На 6 юли 2016 г. се проведе заседание на Комисията по политиките за българите /КПБЧ/ към Народното събрание, на тема „Възможности за трайно завръщане и заселване на българи от чужбина в Република България“. На заседанието присъстваха представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на трудна и социалната политика, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за българите в чужбина.
На заседанието бяха поканени и учени от Иниститута за изследване на населението към БАН – проф. Щериан Щерионов, проф. Катя Владимирова, гл. ас. д-р Спас Ташев и др. Пред депутатите от Комисията и представителите на министерствата бе представен докладът на гл.ас. Спас Ташев „ТРАЙНО ЗАВРЪЩАНЕ И ЗАСЕЛВАНЕ НА БЪЛГАРИ ОТ ЧУЖБИНА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ: ПОЛИТИКИ И ЕФЕКТИ“.
Докладът започваше с ретроспекция на различните държавни стратегии в тази сфера, разработени и приети от 1994 г. насам, от които изглежда не е имало особен ефект, понеже обикновено те са били създавани в средата или в края на мандата на съответното правителство, и всяко следващо правителство, идвайки на власт, е забравяло за тях или пък е започвало отначало; и понеже за изпълнението на тези държавни документи не е било осигурено, по думите на докладчика, адекватно финансиране. Наистина впечатляващ брой стратегии, касаещи българите в чужбина и миграцията, са били създадени и приети в последните двайсетина години, но повечето от тях са си останали само на хартия. Държавната политика в това отношение е била доста непоследователна.
Последнаха изказвания на представители на министерствата, които, както стана ясно от казаното на заседанието, са изпратили до КПБЧ свои доклади по темата. Представителят на Министерството на регионалното развитие и благоустройството Валери Найденов говори за още една страгетия – „Национална стратегия за пространствено развитие“. Както за проект, касаещ целево финансиране на икономически изостаналите райони, но той би могъл да започне най-рано през 2017 г. Елка Димитрова от Министреството на труда и социалната политика разказа за опита на ведомството в пазара на труда, дейността на трудовите аташета в няколко европейски страни и др. Изказване направи и председателят на ДАБЧ Борис Вангелов, който подчерта, че даването на българско гражданство на българите от историческата ни диаспора в някои страни не трябва да цели тяхното обезателно заселване в България. Такъв например е случаят с т.нар. Западни покрайнини, които са били изконни български територии и няма нужда да се обезнаселяват.
Последва дискусия, въпроси и предложения от народните представители. Накрая председателят на Комисията Стефан Кенов закри заседанието с думите, че КПБЧ отваря темата за възможното връщане и заселване на българи от чужбина в страната, като дискусиите по тази тема ще продължат.
Из доклада на БАН, представен пред Комисията:
„Шестият етап от разработването на българска правителствена имиграционна програма започва през 2008 г., когато след широк обществен дебат се приема Националната стратегия на Република България по миграция и интеграция (2008). Същата впоследствие е доразвита в Националната стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2011-2020). Тези два документа издигат въпроса за миграцията и интеграцията на имигрантите в нов ключов момент на национално, регионално и световно ниво.
Глобалното преразпределение на работната сила се разглежда като необратим процес и той следва да бъде управляван в интерес на държавите на произход и дестинация (направление или установяване, заселване), както и на самите мигранти. Отличителна черта на имиграционните стратегии е схващането за променената роля на България, която през последните години бавно, но трайно придобива характеристики от държавата по произход (т.е. създаваща миграция) и транзитна страна към държава със смесен тип миграция.
В стратегиите е залегнало разбирането, че с оглед на нуждите на българската икономика от добре балансиран прием на работници от други държави, националният интерес изисква да се работи активно за привличане на първо място на чуждестранни граждани от български произход. Следва да се предприемат законодателни инициативи в тази посока за подобряване възможностите за тяхното заселване, учене или работа в Република България.
Националните миграционни стратегии неминуемо са обвързани със Стратегията по заетостта, с Националната стратегия за демографско развитие на Република България, с Националната жилищна стратегия, със Стратегията за борба с бедността и социалната изолация, с Националната здравна стратегия и с други стратегически документи за отделните секторни политики.
При разглеждането на състоянието, тенденциите и предизвикателствата в развитието на миграционните процеси в България, в миграционните стратегии се набляга на броя и разпределението на българите и български общности по света, разглеждани като миграционен ресурс. В общ план лицата от български произход, живеещи в други държави, са лица без българско гражданство; лица с българско гражданство и лица с двойно гражданство.
Отчетено е, че тенденцията за увеличаване броя на лицата от български произход, кандидатстващи и получаващи българско гражданство, обаче, не води до трайни процеси, свързани с тяхно масово заселване в България. В повечето случаи това води единствено до пребиваване в по-кратки или по-дълги периоди в България. Допуска се, че очакван имиграционен подем може да настъпи сред групата на кандидатстващите и придобилите българско гражданство лица от български произход, при възникването на бъдещи благоприятни условия в страната.
В стратегиите е анализирана и ситуацията около лицата с български произход – граждани на трети страни. Констатирано е, че от началото на 90-те години на ХХ в. между 15 и 20 хил. души с български етнически произход (главно от Казахстан, Молдова, Украйна, Русия, и по-малко от Сърбия и Македония) трайно се установяват на територията на България. Отчетено е обаче, че този процес по преселване определено има стихиен и хаотичен характер и не може пряко да се свърже с политиката на държавата по отношение на придобиването на българско гражданство.“
И още цитати от доклада:
„Очевидно е, че процесът на застаряване и намаляването на населението на България не се предотвратява, но се забавя в краткосрочен и средносрочен план. В дългосрочна перспектива трябва да се има предвид, че имигрантите също остаряват. Демографският анализ на някои миграционни проекции, съобразени с възрастовата структура на съвременния имиграционен поток в България показва, че положителният ефект от имиграцията е ограничен във времето. В дългосрочен аспект (към и след 2060 г.), поради малкия брой имигранти в младите възрасти и бързото преминаване на определени групи имигранти от средните във високите възрасти, дори би се наблюдавало влошаване на възрастовата структура на населението спрямо варианта, ако в България не са се установявали имигранти. По този начин вместо облекчаване, ще се наблюдава допълнително натоварване на социалната система. Този извод е много важен, защото това означава, че демографският резерв на българската диаспора може да играе роля само в краткосрочен и средносрочен аспект, поради което не може да бъде панацея за трайно решаване на демографския „проблем“.
Именно в този пункт идеята за трайно заселване на задгранични българи се различава и от миграционната практика, характерна за България през периода 1878 – 1945 г. Установено е, че през него у нас са се преселили около 1,2 млн. българи главно от съседните на България територии. Независимо, че по своя характер по-голямата част от тези миграции са насилствени – след Мелнишкото (1895), Горноджумайското (1902) и Илинденско-Преображенското въстание (1903) или след Балканските (1913) и Първата световна войни (1918 и последвалия период), по-голямата част от преселниците са притежавали българско държавно (екзархийско) образование. Преселвали са се цели семейства, като в същото време семейният модел е бил многодетен и това е повлияло положително на демографското развитие на страната (особено след голямата загуба и инвалидизиране на мъжко население през военния период 1912-1918 г.). Статистическите данни сочат, че при съвременните преселения на българи от чужбина децата липсват или са твърде малко, което налага внимателното анализиране и преосмисляне на миграционните виждания с оглед на очаквания демографски ефект.
Тъй като към настоящия момент ресурсите на българската държава за активна имиграционна политика са ограничени и липсва натрупан съвременен опит, най-реалистично е да се потърсят вътрешни демографски резерви, а от миграционна гледна точка да се прецизира политиката на предоставяне на българско гражданство на лица от български произход. Тя не трябва да бъде самоцел, а да е част от механизъм за укрепване на връзките на България с нейната историческа диаспора, т.е. предоставянето на българско гражданство да се превърне в мощен инструмент за постигане на стратегическите цели на страната по отношение на българите зад граница.
Другият миграционен резерв са представителите на съвременната българска емиграция, които са български граждани по рождение, в по-голямата си част родени в България. Фактът, че тази категория се явява един от основните инвеститори в българската икономика, само в известна степен може да разкрива потенциално намерение в определен момент да се завърнат в България. Подобен процес е повлиян от редица фактори като ниското ниво на доходи, несъвсем успешната борба с корупцията, необходимостта от намаляване на бюрокрацията, липсата на усещане за справедливост и перспективност, което отлага във времето „голямото завръщане“, но това не пречи да се поставят основите за целенасочена работа в тази насока.“
––
„Като неотложни задачи пред българската имиграционна политика, насочена към българите в чужбина, стоят следните:
– Българите в чужбина да се превърнат от деклариран, в действителен приоритет съгласно възприетите виждания в българските миграционни стратегии.
– Разработване на единна система за статистико-демографско регистриране и отчитане на мигрантите по техните основни демографски показатели. Без да бъде направено това, имиграцията е трудно да бъде наблюдавана и изучавана, а разработването на механизми за нейното управление остава само добро пожелание. Необходимо е да се проследява както завръщащата се миграция, така и всички останали категории имигранти. За тях по примера на миграционната статистика в САЩ може да се въведе понятието „родено в чужбина население”, което да обхваща не само постоянно пребиваващите чужденци, но и натурализираните български граждани или пък българските граждани, родени в чужбина.
– Разработване на квотна система, която да е съобразена с потребностите на пазара на труда в специфични сектори и териториални подразделения, както и с цялостната стратегия на развитието.
– Двустранни споразумения със страните на произход на имигрантите, в това число и създаване на възможност за организиране на курсове за обучение на бъдещите имигранти в родните им страни с цел привеждане на квалификацията и нагласите им в съответствие със стандартите в България като приемаща страна и по-успешната им бъдеща интеграция.
– Стратегически планове за интеграция. Те са с различна продължителност, но всички дефинират основните цели, насоки и форми на интеграцията.
– Действително провеждане на миграционен мониторинг, предвиден в миграционните стратегии и неговото обвързване с икономически и демографски критерии.
– Интеграционни курсове и граждански тестове. Въвеждане на изискване за научаване на българският книжовен език и за придобиване на основни знания за историята, устройството и културата на България.
Посочените дейности надхвърлят компетенциите на всяко отделно министерство и именно това налага създаването на специализиран орган за интегриран контрол и управление на имиграцията с компетенции във всички сфери – от легалната до нелегалната имиграция. В този орган трябва да влязат представители на МВР (дирекция „Миграция”), МВнР (Дирекция „Консулски отношения”), Министерство на правосъдието (Дирекция „Българско гражданство”), Министерство на труда и социалните грижи, Държавна агенция за бежанците, Държавна агенция за българите в чужбина, ГРАО, НОИ, НЗОК и др.“
Благодарим на гл. ас. Спас Ташев от Института за изследване на населението към БАН, че предостави на нашето издание този доклад.
.