2024-04-19

1 thought on “Професор от СУ към докторант по право в Кембрийдж: Британия има нужда от миячи на чинии

  1. В България, някога Мирчо Спасов въведе кадровия генетичен подбор: и който е ценен за ДС, пътя нагоре е отворен, но с ограничение. Способния човек разчита на собствените си сили и е независим и неуправляем. Спсособния е пясък в тяхната машина. Неспособния е готов на всички мръсотии, само за да се докопа до това, което никога сам не може да направи. Така се гради и крепи тяхната система. Останалото е боклук и враг, колкото и да има способности. Така се изгради номенклатурата. Тъй като пълната собственост на всичко бе в ръцете им, те само даваха, но можеха и да вземат всичко, даже и живота.
    Завърших СУ с подбраните от ДС професори и взех държавния си изпит. Доказах, че мога нещо. Веднага двама от ДС ми се представиха и ме попитаха ще сътруднича ли с тях. Казх им, че не съм учил за това. Толкова и ще намериш работа, бе тяхното решение. Така и стана. Не отидох да мия чинии, но станах стругар и практикувах други работи. След няколко години ме изтърваха случайно в чужбина. Работих няколко месеца като продавач на риба. Толкова знаех, толкова можех. Но ходех вечер на училище. Платени „полезни глупаци“ веднага се нареждаха да ми се подиграват, че съм пропаднал съвсем и че трябва да се върна и изповядам прегрешенията си. По едно време те измислиха да ме препоръчат за работа с електроника като мислеха, че съвсем ще пропадна. Шефа ме попита: -можеш ли да направиш това. Казах му не знам, но ако е по просто ще мога. Отговора беше – сядай и прави да видим! С мои приятели бях се занимавал като любител с електроника. След две седмици направих проекта да работи. Преди това някой се беше мъчил два месеца да тръгне. Боса ми каза: – “почвай редовна работа”. Казах му всичко добре, но има доста неща, които не знам. Той отговори: – ти работиш добре, няма проблем, запиши в който университет искаш, работи и учи. Няма да ти плащам много, защото малко ще печеля, но като почнеш да добавяш по-вече и парите ще се убеличават. Така за две години заплатата ми се удвои и след още две покрих всички необходими изпити. Намерих още по добра работа. Стигнах до време за пенсия. Казаха ми, такъв като тебе не можем да намерим, ако останеш ще ти плащаме по добре и пенсията ти ще се увеличи. Никога никой не ме попита, от къде си, кои са ти приятелите, какво мислиш за нас и политиката. Така като мен има хиляди извън България, които могат и успяват. Но има и такива, които не могат, и лесното го няма. Те мечтаят за миналото, мърморят, но не се връщат, защото и за некадърните все има нещо за да се живее.
    В България хората от ДС или техните ученици все още имат успех и го карат както преди. Неспособния е добър за всякакви мръсотии, а способния разваля техните машинации. Огледайте се наоколо и ще видите, къде е богатството и бедноста. Но живота налага да се разчита на способния, или отговора е дупка от която трудно се излиза. Нищо чудно, че не можем да се оправим, въпреки чудната природа и богатата земя. Примери има не само като мен, но навсякъде и за всекиго. Толкова за доктора от Кембридж и “генетично идеологически подбрания кадър” в СУ, който все още мечтае за сладкото си минало.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *