2024-04-25

3 thoughts on “Отворено писмо на български учени, работещи в чужбина

  1. „Накрая заблежка за предишния коментар: звучи съвсем не на място. Г-н Янков, дали не злоупотребявате ли с търпението на модератора?“

    Уважаеми Любомир, г-н Янков няма нищо общо с въпросния коментар; ако сте чели публикациите и научните му трудове, щяхте да забележите, че коментарът не е в негов стил.

    Онези, които се дистанцират от позицията на проф.Янко Н. Янков-Вельовски вероятно имат своите основания за поведението си (достатъчно съкровени основания, за да излагат на повърхността само едно неприкрито раздразнение).

    Ако ли пък намирате, че гореподписаните български представители на природни и точни науки нехаят за Бога, бихте могли да го заявите директно, а не под сурдинка.

    В крайна сметка едно от най-дивните Божествени чудеса се състои в обстоятелството, че Бог е дал на човеците СВОБОДНА ВОЛЯ: да вярват в Него или да се кланят на идоли, да се съпротивляват на Злото или да се съюзяват с мерзостта му, да вървят по ПЪТЯ на ИСТИНАТА в ЖИВОТА към ВЪЗКРЕСЕНИЕТО или да се въргалят в клоаката на добре познатия им (диалектически) материализъм.

    Изборът е строго личен, изборът е само Ваш (както и закономерните последствия).

  2. Изключително ценен документ. В момента из Европа върви една изложба под егидата на ДАБЧ за буквите, казва се \"държавата на духа\" или нещо такова (за българския златен век). Добре е отвореното писмо да се добави към изложбата. За да знаят идните поколения.

    В България също има достойни учени, само че гласът им никак не се чува. Когато и те угаснат пък съвсем нищо няма да се чува.

    Накрая заблежка за предишния коментар : звучи съвсем не на място. Г-н Янков, дали не злоупотребявате ли с търпението на модератора?

  3. Червената мафия не се е интересувала, не се интересува и няма да се интересува от образование и наука – или би се ангажирала само дотолкова, доколкото това би й донесло „лесни пари“ – и то веднага. (Пример: купуването и продаването на дипломи за „висше образование“ от нароилите се над двадесет „университети“ в малка България. Обърнете внимание: създадените в годините на „прехода“ „вузове“ са почти във всички случаи рожби на „бивши“ партийни секретари…).

    Червената мафия не се нуждае от наука, тя се бои от нея като дявол от тамян (особено от обществените науки – Право, История, Философия, Политология, Социология и пр.). Нейни опори не са науката и образованието, а милицията, дребната и средната престъпност, бетонираните – с несменяемост и имунитет – техни заварени, уж деполитизирани, магистрати.

    Милицията (уж дорасла до „полиция“, но само като название, а не и като същност): над 60,000 калпаци, почти двойно повече от войската, с два пъти по-високи заплати и пенсии от тези на преподавателите и научните работници (въпреки това – перманентно недоволни от битието си – или по-скоро манипулирано недоволни), поставящи България на едно от челните места в света като милиционерска държава – при нито едно разкрито знаково убийство;

    Дребната престъпност (кокошкари, джебчии, хулигани, къщни обирджии и пр.): важна част от димната завеса, необходима на мафиотските кукловоди за отвличане вниманието на и без това оскотялото от стреса на постоянното недояждане население от истинската проблема – грабежа на българското национално богатство, осъществяван от Червената мафия вече четвърт век;

    Средната престъпност: захранвани от властта на Червената мафия кръгове (получатели на куфари „партийни“ пари, самозабравили се митничари, босове на кокаинови, хероинови, амфетаминови и пр. наркокланове, „собственици“ на съмнителни заведения за продажба на човешка плът, и пр., и пр., и пр.), отстрелвани от господарите им в буквален или в преносен смисъл (като „бушони“) – за запълване криминалните страници на и без това жълтите медии – ежедневна дажба за увредената психика на демонизирания демос;

    Едрата престъпност: скрита от погледа на населението, на магистратурите (съществена нейна част), на широката международна общност (но известна и в детайлите си на заинтересованите секретни институции, особено на западните такива), тайно протежирана чрез легитимирането й от страна на властите (у нас, на Изток и на Запад).

    Внимателното изчитане на внушителния списък учени, подписали призива за спасяване на българската наука и образование, не открива НИТО ЕДИН представител на обществените науки – а едва ли няма такива в настоящия момент на Запад. Този факт навежда на твърде песимистични мисли.

    Ако извън Отечеството няма хора на обществените науки (или поне от користни съображения не посмяват да афишират наличието си), които да застанат в защита на Истината, Правото и Справедливостта, то в територията (престанала да бъде държава) България са останали такива.

    Напишете в „Google“: „Страната „Х“ след момента „t“, „Червената мафия е само държател на заграбеното народно богатство“, „Няма такава партия!“ – и ще разберете предисторията, историята и съдбата на истината – а ако проявите и малко повече усилия, ще констатирате и цената й (особено в личен план).

    На последно място – но по значение – на първо:

    Всички велики учени (особено в областта на природните и точните науки) са били, са и ще бъдат дълбоко вярващи хора. Спомнете си, че преди около 1977 години един Човек каза думи, които отекват и вовеки ще отекват в сърцата на онези, които имат сърца:

    -Познайте Истината, и Истината ще ви направи свободни!
    -АЗ СЪМ ПЪТЯТ, И ИСТИНАТА, И ВЪЗКРЕСЕНИЕТО, И ЖИВОТЪТ.

    Изборът, както винаги, е личен – но сборното му отражение определя съдбата на отделната нация, народ, регион, континент, човечество.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *