Home » Авторски страници, история, политика

Кратка история на българските катастрофи

2014.01.31 4 коментара

Или за миналото, настоящето и бъдещето на един много изстрадал народ

.

224Питали сте се защо ние, българите, нямаме избор и какво става с народа, защо не върви по естествения си път на развитие, а затъва все по-зле в тинята? След Освобождението всички ни нападаха и искаха новооснованата България през 1878 г. да бъде орязана и осакатена. Всичко си има предистория, най-културно развити се оказаха българите, в рамките на изостанала средновековна империя те започнаха да създават своя елит от учени, учители и революционери, в т.нар. двувековно време на българското Възраждане – XVIII-XIX век. И това се случи, въпреки че след падането под османско владичество България бе забравена от света и най-вече от Западна Европа. Въпреки това българският народ стигна до свой културен и национален апогей през XIX век. Към 1870 г. се формира територията на Българската екзархия. Тези земи трябваше да се превърнат в нашия национален ареал, които трябваше да обитаваме и днес. Но ето, осакатиха ни, като не говоря пряко за Санстефанска България, защото това бе една заблуда или красива илюзия за няколко месеца.

В края на XIX и дори през първите десетилетия на ХХ век Европа още помнеше може би разбиването на франкските войски от кан Омуртаг и унищожението на кръстоносните рицари от цар Калоян. Средновековната българска държавност стигна в историческото си развитие до това да е третата империя в Европа. Дали имахме шанс, обаче, да продължим Третата българска държава така, както някога Симеон I и Иван Асен II бяха развивали тази държавност в своето време, е реторичен въпрос. Тук ще замълча и няма да споменавам виновните за този провал на нацията в по-нова време. Но войните, които България водеше през първата половина на XX век, бяха изпълнени с управленски грешки и доведоха по много причини до три национални катастрофи, подложили под съмнение самото съществуване на страната. При това след първите катастрофи успяхме някак да оцелеем, но след Втората световна война и идването на комунизма се доразруши и последния мит за свободна и независима България. Сега не само държавата ни е осакатена, но и народът.

Не беше угодно, по една или друга причина, на т.нар. Велики сили да има голяма, независима и в естествените си граници българска държава на Балканите.  Такава държава не беше угодна и на Руската империя включително, въпреки че благодарение на хилядите руски войници и офицери, които един руски император прати да воюват срещу армията на Османската империя, България възкръсна на политическата карта на света през 70-те години на XIX век. Заради интересите на големите играчи и заради грешките на българските управленци, страната не успя да постигне идеала на своето национално обединение. Още преди Освобождението интересите на някои от големите европейски държави ги свързаха по един или друг начин с Османската империя. А след това се стигна дори дотам, че по време на акта на Съединението на Княжество България с т.нар. Източна Румелия, синът на царя освободител Александър II – Александър III провокира влизането на сръбски войски в България през 1885 г. По-късно, по време на Втората световна война, лидерите на Великобритания и на Съветския съюз си поделиха зоните на влияние преди още войната да е свършила. България трябваше да остане в зоната на влияние на Сталин, а верни коминтерновски кадри като Димитров и Коларов се върнаха в страната, за да изпълняват тази коминтерновска политика. След края на войната т.нар. Народен съд издаде много повече смъртни и други присъди, отколкото издаде съдът в Нюрберг срещу висши ръководители на хитлеристския режим. Чрез тези присъди, а и не само чрез тях, беше ликвидирана значителна част от тогавашния български политически и интелектуален елит.

И след като в България се строи социализъм от тоталитарен тип в продължение на 45 години, след ноември 1989 г. започна ера на див капитализъм и неолиберални утопии, в които често решенията на български премиери и политици зависеха от съмнителни и нечисти сметки, или пък от това какво ще има кажат руският или американския посланици. А и до ден-днешен някои от тях се чудят в коя точно посока да се кланят – на Изток, на Запад или на Юг. В резултат на тоталния обществено-политически и икономически обрат, при който голяма част от общото национално богатство отиде в ръцете на бившата номенклатура или пък бе продадено за жълти стотинки и тлъсти комисионни на който пожела да го купи, една значителна част от населението напусна страната, за да си търси късмета другаде. И в наши дни се стигна вече дотам, че сме изправени пред нова, този път демографска катастрофа.

Дали днес сме в състояние да сложим, въпреки всичко, началото на ново възраждане? Дали ще имаме мъдрост и кураж да не загубим себе си, своята идентичност, култура, увереност в собствените сили? Дали ще можем да извлечем най-добрите поуки от историята, както и да престанем да делегираме права да ни управляват на поредните политически клоуни или олигархически кукли на конци? Не знам дали ще можем, уважаеми сънародници. Обаче си мисля, че нямаме друг шанс, освен да се опитаме да направим това. Събирайки заедно силите на всички, които не мислят само за личното си благополучие, дори когато това благополучие продава бъдещето на тази страна.

.

Мирослав Ангелов

4 коментара »

  • Mario Simeonov said:

    ДЕКЛАРАЦИЯ

    В Народното събрание е внесен проект за изменение на Закона за висшето образование с параграф единствен – отпадане на определената в него мандатност на ръководните длъжности във висшите училища в България. Вносители са лично лидерите на политически партии г-н Сергей Станишев и
    г-н Лютви Местан.

    Принципът на мандатност на заемане на обществена длъжност е един от фундаментите на демократичното общество. Той предоставя a priori по-голяма възможност за прозрачност, справедливост, превенция и контрол при упражняване на такава дейност. Ето защо всяко демократично общество трябва да брани този принцип в защита на обществения интерес, професионализма и моралните му устои.

    Недопустимо е без провеждането на обществена дискусия от академичните среди, политически партии и неправителствения сектор, в нарушение на демократичните практики, този основен въпрос, от които протичат изключително важни последици за дейността на българските висши училища да бъде разглеждан в Народното събрание като проект за изменение на Закона за висше образование.

    Подобно решение би спомогнало единствено за задълбочаване на критично сериозните проблеми на българското висше образование, важна част от образователната система в страната, която по общо мнение на самата професионална академична общност, българското общество като цяло и международните институции е изключително неефикасна, неадекватна и застрашава националната сигурност на страната.

    Призоваваме българската академична общност в лицето на академичните и факултетни съвети на висшите училища да вземат спешно отношение по въпроса и покажат пред българското обществото своята професионална, обществена и морална отговорност пред него.

    Марио Симеонов (65), учен-structural biology/bioNMR spectroscopy, в момента преподавател в у-та в Бургас. Професионална работа: професор-изследовател в САЩ (11 г), Западна Германия (2 г), Финландия (2 г) и Англия, ИОХ-БАН, София (25г).
    31.01.2014
    Бургас

  • Бай Иван said:

    Хубаво е да се знае какво трябва да се направи,но също така трябва да знаем и как да се направи.Създаването на още една партия не е решение на въпроса.Нуждаем се от 100% мажоритарни избори,но понеже за сега няма кой да го направи,предлагам постепенен метод в „Утопия ли е?“на Гугъл.

  • Peter S said:

    Бай Иване, напиши основното от постепенния метод или дай конкретен линк, за знаем къде да прочетем? Не се разбира как да намерим “Утопия ли е?”на Гугъл.“

  • Andrei said:

    Имате малка грешка в заглавието пише „катастофи“ !

Leave your response! Вашето мнение е важно, напишете го!

Add your comment below, or trackback from your own site. You can also subscribe to these comments via RSS.

Моля не ползвайте нецензурни изрази! Всеки коментар, в който има линк, ще изчака редактор да го провери за спам - забавя публикуването.

You can use these tags:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

This is a Gravatar-enabled weblog. To get your own globally-recognized-avatar, please register at Gravatar.