Автор: Киряк Цонев*
Гагаузия…
Една  безкрайна гореща лете и ледена зиме равнина, която може да се сравни само с безбрежните простори на Добруджа – там, откъдето в края на ХVІІІ-я – началото на ХІХ-я векове, подгонени от отмъстителните турски пълчища хиляди българи, независимо дали езикът им е славянобългарски или тюркски, но християни, заявили навремето „дилимизи вереджийс – динимизи вермейзжийз!” (езика си ще дадем, но вярата си няма да дадем!), бягат към руските земи, за да търсят убежище. „Биз – ески булгар!” – Ние сме стари българи! Така ме учеше в детските ми …