Геноцидът над българите. Официално ратифицирано дело на българската власт. Одобрено от бюрократите в Брюксел

През 1989 г. България достига връх в числеността на населението си. След това тя започва да намалява с изключително високи темпове, характерни само по време на войни, катастрофални природни бедствия, епидемии, или геноцид. В изследването на тази „свръхсмъртност” на българския народ, д-р Пенчо Пенчев – Главен асистент, преподавател по устойчиво развитие в катедра “Национална и регионална сигурност” в Университета за национално и световно стопанство, в публикация, озаглавена: „Изследване за геноцид в Република България за периода 1990-2005 г.”, в брой 9 от 2005 г. на Бюлетин „Контакти”, прави сравнение между населението на България и това на Руанда, подложено на геноцид през 1994 г., при който са избити над 1 милион и 600 хиляди, пише watchtowerman.blog.bg

…През периода от 1989-2011 г.
населението на България намалява с 1 628 000. Такава загуба на население България не е имала дори и във войните, които е водила.
Въпросът е, след като няма военни действия, природни катастрофи, епидемии, как и защо българският генофонд намалява с 19% ?

Д-р Пенчо Пенчев недвусмислено казва, че в България е налице хипотезата на т. нар. „други форми на геноцидно насилие”.

Проф. Янко Янков казва, че „в посткомунистическа България се извършва геноцид”, в който са „институционално ангажирани”, както България, така и Европа. Твърдението обаче, че в геноцида над българите участва и европейската общност, отказах да приема на „вяра”. Докато един ден не попаднах на тази книжка:

Тя онагледява факта, че геноцидът над българския народ е не само институциализиран – надлежно парафиран от българската Власт, но по-страшното е, че е приет и одобрен от европейските им колеги по Власт в Брюксел.

Българската Власт подписва Eвропейската Социална Харта. Но както ще стане ясно от следващите страници, българската Власт НЕ ПОДПИСВА редица клаузи от Eвропейската Социална Харта. Отказът на българската Власт да се съобрази с тези клаузи онагледява институционализирането на геноцида над българския народ. А европейските политици в Брюксел, като се съгласяват с българската Власт да не зачита тези клаузи, стават съучастици в този геноцид над българите.

Българската Власт не счита, че продължителността на работния ден и работната седмица „трябва” да е с „разумна” продължителност. Властта в Брюксел ОДОБРЯВА това. Извеждам предварително дефиницията, която се изявява чрез фактите по-долу, а именно, че Властта в Брюксел ОДОБРЯВА законодателните мерки на българската Власт, защото България ще СЛУЖИ като обществен модел, към който ще бъдат трансформирани западните общества.

Българската Власт Не-ПРИЗНАВА „правото на работниците на възнаграждение, достатъчно да осигури на тях и на техните семейства ПРИЛИЧНО жизнено равнище”. А Европейската Власт в Брюксел го ОДОБРЯВА. Заплащането на труда у нас, като дял в структурата на БВП е два пъти по-ниско в сравнение с международните стандарти. Трудът у нас не получава това, което трябва да получи, изхождайки от неговия принос в добавената стойност.

Нюрнбергския процес осъжда индустриалния магнат Алфред Круп на 5 години затвор и конфискация на имуществото му, защото е ползвал труда на концлагеристи. Възражението на Круп, че е ползвал онова, което му предоставя германското правителство, а именно – най-евтината работна ръка, не е прието за оправдание, защото има Морални Принципи, въз основа на които е дефинирана по късно и клаузата, залегнала в Социалната Харта. На концлагеристите Круп не е осигурявал възнаграждение, което „да осигури” възстановяване на изразходваните жизнени сили по време на работата им, следствие от което те са умирали от изтощение. Така и българският работник, като му се отказва правото на „възнаграждение”, което да му осигурява физическо оцеляване, той ще се спомине скоропостижно…

Българската Власт няма нужда от квалифицирани работници. Клептокрацията се нуждае от обслужващ персонал – прислуга, проституция, чистачи, миячи, готвачи, биячи, пазачи…

Дори и в затвора има СОЦИАЛЕН минимум. Само в концлагерите – не!

Всяка година 15 000 (петнадесет хиляди) български деца напускат училище, за да работят.
Ето го черно-на-бяло институционалният геноцид над възрастното поколение на България. Това не е следствие на „Планa Ран-Ът”, а резултат от НЕ-подписаните от българската Власт Европейски социални клаузи. Властта в Брюксел е съучастник, че възрастните в България трябва да се „редуцират”…

Съгласно изчисленията на проф. Лозан Стоименов:
1) за физическото оцеляване на един пенсионер са необходими по 336 лева на месец;
2) това е невъзможно да бъде обезпечено с парите, които се получават от т. нар. пенсия за трудов стаж и възраст, размерът на които е едва 113,49 лева;
3) в посочената по-горе сума, необходима за физическо оцеляване, не са били включени парите, които са необходими като разходи за лекарства, облекло и прочее, а са били включени само (единствено) парите, които са за храна.
Един милион и половина пенсионери и още половин милион инвалиди тънат в глад, лишения и тотална мизерия;

„НОИ призна, че размерът на пенсиите ще намалява трайно“, Единственият сигурен ефект от пенсионните реформи от 2000 г. насам е, че пенсиите все повече ще изостават спрямо доходите от труд. “

Още една Не-подписана клауза от българската Власт.

Като отказва да подпише член 30, българската Власт показва, че осъществява „друга форма на геноцидно насилие”, както казва д-р Пенчо Пенчев. В случая геноцидът е спрямо бедните в България, които по официални данни са над 80% от населението.

1) Бедните хора в България съставляват 80 % (осемдесет проценти) от населението;

2) България е на последно място в Европа по доходи;

Минималните работни заплати в почти всички държави от Третия свят са по-високи от тези в България – член на ЕС и НАТО. Това означава, че България не влиза в критериите дори за държава от Третия свят.

В момента българите живеят в условия на геноцид. Цифрите в това отношение са безпощадни. От 1989 г. досега България губи 40% от трудовия си потенциал и 19,4% от населението си.

Ноам Чомски, в “Хегемония или оцеляване”, стр. 183-186, казва:
„Чрез страните от Изтока ще „могат да разбият културата на обезпечените държави” и “да позволят свободните пазари да функционират, както би трябвало”, казва политическият коментатор Дейвид Игнейшъс (International Herald Tribune 14-15 december 2002, Washington Post).
Тъй като “на хората от Изтока се плаща малка част от онова, което получават работещите на Запад”, продължава Игнейшъс, “те могат да тласнат Европа към “реалностите на модерния капитализъм”. Моделът притежава ръст на развитие, приблизително равен на европейския и почти същата безработица, успоредно с най-високите нива на неравенство и бедност, най-високите работнически норми и едни от най-неблагоприятните системи за подпомагане сред напредналите индустриални страни.”
Потенциалният принос на Източна Европа за понижаване качеството на живота на мнозинството на Запад беше усетен веднага след рухването на Берлинската стена. Изтокът предостави блага, включително огромен поток от лесна за експлоатация работна ръка… (която) изпраща в родината си огромни парични суми, като по този начин подпомагат оцеляването на онова, което е останало от обществото (у нас тази цифра е 800 милиона евро за година – б.а.).
Условията за работа и живот са толкова ужасни, че смъртността е много висока. Според преценка на Програмата за развитие на ООН смъртността сред мъжете е нараснала с десет милиона през 90-те години, почти колкото броят на жертвите от сталинските чистки преди шейсет години (Програма за развитие на ООН, цитирана от Дънкан Грийн и Матю Грифит, International Affairs 78, №1, 2002. За демографския спад вж. Дейвид Пауъл, Current History октомври 2002).

Затова в ИСК №9 ПРЕД ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД В СТРАЗБУРГ от 2010-12-16 проф. Янко Н. Янков представя
„серия от официално регистрирани ИСКАНИЯ ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ, имаща характера на геноцидна държавна стратегия, организирана и системно провеждана от всички посткомунистически правителства и изразяваща се в:
Евгеника (евгенетика), социално-медицински геноцид, медикаментозен геноцид, пенсионен геноцид, образователно-професионален геноцид, социално-икономически геноцид, държавен тероризъм (терористично насилие), извънсъдебни убийства, множество други форми на ежедневно животоосакатяващо и животоотнемащо геноцидно насилие и изтребление на гражданите на България.
Специално подчертавам факта, че относно Правото и Справедливостта (правата на Човека)
Европейската и Атлантическата егида над България не само въобще не са внесли дори и минимален хуманистичен елемент в живота на българите, но и даже са послужили и служат като индулгенционен аргумент за по-голямо и по-интензивно задълбочаване на кръвожадните процеси, характерни за времето на класическия комунистически режим, когато България се намираше под егидата на зловещия Съветски съюз и на престъпния Варшавски договор;
и че в резултат на това днес, през 2010 г., именно благодарение на посочената егида всички български правителства са провеждали и продължават да провеждат СПЕЦИАЛНА ГЕНОЦИДНА СТРАТЕГИЯ, в резултат на която, отделно от емиграцията и от нормалната смъртност, от демографската карта липсват един милион и осемстотин и петдесет хиляди (1 850 000) български граждани.
След всичко това днес лично аз категорично съм убеден, че същинската функция на Европейския съд за защита на правата на човека е да узаконява не само престъпленията на комунистическата и на посткомунистическата Червена мафия, но и (най-вече!) на корумпирана група западноевропейски
политически и икономически обезпечители (гаранти) на тези престъпления.”
. . .
София/България

(Със съкращения)