За какво апелираха бесарабските българи към Кр. Вигенин

Тази публикация съдържа писмо на Дружеството на бесарабските българи „Кирил и Методий“ – гр. Болград, Одеска област, Украйна, до българския външен министър Вигенин, носещо дата 7 март т.г. Както и цитати от писмо на същото Дружество до Вигенин от 14.11.2013 г., и от Отворено писмо до Виктор Юшченко, в качеството му президент на Украйна през 2008 г. 

На срещата с българския външен министър, състояла се в началото на този месец в Одеса, той е бил информиран от Дружеството за нарушаването на правата на бесарабските българи и са му били предадени два документа – апел и предложения за конкретни мерки за развитие на българската общност в Украйна.

––––––––––––––––––––––––

„Предложения за конкретни мерки за развитие и за възраждане на бесарабските българи, компактно проживяващи на юга на Одеска област

Уважаеми господин Вигенин!

Не еднократно сме поставели въпросите за правата на бесарабските българи още от времето на СССР и пред Украйна, както и пред официални лица на България.

Днес българската държава трябва да се обърни с лице към българската диаспора в Украйна. Трябва да има програма за възраждане на българите в чужбина, културна политика спрямо българските общности в чужбина. Най-големият проблем – асимилационният процес, той вече е много засилен. България трябва радикално да си промени отношението към украинските българи. Не трябва да са правят илюзии, че българите извън държавата ще оцеляват вечно. Никакви епизодични помощи, филмчета и букварчета няма да ги спасят. Те ще бъдат асимилирани, ще се преродят в други народности, ако България не промени коренно политиката си към тях. (Трябва в Бесарабия да се преродяват другите народности в българи, а не българите в руснаци, украинци). Ако България не промени коренно политиката си към бесарабските, украинските българи – в Украйна ще има още един паметник, като и в Малое Перещепино – на хан Кубрат.

Законодателството на Украйна предоставя на националните малцинства най-широки права, закрепени в Конституцията на Украйна и др. Закони за националните малцинства. Обаче практиката е друга. Асимилацията на бесарабските българи днес върви на пълни обороти и само с хуманитарна помощ тези проблеми няма да са решат България трябва радикално да си промени отношението към украинските българи. Гагаузите от Молдова имат подкрепа от Турция!!, днес и училището от с. Димитровка, Болградския р-н, има подкрепа от Турция. Гагаузите за България не са българи, а Турция ги признава като свои сънародници. В България трябва да разбират, че тази негативна тенденция трябва да бъди спряна. България трябва да си каже думата и по въпроса за румънския закон за опростяване на получаване на румънско гражданство на лица, които са румънски граждани преди 1940 г., и децата им до 3 поколение.

Нашите предложения

1. Възраждане на ролята на гр. Болград като на културен център на бесарабския край, какъвто е бил в 18-19 векове – установяване на културно-икономическите връзки с София, Варна, побратимяване на град Болград с град София или Варна ( Болград в свойто време беше както столица на бессарабските българи).

2. Максимално използване на държавно-обществени системи на организациите на Украйна, България, а също така и на международни организации, да се създадат по-ефективни условия за възраждане и развитие на културата на компактно проживяващи в Одеска област българи и гагаузи.

3. Да се развива и разпространява, полизирова бесарабската, българската култура и изкуство в Украйна.

4. В училищата на местата с компактно проживяващи българи и гагаузи трябва да се използва държавен и роден език. Има юридически основи за изучаванието на български език като роден език в общообразователните училища на Украйна.

5. Възстановяване на статута на Болградската гимназия.

5.1  Създаване на условия за възраждане на Болградската гимназия, като елитно учебно заведение, с цел випускниците му да могат да бъдат подготвени за кандидатстване не само в украински и български вузове, а и в други държави на Европа, необходимо е наличие на класове и интензивно обучение на български и английски езици.

6. Постепенно преминаване на предучилищни заведения и училища на роден и държавен езици.

7. Откриване на съвместни интернет-клубове (Украйна и България).

8. Установяване на културно-икономическите връзки на бесарабските села с българските побратими (Турция – вече предложи на Болградската администрация за установявани на културно-икономическите връзки на бесарабските села с компактно проживяващи гагаузи с турските градове).

9. Създаване на съвместни българо-украински предприятия, представителства в град Болград, Болградския район, за пласиране на български стоки в Болградски район, в Украйна, СНД.

10. Да бъде облегчен визовият режим за бесарабските българи, гагаузи. Опростяване на получаване на българско гражданство или зелена карта за бесарабските българи. Да се съдейства да се развиват регионите с компактното местоживеене на бесарабските малцинства (българите и гагаузите).

11. Да се разгледа въпроса за желаещи бесарабци и етнически българи от други държави да се преселят в прародината и да има реална програма за преселенците.

12. Осигуряване на жителите на Болградския район и извън него с достъпни съвременни средства за връзки – с пълен спектър на интерактивни мултимедийни услуги – телевизия, видео връзка, интернет, теле-, радио- студио .

Забележка. Създаване на съвместни предприятия (България-Украйна) за интерактивни мултимедийни услуги.

13.  Да се открие в Болград:

13.1 Филиал на Одеското българско консулство.

13.2 Представителство на Асоциацията на българите по света.

13.3 Интернет клуб (в областен център за българска култура в град Болград). Областен. Център за българската култура няма своя сграда.

13.4 Да се създаде съвместно украинско-българска туристическа компания в Болград.

13.5 Да се създаде бизнес-информационен център за съдействие в създаването на съвместни предприятия, обществени организации с България, Румъния, Молдова (Тараклия, Комрат), представителства в град Болград.

13.6 Да се създаде компютърен-информационен център за осигуряване на оперативна връзка между обществени организации, училища на Бесарабия и България.

14 Да се създаде българо-украински училищни и студентски общества.

15. Да се създаде свободна икономическа зона съвместно с Тараклийски и Вулканешки райони на република Молдова, а и възможно и с българската диаспора от Румъния.

16. Необходимо българско издателство в Болград, което да осигури издаването на вестници и списания, учебна и художествена литература на български език. Когато в Болград имаше българска гимназия със своя печатница, драматически театър, издавали са се български вестници, учебници, и т.н., да има при нас кореспондент от българските медии.

17. Необходимо да се реши въпроса за връзка с България по Дунава, трябва да има маршрут по евтин и кратък път: Измаил-Силистра или Измаил-Русе. Инициатива трябва да бъди от страна на България. Това може да оживи и туризма и бизнеса.

18. Да бъди написана и издадена история на бесарабските българи.

19. Да бъди задействана една система на мониторинг за спазване правата на българите извън България, в която трябва да бъде използвана информацията от независими обществени организации на българите и гагаузите в Украйна.

20. Необходимо да се постави въпрос пред Украйна защо тя не спазва договорите за спазване правата на българите, подписани още от началото 90-те години на миналия век.

С уважение,

Д. Кружков,

Д. Бочковар“

(Писмото в оригинал, написано на бланка на Дружеството на бесарабските българи „Кирил и Методий“, може да се види тук – Вигенин- Предложения-1)

––––––––––––––––

Из писмо на Дружеството на бесарабските българи „Кирил и Методий“  до българския външен министър, с копие до посланика на Р. България в Киев и генералния консул в Одеса, написано на 14.11.2013 г.

„Г-н Министре!

Във връзка с Вашето официално посещение в Украйна и пребиваване в гр. Одеса, на 9 ноември бяхме поканени на среща с Вас в Генералното Консулството в Одеса. Поради голямото разстояние и много краткото време, определено за тази среща, на която едва ли е възможно да се говори конкретно по отдавна съществуващите проблеми, ние решихме да Ви предоставим като на официално лице Р. България, и както и на една Ваша инициатива и обръщение към нашето дружество като член на Европейския парламент и председател на СВППД на НС БСП от март 2013 г., за по-резултатна политика на България към българските общности в чужбина, на Ваше внимание апела към президента на Украйна Виктор Ющенко от 2008 г., в който ние посочваме конкретните факти за нарушаване на правата на българите в Украйна. Фактите са радикално различни от онова, което го говорят официалните лица в Украйна, и ви уверяваме, че нещата абсолютно с нищо не се са променили.“

(Цялото писмо в оригинал може да се види тук –  До Министъра на Външните работи 14.11.13-1)

–––––––––––––

Из Открито писмо на същото Дружество до Виктор Юшченко по време, когато е президент на Украйна, 2008 г.

„Господин Президент – это открытое письмо продиктовано лживостью, лицемерием и декларативностью официальной власти Украины о правах национальных меньшинств, в частности по отношению к болгарам, проживающих компактно на территории Одесской области и в Приазовье. Переселяемые ложью, насилием и последствиями нескольких русско-турецких войн на территорию Бессарабии, которая в последствии входила в пределы нескольких государств и были подвергнуты агрессивной ассимиляции этими державами, цинично эксплуатируя их в своих интересах. К сожалению, Украина, как и в не далёком прошлом, так и сейчас продолжает туже агрессивную политику СССР, об этом говорят следующие факты:

 1. первичные документы (свидетельство о рождении, паспорт):

 а).В свидетельствах о рождении в графе – национальность ставят прочерк;

 б). Ф.И.О. родителей и ребёнка пишутся по украинской традиции и украинским алфавитом, что не имеет ничего общего с традиционными и принятыми у болгар Ф.И.О.. С таким свидетельством о рождении, которое является юридическим документом, ребёнок в последствии не сможет доказать и идентифицировать своё этническое происхождение. В СССР в свидетельствах о рождении национальность родителей указывалась обязательно. В Украине после распада СССР в свидетельствах о рождении советского образца, выданные повторно в графе национальность проставляют прочерки, тем самым фальсифицируя, документы выданные уже не существующим государством.

 2. Паспорт:

 а). В паспорте гражданина Украины Ф.И.О. выписываются на украинском и русском языках, чем полностью игнорируется Ф.И.О. по болгарской традиции, чем нарушается его этническое право на имя, которое ему дают его родители. Судя по этим документам в Украине уже 15 лет «стирают» болгар из первичных документов.

[…]

4. Среднее образование (школы, Болградская гимназия).

Следующий этап «развития» ассимиляции бессарабских болгар -это продолжение функционирования русских школ в болгарских сёлах, где численность болгар составляет 90% и более. Этот парадокс и абсурд – есть результат агрессивной русификации с 1940 г. Тогда все попытки отдельных людей и групп поставивших вопрос о болгарских школах закончился для них трагично. НКВД-КГБ имело богатый опыт усмирения «националистов». Цинично, используя последствия ассимиляции предыдущих государств, страх и невежество своих соплеменников, генерируя в их сознании советские стереотипы, учительская гильдия, ложью и своим профессиональным лукавством продолжают ассимиляцию своих соотечественников. Защищая свои корпоративные интересы манипуляциями, директора школ, работники РОНО и ОБЛОНО фактически игнорируют все типовые планы для школ с национальным составом учащихся, утверждённых Министерством Просвещения, которые никто не имеет право изменять. Нагружая учебные планы изучением нескольких языков, провоцируя тем самым детей и родителей отказаться от изучения родного языка. Практически все предметы изучаются на русском языке, государственный украинский игнорируется, а родной факультативно. Заканчивая такую школу дети бессарабских болгар не знают ни родного языка, ни государственного со всеми, вытекающими отсюда последствиями. Это даёт возможность известным Вам политическим силам говорить и присваивать себе право говорить и защищать русскоязычное население. Проблемы русского языка- это проблемы этнических русских и ни в коем случае болгар в местах своего компактного проживания, подвергнутых агрессивной румынизации, русификации в прошлом и сейчас. Проблема болгар – это родной язык и государственный, а также функционирование национальных школ.

Болградская гимназия построена в середине 19 века за средства и трудом болгарских колонистов и функционировала как болгарское среднее учебное заведение с изучением предметов на болгарском и молдавском языках с 1858 по 1878 г.г. С тех пор и по сегодняшний день здание гимназии использовалось несколькими государствами для денационализации болгар. Научно-практическая конференция, проведенная в 1993 г., на которой были представители из Болгарии, Молдовы и Украины рекомендовали местным властям восстановить гимназию как болгарскую. Было отправлено открытое письмо Президенту Украины Кравчуку, чтобы Болградская гимназия была восстановлена президентским указом. Ни какой реакции! Его беспринципность и безразличие позволило продолжать комминтерновскую вакханалию, ксенофобию по отношению к болгарам и ещё к двум этносам- албанцам и гагаузам. Договор 1993 г. Между МОН Болгарии и МОН Украины о функционировании Болградской гимназии как болгарской игнорируется местными и областными властями, несмотря на то, что Договор международный. Обращаем Ваше внимание, что болгары, гагаузы после 1991 г. Были разделены государственной границей между Р. Молдовой и Украиной, тем самым были разорваны родственные и культурные связи бессарабских болгар. Болгары Р. Молдовы изучают родной язык, историю болгарского народа. Открыт болгарский университет, а Украина продолжает советскую политику.“

(Целият текст на писмото в оригинал  тук – Обр до Ющенко-2008 )