2024-03-28

1 thought on “Пловдив, май 1953 г. – първата стачка срещу комунизма в Източна Европа

  1. От същия автор:
    Меглена Кунева-Пръмова като Гена Абисинката /Гена Уруспията/

    Двете истории, които ще разкажа са истински. Първата е за Гена Уруспията, която става Абисинката и се е случила преди около 90 години в северняшкото село Торос. Разказвана е от прадядо ми Георги Нинов, после баба ми Рада я разказа на мен. Втората история е от героичния ден 2 юни 2011 г., когато снахата на Иван Пръмов стана кандидат за президент в „Шоуто на Слави” и е общоизвестна на целокупното народонаселение, което припада от умиление само при вида и`, според Райчев, Стойчев и най-вече Гоце Сирищника, допълнени от Симеон, кадет Рилски. Днес /6 юни/ се представи и „инициативния комитет, който спонтанно издигнал Меги”, а на първия ред лъщеше темето на мадридския комбинатор.

    Първата история. Дядо Георги, заедно с четиримата си сина, бива мобилизиран в Девета пехотна желязна плевенска дивизия и се озовават на дойранските възвишения през Първата световна война. Героичната епопея е известна, но малко се знае, че в съглашенските сили имало войскова част от наемници, в обоза, но впечатлителното е, че родината им била Абисиния – т.е. днешна Етиопия. Демек – негри, чернокожи. Нашите хора били втрещени като разбрали, че по света има такива люде, даже мислели, че е някаква английска или гръцка уйдурма, за да ги отклони от същинската им работа – да побеждават. Така разправял дядо Георги. Решили да проверят и зимата на 1917 год. наш разузнавателен взвод се промъкнал до вражеските позиции и пленили десетина от „дяволите”, както наричали абисинците. Дяволите не оказали никаква съпротива, не разбирали световните проблеми и кротко станали български пленници. За нашите обаче били страшна атракция – опипвали ги, опитали се с много къпане да ги избелят, нахранили ги добре, облекли ги, та абисинците и не помислили да бягат, дори се заели да помагат в тила на новите си господари. Свършила войната, при размяната на пленниците десетината абисинци от плевенската дивизия категорично отказали да се върнат при колониалистите, харесали си българите, така да се каже. В София като настъпило „време разделно” ген. Владимир Вазов предложил, които искат да вземат по някой абисинец да погостува в родните места, да ги видят хората, с една дума – интеграция. Торошката група била около 30-40 души и подкарали един от тях да го водят и му покажат селото. Историята дори е заличила името му. За селяните той си останал Абисинеца или Черньо /има версия, че това било българското му име/. В тоя край Черньо си е традиционно лично име. За справка – националният герой Христо Чернопеев по кръщелно е Черньо Пеев. Та един прекрасен ден, в навечерието на ньойския договор, в село Торос пристигнали фронтовите герои, придружени от Абисинеца, черен като катран и радостта на жените и децата се сменила с удивление, потрес, страх, вайкане, радост за някои, проклетисване от попа и други такива емоции от началото на 20 век. Опипвали го, разглеждали отдалече това чудо, дивили се, че притежавал всички човешки атрибути, но … черни. Прадядо ми имал по това време кръчма и го взел за помощник, момче за всичко. Така повишил чувствително клиентелата. Хората идвали да опознаят по-отблизо черния човек, носели ли му това-онова, опитвали да го приобщят към селския бит. Абисинеца бил кротък и непретенциозен, ходел бос, помагал в кърската работа, най-много дивял селяните, че без притеснение хващал змии, дерял ги и дори ги хапвал. Научили го да пие ракия и вино. Много му харесвали. Особено се пристрастил към селските веселия и празници. Задължително се хващал на хорото, не налучквал стъпките, но скачал като изоглавен неуморно и със страст. Идвали да го гледат и от съседните села. Абе – приобщил се към народа. С общоселски труд му спретнали две стаички в циганската махала, отделили му декар-два от селската мера и скоро го цанили за пастир на добитъка. Дори първата зима го убедили да обуе свински цървули, та да не премръзнат краката му. Въобще – интеграцията вървяла с пълна сила и скоро Абисинеца щял да се превърне в равноправен член на село Торос, но човека бил млад и силен и взел да подпитва как стои въпроса с местните моми. Тук работата ударила на камък. Местните циганки изпитвали страх от непознатия цвят на кожата, дори парясниците в селото не искали да го погледнат. Вдовиците, които след войната били доста също се ослушвали. За целта го кръстили в селската църква, но работата по тънката част не мръднала въобще.

    Някъде тогава ще да е било в селото се върнала Гена Уруспията, която била женена за трети път в съседно село, но скъсала семейните окови пак за срам и резил на цялата околия. Водела и двете си деца. Родителите и` не давали дума да се отваря да я приберат отново в родната къща, приютили само децата, но Гена имала доволно почитатели от мъжкото население и не останала на улицата. Много скоро селските първенци свикали съвета да решат въпроса с покварата, която сеела Гена из китното поселище. Викнали и нея. След дълги разговори за моралната чистота на селото, женските задължения, лошите навици и трудовия делник на селския поп му хрумнала спасителна идея и директно предложил на Гена да се вземе с Черньо Абисинеца, та белким оцелее семейството и окончателно го приобщят към Торос. Тутакси останалите първенци приели идеята – хем запазвали местната атракция, хем се надявали да отърват селските пияници от Гена Уруспията. Тя не се колебаела много-много. За разлика от другите жени Гена не се гнусяла от различния цвят на кожата, пък и иностранеца вече си имал и къще, утвърден бил в пастирския занаят и не придирял за нищо специално.

    Оженили ги в кръчмата на прадядо, венчали ги както пише в Голямата книга, духовата музика се раздала, раздал се и Абисинеца, мятал се безспирно на хорото, защото видял края на сексуалните си мъки. Е, първата вечер се напил тежко и безпаметно, но в тамошните предели това си е повече от доказателство за мъжко достойнство. Така се родило торошкото семейство на Абисинците. Гена от Уруспията, достойно станала Абисинката, започнала чат-пат да се появява на неделна църква, та да се похвали със сексуалната мощ на Черньо, а другите жени цъкали и се кръстели, че точно в тяхното село се пръкнала жена, която имала черен мъж. Младото семейство скоро се сдобило и с отроче, после още едно и накрая Гена затретила, но на децата и` не викали уруспийчетата, а носели гордото име абисинчетата. Трите общи деца не били толкова черни, проговорили на български, попа ходил чак до митрополията в Ловеч да пита дали директно да ги въвежда в православната вяра, въобще – интеграцията вървяла ударно. Петте абисинчета /две от първите бракове и три от последния на Гена/ се учили прилично, помагали в пастирския занаят на баща си, а той пък окончателно станал местен, когато се установило, че е майстор в коленето на всякакъв вид твари, най-вече свинете. И добавил още едно занимание към овчарлъка – станал щатен касапин по Коледа и селските курбани.

    Абисинеца като пленник говорел само развален английски и бая се узорил докато научи българските слова, останал му спомена от английския език, дори понаучил малко и Гена Абисинката. Тя изумила цялото село, когато разменила две-три изречения на английски с някакъв търговец на праскови и селяните окончателно потиснали спомените за Уруспията. По това време на особена почит в местното училище бил френския език, после – немския. Английски никой не учил и Гена си останала единствената с няколко изречения от шекспировия език.

    Пламнала Втората световна война, засегнала и с. Торос, дошли немски войници, появили се шумкарите, дядо Георги си отишъл през 1943 г. кръчмата му позападнала, Абисинеца минал на домашна ракия, пък Абисинката се залюбила със селския стражар на стари години за срам и резил на енориашите. Разбрал работата съпруга и заговорила мъжката чест. Една трагична вечер в кръчмата настанал големия бой за Гена, в който пияния Абисинец извадил нож на стражаря, ранил го, а представителя на селската власт в уплаха си взел, че стрелял и оня се капичнал. Не могли да го спасят. След два дни местната чернокожа атракция предал Богу дух. Било началото на 1944 г. Стражарят го съдили, но хората, присъствали на боя в съда твърдели, че всичко станало при самоотбрана и на пияни глави. Осъдили го нещо условно, уволнили го от работа и той се запилял някъде по Южна България, та белким забрави за Гена Абисинката, която макар и на години и с пет деца вече започнала да се оглежда за нов „другар в живота”.

    Ама дошъл Девети септември и се преобърнал живота. Влязъл в Торос червенобрежкия партизански отряд „Г. Бенковски”, начело с Вълка Горанова, Пеко Таков и Митка Гръбчева, избил кмета, попа и директора на училището и направили „митинг на победата”. Изумлението било пълно, когато на трибуната застанала Гена Абисинката, бивша Уруспията и говорила колко жестоко била тормозена от фашистите, как я оставили вдовица като убили възлюбения и`, при това с кървавите ръце на стражаря. Вила и се тръшкала за възмездие. Подчертала, че покрай екзотичния си съпруг понаучила английски, т.е. езика на бъдещите победители. Ще да е направила речта впечатление на „високопоставените другари”, защото Гена скоро събрала оскъдната покъщнина и завинаги напуснала селото. Настанили я в национализирана къща в София с петте деца и поради езиковите и` умения станала служител в международния отдел на БКП. После станала и активен борец срещу фашизма и капитализма, а децата и` се изучили солидно в политическите мурафети. Две от тях дълги години бяха дипломати на Народната Република. Щастливо и доволно изживяла живота си Абисинката, умело използвайки мурафетите на работническата класа.

    Това е историята. Първата. Сетих се за нея на 2 юни, когато се случи втората история.

    Другарката Меглена, научена да служи вярно на комунистите, на демократите, на царистите, на европейците и на Тройната коалиция, се изтъпани и обяви: „Реших се да ставам президент”, а един гологлав шоумен с черни очила „безкористно” с цялата си компания обеща да помага. При обявяването от Пръмова-Кунева, че „говорила английски” Слави и компания изпаднаха в телешки възторг, сякаш това е велико достижение на интелектуалните възможности, изпаднаха във възторжен ступор, че „ще променя страната, времето дойде, говорих с много хора”, въобще – празно лустросано говорене, сякаш комисарката е паднала от някоя планета току-що… А малко хора знаят, че в началото на кариерата и` е наричана от колегите си „Снахата”. Сега е избрала да я промотира титана на мисълта Слави на връх светлия ден 2 юни по сценария на Гоце Сирищника, Симеон, кадет Рилски, Райчев, Кънчо Стойчев или Явор Дачков. Очаквам доскоро непримиримите врагове Слави и Дачков да се появят под ручка и да изпеят една песньовка в подкрепа на Кунева-Пръмова – ще бъде знаменателна сценка. Като теолог Дачков може преспокойно да я предложи за канонизиране на Синода.

    За фалшивия образ на Снахата, за предателствата и` , за сценаристите и изпълнителите, за прикритата задкулисна черна кампания, за поредния ляв проект, затварянето на първите четири реактора на Козлодуй, за конфликта на интереси и „Пари Ба”, за финансовия порой, който се изсипва върху бедната кунева главица няма да прочетете никъде, освен в малкото останали независими медии. И по блоговете, разбира се.

    След митовете „добрия Цар” , „800 дни до благоденствието”, „нов морал”, „да мислим положително”, „тройна коалиция”, „толерантност и търпение” дойде ред и на „европейската визия”, „жена президент”, „защита на потребителите”, „европейски авторитет”, „владее английски”. Защо ли при последния мит, изречен съвсем сериозно в „Шоуто” се сетих за Гена Абисинката, бивша Уруспията, чието поназнайване на английски и стремителна комунистическа кариера не са променили прякорите и`?!

    Ще се забрави и безпокойството на „Трансперънси интерненешънъл” във връзка с назначаването на Пръмова-Кунева за член на борда на френската банка „Пари Ба”, която случайно участваше в бастисването на 3 и 4 блок на АЕЦ и още по-случайно финансираше енергоразпределителните дружества, от които пищи народа. Не влиза в омайването на електората и чисто бакалските сметки, които си направи Кунева-Пръмова, та да осигури живота на децата и внуците си. С напускането поста на еврокомисар „моралната” Меги получи 20 000 евро за „преустройване”, 322 540 евро като „преходни плащания” и за капак 25 534 евро годишна пенсия. Алоооо, пенсионерите с леви и социални убеждения ще питате ли другарката си Кунева-Пръмова за тази пенсия и дали не се отказа от евродепутатството именно за купищата пари, които Барозу и компания раздадоха на бившите комисари? Ама така излъгала избирателите и подарила мястото на Станимир Илчев – кой ти гледа?!

    Продължението бе днес, разбира се в „Хилтън” гдето Кунева – Пръмова сълзливо ни разказа за „тежкото си решение”/гаче ли някой насила я кара/, отново припя познатия рефрен за „Европа, образованието, културата и независимостта си”, а лизнатият царист Борислав Цеков обяви, че „започва гражданския поход”. После представиха водачите на похода, сред които блестяха „гражданите” Йоана Буковска и Чочо, Огнян Герджиков, Малкия Мук /Николай Василев/, президентската хетера, дето щеше да напуска България Марияна Попова, Коцето Калки, Дони, стилист Капанов, а менторите им Симеон, кадет Рилски и Милен Велчев/той?! обяви липсата на връзка с олигарсите на Меги/ наблюдаваха внимателно поданиците, не мина и без вечния Гиньо Ганев, с който в демократични времена Пръмова посети Габон. Водещата Иглика Трифонова изпадна в такъв приятелско-умилителен сценарии, че изтърси върховната глупост „докато се кандидатира Меглена изживя върховен екзистенциален момент” – аз не го разбирам това откровение, вие както искате си го превеждайте. После Кунева-Пръмова прочете обръщението си за „дефицитите, заради които влизала като кандидат на гражданите”, което си чиста негативна кампания, но замълчи сърце царско…

    И втората история си заслужава, нали? Не знам защо, но на 2 и 6 юни 2011 г. някак си естествено ги свързах – Гена Абисинката, бивша Уруспията и нашето Меги Кунева-Пръмова. Ако вие не откриете сходствата – извинете ме, че ви загубих времето, но няма да си променя намерението да не гласувам за нито една от двете.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *