Аз съм жълто софийско паве
и приличам на кюлче от злато.
Притесних се от куп страхове
в туй протестно танцуващо лято.
Че се случи със мен прецедент.
С остра кирка ликът ми пострада.
И след някакъв кратък момент
полетях към народната сграда.
Приземих се. Не пукнах глава.
Оцелях, че от пръст съм корава.
Но на ларгото тръгна мълва,
че с паветата почва разправа.
Милост имай, ядосан народ,
с вувузели, плакати, кафета…
Само щур, превъртял идиот,
би разкъртвал от лудост павета.
Утре пак ще е нужен площад.
Не на дупки, но цял и павиран.
Притъмнява човешкият яд,
ако бъде с разруха раздиран.
Нови избори някой зове.
Няма лошо. И нека ги има.
Но с едно полетяло паве
само злобата своето взима.
Че не помнят подобни съдби
най-великите земни площади,
преживели бунтовни борби,
и протести, и лумнали клади.
Парламентът закони кове,
а пък мене кове ме беднякът.
Аз съм жълто софийско паве
и не ставам за бой и атака.
.
Ясен Ведрин
About the Author
