Комисия по политиките за българите в чужбина, акценти от първото заседание

.

КОМИСИЯ ПО ПОЛИТИКИТЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА

П Р О Т О К О Л На 18 март 2015 г. от 16 ч. часа се проведе заседание на Комисията по политиката за българите в чужбина при следния ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на проект за вътрешни правила за организацията и дейността на Комисията по политиките за българите в чужбина в Четиридесет и третото Народно събрание.
2. Обсъждане на предложения за предстоящи инициативи и задачите на комисията по политиките за българите в чужбина в Четиридесет и третото Народно събрание.
3. Разни.

Заседанието беше открито В 16 ч. от Румен Йончев – председател на Комисията по политиките за българите в чужбина.

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Колеги, предлагам да започнем нашата работа. Добър ден и добре дошли на първото заседание на нашата комисия. Вярвам че създаването на комисията е добър знак за това, което искаме да постигнем в рамките на това Народно събрание.
Както добре знаете, обект на нашата работа са двете големи български общности чужбина. Едната е на тези може би вече над 2 милиона българи, които напуснаха страната през последните 25 години и живеят и работят в чужбина. Другата са така наречените исторически български общности най-вече в страните от нашия регион, където също имат своите проблеми.
Кризата в Украйна, изобщо ситуацията на Балканите изострят тези проблеми. И в голяма степен създаването на нашата комисия е своевременно, за да можем да се обърнем към тези общности, да се опитаме да решим поне част от техните проблеми и по законодателен път, а и чрез взаимодействие чрез институциите в страната.

[…]

Продължаваме с втора точка от дневния ред:

ОБСЪЖДАНЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРЕДСТОЯЩИ ИНИЦИАТИВИ И ЗАДАЧИТЕ НА КОМИСИЯТА ПО ПОЛИТИКИТЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА В ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ.

Имате думата. Откриваме дебата за това какво ще правим, защото наистина от нашата активност и от нашата работа зависи успехът на комисията и осмислянето на нейното съществуване. Защото, както казах, няма практика досега, няма прецедент с такава комисия в предишно Народно събрание. А в същото време всички парламентарни групи със своя вот показаха, че тази комисия е необходима. Тоест от нас оттук нататък зависи какво трябва да правим и какви инициативи.
Вече ви информирам, че има два разпределени законопроекта за нашата комисия, които ще влязат в дневния ред на следващото заседание, по които ще работим. Те ще ви бъдат изпратени своевременно на всички. Освен това мисля, че има още доста работа, която трябва да свършим. Така че заповядайте за коментари и предложения.

ДИМИТЪР ТАНЕВ: Какво е Вашето виждане?

ПРЕДС. РУМЕН ЙОНЧЕВ: Моето виждане е, че двете целеви групи на комисията са многобройната емиграция от последните години, която има много специфични нужди. Визирам и изборните им права и законодателство, и гражданските им права като български граждани, защото всички те са български граждани със своите документи за това, и въпроса с личните документи – определено там има затруднения при издаване, при консулските услуги, изобщо за обслужването на българските граждани по света, трудовите им права и в Европа, и в Европейския съюз, и извън него, нарушаването на тези права. Не е тайна, че имаше доста такива примери в близкото минало, сигурно ги има и в момента. Говоря за хора, които работят в Гърция, в Турция, в Испания, в Англия и къде ли не, без особена защита на техните права, понякога без осигуровки. Всичко това трябва да бъде част от нашата работа.
Освен това правата им тук като български граждани, правата, които те самите се опитват да отстояват. Знаете, че и законът предвижда доста активност и от тяхна страна. Освен това създаването на тези съвети на българските граждани в чужбина – и там има доста неясноти.
Това е единият кръг от работата на комисията, адресиран към тази общност от българи, които живеят по света. Част от тях са временно в чужбина с ясното намерение да се завърнат в страната. Те имат специфични проблеми със социалното осигуряване, с продължаване на социалното осигуряване, все неща, за които трябва да помислим.
Втората, не по-малко важна група от въпроси касае историческите български общности. Започвам, разбира се, със случая с Украйна, защото като че ли там са най-горещи проблемите. Хората очакват особено внимание от страна на България. Надявам се и с помощта на Министерството на външните работи, и с Агенцията за българите в чужбина, и с нашата комисия да бъдат раздвижени тези въпроси.

[…]

ЮЛИАН АНГЕЛОВ: …Налице е пълна абдикация на българските институции от защита на правата на българите, Агенцията за българите в чужбина и Министерството на правосъдието. Там наистина трябва да наблегнем много, защото има определени чиновници, които години наред формират явно политиката на тези институции в определена насока.
Аз неслучайно казвам това, защото виждам вече, че и самите заместник-министри, като водим разговор с тях, че някой им вкарва някакви тези за това как българите едва ли не получават удостоверение, кандидатстват за гражданство. Ами една малка част от тези, които получават удостоверение за български произход, кандидатстват за българско гражданство. Голямата част кандидатстват или за постоянно пребиваване, или за временно пребиваване, или да учат в България, или просто да си го имат като нещо, което е свързано с техните предци.
Така че всякакви неща ще чувате и всякакви лобита може би ще се задвижат. Въпросът е ние наистина да искаме да решим проблемите на българите зад граница, да имаме тази смелост.
Още две неща ще добавя, които са важни в тази насока. Господин Йончев каза, че е внесен законопроект за промяна на Закона за българите, живеещи извън Република България, подписан от представители на пет парламентарни групи. Дал съм и на другите колеги от другите парламентарни групи, ако имат желание, да го подкрепят. По-големият проблем на този закон е, че той е приет още през 2000 г. и вече 15 г. Министерският съвет е задължен да направи правилник за прилагането му, а няма такъв. Тоест една от задачите, която комисията трябва да свърши чисто документално, е именно да настоява за приемане на такъв правилник. Защото в момента всеки чиновник започва да тълкува закона по различен начин. Министерството на правосъдието – по един начин, Агенцията – по друг начин, прокуратурата, която проверява – по трети начин. И накрая се влиза в един омагьосан кръг и нищо не се случва.
И другото важно нещо. Преди две години – две години и нещо беше приета от Министерския съвет и Стратегия за българите зад граница, която беше доста прилична, въпреки че винаги може нещо да се направи по-добре. Също трябва да настояваме Министерският съвет да я внесе в Народното събрание, за да бъде гласувана.

[…]

АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: …Според мене вън от всякакво съмнение е, че на челно място стои въпросът за българите в Украйна и по-специално в района на бойните действия Донецк и Луганск. Аз не се наемам да твърдя, че те са около 6000 човека. Нямам представа колко са. Приемам тези данни, които бяха споменати от външния министър. Но си мисля, че един от първите въпроси, по който трябва да чуем становище, е въпросът за подготовката на хуманитарната помощ, както от страна на Министерството на външните работа, включително (тази хуманитарна помощ МВнР я организира от месеци и още не я е изпратило – б.р.), разбира се, подготовката с усилията на Българския червен кръст – ето още един адресат на нашата работа – на тази помощ, каква е като вид, като количество, какво точно се организира като транспорт, как и по какъв начин ще бъде съпроводена. Даже си мисля, че самата доставка на тази хуманитарна помощ би следвало да бъде като част от усилията на нашата комисия, включително и придружена с представители на нашата комисия.
Вторият кръг от въпроси засяга съдбата и състоянието на българските училища в чужбина. Вземам повод от един дълго дискутиран въпрос за българското училище в Будапеща. Но проблемът не е само с Будапеща – като финансиране, като състояние, като осигуряване на учебни помагала и съответно на преподаватели. Навсякъде, където има учредени, създадени, функционирали и функциониращи български училища, ние трябва да имаме представа какво точно се случва.
Третият кръг от въпроси засяга културно-информационните центрове от типа на тези, които са създадени в Западните покрайнини – материална база, финансово подпомагане, управителни съвети, поне да имаме представа. И, разбира се, да набираме информацията, включително и чрез Агенцията за българите в чужбина за техните ръководства като лица за контакти. Естествено – и потребности от всичко онова, което е предмет на дейност, включително литература, отново учебни помагала, продукти на културата, най-общо казано, на българската култура.

[…]

БОРИС СТАНИМИРОВ: …Смятам, че трябва да си дадем сметка, че самото създаване на тази комисия е един изключително важен политически знак, както към българското общество, така и към българските общности в чужбина и към държавите, в които има български общности. Така че, най-грубо казано, с каквото и да запълним нашата дейност и дори да се окаже, че стоим без работа, самото съществуване на тази комисия е нещо изключително важно.
Много се надявам, че от гледна точка на институциите, с които ще работим, все повече ще работим с Министерството на външните работи и все по-малко – с Агенцията за българите в чужбина. Казвам го като желание за задълбочаващ се ангажимент на българската държава към активна работа с българските малцинства и защита на българските малцинства, а не просто административно обслужване на онези българи по произход, които са решили да дойдат тук, за да поискат да пребивават в България и да вземат българско гражданство. Аз виждам в това промяна на философията на държавата към тези български общности в чужбина. Ние имаме в някаква степен историческата чест да станем част от тази промяна.