Home » Авторски страници

Паралелни животописи

2015.09.19 Няма коментари

Росен Плевнелиев и Маргарита Попова

Снимка: pik.bg

Снимка: Рik.bg

„Успоредни животописи“ (Bíoi Parállēloi – буквално „Паралелни животи“) е книга на древногръцкия историк Плутарх, в която описва 23 двойки биографии, всяка от двойките съдържа по един грък и един римлянин, има и четири единични биографии.

Започвам моите „Паралелни животописи“ с двама български политици: Росен Плевнелиев – президент на Република България, и Маргарита Попова – вицепрезидент на Република България.

.

Росен Плевнелиев

Жестовете на лицето и най-реторичният от тях – усмивката, нейният чар, съгласие, доверие, уважение, задоволство или пренебрежение, арогантност, скрита несигурност, угодничество. Като кeep smiling на американската цивилизация, емотикон без заряд, който стана патент и на българските Усмивковци – сервилното им поведение с евроатлантическите политици. И на върха на Усмивковците, Росен Плевнелиев – обърнете внимание на кинетиката на лицето и тялото му при срещите с тези политици и ще се убедите в това. Тези жестове говорят по-ясно от изречените от него думи: „България се показа още веднъж като достоен член на семейството на правилата, на семейството на върховенството на закона, ако щете, и на честната позиция като върховна ценност… Ние защитаваме европейските ценности, готови сме да кажем „не“ на Русия тогава, когато имаме съмнение, че правилата няма да се спазят, отстояваме общоевропейска позиция…“

И още: на срещата на НАТО в Чикаго през май 2012 г. Плевнелиев казва: „Като президент моите посещения в чужбина ще са от София на запад. Някои преди мен може да са ходили другаде, но за мен това е посоката. Знам английски добре и искам да градя доверие между България и огромния ни стратегически партньор САЩ“.

Прилагателни като „огромния“, адресирани за САЩ сега, напомнят на „великия“, адресирани за СССР преди.

Подобно, в словото си за 3 март 2012 г., Росен Плевнелиев отдаде почит на българските възрожденци, революционери и опълченци, но не спомена приноса на руските, румънските, украинските и финландските воини в Руско-турската освободителна война. Той не спомена дори името Русия.

На въпроса на един журналист „Защо сте краен в оценката си за Русия?“, българският президент отговори: „Не отстъпвам от нищо, което съм казал. Моята позиция не е против, а за – за върховенството на закона, за възможността държавите да се развиват и на честни избори да избират своето бъдеще.“

Лингвистите, ако са направили честотен речник на думите, използвани от Росен Плевнелиев, може би са установили, че на първите места са „евроатлантически“, „ценности“, „закон“, „Европейски съюз“, „НАТО“, „партньорство“, „сътрудничество“. Тези думи, повтаряни многократно, предизвикват асоциации за хвалебственост и сервилност, не за национално достойнство и независимост. Господин Президент, сътрудничество, базирано на зависимост (преди СССР, сега САЩ), е васалитет, не суверенна държава.

.

Маргарита Попова

На 7 септември 2015 г. вицепрезидентът Маргарита Попова бе интервюирана от журналистката Анна Заркова във вестник „Труд“.

А. Заркова: Г-жо Вицепрезидент, новият политически сезон стартира в дните, когато празнуваме Съединението и Независимостта на България. Това съвпадение сигурно е случайно, но не буди ли размисъл?

М. Попова: …Отбелязваме тези събития с механично повтарян церемониал. А напоследък, за огромно съжаление, и със страх – да не би да поставим националните ни тежнения и интереси пред евроатлантическите.

А. Заркова: Как? Къде е нашата стратегия – национална, регионална, в рамките на ЕС?

М. Попова: Мое мнение е, че пропуснахме шансове да бъдем фактор в международната политика в региона… Липсват инициативи, които да направят региона видим, със специфичните му проблеми и интереси. За какво е тогава съюзното членство? Да пригласяме васално? Или враждебно?

А. Заркова: Или, както е прието да се казва, „дисциплинирано, лоялно, интегритетно“?

М. Попова: Лидерска роля в регионалните политики би издигнала авторитета на държавата и самочувствието на народа ни… На Балканите не можем да напредваме без обща специфична регионална политика. Политиката на механично приобщаване към един силен на деня и обругаването на друг е политически примитивно и не заслужава уважение. Светът е сложно преплетен и динамичен. Животът изисква лидерство, подплатено с висока образованост, култура , размах. Нов тип гъвкава и просветена политика в региона е още по-нужна и поради, по мое мнение, недалновидното и тактически погрешно бюрократично решение на Съюза да обяви, че в следващите 5 години нови членове няма да бъдат приети…

А.З.: Подкрепяте ли призивите по тази тема да бъде свикан Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС)?

М.П.: Животът ни поднася ситуации така, че се налага КСНС да работи едва ли не като постоянно действащ орган. В Европа днес цари объркване и хаос. Вълни от огромни човешки маси трасираха пътища по суша у съседите ни и у нас в посока към богатата Западна и Северна Европа. Старите демокрации инстинктивно посегнаха за спасение към познатия рефрен за ценностите. … Светът на мечтаната справедливост рухва пред очите ни.

А.З.: Но политиката не е работа за мечтатели, нали?

М.П.: Сривът на човешките ценности, смаляването на духовното, алчността, цинизмът в политиката докараха света до безпрецедентна икономическа и финансова криза… Кога от политическите елити чухме, че кризата в морала и безнаказаността доведоха до страданията на милиони?! Приличието, правилата, образованието на децата, сигурността, са все въпроси, които трябва да ни сплотят. Но ние не питаме народа за тях.

А.З.: В първия ден след голямата ваканция депутатите заеха работните си места под обстрел от домати и призиви с гайди: да оправят съдебната реформа, за да се оправим. Как ви се струва това?

М.П.: …Укрепването на правосъдието наистина е важно. Но е въпрос на дълготрайна национална политика, поверена в ръцете на грамотни хора. Дълга работа за грамотни! … Обновлението в която и да е сфера на живота означава трансформации в различни структури, но и в мисленето.

А.З.: Принцип на съдебната реформа у нас е да не се променя нищо, но шумно, написа неотдавна в анализ един млад юрист, завършил във Франция.

М.П.: Като министър видях как модерните демокрации пазят наказателно-правната си традиция… Исках да разберат, че нашите прозрения са не по-малко ценни за бъдещето на Европа. Говорихме за обновление в мисленето, за единение, за каузи. И, че няма значение дали някой еврочиновник е прочел на английски пореден наш проектозакон, ако преди това самите ние не сме го прочели и обмислили на български език – с всичките тънкости, тайни и богатства на речта ни.

А.З.: След коя поред реформа ще видим невижданото: ефективни присъди срещу крадливи политици, корумпирани магистрати и рецидивисти, които грабят като кърджалии по селата?

М.П.: В подготовката и почтеността на кадрите е истинската причина за несполуките в правосъдието… Между доброто и злото побеждава, което избереш. Но не избираме доброто, за да не изтървем „живота“ или за да не изглеждаме будали… Така си самоограбваме и селата, и градовете, и душите.

––––––

Разсъждения за „доброто, злото, душите, справедливостта, човешките ценности, обновление в мисленето“ – за първи път се зарадвах на мисли, изречени от български политик от такъв висок ранг. И не само на тeзи – и другите наклонено изписани думи в отговорите на Маргарита Попова, като „сривът на човешките ценности, смаляването на духовното, алчността, цинизмът в политиката“ и „животът изисква лидерство, подплатено с висока образованост, култура, размах“, са израз, според мен, на стремеж към национално достойнство, на осъзнато разбиране за нуждата от „дълготрайна национална политика, поверена в ръцете на грамотни хора“. Но може би това е обект на друго съчинение – както пише Плутарх в животописа за Перикъл. Защото дори думи и тези, които харесваме, е по-лесно да бъдат изречени, отколкото съобразявани на дело от облечените с власт. Надявам се, че за тези важни ценности и обществени реалии, за които говори г-жа Попова в споменатото интервю, ще бъдат разбирани и съобразявани на дело поне от онези управленци, които си дават сметка за тях.

 

Д-р Георги Чалдъков

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.