2024-03-29

1 thought on “За Ал Капоне, бае Тошо и медико-фармацевтичната мафия

  1. Общо взето, сложен въпрос – този с тютюнопушенето и тютюнопушещите. Аз самият търпя (и не търпя!) облаци от дим на места, където не би трябвало да го има. От чисто хигиенна гледна точка, струва ми се отвратително някой да изсмуче дима от горяща трева, да го вкара във влажните си дробове, след което да го издиша във въздуха, откъдето да го вдишвам аз – и то без да желая. Нещо като да ми прави вкарване на дим уста в уста. И ако не съм съгласен с това, да бъда обявен за нетолерантен и формалист (защото това често става на забранени за пушене места)…. Проблемът, според мен, не е в дискриминацията на пушачите на „пушачен“ принцип, а в това, че голяма част от самите пушачи биха желали да се откажат, но откриват, че това е невъзможно. Затова – продължават – от навик, безсилие и най-вече, защото са се убедили, че не могат да противостоят на тютюна. И като психологическа компенсация, въздигат знамето на тютюнопушенето като въпрос на личностни права…. И аз съм съгласен, че забраните предизвикват въображението на зависимите да ги прескачат (личен свидетел съм на това), но се боя, че при тютюна, както и при наркотиците, средно положение няма. Отиването в крайности е безумно, разбира се, но забраните следва да са строги – с тях не може да се играе. Принципът „Да бъдем търпеливи и да поощряваме“ е по начало правилен, но само донякъде. Европа се разкапва именно поради превръщането на личностната свобода в абсолют – именно, поради отсъствието в съвременното обществено мислене на абсолюти, които бяха сринати горе-долу преди век.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *