Любов а priori

Познавам я от деня на раждането й. Отпреди повече 50 години. Тогава едва навлизах в пубертета. Къщите ни бяха долепени стена в стена, в тихата тогава, нискоетажна  махала, в идеалния център на Варна, на 500 метра от градския часовник и катедралата. Идилично място на детството ми, почти като в песента на Васил Найденов.

Родена след тежко раждане, с луксация на двете тазобедрени стави. Малкото същество, познало какво е инквизиция от най-невръстна възраст. В продължение на близо година, поставена денонощно в апарат за разтежение на изкълчените ставички, с цел корекция на вродения недъг. По едно време тогава пенсионираната ми майка, безвъзмездно, а понякога срещу скромно възнаграждение, обгрижваше момиченцето с големи черни и неестествено за възрастта му умни и изразителни очи, когато родителите й бяха на работа или извън дома.  Проходила с мъка на 6-7 годишна възраст, но в състояние да извърви едва няколко крачки. Носена на ръце, а впоследствие и придвижвана в инвалидната количка, тъй като заболяването й се задълбочи и премина в едно от най-страшните, обричащи я доживотно на приковаване към леглото – мускулна дистрофия. Завърши средно образование с огромните за инвалид неудобства, но с лекотата на вродената си интелигентност. Горката й майка се нае да работи като чистачка в училището и често на гръб я пренасяше до чина й в класната стая на четвъртия етаж. За по-високо образование не достигнаха сили и възможности.

Това крехко създание, понесло океан от страдание, не се примири със затвора на собственото си тяло. Прочела гардероби с книги, носени й от библиотеката лично от служителката. Общуваща навремето с хората по телефона до леглото й, а сега с лаптопа по интернет. Избродирала десетки гоблени, повечето от които е подарила на хора, които са били съпричастни в решаване на многобройните проблеми, обусловени от състоянието й. И все пак с късмета да има любящ брат и вече овдовяла майка, които и в момента полагат нелеките ежедневни грижи за нея.

Животът и служебното ми поприще ме разделиха с тези добри и измъчени хора. Но периодично сме се виждали или чували. С помощта на интернет, чрез мейла или Скайп споделяме моментното си състояние. Вчера получих мейл от нея. Изпратила ми беше една от шестващите в мрежата притчи на тема любов, щастие и късмет. Една, може би за някои сантиментална мантра. Но едно е да получиш това послание от скучаеща и търсеща изява особа, а съвсем друго – от СИСИ!

„Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплавали. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ. Богатството преминало покрай Любовта… Любовта казала: „Богатство, вземи ме със себе си!“ , Богатството отговорило: „Не мога, имам много злато на кораба си и няма място за теб.“ Любовта решила да помоли Суетата, която също преминавала в красив кораб.“ Суета, моля те, помогни ми!“ „Не мога да ти помогна Любов, ти си цялата мокра, може да повредиш кораба ми“- отговорила Суетата. Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила: „Тъга, позволи ми да избягам с теб!“. „Не мога, Любов…Толкова съм тъжна, че имам нужда да остана сама…“. Щастието също преминало покрай Любовта, но то било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала… Внезапно се чул глас: „Ела, Любов, аз ще те взема със себе си. „Гласът бил на непознат възрастен… Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на брега, непознатият продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието: „Кой ми помогна“ „Помогна ти Времето.“ – отговорило Познанието. „Времето ли?“ – учудила се. – „Но защо Времето ми е помогнало?“ Познанието се усмихнало и с дълбока мъдрост отговорило: „Защото само Времето е способно да разбере колко Велика е Любовта!“

– Изпращам ти това писмо с пожелание, всичко написано в него да се сбъдне. С пари можеш да си купиш къща, но не и дом. Можеш да си купиш легло, но не и сън. Можеш да си купиш часовник, но не и време. Можеш да си купиш книга, но не и знание. Можеш да си купиш положение, но не и уважение. Можеш да си платиш за лекар, но не и за … здраве. Можеш да си купиш живот, но не и душа. Можеш… да си купиш секс, но не и любов. Можеш да си купиш всичко материално, но не и духовност. Аз ти го пращам, защото ти си длъжен да помогнеш то да обиколи света. Това е истината, а знам че не си суеверен. Изпращам ти го за късмет.“

Замислих се, разтреперан от вълнение и осъзнах, че страданието е противоположно на щастието и любовта. Но води към тях. То има грижата човек да не се лута вечно по грешни пътища. Страданието се грижи той да не се отказва от търсенето, пречи на покоя. Страданието винаги е обиколен път, но това не го прави по-малко верния път.

Потърсих и намерих откъс от стихотворение, отразяващо себеотрицанието на това изстрадало, но излъчващо огромна любов човешко същество, което само най-много се нуждае от нея.

От мрачния затвор на тялото

изстрелва се сама душата,

невидимо е полетялото

пътуване през висината.

Сломила земното привличане,

разбила робството телесно,

подир страдание и отричане

се взира в Царството на любовта.

Светослав Атаджанов

––––––––––––––––––––

*а priori  – изначално