Турция и Русия има непреодолимо исторически и географски предопределено стратегическо съперничество за влияние в Близкия изток и на Балканите. Турция има и унаследено тежко съперничество за лидерство в ислямския свят, както с Иран, така и с арабските страни. Войната на режима с кюрдите е минала точката на незавръщане, а разделението между светски ориентираните хора и религиозните фундаменталисти е много тежко. За всеки разумен човек е ясно, че неоосманистките претенции на Ердоган са не по-малко смехотворни от амбициите на Мусолини да възстановява римското величие на Италия. Всички опити за връщане на историята и възстановяване на отминало величие са се превръщали във фарс. Провъзгласяването на Ердоган от неговите противници за султан, е незаслужен и необмислен комплимент за него. Султаните са били вярващи хора, а от 1517 (след обявяването на Селим I за халиф) те са били и духовни водачи, а не религиозни фанатици. Дори и най слабите владетели на Османската империя, не са си и помисляли да злоупотребят с абсолютната си власт като се отклонят от наследените от Персийската през Римската империи доктрини за прагматично съобразяване с традициите и вярата на народите и общностите в рамките на империята. Отделен е въпросът, дори от формална гледна точка, че е неканонично и парвенюшко провъзгласяването за султан на човек, който не е кръвно свързан с Османската династия.

Въпросът: дали Ердоган е религиозен фанатик или религиозен спекулант, е въпрос между него и неговия бог*. Дали налудничавите му нападки срещу лидери на държави от ЕС бяха предреферендумен цирк или не – не е въпрос от особено значение. Същественото е, че този човек е един опасен диктатор и колкото по-дълго време демократичният свят си затваря очите за това, толкова по-големи ще бъдат пораженията, които той ще нанесе на страната си, на региона и на Европа. Ако спрямо режима на Ердоган бяха наложени твърди санкции, той можеше да загуби дори и собствения си „референдум“. С приемането на пародията на допитване до народа, този пародиен султан ще бъде окуражен за нови и все по-опасни авантюри. С диктаторите трябва да се действа така, както се действа с терористите – безкомпромисно. Те имат друга ценностна система, те вярват само и единствено в грубата сила и затова те се съобразяват само със силови аргументи. За диктаторите компромисите не са проява на добронамереност, а на слабост, която им дава кураж за ескалация на претенциите. Най-лошата политика на ЕС и САЩ по отношение на режима в Турция ще бъде, ако не се скъса с илюзиите, че със затваряне на очите, тактически ходове и умерен натиск може да се постигне добър резултат. За Едоган Западът винаги ще бъде екзистенциален враг, за катастрофата в която той вкарва страната си пропагандата на режима му ще обвинява либералните демокрации и най-вече САЩ, а на опозицията, която основателно ще се чувства предадена, непрекъснато ще й се повтаря мантрата за меркантилният и егоцентричен Запад.

 

 

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Бел.ред.: Бог е един за всички, за последователите и на трите световни монотеистични (единобожни) вери. Защото, каквито и да са различията между тях, няма как всяка от тях да проповядва и да изповядва, че има един-единствен Творец и Създател на всичко и невидимо във Вселената, и в същото време да има един отделен Творец и Създател на всичко видимо и невидимо за евреите, втори – за християните и трети – за мюсюлманите. Това за съжаление не се разбира не само от мнозина светски изследователи, но и от мнозина религиозни водачи и вярващи и от трите монотеистични вери. Не се разбира или не се знае от мнозина и това, че думата „Аллах“ например е арабската дума за Бог, единствения Бог, която има общосемитски езиков корен и с думата „Аллилуя“ например, с която християните – и православни, и католици – славят Бога в своите литургии и меси. Както и с казаните от Иисус Христос думи на кръста на арамейски, според евангелските свидетелства: „Илли, Илли, лама савахтани? („Боже мой, Боже мой, защо си ме изоставил?“).

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.