ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg

Минал съм и още вървя по пътя с табелката (като извинителна бележка за удобна липса на реакция): „Не коментираме казаното от Инджев, защото разпространява слухове“. Трънлив е. Но с повечко мазоли, натрупани с годините от „ходене по мъките“, може да се извърви. Тръгвам пак по следите на един слух.

В началото беше славата. После дойде словото – пред Европейския парламент.

Номинирането на Румяна Желева за еврокомисар от Бойко Борисов беше просто един славен „слух“. Още на този етап, преди половин година, предупредих от дистанцията на интернет премиера да не прави тази глупост.

Не че съм очаквал да ме чуе, още по-малко пък да ме послуша, но беше въпрос на принцип. Казвам, а който иска, да слуша (един приятел се хвана на бас, че Желева няма мине европейския изпит и спечели каса уиски – само Борисов загуби в това залагане).

Сега се носи слух, че Желева щяла да бъде пратена посланик в държава, където се говори немски.

Този път залогът, на пръв поглед, е доста по-дребен – щом Борисов иска да се прави на Тодор Живков, който пращаше низвергнатите другари и другарки на дипломатическа работа, пък и щом приемащата страна е съгласна да сподели с него консумацията на отпадъчните продукти на българската управленска машина, така да бъде.

Мъчи ме друг въпрос: защо на една толкова изявена в бизнеса дама й е притрябвало, след целия резил пред света, да бъде на държавна служба на всяка цена?

Ето защо се надявам това наистина да си остане слух. Целият съм в слух. Ако слухът придобие реални очертания, това ще е поредното доказателство, че най-доходният бизнес в България все пак е държавната служба – същата тази, нископлатената (по ведомост).

Материализирането на такъв слух ще бъде косвено доказателство за тъжната слава на България като борец за първото място по корумпираност в Европа. Защото няма друго обяснение за подобен феномен.