Home » Авторски страници

Мидилев до Славчева или защо канцеларията не може да е върховен главнокомадващ

2017.04.02 3 коментара

Тази публикация съдържа още един пример за това как на писмата на различни граждани и граждански сдружения към българския президент Румен Радев отговарят чиновници от администрацията, които препращат писмата и сигналите, изпратени до него, на други институции. Най-често отговаряща на писма, които въобще не са изпратени до нея, е шефката на дирекция „Канцелария“ в Президенството Мая Славчева (вж. тук и тук).

11

Офицерът и изобретател Марин Мидилев, който бе отстранен преди години от армията по политически причини, е един от тези, които също са се обърнали към Президента. На 12.02.2017 г. Мидилев изпраща иск за достъп до информация по ЗДОИ до Президента като върховен главнокомандващ и до Министерство на отбраната. Министерството, в лицето на бившия си вече постоянен секретар Добромир Тотев, не дава исканото кадровото досие на г-н Мидилев като офицер. Постоянният секретар пише в отговора си на искането по ЗДОИ, изпратен на 15.02.2017 г., че такова досие не е налично в министерството и Мидилев да го потърси във военните архиви. А Мидилев е получил на 15.12.2016 г. от Държавна агенция „Архиви“ отговор, че неговото кадрово досие не е там.

Президентът като върховен главнокомандващ не се появява, впрочем, никъде в този сюжет. На иска по ЗДОИ, изпратен до Румен Радев, отговаря шефката на отдел „Канцелария“ в Президенството Мая Славчева, която уведомява Мидилев, че неговият иск е бил препратен на Министерство на отбраната. И така кръгът се затваря. Уволненият през 1992 г. по политически причини български офицер Марин Мидилев явно не може да разчита на това, че българският президент ген. Румен Радев ще му обърне някакво внимание. Това може да направи само някоя чиновничка, която разбира се няма правомощия на върховен главнокомандващ.

66

Така се се стига до това писмо, което е публикувано по-долу. Писмо на Марин Мидилев до шефката на дирекция „Канцелария“ в Президенството, което той изпраща и чрез медиите и което е с днешна дата, 2.04.2017 г. В писмото си до Славчева Мидилев казва:

„Госпожо Славчева, на базата на мой иск до Върховния Главнокомандващ на Република България ген Румен Радев – Президент на Република България, заведен под № 94-00-578/14.02.2017 г., както и на ваши отговори с информация от 27.02.2017 г. със същия номер, базирани на мой отговор до вече бившия постоянен секретар по отбраната, инициран от негова информация, противоречаща на действителността и на иска ми с № 14-06-43/20.02.2017 г., ви информирам за следното:
1. Едномесечните срокове за отговор изтекоха.
2. Предполагам, че вие сама или с вашите ментори или заедно с екипа по брейсторминг сте решили да ме сложите в графата „мълчалив отказ“ и сте спестили иска ми да достигне до ген. Радев.
3. Във вашата длъжностна характеристика не е упоменато, че вие имате право да се ползвате с правомощията на Върховния Главнокомандващ на Република България, залегнали в Конституцията на Република България, конкретно: “Президентът на републиката има право да изисква от министъра на отбраната, от началника на отбраната и от други държавни органи необходимата и пълна информация за осъществяване на функциите му като върховен главнокомандващ на въоръжените сили“. Което довежда моят иск до „мълчалив отказ“.“

Следва целият текст на писмото на Марин Мидилев до Мая Славчева, към което са приложени и други писма и документи.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

.

Чрез средствата за масова информация

До Директор на Дирекция „Канцелария“

на Президента на Република България

г-жа Мая Славчева

 

Отговор

от

Марин Грудев Мидилев

 

Госпожо Славчева,

на базата на мой иск до Върховния Главнокомандващ на Република България ген Румен Радев – Президент на Република България, заведен под № 94-00-578/14.02.2017 г., както и на ваши отговори с информация от 27.02.2017 г. със същия номер, базирани на мой отговор до вече бившия постоянен секретар по отбраната, инициран от негова информация, противоречаща на действителността и на иска ми с № 14-06-43/20.02.2017 г., ви информирам за следното:

1. Едномесечните срокове за отговор изтекоха.

2. Предполагам, че вие сама или с вашите ментори или заедно с екипа по брейсторминг сте решили да ме сложите в графата „мълчалив отказ“ и сте спестили иска ми да достигне до ген. Радев.

3. Във вашата длъжностна характеристика не е упоменато, че вие имате право да се ползвате с правомощията на Върховния Главнокомандващ на Република България, залегнали в Конституцията на Република България, конкретно: “Президентът на републиката има право да изисква от министъра на отбраната, от началника на отбраната и от други държавни органи необходимата и пълна информация за осъществяване на функциите му като върховен главнокомандващ на въоръжените сили“. Което довежда моят иск до „мълчалив отказ“.

Госпожо Славчева, предполагам че „проветривата“ длъжност, която заемате, не е на базата на „Принципът на Питър“. Предполагам също, че не ползвате и „Законите на Паркинсън“ (поради динамиката на развитие те са остаряли и търпят актуализация). Предполагам също, че вие сте администратор, а не „бюрократ“, което означава, че не сте защитник на статуквото.

Предполагам, че вече бившия постоянен секретар по отбраната е имал личен интерес да ми изпрати такъв отговор, базиран на материала „За нов подход при организирането на командно-щабните учения и тренировки в тактическите звена“ с мое авторство, публикуван в списание „Военна мисъл“ брой 8, 1991 г., стр 98-99. Този материал осигури името ми да фигурира в Министерска Заповед № 0496/30.11.1992 г.

Очаквам да опровергаете моите съмнения към вас, като получа от Върховния Главнокомандващ копията от заповедите, както и кадровото ми досие, описани в иска ми до него.

Благодарен съм ви за времето, което ми осигурихте.

Също така съм благодарен и на бюрократите, осигурили ми времето от 1.12.1992 г. до 14.02.2017 г., което използвах за творческа дейност и самообразование.

Прилагам копия:

1. Иск № 94-00-578/14.02.2017 г. с прилежащи материали – ИСК ПРЕЗИДЕНТ

(Писмо от Агенция „Архиви“ до Марин Мидилев, 15.12.2016 – agentciq arhivi)

2. Отговор № 14-06-43/20.02.2017 г. от бившия постоянен секретар на отбраната – отговор постоянен секретар

3. Мое писмо до бившия постоянен секретар по отбраната – реплика

4. Писма № 94-00-578/ 27.02.2017 г. – отговор дирекция канцелария

5. Материала „За нов подход при организирането на командно-щабните учения и тренировки в тактическите звена“ публикуван в списание „Военна мисъл“ брой 8, 1991 г., стр 98-99. – midilev

 

Марин Мидилев

02.04.2017 г.

3 коментара »

  • Chychyliga said:

    Всички президенти не отговарят на писмата.Преди години и аз писах и може би те изобщо не отиват до предназначението им

  • Dimitar said:

    Ако една шия (канцелария) спира всичката информация към една глава (президент), то може с увереност да се говори за държава-щраус със заровена в пясъка глава и гордо стърчаща задница – бъдеще!

  • Тодор Бойчев said:

    Тази „пуйка“ и на мен се случи. Какво прави президента с такива „пуйки“, които нищо не вършат.

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.