Македонското министерство на външните работи заяви, че един граждански съдебен процес между двама родители не трябва да прераства в спор между две държави и техните дипломации, предаде агенция МИА.

Коментарът е във връзка с протеста на българските власти против вчерашното решение на Общинския съд в Гевгели по случая Спаска Митрова.

След едночасово заседание съдът реши да присъди попечителството над тригодишната Сузана на бащата Воислав Савич, който е безработен. Митрова бе осъдена и да плаща месечна издръжка за детето от 40 евро и да го вижда само за няколко часа в петък.

След заседанието българското външно министерство (МВнР) заяви, че

процесът не е бил прозрачен

В тази връзка

в МВнР бе привикан и македонският посланик

у нас Александър Василевски за разговор със зам.-министъра на външните работи Марин Райков.

„Ще се въздържим да коментираме съдебни присъди, но смятаме, че в този случай би било най-желателно бившите съпрузи да намерят общ език и да успеят да се договорят за доброто и бъдещето на своето дете“, се казва в съобщението на македонското министерство на външните работи.

Оттам апелират да не се злоупотребява със семейните драми и човешките съдби за политически цели и потвърждават желанието за изграждане и запазване на добросъседски отношения.

Междувременно в. „24 часа“ цитира информация на ВМРО, че

Митрова е била ударена от бившия си съпруг, когато се опитала да вземе детето за свиждане.

Савич я посрещнал агресивно, отказал да пусне детето, ударил Спаска и счупил мобилния й телефон. Сцената се разиграла в присъствието на двамата адвокати на Митрова.

Решението на съда в Гевгели е

една от основните теми на македонския печат.

Тиражният „Дневник“ цитира един от зам.-председателите българската ВМРО-БНД Ангел Джамбазки, според когото „това отдавна не е въпрос на развод и на семейни отношения, а на държавната политика на Македония към България“.

Близкият до опозиционните социалдемократи „Утрински весник“ задава въпроса „дали това е краят на случая с „българката от Гевгели“ или е начало на нови проблеми за бащата, но и за Македония?“.

Изданието цитира Савич, че е „щастлив, тъй като съдебната система в Македония показа, че функционира“. Той бил наясно, че това не е краят на неговите мъки и че той тепърва ще се сблъсква с проблеми със своята бивша спътничка в живота.

Посочвайки, че обявяването на присъдата вчера беше проследено от голяма група журналисти, повечето от България, „Утрински весник“ вижда причината за този интерес в „огромното медийно помпане и политизацията, който този случай получи през изминалите месеци“.

Април 1913 г. Иван Вазов

Като имам в предвид това което се случва за друго не се сещам….

Съдът в Гевгели се произнесе с решение към 17.00 часа българско време. Дъщерята на Спаска Митрова ще остане при бившия й съпруг-сърбинът Воислав Савич. Съдебният акт обаче подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяване на решението.

Македонските магистрати осъдиха Спаска Митрова да плаща месечно на съпруга си Воислав по 40 евро месечно.

Драмата с българската гражданка Спаска продължава повече от две години. Тя лежа в затвора в Идризово три месеца, откъдето бе освободена в началото на септември миналата година. Наказанието на Митрова бе наложено по бракоразводен процес, тъй като Спаска не спазила указанието на съда да предоставя на мъжа си стая в къщата на родителите й, където той да посещава дъщеричката им Сузана.

Дарик радио

Публикацията на г-н Петър Стаматов ме накара да се върна в спомените си повече от три десетилетия назад.
Като млад преподавател ме командироваха от Софийския университет да придружавам група от трима професори от Скопския университет (единият от тях – академик).

Трябва да отбележа, че професорите се държаха вежливо, но резервирано. Само академикът все намираше някакви „проблеми” – ту му били спрели топлата вода, ту асансьорът бил нарочно спрян между етажите, когато той бил вътре в него, и т.н., и т.п.; щял да направи дипломатически проблем за тия нарочно спретнати срещу него и срещу Югославия номера на „бугарите”.

Програмата включваше и посещение на град Копривщица. След запознаване със забележителностите на селището, бяхме поканени да посетим един от битовите му ресторанти.

Както си му е редът, поръчахме неотменната (тогава, не сега) шопска салата и мешана скара. Не закъсня и червеното вино. Само след половин час ледът се разчупи, професорите се разчувствуваха, и без да ги питаме, си признаха, че са завършили Софийския университет, превъзходно говорят български (пък и имената им едни такива – също като на българи) , и спонтанно запяха „Хубава си, моя горо”, „Вятър ечи, Балкан стене”, „Който има мъжко сърце и българско име”… Академикът се муси, муси, пък на третата песен и той извиси фалцет.

Върнахме се в София. Повече не се чуха оплаквания от страна на „югославските” професори. Разделихме се като приятели.